Големина на текста:
К У Р С О В А Р А Б О Т А
на тема:
БИБЛИОГРАФИЯТА КАТО НАУКА
Изготвил:Проверил:
Факт. № ф.
СОФИЯ
2 0 1 3
Понятието библиография идва от гръцките думи biblion (книга) и grapho
(пиша). Тя е съвкупност от практическа и научна дейност, с помощта на
които се създава информация за писмени документи за ориентиране на
читателите в потока от книжни документи.
Както всяка една наука и библиографията преминава през различни
етапи на развитие. Учени от цял свят се занимават с проблемите и
дефинирането й, развиват я и допринасят за по-лесното й разбиране. В
България също тя намира полезно приложение още от Средновековието.
Може да се каже, че нуждата от библиография възниква заедно със
създаването на самата книга. Тя не се оформя веднага в чистия си вид и
затова са обособени три основни етапа в развитието й: пинакографически,
свързан с ръкописната книга; полиграфически – с печатните издания и
електронен – със създаването на електронните четящи системи.
Потребността от библиография датира още от Античността. Със
създаването на определено количество ръкописни текстове възниква
нуждата от тяхното класифициране и подреждане по определени признаци.
За дълъг период след изчезването на Античната цивилизация се губи
и библиографията като термин. Възобновен е отново чак през ХVІІ в. от
книговеда Г. Ноде. и го налага. През ХVІІІ в. дисциплината е отклонена не
малко от предишното си значение, като под нея тогава разбират изучаване
на стари, редки книги, а библиографът е специалист по старинни книги и
ръкописи. Библиографията е фокусирана върху разработване на научни
правила за библиографското описание на тези редки и ценни книги.
Изучават се също производството на хартия, шрифт, илюстрации,
оформлението им като цяло.
В края на ХVІІІ в. М. Денис определя за предмет на библиографията
критическата история на книжнината и я съотнася към филологическите
науки. Според дьо ла Рошел тя се дели на историческа и техническа,
съответно първата се занимава с историята на книгата, а втората с
изработката й. И двамата автори смятат, че предметът на науката обхваща
всичко свързано с писмеността и нейното развитие. По това време учените
не разделят библиографията, историята на писмеността, историята на
литературата и книгознанието на отделни дисциплини. През ХІХ в. обаче е
2
направено разделение, след което те се обособяват като самостоятелни
единици. Тогава Г. Пеньо за пръв път отделя библиографията и
библиологията като различни понятия. Според него библиографията се
занимава с описанието и класификацията на книгата, а библиологията
разглежда като самата теория на библиографията. Това поставя началото
на подход, в който се обособяват няколко отделни школи: Руска, Френска,
Немска и Англосаксонска. Руската школа развива тезата, че
библиографията подпомага литературознанието и историографията. И. А.
Барсук я разглежда като отделна научна дисциплина. Френската школа
достига до разграничаване на понятията библиология и библиография. В
немската школа за пръв път е назован терминът „теоретична
библиография” от Г. Шнайдер. Дефинира я като учение за
библиографските указатели. В англосаксонската школа е застъпена
теорията, че библиографията е наука за материализиране на текстовете.
Възниква и терминът аналитична библиография, която се занимава с чисто
материалната страна на тестовете – оформление, хартия, институциите,
проблемите при общуване. Неин синоним, който се използва от някои
учени и критическата библиография. Систематичната библиография се
занимава с класифицирането на документите по различните им писмени
белези. Изброителната библиография изучава библиографските указатели.
Във втората половина на ХХ в. се създава нов подход за определяне
на предмета на библиографията. Наречен е информационен и акцентира на
обществените й функции – да създава информация за писмените
документи. Той интерпретира библиографията като вид комуникация. П.
О. Коршунов застъпва тезата, че тя е информационна и документална
система за управление на потребностите в практическата дейност.
Библиографската информация е системообразуващо понятие, което
включва вторична информация за индетифициране и информиране.
Библиографията е свързана и застъпена с редица науки. Най-силна
взаимовръзка има между нея, книгознанието и библиологията. Други
близки до нея науки са филигранология, епиграфика, текстология,
дипломатика, папирология и други.
В средата на ХХ в. се появява казуса дали да се създаде дефиниция
за характеристиките на библиографията, или да се дадат отделни
определения за различните й функции. Руската школа се занимава най-
дълго с този въпрос и през 50-те и 60-те години на ХХ в. създава първите
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 окт 2020 в 14:57 в момента не учи на 34 години
 
 
Онлайн тестове по Книгознание, библиотекознание и библиография
Библиотечно обслужване на хора със специални нужди - 2 вариант
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Тест върху материала за библиотечно обслужване на хора със специални нужди. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
22
1
1 мин
18.06.2012
Библиотечно обслужване на лица със специфични нужди
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Обслужване на лица със специфични нужди в библиотеката. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
14
1
2 мин
18.06.2012
» виж всички онлайн тестове по книгознание, библиотекознание и библиография

Библиографията като наука

Материал № 998240, от 16 май 2013
Свален: 55 пъти
Прегледан: 60 пъти
Предмет: Книгознание, библиотекознание и библиография, Култура и изкуство
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,189
Брой символи: 7,863

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Библиографията като наука"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала