Големина на текста:
1Въведение в КА и пр. Модели
1.Закон на Аmdahl
S
n
=n/1+(n-1)?
Ускорение на производителността
по Аmdahl
Гранични случаи на закона на
Аmdahl - S->1/ ? при n->?
асимптотично ускорение при
увеличаване броянa процесорите
- S ->n при ?=0 идеално
ускорение при използван n-мерен
скрит паралелизъм
- S->1 при ?=1 нулево ускорение
при чисто
последователни приложения.
2. Производителност на КС
-Super C,-DC,-MFC,-MiniC
Индекси за ефективност на реални
Super_C .
Експерименталните индекси за
ефективност са заснети за няколко
реални паралелни КС при
решение на линейна система с
1000 неизвестни на основата на
алгоритъма LINPACK за
паралелно матрично умножение.
2.Понятие за процес Парадигми
на паралелизма:
Геометрична- 90% ефект.
Алгоритмична- 70% ефект.
Farming- 99% ефект.
Процес “изграждане на тухлена
стена”с 1зидар (1-процесорна
обработка)с 3 зидара (3-
процесорна обработка) парадигми
4.Дуализъм “Процес-
Архитектура”.
Изчислителен проблем (задача),
обикновено е представен като
последователна форма на
алгоритъма
Процесен модел, някоя от
породените от задачата
паралелно-последователни форми
на алгоритъма, характеризира се с:
Ширина на паралелизма
Зависимост/Независимост
на процесите ,Гранулярност
Архитектурен модел, реализираща
КС за процесорния модел,
характеризира се с:
Брой процесори,Конгруентност
Mapping (съгласуване на модели
Процес <-->Архитектура):
Влагане на задачата в определена
КА
Синхронизация, Топология
Управление.
Независими процеси- по-лесно се
управляват и по-бързо се
изчислява,Зависими процеси-
има взаимовръзки в различни
фази.
5. Класификация на КА по Flynn.
Поток от инструкции
(единственост/множественост)
Поток от данни (единственост
(скалари)/множественост
(структури))
3Диспечериране на
изчислителните процеси
1.Постановка на задачата за
диспечериране
1фаза – IO обработка,2фаза CPU
- Средно време за изчакване на
задания, u-Средно време за
престой, s- максимално време за
престой на задания.
2.Задачи и методи за планиране на
задания
Задаване на трудоемкостта на
процеса-чрез така наречената
матрица на трудоемкостаT=|| t
u
||
(с редове- задания, стълбове-
ресурси), всеки елемент на която
t
u
представлява някакво
количество (обем от използвана
памет, време на заемане на
устройство и др.)
Основни методи за планиране на
задания
на основата на крайни стойности
за Т и последователност на
заемане на ресурсите, - на
основата на средни стойности за Т
и стандартни или случайни
последователности на заемане на
ресурсите,- евристично, при
напълно неизвестно Т и
последователност на заемане на
ресурсите.
3. Диспечериране по метода на
Johnson . Двуфазен модел на
обработката
Пример: Матрица на трудоемкост
Трифазен модел на обработката
Метод: аналогично на двуфазния
модел, с преобразуване на
трифазната матрица Т до двуфазна
матрица Т.
4. Диспечериране по метода
Shortest_Job_First.
Метод: подреждането на плана за
обработка е по не намаляващи
стойности на t
i
(не е дефинирана
последователност от заемане на
ресурсите). Постига се
относително намаляване на при
по-късите задания за сметка на
удължаването му при по-дългите.
Индекси:- средно време за
изчакване,-? относително
натоварване на КС - ? (SJF
параметър) отношение на
трудоемкостта на заданието t
i
към средната трудоемкост на
заданията ?.
Средно време за изчакване
Относително натоварване
Анализ при крайни стойности
Матрица на трудоемкост: Т=||
100,3,3,3,1,1,1,1,1,1||
Неоптимален (FIFO) план:
(1,2,3,4,5,6,7,8,9,10) =97,9
Оптимален (SJF) план:
(5,6,7,8,9,10,2,3,4,1) =5,7
5.Диспечериране по метода
Round_ Robin.
Метод: при неизвестно t , всяка
задача се обработва с фиксиран
квант от време q, след което
недовършените окончателно
задания (Final) попадат отново във
входната опашка FIFO с
вероятност ?, а с вероятност 1-?
напускат КС. Постига се
относително намаляване на при
по-късите задания (заемащи по-
малко на брой кванти) за сметка
на удължаването му при по-
дългите.
Средно време за изчакване
Относит
елно натоварване
Индекси:- средно време за
изчакване,- ? относително
натоварване на КС,-m (RR) брой
кванти необходими за обработка
на заданието
6. Диспечериране по метода
Foreground_ Background
Метод: (метод RR с няколко
приоритетни нива), при
неизвестно t, всяка задача се
обработва с фиксиран квант от
време q, след което
недовършените окончателно
задания (Final) попадат отново във
входната опашка с по-нисък
приоритет FIFO с вероятност ?, а
с вероятност 1-? напускат КС.
Постига се относително
намаляване на при по-късите
задания (заемащи по-малко на
брой кванти) за сметка на
удължаването му при по-дългите.
Индекси: - средно време за
изчакване,- ? относително
натоварване на КС, -m (FB
параметър) брой кванти
необходими за обработка на
заданието,-N (FB параметър)
брой опашки FIFO.
5.КС с пакетна обработка
модел на КС с ПО (FIFO/SJF)
Индекси:-?
1
интензивност на
входния поток от задания,?-
вероятност за обръщане към ВП
-?
1
средно време за обработка на
заданието-?
2
средно време за
обръщане към ВП на заданието
-? отношение на средните времена
ВП/CPU за обработка
-M коефициент на
мултипрограмиране,-K брой
модули ВП,-L относително
натоварване на CPU.
Относително натоварване на CPU
Оптимизация на
мултипрограмирането (КС с ПО)
Постановка: повишаването на
производителността на КС
(относително натоварване на
процесора/ите) може да стане с
увеличаване на М (коефициент на
мултипрограмиране), но
увеличаването на М води до
увеличаване на ОП (за запазване
на честотата на суопинга), което
оскъпява конфигурацията.
C(M) =(S
1
+ S
0
x M) /i
0
(M) обща
цена на конфигурацията
6. КС с времеделение (Time_ S)
Модел на КС с ВД (RR/FB)като
горе но RR/FB вместо FIFO/SJF
Индекси:-?
1
интензивност на
входния поток от задания,-?
вероятност за обръщане към ВП
-? вероятност за повторна
CPU/CPU обработка-?
1
средно
време за обработка на заданието-
?
2
средно време за обръщане към
ВП на заданието
-? отношение на средните времена
ВП/CPU за обработка
-M коефициент на
мултипрограмиране,-K брой
модули ВП, -L относително
натоварване на CPU.
Коефициент на
мултипрограмиране
Оптимизация на балансираноста
C(?)=C
1
(?)+C
2
(?)
Коефициент на балансираност
7, 8.Представяне на
паралелизма в приложенията
Синхронизация: осъществява се
чрез използването на блокиращи
техники, базирани в паметта
(общи променливи, монитори,
семафори)
1.Основни дефиниции
Дефиниции за паралелизъм –
възможност за изпълнение на
повече от един процес
едновременно
изпълнение на n различни
процеса едновременно
изпълнение на 1 процес в n
едновременни части
изпълнение на n процеса,
разпределени във времето
използване на k ресурса за n
процеса използване на k ресурса
за 1 процес
Конгруентност на паралелизма –
т.нар. ефективност на паралелизма
(k<100%), при която ако дадено
приложение с p процесора се
изпълнява за време t, то при p’
процесора ще се изпълни за t’
време p.t: =(p’.t’)
Естество на паралелизма:
n-мерен паралелизъм –
характеризира се със зависимост
между данните в
последователността за
изчисление, потенциално
определяща едновременните
процеси Конвейерен паралелизъм
–характеризира се с раздробяване
на операцията на последователни
фази, формиране на частични
резултати и тяхното пренасяне
между фазите
Векторен паралелизъм –
характеризира се с изпълнение на
една и съща операция над
независими части от данните.
Ниво на използване на
паралелизма: Масивен –паралелна
обработка на елементите от един и
Дребнозърнест –паралелна
обработка на ниво локален
паралелизъм същи агрегатен тип
данни. Едрозърнест –паралелна
обработка на ниво глобален
паралелизъм
Класификация на Black: Класове
паралелни системи
МП=ВП=РП-слаб
паралелизъм
МП>=ВП=РП-паралелизъм,
управляван от потребителя
МП=ВП>=РП- паралелизъм,
управляван от OS
МП>=ВП>=РП -смесен
паралелизъм
Класификация на Andrews:
Основни парадигми за
междупроцесорно
взаимодействие; Монитори –
използват се активни и пасивни
процеси, взаимодействащи си чрез
общи променливи Обмен на
съобщения –независими процеси,
взаимодействащи си чрез
изпращане/получаване на
съобщения Отдалечени
операции –съществува
възможност един процес да
извиква операции, дефинирани в
друг процес
9. Оползотворяване на
паралелизма
Форми на паралелизъм
Скрит –определя се като
възможност, която може да бъде
извлечена от анализ на кода на
приложната програма Явен –
състои се в това програмиста да
разбере, че съществува
паралелизъм в приложната
програма и да го изрази явно
(декларира) в кода на програмата
Oткриване на скрития
паралелизъм: Оператор за
присвояване: променлива –израз
Когато дадена програма съдържа
последователност от оператори за
присвояване е възможно тя да се
преобразува в паралелна форма
чрез заместване на операторите:
X=A+BxC, Y=X/D, Z=Y+1
с 3 паралелни оператора
X=A+BxC; Y=(A+BxC)/D;
Z=(A+BxC)/D+1.
Условен оператор:
Чрез канонична форма,
изчислявана в последователността
(1-2-3-4):
(1) Множество от оператори за
присвояване, чиито елементи
могат да бъдат изпълнявани
едновременно (2) Множество от
едновременно изпълнявани
булеви функции (3) Бинарно
дърво на решенията,
представляващо управляващата
структура, имплементирана в
блока IF, при което съществуват n
на брой пътища в дървото
(4) n блока от елементарни
операции за присвояване като
всеки блок отговаря на път в
дървото на решенията.
10.Прилагане на паралелизма
(явен паралелизъм)
1) Избор на програмна среда, в
която потребителят специфицира
процеса/процесите и 2) Избор на
паралелна архитектура,
необходима за неговата
реализация
Паралелна среда CSP
(Communicating Sequential
Processes)
паралелни команди от CSP
(частична BNF)
<parallel commands> ::=[ <process>
| <process> ])
<process> ::=<process label>
<command label> <command list>
алтернативни и охранителни
команди в CSP(частична BNF)
<alternative command> ::=
<guarded command> {[<guarded
command> ]}
<guarded command> ::= <guard> ?
<command list> | <range>
{[<range>]} <guard> ? <command
list>
<guard> ::= <guard list> | <guard
list>; <input command> | <input
command>
ОССАМ –език за паралелно
програмиране
последователно изпълнение на
процеси
SEQ P1
P2
паралелно изпълнение на
процеси
PARP1
P2
условно изпълнение на процес IF
Condition P1
Condition P2
11.Компютърни абстрактни
модели
3D –класификация на КАМ
3D–функционално пространство
на КАМ
Управление : последвателно,
паралелно, поток от данни
( съхраними, FIFO, заявки,
обновяване) , редукция (низ,
граф), асоциативно ( демон)
Спецификация на данните:
одразбрано, непосредствено,
абсолютно, косвено, обектно,
релативно, асоциативно.
Модифициране на данните :
константи, единствени, статични,
динамични, символни.
3. Координата “Управление”
- Последователно управление
(Serial_Control)
Видове последователно
управление:
-Паралелно управление
(Parallel_Control)
Паралелен управляващ поток
-Управление чрез поток от
съхраними данни
(Safe_Data_Flow_Control)
Изчисление чрез поток от
съхраними данни
(Текущият процес стартира чрез
приемане на всички валидни
операнди (съхранимост на
данните в самия процес) и при
условие, че съществува друг
процес, очакващ резултат от
текущия)
-Управление чрез признаци на
данните и опашки FIFO
(FIFO_Data_Token_Control)
(Текущият процес се стартира
чрез приемане на признаците за
всички валидни операнди
(данните са извън процеса –в
общи опашки FIFO) и при
условие, че съществува друг
процес, очакващ резултат от
текущия)
- Управление чрез поток от данни
със заявки (Demand_Data_Flow)
(Аналогично на SDFC/FIFO
DTC,но с обратно
разпространение на изчислението
(от резултат към входни данни) –
текущият процес се стартира по
заявка за необходимост от неговия
резултат...)
- Управление чрез поток от данни
с обновяване (Update_Data_Flow)
(Аналогично на SDFC, но
процесът формира резултат
(динамичен), само ако той е
различен от последния негов
резултат)
12.Симулиране на компютърни
системи (SIMAN)
1.Ваведение в SIMAN
Модел и експеримент
Def: Модел- функционално
описание на компонентите на
моделираната система и на
техните взаимовръзки.
Експеримент- дефинира
експерименталните условия на
изследването на модела-
продължителност на
симулирането, начални условия...
Процес- последователност за
обработка на обектите, Обект
(заявка)- динамичен елемент на
модела
Атрибут- характеристика
(параметър) на обекта.
Пример: Банка-Клиенти-Име на
титуляра,срок,сметка.
Константи: цели (напр. 47) и
реални (напр. +10.0 или 100.Е
-1
)
Променливи: със запазено име
(напр. TNOW –стойности на
текущото симулационно време) и
потребителски (допустими са
структурирани данни)
Атрибути: със запазено име и
потребителски
Изрази- състоят се от една или
повече константи, атрибути,
променливи и/или случайни
величини, както и стандартни
операции над тях (+, -, ”, /, *),
кръгли скоби за указване реда на
изчисляване на изразите.
Оператори за отношение:
==,<=,>=,<>.<.>
2. Базово подмножество блокове в
SIMAN
Блок CREATE–генериране на
входящи обекти. CREATE,
BatchSize, Offset: Interval,
MaxBatches; CREATE: expo (30)
Генериране на неограничен
единичен поток от обекти с
интервал expo (30).
Блок QUEUE–дефиниране на
опашки. QUEUE, Buffer, Length:
Опашка с име Buffer, ограничен
капацитет Length, препълващите
обекти напускат модела. Блок
SEIZE–заемане на ресурс. SEIZE,
CPU:Заемане на
ресурс с име CPU, капацитет 1.
Блок RELEASE–освобождаване на
ресурс. RELEASE, CPU:
Освобождаване на ресурс с име
CPU,капацитет 1. Блок DELAY–
задържане на обектите. DELAY
10: задържане с 10 EMB. Блок
ASSIGN–присвояване стойност на
атрибут ASSIGN: Variable = Value:
Блок BRANCH–пренасочване на
потока от обекти. Блок COUNT–
броене на преминаващи обекти.
COUNT_JobGone брояч с име
JobGone и нарастък +1. Блок
TALLY–регистриране на данните
от наблюдението. TALLY: INT
(TimeIn):
3. Базово подмножество елементи
в SIMAN
Елемент PROJECT –деклариране
на симулационния проект.
PROJECT, Example 3.1., SM;
Проект с име Example 3.1., име на
изследователя SM. Елемент
DISCRETE –ограничаване на броя
на текущите обекти. DISCRETE
100; Максимално 100 текущи
обекта в модела. Елемент
QUEUES –деклариране на
опашките. Елемент RESOURCES
–деклариране на ресурси.
RESOURCES, CPU, 1 Ресурс с име
CPU, едноканален с капацитет 1.
Елемент COUNTERS –
деклариране на броячи. Елемент
REPLICATE –репликативно
(повторно) симулиране.
REPLICATE, 10, 0, 480; 10
репликации (първата се стартира в
момент 0) с продължителност 480
EMB,
с инициализации. Елемент
ATTRIBUTES –деклариране на
атрибутите. ATTRIBUTES:
JobType: Status: Priority;
Деклариране на 3 скаларни
атрибута. Елемент VARIABLES –
деклариране на променливите.
Елемент DSTATS –съхранение на
времезависими данни. Елемент
TALLIES –деклариране на
регистри. TALLIES: Mem,
“a:mem.dat”;Съхранение във
файл a:mem.dat на регистъра с име
Mem.
13. симулационното изследване
на КА и с диспечериране SJF.
Базов модел-Формулиране на
заданието за изследване и
априорни параметри Разработка
на структурен модел на КА като
МСМО Дефиниране на индекси и
изследване Програмиране на
моделните файлове, настройка
Първоначален анализ на
резултатите
Уточнен модел-Дефиниране на
представителната област на
резултатите Уточнен анализ на
резултатите
Алтернативен модел -Вариране на
заданието за получаване на
алтернативни резултати
окончателен анализ и съпоставяне
на резултатите с
уточнения модел.
--Базов модел SJF_1:
Задание: Входният поток се
генерира с фиксиран интервал 20
EMB. Обработката е SJF с време
за всяка задача NORM (20,10),
продължителност на моделиране
1000 EMB (моделно време).
Дефиниране на индекси за
изследване JobDone-Средна
производителност на системата
Busy -Натоварване на
процесорния модул
Waits-Брой заявки, изчакващи
обслужване PassDel -Относително
забавяне при отделна заявка.
Моделен файл BEGIN
CREATE, 20:
MARK (Time_In);
ASSIGN: Dur=norm(20,10);
QUEUE, BUF;
SEIZE: CPU;
TALLY: PassDel,
(Tnow_Time_In)/Dur;
DELAY: Dur;
RELEASE: CPU;
COUNT: JobDone:DISPOSE;
END;
Експериментален файл:
BEGIN
PROJECT, SJF_2, AE;
ATTRIBUTES: Dur:Time_In;
QUEUES: 1, Buf, LVF(Buf);
RESOURCES: 1,CPU;
TALLIES PassDel,
“c:siman5examplessif_2pd.dat”;
DSTATS NQ(1), Waits,
“c:siman5examplessif_2w.dat”:
NR(1), busy;
COUNTERS: JobDone;
REPLICATE: ,,1000;
END;
--Уточнен модел SJF_2
Задание: Входният поток се
генерира с ограничен до 48 и с
фиксиран интервал 2 EMB:
BEGIN
CREATE, 2,48:
MARK (Time_In);
ASSIGN: Dur=norm(20,10);
QUEUE, BUF;
SEIZE: CPU;
TALLY: PassDel,
(Tnow_Time_In)/Dur;
DELAY: Dur;
RELEASE: CPU;
COUNT: JobDone:DISPOSE;
END;
--Алтернативен модел FIFO_2
Задание: Входният поток се
генерира с ограничен до 48 и с
фиксиран интервал 2 EMB.
Обработката е по метода FIFO.
BEGIN
PROJECT, SJF_2, AE;
ATTRIBUTES: Dur:Time_In;
QUEUES: 1, Buf;
RESOURCES: 1,CPU;
TALLIES PassDel,
“c:siman5examplesfifo_2
pd.dat”;
DSTATS NQ(1), Waits,
“c:siman5examplesfifo_2
w.dat”:
NR(1), busy;
COUNTERS: JobDone;
REPLICATE: ,,1000;
END;
14. Базови паралелни
компютърни архитектури
1. Дефиниционно пространство на
ПКА
-Гранулярност –характеризира
изчислителната мощност (степен
на организация на машинни
инструкции/обработвани
формати) на архитектурата на
всеки процесорен елемент РЕ;
т.нар. корпусколярност
(атомарност) на процесите
Дребнозърнеста (фина) –напр.
ниво локален паралелизъм
Едрозърнеста (груба) –напр. ниво
глобален паралелизъм
-Междупроцесорно
взаимодействие
Комуникация (най-вече
топологията на взаимовръзките на
РЕ)
Синхронизация (най-вече
разпространението на РЕ)
-Основен фактор, определящ
реализирането на комуникацията
и синхронизацията, е типът на
паметта в системата
Системи с обща памет (т. нар.
силносвързани) –
междупроцесорното
взаимодействие се осъществява
чрез общи променливи, монитори,
семафори
Системи с разпределена памет (т.
нар. слабосвързани) –
междупроцесорното
взаимодействие се осъществява
чрез съобщения или отдалечени
операции
Дефиниционно пространство на
базовите ПКА (Multi Processors)
Гранулярност
-фина (дребнозърнеста); груба
(едрозърнеста);
Топология
-слабо свързана; силно свързана;
Управление
-локално; глобално;
15, 16. Векторни архитектури
(Vector_Processor)
Базова структура
VP архитектурата се състои от
скаларен SISD и векторен SIMD
(множество от n процесорни
елементи PE_SISD) процесорни
модули, свързани към обща памет
Сравнение между скаларна и
векторна обработка:
-Брой цикли за получаване на
резултата
-Дължина на вектора
-Скаларна обработка
-Векторна обработка
Дефиниционна област:
Гранулярност (средна, поради
обработката на структурни данни)
Топология (средна до
силносвързана, поради
комуникация на ниско ниво, без
необходимост от маршрутизиране
на връзките)
Управление (глобално, доколкото
се осъществява напълно
синхронизиран обмен на данните
между паметта, РЕ и скаларния
процесор)
Симулационен модел:
17, 18. Конвейерни архитектури
(Pipe_Processors)
- Базова структура
РР архитектурата се състои от k
процесорни елемента РЕ (фази,
степени) свързани помежду си в
последователността на
конвейерната обработка
Синхронизация на РР архитектури
-с доминираща фаза S
2
-с разделена фаза S
2a
, S
2b
-с разделена фаза (S
2
)+(S
2
)
t -време за изпращане на
операцията в конвейерната фаза
Sx
Таблица на заетост на конвейера
Състояние на данните в конвейера
във времето
Организация на РР архитектура с
цикъл
Таблица на заетост (резервациите)
за конвейер с цикъл
Дефиниционна област
Гранулярност (фина до средна, в
зависимост от приложението на
конвейера –аритметичен,
инструкционен, макро)
Топология (средно свързана,
поради променлива комуникация
на данните в ограничен смисъл)
Управление (глобално, доколкото
се осъществява синхронизиран
обмен на данните)
Симулационен модел на РР_ ПКА
- РР архитектура с на брой РЕ и
организация (фиксирана,
многофункционална (статична,
динамична), с цикъл)
19, 20.Мултипроцесорни ПКА
(Multi Processors)
-Базова структура- МП
архитектура се състои от няколко
процесора, свързани чрез някакъв
вид комуникационна система към
обща памет, обща входно-изходна
система и възможно (но не
задължително) и един с друг
Дефиционна област
Гранулярност (предимно
едрозърнеста)
Топология (слабо –до средно
свързана, поради наличие на само
една обща комуникационна
връзка);
Топология с обща (разделена във
времето) шина
Топология с комутираща матрица
Управление (предимно локално),
на основата на следните
принципи:
-Главен/Подчинен: един процесор
притежава пълно управление над
подчинените му процесори (т.е.
изпълнява функциите на
диспечер, докато останалите са
изпълнителни процесори);
-Разпределено изпълнение на
заданията: всеки процесор
съдържа копие на локална ОС и
използва предварително
разпределяне на ресурсите за
обработка на заданията
-Еднородна обработка: всеки
процесор изпълнява функции на
управляващ и изпълнителен, като
избира задания от обща опашка,
без предварително разпределяне
на ресурсите
Синхронизация: осъществява се
чрез използването на блокиращи
техники, базирани в паметта
(общи променливи, монитори,
семафори)
21. Компютърни мрежи
2.1Основни понятия, видове
КМ –множество от взаимно
свързани КС с възмовност за
информационен обмен, при което
потребителите на една КС
получават достъп до ресурсите на
друга/и КС
-мрежи с комутация на канали
(МКК)
-мрежи с комутация на пакети
(МПК)
МКП “дейтаграмен” тип
(CYC_LADES)
МКП “виртуален канал”
(ARPA_NET)
2.2 ОSI модел
Физически среди и стандарти
(OSI/1)
а) Ribbon cable (лентов кабел) –
ефективно преносимо разстояние
до 10m, скорост до 0.1 Mbs, ниска
шумоустойчивост
b) Twisted pair (усукана двойка)
–означение на дебелина AWG
(AWG -22, AWG -24), ефективно
преносимо разстояние до 100
-200m, скорост до 1 Mbs (10 Mbs
при стандарт 10 BaseT) , ниска
шумоустойчивост
c) Coaxial cable (коаксиален
кабел) –импеданс (50) 75ома,
ефективно преносимо разстояние
до 3km, скорост до 100Mbs,
висока шумоустойчивост
d) Optical Cable (оптичен кабел)
–ефективно преносимо разстояние
до 10 km, скорост до 1 Mbs,
свръхвисока шумоустойчивост
e) Microwave satellite link
(безжично) –разстояние между
земни станции до 50km, скорост
до 0.1 Gbs
Стандарти
RS422/423 RS232C на EIA
K21, K25/26/27 на CC ITT
IEEE 802.3 (10 BaseT Twisted-
pair), 802.4, 802.5
2.4. Канални протоколи (OSI/2)
-формат на кадъра
-протокол (ADLC/SDLS/ADCCP)
“битово ориентирани протиколи”
Формати на кодера в протоколи
High-Level Data Link Control
Synchronous Data Link Control
Advanced Data Communication
Control Procedure
I кадър за пренасяне на данни
S кадър за управляващи сигнали и
отговори
V кадър за инициализиране и
завършване на сеанс
PIF -флаг “запитване/последен”
N
s
, N
r
-броячи за номера на
предаден/приет кадър
SS-управлващи сигнали
2.5. Мрежово управление (OSI/3)
-методи за маршрутизиране на
трфика
лавинен алгоритъм
насочен избор
-методи за предотвратяване на
задръстванията
изаритмичен
“от край до край” (глобален,
локален)
Зависимост на мрежовия трафик
- от входната интензивност
- от възел
22.Локални компютърни мрежи
1.Въведение и топологии
Предимство: Работи се върху едно
копие на софтуера и бази данни;
паботата на цялата мрежа не се
нарушава ако един от компютрите
на работи
Класификация
-по топология на свързване
-по маршрута на свързване по
мрежата
Топология по Ethernet
Работни сървъри за потребителите
Server -станция за поддържане на
общите устройства
Съобщителна среда –коаксиален
кабел
2. OSI модел и LAN адаптери
7 слоен OSI модел
3.Протокол за управление на LAN
(CSMA/CD)
-управление на трафика –дължи се
на адресиране на станции
-маршрутизиране –дължи се на
CSMA/DS, който детектира
конфликти
Всяка станция предава и приема
информация. Ако се забележи
изкривяване, то и друга станция
предава. Тогава тя се отказва от
предаване, но след определено
време отново се опитва (16 пъти).
Прозорец за наблюдение на
конфликтите –всяка станция
удължава своето време за
предаване
Проблем с избор на маршрут не
възниква, когато всяка станция
има свой уникален адрес
4.LAN мрежови процеси
Процеси
E Share -мрежово
пространство за управление
надостъпа до общи хард-дискови
пространства HDD
E Print -общи принтери и
входно/изходни устройства
E mail -електронни пощи,
общи за LAN-а
E menu -администратор
User-а може да работи както с
физически устройства (A, B, C),
така и с виртуални мрежови
устройства (E и F)
D –шернат диск (share disk)
5.Симулационен модел на LAN
външен поток –user –кабел –server
–вторичен поток
Реализация
-допълнителен hardware –адаптери
-допълнителен software –
драйвери.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по компютърна архитектура

Документът съдържа темите по Компютърна архитектура, заедно с всичките диаграми и чертежи, направени на пищов...
Изпратен от:
z_ibrahimova
на 2013-05-19
Добавен в:
Пищови
по Компютърни системи за управление
Статистика:
29 сваляния
виж още
 
 

Пищови по компютърна архитектура

Материал № 999342, от 19 май 2013
Свален: 29 пъти
Прегледан: 55 пъти
Предмет: Компютърни системи за управление
Тип: Пищов
Брой страници: 2
Брой думи: 2,848
Брой символи: 18,315

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по компютърна архитектура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Кръстева
преподава по Информатика, ИТ, Математика и Български език
в град Пловдив
с опит от  6 години
34

Нина Урумова
преподава по Компютърни системи за управление
в град Варна
с опит от  15 години
288 78

виж още преподаватели...
Последно видяха материала