Големина на текста:
1.Биологичноактивни
вещества - етерични масла
Биологичноактивните
вещества, съдържащи се в
ароматните, лечебните и
вкусовите растения, са с
вторичен произход. Видове
биологичноактивни вещества -
алкалоиди, сапонини,
витамини, багрила, слузести
вещества, дъбилни вещества,
восъци и смоли, етерични масла
и др. Етерични масла -
летливи вещества със силен
аромат и масловидна
консистенция. Срещат се в
свободно състояние и под
формата на гликозиди. Имат
сложен състав. По-
леснолетливите етерични масла
са с по-силен аромат, който е 6
типа - цветови, плодов,
подправен, смолист, прегорял и
гнилостен. Етеричните масла са
междинни продукти от
въглехидратния обмен в
растенията. Етеричното масло
отначало се натрупва под
обвивката на клетката, а след
това се излива във вместилища.
По местоположение
вместилищата се разделят на 2
групи: външни (екзогенни) -
простите жлезисти власинки,
жлезистите люспи, жлезистите
власинки и жлезистите петна;
вътрешни (ендогенни) -
екскреторните клетки,
шизогенните вместилища,
лизогенните вместилища. В
зависимост от качеството на
етеричните масла в растенията
извличането им от суровините
става по различен начин: чрез
дестилация с водна пара
(дестилация); с разтворители
(екстракция и мацерация); чрез
мазнини и други вещества
(анфльораж); по механичен
начин; чрез ензимна хидролиза.
Дестилация - представлява
горещата водна пара, която
преминава през суровината и
изнася етеричното масло, което
е лесно летливо. Дестилацията
има следните варианти - водна;
водно-парна; парна и вакуумна.
Извличането на съставки от
сложна твърда или течна смес
чрез селективен разтворител се
нарича екстракция. Използва
се когато суровините съдържат
ниски концентрации на
ароматни вещества; веществата
са нелетливи или слабо
летливи. Когато се използват
летливи разтворители, процесът
се нарича екстракция, а когато
се използват нелетливи -
мацерация. Продуктът от
екстракцията се нарича
конкрет, от манцерацията -
екстракт. Анфльораж -
изразява се в способността на
някои вещества да поглъщат
етерично масло от въздуха.
Растителните масла, получени
чрез анфльораж, превъзхождат
всички останали по качество и
финес. Извличане по
механичен начин - прилага се
при суровини, съдържащи
голямо количество етерично
масло, каквито са плодовете на
цитрусовите растения.
Извличане чрез ензимна
хидролиза - прилага се при
суровини, в които етеричното
масло е в свързано състояние.
2.Казанлъшка роза -
знач.,произход, добив и…
Rosa kazanlika - казанлъшката
роза е една от най-важните
етеричномаслодайни култури в
България. Високото качество на
розовото масло, което се
получава след преработка на
розовия цвят е от най-голямо
значение. Българското розово
масло прославя години наред
страната ни навсякъде по света.
Казанлъшката роза е
разпространена главно в
Карловско и Казанлъшко -
около 15 000 декара. Средните
добиви у нас са около 250-280
kg/da. Казанлъшката
маслодайна роза е
многогодишно храстовидно
растение. Ботаническа х-ра:
корен - развива мощна
коренова система, съставена от
силно развити скелетни
разклонения. Със застаряване
на кореновата система, някои от
скелетните разклонения
загиват, а на тяхно място се
образуват нови и по този начин
кореновата система периодично
се подмладява. Стъбло -
формира се от 10-15 основни
стъбла и множество странични
разклонения. Младите клонки
са покрити с два вида
сравнително гъсто разположени
шипове - къси и дълги.
Казанлъшката роза има два
вида леторасли - вегетативни
(служат за подмладяване на
старите растения) и
цветоносни. Листа - сложни,
текоперести, съставени от 5-7
листни петури върху обща
листна дръжка; овални до
яйцевидни. Цветове - събрани в
метлообразно съцветие с 4-5
цвята. Казанлъшката роза
цъфти от средата на май до
средата на юни. Плод - лъжлив,
нарича се шипка. Семена -
ореховидни, разположени са по
вътрешните стени на лъжливия
плод или в основата му.
Систематика - казанлъшката
роза се отнася към
сем.Розоцветни, което обхваща
ооло 2000 вида. Към
казанлъшката роза са
определени 3 вариетета: var.
macropetala - с малък брой едри
и гладки венечни листенца; var.
micropetala - с голям брой
дребни и нагънати венечни
листенца; var. heteropetala - със
среден брой - от 30 до 50 едри и
дребни венечни листенца.
Основните сортове, които се
отглеждат днес в България са
Местен, Искра, Свежен, Янина
и Елейна. Биолог. изисквания:
към топлина - розата е
растение на прохладния и
влажен климат. Вегетацията на
розата започва през февруари-
март. Температурите трябва да
бъдат 4
0
поне 10 часа, а през
останалата част от деня около
15
0
; към светлина - изисква
интензивно осветление през
целия вегетационен период.
Засенчването причинява
изтегляне на клонките и
издребняване на цветовете; към
влага - сравнително
невзискателна към почвената
влага. Взискателна е към
въздушната влажност - трябва
да се поддържа 75-90% и по
този начин се удължава
цъфтежния период; към почва
- не е взискателна към почвата.
Най-добре се развива върху
дълбоки, водопропускливи и
богати на органични вещества
почви. Подходящи са
деградираните канелени горски
почви и ливадно-канелените.
Неподходящи са черноземните
почви, тежките глинести.
Особености в растежа -
казанлъшката роза по време на
вегетация преминава през
следните фази на развитие:
разпукване на пазвените пъпки
- свързано е с началото на
сокодвижението и се изразява в
удължаване на пъпките до 2см;
разлистване - започва с появата
на първия лист и продължава до
появата на бутоните;
бутонизация - започва с
появата на първите цветни
пъпки и приключва с тяхното
разцъфтяване; цъфтеж -
започва от края на май и
продължава 20-30 дни; втори
прираст - след розобера от
пазвена пъпка на последния
лист цветоносната клонка
подновява растежа си.
3. Казанлъшка роза - избор на
място, подг.на почвата,
торене и…
Избор на място - наклона на
терена не трябва да бъде по-
голям от 10-11
0
. Подходящи са
площи добре огрявани от
слънцето, защитени от
въздушни течения и в близост
до населени места и
дестилерии. Подготовка на
почвата - започва една година
преди засаждането (за
създаване на ново насаждение).
Мястото се почиства от
дървета, храсти и камъни, ако е
нужно се извършва
подравняване или терасиране.
Задължително се прави
риголване на 50-60см. До
есента се извършва
култивиране или плитко
преораване с брануване. Торене
- най-голяма е потребността от
азот. Нужно е и торене с
оборски тор и минерални
торове. Основното торене се
извършва при риголването, като
се внасят 4-6 тона оборски тор.
А също си внасят и 20-25кг
фосфор и 10-12кг калий, като се
заорават на 20-25см дълбочина.
Размножаване - вегетативно.
Най-старият метод който се
използва за размн. на
Казанлъшката роза се нарича
„кесме”. При този начин се
използват изрязаните храсти
при подмладяването или
ликвидирането на стари розови
насаждения. Изрязването на
клоните става до основата на
храстите. Те трябва да бъдат
здрави и свежи. Почистват се
засъхналите, повредените и
изкривените части. Ако се
наложи да се съхраняват за
кратко, се покриват с дебел
слой мокра слама, за да не
засъхнат и загубят жизнеността
си. Други начини за
размножаване са - вкореняване
на зрели резници и вкореняване
на зелени резници. При
вкореняването на зрели
резници, те се подготвят от
многогодишни стъблени
разклонения през периода 15
октомври - 1 декември.
Нарязват се на резници с
дължина 20-35см от стари
клони.Засаждането бива
хоризонтално и вертикално
Вкореняване на зелени резници -
резниците се нарязват от
полувдървесинели
едногодишни леторасли. Всеки
резник трябва да има 2-3 листа
Прави се разрез до 1,5-2см от
възела, след което се потапят в
разтвор на алфаиндулил
маслена киселина. След това се
засяват в схема 5х8см.
4.Казанлъшка роза - време на
засаждане и грижи през
вегетацията
При метода „кесме”
засаждането се извършва през
есента, в сухо време през
зимата и много рано напролет.
При вкореняването на зрели
резници, засаждането се
извършва в бразди при
междуредия 70-100см, като
самото полагане на резниците
става вертикално или
хоризонтално. При
вертикалното засаждане се
спазва вътрередово разстояние
10-12см и дълбочина 15-20см.
Засадените резници се покриват
с 4-5см почва над връхния
отрез. При хоризонталното
засаждане резниците се полагат
един до друг в бразди дълбоки
10-12см. След положени грижи
от тях се развиват вкоренени
вегетативни леторасли. След
една година те се изваждат,
сегментират се и се използват
за създаване на нови
насаждения. При вкореняване
нъ зелени резници - в
култивационни съоръжения при
оптимални условия за 30 дни
резниците развиват коренчета с
дължина 2-3см При
необходимост се пръскат срещу
болести и неприятели. След
това се изнасят навън в лехи за
закаляване. Засаждат се на
редове на 50-70см, а вътре в
реда на 10-15см. Вкоренените
резници се засаждат на
постоянно място през есента
или рано напролет, когато
растенията са в покой. След
засаждането растенията се
загърлят за по-успешно
презимуване. Грижи за
младите розови насаждения -
първоначално се извършва само
плевене. След което с първото
окопаване се извършва и
подхранване с амониева
селитра. При чести
засушавания през лятото са
необходими 1-2 поливки. С
всяко окопаване младите
розички, засадени по метода
кесме се загърлят внимателно.
При младите рози засадени с
вкоренен посадъчен материал
се извършва ръчно плевене или
2-3 ръчни окопавания. Наесен
площите се торят с 10-15кг
фосфор, след това се извършва
оран в междуредията и
загърляне на розичките с почва
1/3 от височината им. Така те
презимуват. Грижи за
цветодаващи розови
насаждения - почистване и
резитба на розовите храсти -
провеждат се преди началото на
сокодвижението. Отстраняват
се старите, болните,
измръзналите и сухите
разклонения; обработка на
почвата - до началото на
розобера се правят 1-2
култивирания, късно наесен се
оре на дълбочина 18-20см;
торене - от органичните торове
се използват оборския тор,
розовите джибри, изгнилата
слама и др. От минералните
торове по-голямо значение
имат азотните и фосфорните.
Препоръчва се 7-10 кг на декар
фосфор при неполивни условия
и до 20 кг на декар при
поливни. Напояване - ако
розовите насаждения се
отглеждат на поливни площи,
се правят до 3-4 поливки.
Мулчиране - препоръчва се за
да се избегне плевенето и
ръчното окопаване в редовете.
Влагата в мулчираните
участъци се задържа със 75%
по-висока от немулчираните.
Борба с плевелите, с
болестите, с
неприятелите.Подмладяване -
храстите се изрязват до почвата
в периода на покой късно през
есента, зимата или рано
напролет. Изрязаните части се
използват за посадъчен
материал. Прибиране - от 15
май до 15 юни. У нас се берат
цели цветове Брането се
извършва рано сутрин от 5.00
до 6.00 часа, а при по-хладно
време и до 9.00 часа. Брането се
извършва едновременно от
двете страни на реда от двама
берачи. Работи се с две ръци
като цветовете се откъсват под
чашката и се поставят в
кошница или торба.
5.Шипка - Rosa canina
Значение, произход и добиви -
шипката се култивира заради
ценните качества на нейните
плодове. Те се отличават с
много добър вкус и висока
биологична стойност. На
външния пазар шипките се
изнасят главно под формата на
шипкови люспи, шипкови
брашна и в прясно състояние.
Шипковия чай се препоръчва
при отпадналост, кървене на
венците и др. Добивите варират
от 100 до 200 кг на декар през
третата година след
засаждането и над 500 кг през
следващите години.
Ботаническа характеристик
коренова система - добре
развита; стъбла - надземната
част е храст до 3м, клонките са
покрити с бодли; листа -
текоперести с 5-7 листчета, на
къси дръжки или приседнали;
цветове - разположени са по
единично или по 2-3 в съцветие,
най-често розови; плодове -
малки четинести орехчета.
Систематика - Азиатска
шипка - Rosa rugosa;
Остролистно назъбена шипка
- Rosa oxyodon. Сортове:
Нектар, Светла, Пловдив
1.Биологични изисквания:
обикновената шипка е
многогодишно растение, което
се намира в покой до края на
март. В първата десетдневка на
април протича набъбването и
разпукването на пъпките.
Следва разлистване и развиване
на храстите. Цъфтежът протича
за около 15 дни - до 10 юни.
Узряването на плодовете
настъпва през септември. През
ноември листата на храстите
окапват. Избор на място -
често се засажда на изоставени
места; не е взискателна към
предшественика; площите
трябва да са чисти от плевели;
мястото трябва да бъде
слънчево. Подготовка на
площите - през лятото терените
се почистват от храсти, дънери,
коренища и камъни; през юли-
август се извършва риголване;
внася се оборски тор заедно с
риголването или с дълбоката
оран. До засаждането се
извършват още 1-2 плитки
обработки - култивиране или
брануване с дискови брани.
Размножаване - чрез семена и
вегетативно.При
размножаването със семена, те
задължитлно се стратифицират.
За 1 декар са необходими 3-5кг
семена. Растенията се развиват
през пролетта след затопляне на
времето. Недостатъци са -
разпадане на ценните белези и
връщане към многообразие и
неизправненост на
признаците.Вегетативно
размножаване -
размножаването чрез издънки е
удобен и бърз начин, но е
подходящ за видове които
образуват издънки. Засаждане -
най-благоприятно е късно през
есента - след листопада и
напролет - преди началото на
вегетацията. Грижи - борба с
плевелите - води се по
механичен път; борба с
болестите - най-често се напада
от брашнеста мана, ръжди и
черни петна; борба с
неприятелите - най-често се
срещат шипковият плодов
червей и шипковата плодова
муха. Резитба - почистват се
изсъхналите и пречупени
леторасти и от странични
издънки. Прибиране - брането
се извършва във фаза пълна
зрялост, когато е достигнат
типичния за сорта цвят.
Беритбата става ръчно или със
специални приспособления.
Набраните плодове се поставят
в щайги или в кошници. За да
се запази витамин С, сушенето
на плодовете трябва да започне
възможно най-бързо във вакуум
сушилня.
6.Лавандула - обща
характеристика
Една от основните
етеричномаслени култури за
България. От маслото и се
получават лавандулово масло,
конкрет и спирт. Съдържанието
на лавандулово масло в свежите
съцветия е 0,8-2,6%. Също
съдържа и линалоол, нерол,
гераниол и др. Изсушените
съцветия на лавандулата се
използват в билколечението,
ароматерапията и срещу
дрешни молци. Произхожда от
Средиземноморския район.
Отглежда се във Франция,
Испания, Италия, Русия,
Украйна и др.Добивите са 200-
800 кг от декар свежи съцветия
и 3-12кг масло.
Ботан.характеристика: корен
- мощна коренова система
съставена от адвентивни
корени. Лавандулата е
многогодишно
полухрастовидно растение.
Надземната част представлява
полусферична туфа. Листата
имат линейно-ланцетна форма с
целокрайна и завита надолу
периферия, разположени
срещуположно по две.
Цветовете са разположени на
върха на цветоносните дръжки
в класовидни съцветия.
Цветовете са двуполови.
Плодът е орехче, дребен,
плосък с лъскава тъмнокафява
обввка. Семената са дребни,
кафяви. Систематика: сем.
Lamiaceae Устоцветни, род
Lavandula, видове: Lavandula
vera - обикновена лавандула;
Lavandula spica - широколистна
лавандула; Lavandula hybrida -
лавандин. Сортове:спадат към
обикновената лавандула -
Арома, Казанлък,
Карлово,Хемус и др.
Биологични изисквания -
топлолюбиво растение,
студоустойчиво - издържа от
-26
0
до -33
0
. Поникването на
семената започва при 12-14
0
.
Лавандулата е светлолюбиво
растение. При засенчване
растенията остават слаби, а
съцветията дребни и с по-ниско
съдържание на етерично масло.
По отношение на почвената
влагата е сухоустойчива, не
понася плитки подпочвени
води. Нуждае се от 50% от
ППВ. Чувствителна е към
въздушната влага - нужна и е
около 60%. Лавандулата най-
добре се развива на леки,
аерирани почви, запасени с
хранителни вещества. Отглежда
се и на стръмни терени, като по
този начин оказва
противоерозионен ефект. Не са
подходящи кисели, тежки,
глинести почви. По време на
вегетацията растенията
преминават през следните
фенологични фази:
разлистване, бутонизация,
цъфтеж, узряване,
разклоняване(втори прираст).
7. и 8. Лавандула -
агротехника
Лавандулата е многогодишно
растение и може да се отглежда
25-30 години на едно място.
Най-добри предшественици са
зърнено-житните, зърнено-
бобовите, фуражните и ранните
полски култури. Площта се
почиства от дървета, камъи и
храсти. При нужда се правят
отводнителни канали.
Задължително се риголва. През
август-септември се преорава
на 20-25см със заравняване и
култивиране. Преди засаждане
площта се набраздява и се
извършва маркиране на реда.
Преди риголването се тори с
оборски тор или 20-40кг
амониева селитра, 20-40кг
калий и 50-100кг фосфор.
Размножаване - лавандулата се
размножава чрез семена и
вегетативно (резници, отводи,
разделяне на туфата и др.)
Размножаването чрез семена не
е желателно понеже
лавандулата е
кръстосаноопрашващо се
растение и затова не могат да се
запазят качеството на
изходните форми и
продуктивността.
Размножаване чрез
вкореняване на резници -
резниците се получават от
маточно насаждение. Рано
напролет от маточните храсти
се изрязват старите
разклонения, пренасят се в
помещение и от
едногодишните им части се
приготвят резници за
вкореняване. От всяко растение
се получават 100-150 резника.
Стандартните резници са дълги
8-10см и дебели 2мм. Резниците
се вкореняват в открити лехи,
като вкореняването се
извършва през есента или през
пролетта. Почвата се наторява с
оборски тор и се изорава на 20-
22см дълбочина. Лехите се
оформят грубо(ширина 1м),
фрезуват се и след това се
дооформят ръчно.Резниците се
залагат при междуредово
разстояние 8-10см и дълбочина
на засаждане 3-4см. Залагането
се извършва от началото на
март в продължение на 20-30
дни. Най-добре се вкореняват
когато са използва черно
полиетиленово фолио. След
засаждането почвата се полива
обилно чрез оросяване. Следват
допълнителни грижи - плевене,
поливане, подхранване и
резитба. Подхранването е с
амониева селитра два пъти
месечно; води се борба с
плевелите - чрез плевене и
Девринол. Не се допуска
разклоняване на резниците.При
изваждане част от листната
маса се отстранява.
Вкоренените резници се
съхраняват в бразди до
засаждането. Засаждане -
лавандулата може да се засажда
на постоянно място: през есента
- растенията не страдат от
изтегляне, презимуват добре и
напролет се развиват по-рано;
през пролетта - извършва се
февруари-март преди да
настъпи пролетното
засушаване. Разсаждането се
извършва ръчно ил
механизирано. Дължината на
резника не трябва да е по-
малка от 15см и дебелина 5-6см
на кореновата шийка. При
механизираното разсаждане
междуредовото разстояние
трябва да бъде 106-107см, а
вътре в реда 35-37см. Грижи
през вегетацията - в началото
на вегет. се извършва ръчно
окопаване и отгребване на
загърлените растения.
Основните грижи за
лавандулата са : резитба,
торене, обработка на почвата,
подмладяване, борба с болести,
плевели и неприятели,
култивиране и 2-3 ръчни
обработки. На есен се извършва
загърляне, а след
подхранването се извършва
култивиране. Наесен се внасят
калиевите и фосфорните
торове. Подмладяването се
извършва на осмата година след
засаждането. Състои се в
изрязване на надземната част на
6-10см над почвената
повърхност. След което се
развиват нови разклонения.
Борба с плевелите - Галант
Супер, Мерлин; борба с
болестите - срещу листни петна
и кореново гниене; борба с
неприятелите - срещу галова
нематода, горски скакалец.
Прибирането се извършва във
фаза цъфтеж - последните 10
дни от юни до края на юли.
9.Салвия - четиригодишна
култура.Салвията се отглежда
за съцветията, които съдаржат в
свежо състояние 0,13-0,20%
етерично масло. Основната
съставка е линалилацетат .
Други съставки - лимонен,
камфен, гаринол, ленол и др.
Салвията произхожда от
Средиземноморието. Добивите
са около 800 кг от декар, може
да достигат и до 1000-1200кг.
Ботаническа х-ка - коренът е
многогодишен, месест,
вретеновиден. Всяка година се
образуват 1-5 стъбла. Те са
дебели 1-2см, четириръбести,
кухи, изправени високи до
150см, покрити с власинки,
разклонени. Листата са
продълговатояйцевидни, с
назъбена периферия, от долната
страна с власинки. Цветовете са
едри, двуполови, разположени
на метличести съцветия.
Плодът е орехче. Семената са
яйцевидни, светлокафяви.
Систематика: сем. Lamiaceae,
род Salvia: Salvia sclareae -
салвия или мечо ухо; Salvia
officinalis - градински чай.
Сортове - Бояна, Тракийка.
Биологични изисквания - по
време на вегетационния си
период преминава през
следните фенологични фази:
поникване, розетка,
стъблообразуване, бутонизация,
цъфтеж, узряване на семената.
След поникването салвията
издържа до - 6- 8
0
, а във фаза
розетка до - 30
0
. Развива се
добре при дълъг ден и
интензивно осветление.
Сухоустойчива култура е,
неполивна. Подходящи са
богатите и аерирани почви с
неутрална или слабо алкална
реакция. Неподходящи са
влажните почви с тежък
механичен състав.
Агротехника - след
прибирането на
предшественика се тори с
оборски тор 2-4 тона на декар.
Основната обработка се прави
на дълбочина 25-30см При
пролетна сеитба се бранува и
култивира. Сеитбата бива:
есенна, предзимна или
пролетна. Сеитбата е
механизирана като сеитбената
норма е 700-800гр/декар.
Дълбочината на засяване е 2-
3см. Грижи през вегетацията -
борба с плевелите, болестите и
неприятелите, почвени
обработки и торене.След
поникването се прави първото
междуредово копаване. През
вегетацията се правят 3-4
междуредови обработки. С
първото окопаване напролет се
внасят азотните торове. Води се
борба срещу телените червеи,
люцернова дървеница и акари.
Борбата с плевелите се води
чрез почвени обработки и с
хербициди. Салвията се
прибира в началото на узряване
на семената от долните етажи
на съцветията, или по-точно в
момента на прецъфтяване на
най-горните цветове. Маслото
трябва да бъде преработено
възможно най-бързо.
Етеричното масло се извлича
чрез парна дестилация или чрез
екстракция.
10.Градински чай - се
отглежда заради листата, които
съдържат етерично масло,
танин, каротин, горчиви
вещества, аспарагин и др.
Листата се използват за чай
против кашлица, ларинги ти и
др. Основната съставка етуйон
- около 50%. Маслото се
използва в хранит.вк.пром. и в
козм.пром. Произхожда от
островите на Адриатическо
море. Добивите са около 800-
1000кг от декар свежи листа и
20-30кг семена. Ботан.характ.-
кореновата система е влакнеста,
силно развита. Стъблата са
правостоящи, четириръбести,
разклонени, разклоненията са
покрити с власинки. Листата са
срещуположни,
продълговатояйцевидни с
назъбена периферия. Цветовете
са разположени по върховете на
стъблата в рехави класовидни
съцветия. Цъфтежът е през юни
и юли. Плодът е орехче,
семената са кръгли и черни.
Систематика и сортове: Salvia
officinalis - сортове: Десислава,
Местен. Биологични изискв. -
Средиземноморско
топлолюбиво растение. В
България презимува успешно.
Няма изисквания към
светлината, но при
продължително засенчване
етеричното масло намалява.
Сухоустойчива култура; не
понася почви с високи
подпочвени води. Може да се
отглежда на по-бедни почви, но
добивите няма да са
максимални. Най-добре се
отглежда на плодородни и
чисти от плевели почви.
Агротехника - градинския чай
е многогодишна култура,
отглежда се на едно и също
място 15 години, поради което
не се включва в
сеитбообращения. Площите
трябва да са на отдалечени
места от прашни пътища.
Обработката на почвата се
състои в риголване на 40-50см.
Преди него се тори с 15кг на
декар калиев тор или с 3-4 тона
оборски тор, като риголването
и торенето се извършват в
началото на лятото. Преди
сеитбата площите се
култивират и брануват.
Сеитбата се извършва редово
при междуредие 70см през
ноември-декември или рано
напролет. Сеитбената норма е
500-600гр семена на декар.
Дълбочина на засяване - 2-3см.
Грижи - започват преди
поникването. Прибавят се
семена от бързорастящи
култури и се прави окопаване.
До есента се окопават още 2-3
пъти. Когато направи втора
двойка листа се прави
прореждане. На есен растенията
се загърлят. През следващите
години грижите се повтарят.
Прибиране - когато е за получ.
на листа,през първата година се
прави само 1 беритба. Във фаза
бутонизация раст. се ожънват
до облистената част; когато е за
семена - първо с комбайн се
ожънват съцветията, прибират
се и се сушат на сянка; за
етерично масло се ожънва във
фаза пълан цъфтеж.
11.Мента - обща характ.
Използва се за полечаване на
етерично масло и сухи
листа.Съдържанието на
етерично масли е 0,3-0,8%..В
състава му влизат ментол,
карвон,ментон, цинеол и др.
Отглежда се в САЩ, Италия,
Украйна, Китай, Корея,
България и др. Добивите са 4-
6кг етерично масло и 150-200кг
сухи листа. Ботан.характ. -
кореновата система
представлява коренище,
изградено от адвентивни
корени. Стъблата са
едногодишни, четиристенни,
срещуположно силно
разклонени. Листата са
разположени на къси дръжки
срещуположно по възлите, с
назъбена периферия. Цветовете
са събрани в цилиндрични или
кошнични класовидни
съцветия. Плодът е съставен от
4 едносеменни орехчета.
Систематика и
сортове:Mentha piperita -
лютива(сладка);Mentha arvensis
- полска; Mentha viridis - зелена;
Mentha crispa - къдрава. Сладка
мента - съдържа 0,3-0,4%
етерично масло. Сортове -
Климент, София. Добиви 3-8кг
масло, 150-250кг сухи листа.
Полска мента - 0,6-1% етерично
масло. Сортове - Ментолна 14 и
Ментолна 18. Добиви 5-10кг.
Зелена мента - 0,3-0,4%
етерично масло. Сортове -
Мечта, Лина, Нана, Мизия,
Зефир и др. Биологични
изискв. - през вегетационния
си период преминава през
следните фази: прорастване на
пъпките, поникване,
разклоняване, бутонизация,
цъфтеж. Ментата е
многогодишно тревисто
растение с едногодишна
надземна част. Топлолюбива
култура, издържа до - 10
0
, а над
35
0
се понижава количеството и
качеството на етеричното
масло. Сладката мента е
растение на дългия ден, а
полската на късия ден. Ментата
е влаголюбиво растение, трябва
да се поддържа 85-90% от ППВ.
През вегетацията трябва да се
осигурят 4-8 поливки, може да
се отглежда и на места с близки
подпочвени води. Подходящи
почви за ментата са богати на
органични вещества с рН 5-7, а
неподходящи са тежките
глинести почви.
12.Мента - агротехника
Ментата се отглежда като
двугодишна и многогодишна
култура, но по-добре да се
отглежда като многогодишна.
Добри предшественици са тези
които оставят почвата чиста от
плевели. Най-важната
обработка е подравняването на
терена. След това се внася 2-
4тона оборски тор, 10-12кг
калий. След торенето се
извършва обработка на 25см,
повърхносни
обработки(дискуване или
култивиране). Последната
предпосадъчна обработка се
извършва с култиватор на 15-
18см. Тогава става внасянето на
азотните торове.
Размножаване - чрез
коренища, чрез разсад(през
пролетта), чрез вкоренени
връхчета или резници(през
пролетта или есента). Есенното
засаждане на коренищата е през
октомври. Коренищата се
изваждат с картофовадачка,
нож скоба или плуг без
отметателна дъска.Следва
почистване на изсъхналите
части. Засаждането трябва да се
извърши още първия ден.
Разсаждането се прави в бразди
с 12-15см дълбочина.
Посадъчната норма е 200-250кг
на декар. Размножаването чрез
разсъд се осъществява рано
напролет - април. Грижи през
вегет. - насочени са към борба с
плевелите, болестите и
неприятелите, почвени
обработки, подхранване и
напояване. Извършва се
междуредова обработка и се
внася 20-30кг азотен тор.
Борбата с болестите се води
срещу ръжда и вертицилийно
увяхване, а при полската мента
- брашнеста мана. Ментата се
напада най-често от ментов
листояд, ментов сечко, ментов
акар и ментова въшка.
Използват се Карате и Агрия.
Напояването е задължително
агротехническо
мероприятие.Трябва да се
извършат 4-8 поливки, като
начина е чрез дъждуване.
Прибиране - когато е за
етерично масли се прибира във
фаза 50-100% цъфтеж; когато се
отглежда за сухи листа се коси
в началото на фаза
бутонизация. От 100кг свежа
маса се получава 10-12кг
ментов лист.
13.Босилек - Използва се
надземната част без долните
разклонения. Има две
направления за отглеждане - за
етерично масло и за суха дрога.
Съдърж.на етерично масло в
свежата дрога е 0,3-0,4%, а в
сухата 1,2-1,5%. Основната
съставка е метилхавикол.
Намира приложение във
фармац., парфюм.
Промишленост, народната
медицина.Добивите са до 3
тона свежа суровина, а
етерично масло
12кг/декар.Ботан. х-ка -
кореновата система е добре
развита. Едногодишно
четириръбесто, голо,
правостоящо, в оснавата силно
разклонено стъбло. Листата са
срещуположни с дълги дръжки,
продълговатояйцевидни със
заострен връх. Цветовете са
бели или розови, събрани в
топчести съцветия. Плода е
суха четирисеменна кутийка.
Семената са дребни, с грапава
повърхност, светлокафяви до
черни. Систематика и
сортове: Ocimum basilicum -
обикн.босилек; ssp. pilosum -
окосмен босилек; ssp.glabratum
- гладък неокосмен; ssp.
anisatum - цитрален босилек;
ssp. minimum - дребен. Сортове:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разработени въпроси от конспек по растениевъдство 3 част - ароматно вкусови и лечебни растения

В настоящия материал са разработени въпросите: казанлъшка роза, лавандула, мента, салвия, градински чай, босилек, кориандър, анасон, резене, маточина, жълт мак, валериана, италиански кимион, хмел, лайка, бял трън, индийски татул, невен....
Изпратен от:
Daniela Dimova-Gaydadzhieva
на 2013-05-12
Добавен в:
Пищови
по Физиология на растенията
Статистика:
99 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Физиология на растенията
Тест по анатомия, морфология и систематика на растенията
професионален тест по Физиология на растенията за Студенти от 1 курс
Теста включва 20 въпроса от анатомията, морфологията и систематиката на растенията. Подходящ е за студенти от Висшите учебни заведения по агрономическите науки. Оценяването е по точкова система, като всеки верен отговор получава по една точка. Среден 3 – 10 т.; Добър 4 – от 11 до 14т.; Мн.добър 5 – от 15 до 18 т.; Отличен – от 19 до 20 т.
(Труден)
20
98
1
1 мин
31.07.2013
» виж всички онлайн тестове по физиология на растенията

Разработени въпроси от конспек по растениевъдство 3 част - ароматно вкусови и лечебни растения

Материал № 995820, от 12 май 2013
Свален: 99 пъти
Прегледан: 117 пъти
Предмет: Физиология на растенията, Биология
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 7,321
Брой символи: 44,633

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разработени въпроси от конспек по растениевъдст ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала