Данаил Дамянов
преподава по Туризъм
в град Свищов
Големина на текста:
БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ
Българската национална кухня отразява традициите на хранене,утвърдени
през многовековната ни история под влияние на различни фактори-
историческо и обществено-икономическо развитие,географски и
климатични условия,демографски промени,комуникации и влияние на
други народи върху храненето на българина,обичаи,бит,религия,култура и
други.Както е известно в създаването на българската народност участват
главно три етнически групи: траки,славяни и прабългари.Всяка една от тях
има свой принос в развитието и формиране на характерните особености на
българската национална кухня.Траките се занимавали с лов,риболов и
земеделие.Основният поминък на траките бил земеделието-отглеждат
пшеница,лен,коноп,просо;занимават се с
овощарство,лозарство,гадинарство;произвеждат вино;развито е също
скотовъдството.Споменава се, че по тракийските земи се срещат
орех,кестен,дрян,круша,ябълка,глог,пелин.дива
краставица,лози,нарове,маслини,бакла,роза.Според Плиний траките са
умеели да произвеждат различни вина.Хранели конете си с воден кестен,от
ядките на които приготвяли вкусен хляб;обичали богати
угощения;консумирали пиво и парабия,които приготвяли от корени и
ечемик.Ксенофант споменава, че траките се хранели с месо, но и с
разнообразни плодове.Посочва се, че постоянна храна е месото и
млякото.Наричали траките „млекопитци”, понеже познавали
сиренето,маслото,изварата,киселото мляко.Според Хекатей жителите по
долината на река Струма са ядели масло с хляб,отглеждали са
маслини,смокини,грозде.Вирон допълва, че траките употребявали много
сланина,свинско месо,защото отглеждали свине.През римско време
траките са практикували различни балнео-процедури с минерални води и
диетичен режим на хранене.Например диетат на тракииските жреци се
състояла от млечна храна и зеленчуци.Славяните са се занимавали със
земеделие и скотовъдство.От траките научават полезни за храненето
дейности-овощарство,градинарство и др.От тях са научили да отглеждат
също и пшеница,просо,ечемик,ръж,лен,коноп.Славяните ползвали
свинското месо,което изсушавали и осолявали (консервирали го за
зимата);отглеждали овце, кози, били добри пчелари, консумирали мед и
правели прочутото питие медовина; сушели плодове.Познавали са
множество ядливи корени,ядки,грудки,събирали билки и растения,които
използвали като храна или лечение.Много от типичните славянски
празници се слели с тракийските и византийските.Кухнята им-също.От
Изток започва доставяне на първите чуждестранни
подправки.Прабългарите са се снабдявали с дивеч,месо,риба.Отглеждали
коне,едър добитък,свине,овце.По време на поход консумирали много
месо.Използвали и мляко.По време на походите си, прабългарите носели с
себе си трайни тестени изделия- ‘трахана ‘ . Към месо-млечната си
храна,получена от стадата,прибавяли различни зеленчуци и плодове,други
растения,които намирали по пътя си.Месото печели на шиш,жар или
варели в гърнета,Съчетавайки начините на хранене на
славяни,траки,прабългари,ромеи,елини и др. Се формират предпоставките
на началните особености в българската кухя.Оскъдни са сведенията за
храната на българите в по-стари времена.Някои разкопки показват с какво
са се хранели живеещите там.Намерени са следи от пирове и угощения-
кости от свине,овце говеда,птици;останки от керамика-амфори,глинени
съдове и т.н.Оскъдни са сведенията също и за храненето в първата и
втората българска държава.По време на царете Борис и Симеон,Климент
Охридски обучава 3500 ученика, като има дава познания и в областта на
агронауката.Доказано е ,че още в 9 век се облагородяват и разпространяват
плодни дръвчета,чийто плодове учатвали в ежедневната храна на
българина.В типика на Бачковския манастир се упоменава,че монасите
освен варива,могат да употребяват за храна и меса,сирене,вино:
„...Сиренето да не липсва през четирите дни на седмицата,освен през
постите,а да не липсва и по четири чаши вино на всеки брат.Определяме
също на масата да се слагат ястия-три пъти на ден,направени от това ,което
божието провидение ни е дало”.Според проучванията на
акад.Странски,обикновеният българин се е хранил предимно с плодове на
диви растения или треви в прясо състоиание,или като ‘сушево’-
дренки,диви круши,киселец,малини,къпини,ягоди,боровинки,смокини и
т.н.Употребявали са предимно животински мазнини-масло,говежда и овча
лой,и по-малко свинска мас.Източници на растителни мазнини са били
орехите,по-рядко маслините,а слънчогледът,сусамът и рапицата са били
непознати.Турското владичество-един дълтг и слижен период от
българската история-оказва значимо въздействие върху производството на
храни,националните особености на кухнята и храненето на
българина.Ценен информационен източник са турските документи за
събирането на данъци,налози, ренти и т.н. Чрез тях се научава какво се е
произвеждало и с какво са се хранели по българските земи.С данък
„юшюр” са се облагали пшеницата,ечемика,овеса,боб,леща,сусам,нахут;от
зеленчуците-марули,краставици,лук,дини,пъпеши,както и насъждения-
овошки,лозя и др. ; животни-овце,свине и др.Изследванията на Ст.
Шишков върху храненето на родопския край показват,че се използвал
хляб от ръж,царевица,овес,ечемик или от техни смеси,приготве с
квас.Ежедневна храна бил качемакът от царевично брашно.Приготвяли са
рядка като супа каша,смесена с сирене,счукани орехови ядки,тахан,прясно
мляко или масло.Проготвяли
марудници,лукни,рогатници,клин,кускус,юфка и др. Често правели сарми
от кисело зеле с ориз или булгур,яхнии от фасул и от зеленчуци.От
месните храни предпочитали чеверме ,печено на шиш,жар,на пепел,на
камък или варено месо със зеленчуци,ориз, картофи.Обичали
мътеница,вода с оцет и захар или пък вода с мед.Не консумирали
концентрирани алкохолни напитки,но пиели кафе.Хранили се трикратно,а
пре лятото-четири пъти и никога не сядали и ставали от масата,преди да
измият ръцете си.В началото на своето развитие българската кухня е била
ограничена по отношение на използвани продукти,технологии и
асортименти.Днес се характеризира със значително разнообразие.Според
Д. Ангелов една от причините за това развитие е ,че през България са
минали много народи.Те са оказали влияние както върху културното ни
развитие,така и върху храненето ни.Така например до 16 век са на
българската трапеза били непознати едни от широко използваните сега
зеленчуци-домати,пипер,картофи.Навлезли и редица продукти чай,черен
пипер,карамфил,шоколад и мнодо други.Голямо влияние върху
националната ни кухня оказват гърците и турците,порадо продължителния
им непосредствен контакт с българскиа народ.Особено силно е
ориенталското влияние на турската кухня.Тук се появяват „тежката
червена запръжка”,участваща в редица основни ястия,лютивите
ястия,много сладките десерти.Много от ястията са заимствани заедно с
наименованията им,които се употребяват и до днес.Нещо повече –те
създават специфичен облик на българската кухня.Предястията се наричали
мезета.Най-характерните и сега ястия в българската кухня са яхниите-
разнообразни ястия от варени зеленчуци,картофи,без или с месо.И до сег
атова е най-голямата група основни готвени ястия,разбира се вече с
характерни български особености.Други характерни ястия са:кебапите-
група ястия,наподобаващи унгарските гулаши,повечето асортименти,от
които са останали с турските си наименования-орман кебап.кавърма кебап
и др. От турците са заимствани много популярните „гювечи”-ястия с месо
и зелечуци,приготвени в фурна в специални пръстени съдове ,наречени
също гювечи.Друга популярна група ястия –мусаките-ястия,приготвени от
зеленчуци или зеленчуци и кълцано месо,залети с паста от брашно и яйца
и запечени в фурна.И досега супите се наричат чорби;от тях е заимствана
популярната студена супа-таратор.Много ориенталски или силно
сиропирани десерти-баклава,кадаиф,десерти с ориз и други.От гърците е
заимствано по-малко.Вероятно някои южни плодове,дафинови
листа.Възможно е някои от тях да са от турците.Масово употребяваната
дума „трпеза” е груцка.Голяма група ястия наречени плакии се смята че са
от гърците-ястия,приготвени от зеленчуци,без запръжка,подправени с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българска национална кухня

Курсова работа по технолигия на кулинарното производство.
Изпратен от:
galia_milkova
на 2006-11-23
Добавен в:
Курсови работи
по Туризъм
Статистика:
836 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Организация на туристическата дейност в кооперацията

01 май 2007
·
590
·
2
·
409
·
320

Стопанският туризум в коопративната система започва развитието си през 20– те и 30– те години на XX век , това се отнася и за България...
 

Традиционна Българска сватба (реферат по Културна и туристическа анимация)

27 дек 2007
·
333
·
3
·
344
·
237

При извеждането на невестата от бащиния й дом нейните дружки й разплитат косите, сресват ги и ги сплитат отново, огласяйки стаята с обредни плачове и песни. Младоженецът бива ритуално обръснат от приятелите си, дори да е все още голобрад.
 

Реферат по Религиозен туризъм

18 юни 2008
·
408
·
21
·
4,056

Реферата съдържа главно описания на манастири,черкви,храмове и други културни наследства на България.Включено е и описание на гр.Асеновград.
 

Хотелиерство

09 май 2009
·
302
·
7
·
2,382
·
156
·
2

Пищови на тема хотелиерство и рестурантьорство. Възникване и развитие на хотелиерството. Задължения на лицата, осъществяващи хотелиерство...
 

Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в Пиринския край

28 фев 2006
·
1,120
·
10
·
2,439
·
200
·
1

Една от причините, накарали ме да избера за тема на курсовата си работа по дисциппината "Въведение в туризма" проблема за значението, възможностите и перспективите за развитие на туризма в Пиринския край, е, че като бъдещ специалист в тази о
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Туризъм
Тест по Основи на туризма за ученици от 9-ти клас
междинен тест по Туризъм за Ученици от 9 клас
Дава резултати за междинни знания на ученици при усвояване на основните понятия. Съдържа 20 въпроса, някои от които имат повече от еди нверен отговор. Предназначен е за ученици в 9-ти клас, изучаващи Туризъм.
(Много лесен)
20
40
1
2 мин
14.10.2016
Тест по селски туризъм
тематичен тест по Туризъм за Студенти
Тестът съдържа 26 въпроса като някои от тях имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти, които изучават специалности туризъм и икономика на туризма.
(Лесен)
26
37
1
2 мин
09.04.2014
» виж всички онлайн тестове по туризъм

Българска национална кухня

Материал № 9999, от 23 ное 2006
Свален: 836 пъти
Прегледан: 228 пъти
Качен от:
Предмет: Туризъм, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 746
Брой символи: 6,101

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българска национална кухня"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Олга Бончева
преподава по Туризъм
в град Варна
с опит от  22 години
80

Данаил Дамянов
преподава по Туризъм
в град Свищов
с опит от  22 години
1,323 348

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения