Големина на текста:
N O V A E
(Свищов)
Благодарение на многогодишното сътрудничество на полски и български
археолози Нове е най- добре изследваната легионна крепост в България. Това също е
мястото, където могат да се видят най- много и често уникални останки.
Нове се намира край Дунав в северна България в околността на днешния град
Свищов. През римско и византийско време той е бил важен център на провинция Долна
Мизия – първо военен, а от IVв. и цивилен. Днес терена на някогашен Нове е наречен
Паметниците, които са поставени в близост до античните руини в памет на прехода
руските войски.
Разположението на Нове на мястото, където Дунав има най- южната си точка,
срещу Румънската равнина, на кръстовището на крайдунавския път водещ до Византия
и пътя преминаващ през балканския проход до Тракия, подчертава неговото военно
значение. Не е ясен генезиса на наименованието на Нове. Вероятно то е латинската
форма на тракийското име на река Noes, минаваща на изток от крепостта.
Нове първо е бил, от средата I в., крепост на VIII Августов легион, пренесен от
Панония до Мизия след завръщането на кампанията в Британия в 45г. когато VIII
легион е пренесен до Галия, неговото място в Нове, вероятно в 69г. заема I италийски
легион. Той е бил основан, както информира Светоний, от Нерон от жители на Италия
и трябвало да бъде основата на римската сила при похода до Каспийските порти и по
нататък до Индия.
Първоначално – вероятно до края на I в. – крепостта е била построена от дърво и
пръст. Единствените каменни постройки са били principia и със значителни размери
thermae legionis- намиращи се от задната страна на via praetoria при нейното
кръстовище с via sagularis. По времето на Нерон или Траян, крепостта е препостроена
сменяйки дървено- пръстните конструкции с каменни. Със защитни стени е ограден
терен с размери 365 на 490м., в резултат на което лагерът е заемал повърхност от 18
хектара. Нове е споменат в 17 антични текста на Клавдий Птолемей (около 100- 178 г.)
от Notitia Dignitatum(IV/V в.) до Notitia Episcopatuum (IX/Xв.). Вероятно е бил
представен на Траяновата колона, възпяваща военното надмощие на този император
над даките. Намираме го също и на най- старата запазена карта на Римската империя. В
250г. Нове са атакували предвожданите от Кнава, готи. След тяхното отстъпление Нове
е построен отново и става важно селищно средище и център на стъкларско
производство. Периода на релативен просперитет свършва за Нове с нахлуването на
готите на Балканите в годините 346- 378 г. В 144 г. Нове преживява следващата
инвазия, но този път на хуните. От тогава, което доказват инскрипции намерени на
principia, престава да играе всякаква войскова роля. През 80-те година на V в. по
времето на управление на Зенон, след атаката на остроготите, техния предводител
Теодорик, а после крал на готите в Италия, обявява Нове за кратко столица на своята
империя. Следващият период на разцвет на Нове е по време на властване на Юстиниян
(527- 565г.) По пътя на своята дълга история Нове е бил посещаван от най- известните
римски императори: Траян, което потвърждава три оловни пломби с надпис
Imp(eratoris) Tr(aiani), Хадриан, Каракала. Може би там се е родил император
Максимин Трак (235- 238).
Новата история на Нове започва от идването на Луиджи Фернандо Марсили на
опис на своето дипломатически пътуване, извършено през1691 година. Нове се появява
също и в много географски описания, създадени на основата на пътешествията на
Отоманската империя. Важен източник е също и публикация издадена през 1905 г. от
Карел Шкорпил, в която има план на руините на града.
Археологическите изследвания в Нове са започнати още през 1960г. Избора на
обекта са направили проф. К. Майевски от Варшавския университет и Д. Димитров от
Института по археология към БАН. Археологическите разкопки продължават да се
провеждат на пет обекта: терена на войсковата болница и флавийската баня, терена на
жилищата на трибуните, баня от времето на Траян, базилика и епископска резиденция,
войсково комендантство, villa extra muros. В резултат на многогодишна работа на този
екип са открити: крепостни стени, кули, система от ровове, елементи от дървен строеж
на крепостта, главни входове и водещи към тях улици, легионни и цивилни бани,
легионно командантство, уникална войскова болница, фрагменти от легионни бараки,
позната е водопроводна система. От по- късен период са множество храмове, вили,
занаятчийски работилници и жилищни постройки.
Нове се намира на 4 км. на изток от град Свищов, до който лесно се стига от
София. Разположен е също на около 60км. на запад от граничния пункт в Русе.
Тръгвайки от град Бяла в посока Свищов пред града лесно се виждат руини, защото
днешния път пресича терена на разкопките. Нове е най- добре да се започне от
туристическата база- съвременна сграда намираща се край западния вход на крепостта
върху руините на римска вила (т. нар. villa extra muros). Тръгващите от базата пътеки
водят до главните археологически атракции. Първо се преминава през частично
реконструирания трикрилен западен вход. На прелома на I и II в. той е бил еднокрилна
постройка. Входа е бил фланкиран от две четириъгълни кули, в които е имало стълби
водещи към короната на защитните стени. На прелома на III и IVв. входа е бил
ремонтиран и е построено още едно крило. По времето на управление на Анастасий е
сменена също формата на кулите удължавайки ги навън от защитните стени . Това
допълнение вероятно е било по- високо от останалите кули и е достигал височина 18-
20м. След западния вход, пътеката води до малък дървен мост, който е едновременно
наблюдателен пост. От неговата южна страна се намират руините на scamnum
tribunorum и късноантичната постройка с улица, по дължината на която има портик, с
малки бани и руини на средновековна църква. От северната страна има прекрасен
изглед към Дунав, цялостно открита военна болница и късноримска вила т. нар. сграда
с портик. Флавийските легионни бани са заемали терена намиращ се на кръстовището
на via sagularis и via praetoria от нейната западна страна. Днес откритите размери са
80x80м., следователно те са заемали целия терен на scamnum. Банята е била построена
след идването на I италийски легион до Нове- около 69г. Открити са нейните главни
помещения с басейни с топла вода и студена вода, а също и три praefurnia с тухлени
сводове и солидна хипокаустова система. Подовете на помещенията са изработени от
керамични плочи и малки тухлички- opus spicatum. Стените са украсявали щукатура
(пластична маса, приготвяна от вар, пясък и вода) и стенни рисунки. Може да се съди,
че в миналото са я красили и скулптори. Намерена е една от тях. Тя е с натурални
размери мраморна статуя на нимфа, която най- вероятно произхожда от монументален
воден извор.
Вероятно започването на приготовленията за войната с даките е причината, че
банята е разрушена в края на I в. На нейно място е построена нова сграда- войскова
болница. Тя най- вероятно е била изоставена в началото на първата половина на IIIв.
Простия план на valetudinarium (болница) удивлява със своята функционалност.
Неговите вътрешни размери са 81,90x72,90м. Около големия двор с портик са
разположени два реда помещения разделени с окръжен коридор. Такъв план е
определял конструкцията на покрива, който наричаме базиликов. За да се освети
коридора неговите стени са били повдигнати над нивото на покрива закриващ
страничните помещения. Над него е поставен ред големи прозорци. В ъгловите
помещения на покрива са поставени прозорчета. Главния вход на valetudinarium е
разположен от широката страна, с дължина 6м. По дължината и е имало широк
вътрешен портик. Монументален украсен с високи полуколони входа са затваряли
двукрилни дървени порти, укрепени с железни гвоздеи. Те са се отваряли в посока на
широк коридор. През главните врати се е минавало към двора. В повечето случаи
болничните помещения са разположени в характеристични тройки. Две големи
помещения са разделени от малко антре, в което се влиза от коридора. И доколкото
антретата са били тъмни, дотолкова в стаите за болни е имало по два големи прозореца
с ширина 1м. В едно от болничните помещения до днес нишите се виждат. Вътрешните
стени на болницата са боли измазани с мазилка и боядисани с червена боя. Подовете са
изработени от слоеве дребен пясък. В антретата някога е имало рафтове за необходими
предмети: чинии, купи, мортарии, лампи, стъклени съдове и амфори. Там е имало също
украсени с апликации от бронз касетки за лекарства и медицински инструменти и
козметика. От антретата е имало вход към големите помещения- стаите за болни. Във
всяка една от тях е имало най- вероятно по 4-6 болни, имало е канделабри(свещник за
няколко свещи) и съдове. Общо в болницата, едновременно е имало около 300
легиониста. В болничните помещения е имало също складове за керамика и амфори.
Има също латрина(тоалета). В каналите са намерени много предмети, които вече
ненужни на своите собственици, са били изхвърляни там като боклук.
Войсковата болница от Нове е уникално откритие. Поради няколко причини. Тя
е една от най- ранните болници построени от камък, принадлежи към най- големите-
заема територия от 6000кв.м. Преди всичко тя е най- добре запазената днес постройка
от този тип, която знаем на терена на Римската империя. В центъра на двора е имало
малко светилище на Асклепий. На близо до него са открити множество олтари и бази.
Параклис с размер 2,46 ь 2,60м. Стоял на висок podium. Към него е водело стълбище.
Единствено дървена бариера е отделяла двуколния портик от вътрешността на
sacellum(малък олтар). На не настлания двор е имало също олтари и витовни плочи
посветени на други божества на пример на Юнон и Капитолската троица. От входа към
двора е имало покрита с тухли широка ива, спомагаща комуникацията и отбелязваща
оста изток- запад за цялото архитектурно поставяне. След готското нападение Нове
постепенно става цивилен град. Построени са нови сгради. Една от тях е Сградата с
портиците- късноантично вилно строителство, най- вероятно е построено през III в. и
функционира до IV в. Тя заема югозападната част на бившия valetudinarium. Основната
част на плана е двор с два портика, около който са групирани жилищни и стопански
помещения. Ясно се откроява римската баня с хипокаустова система и басейна за
къпане. Вижда се също и облицован кладенец. Към вилният комплекс е принадлежал
също стъкларска работилница и голям хореум. След болницата означения римски път
води към principia- войсково командантство. Сградата на щаба е заемала експонирано
място в центъра. Тази голяма сграда е имала величествен вход, двор, напречна зала и
заден ред клубно- административни помещения с параклис на знамената.
Командантството в Нове е било построено по времето на управление на
флавийската династия, а базиликата вероятно е построена чак при управлението на
Траян. В началото на III в. е направен ремонт. В монументалния вход три пасажа са
водели към обширен площад ограден от три страни колонови навеси. Четвъртата е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Римският град Нове до Свищов

Благодарение на многогодишното сътрудничество на полски и български археолози Нове е най-добре изследваната легионна крепост в България....
Изпратен от:
Desislava stoycheva
на 2013-05-16
Добавен в:
Курсови работи
по Археология
Статистика:
24 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Курсови работи по Археология от Шумен за Студенти несваляни с 5 страници Други от Ученици
 
 

Римският град Нове до Свищов

Материал № 998067, от 16 май 2013
Свален: 24 пъти
Прегледан: 28 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 2,135
Брой символи: 12,567

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Римският град Нове до Свищов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала