Големина на текста:
Конституцията установява правовия ред в държавата. Тя е основния върховен закон и
необходимо условие за създаването на демократична, правова и социална държава,
както и гарант за национално и държавно единство. Основните принципи, върху които
е изградена държавата – народен суверенитет, върховенство на основния закон,
политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и
независимостта на съдебната власт.
Трудната или лесната процедура за изменение на една конституция се
възприема в правната теория като показател и мерило за качествата на конституцията и
за нейното квалифициране като “твърда” или “гъвкава”.
След края Втората световна война институциите и процедурите за създаване и
изменение на конституциите съществено се модифицират.оформя се моделът на
рационализирана учредителна власт, като се запазват предимствата и се отсраняват
недостатъците на класическия модел. Като облекчава режима на конституцинната
промяна, рационализираната учредителна власт създава условия за “гъвкавост” на
конституцията. По този начин потенциално се увеличава ефективността и
продължителността на йивота на конституцията поради приспособимостта й към
новите реалности.
По време на един исторически момент за страната,
при който се сменя една обществено-политическа система с друга, по общо съгласие
на всички съществуващи по това време политически сили се свика Седмото Велико
Народно събрание. То бе натоварено да създаде Конституцията на новата демократична
държава, която да изгради нейните институции и да създаде начина за формирането им,
да определи дейностите и правомощията на нейните основни органи,
взаимоотношенията и баланса между тях, да установи принципите, които определят
формата на новото държавно устройство и държавно управление. В периода от 1879
година до 1990 година в българската конституционна история са свикани седем Велики
народни събрания.Конституцията от 1991г. съдържа норми имащи непосредствено
действие, ефективно постановяващи и гарантиращи принципа за разделение на
властите, прогласява приоритета на международното право, установява пълен и най-
съвременен набор от права и свободи на гражданите, създава в лицето на
Конституционния съд специална юрисдикция за защита на конституционализма.
Конституцията е динамична система и бъдещи промени в нея са не само желани, те
понякога са задължителни. Създателите на Конституцията са имали стремежа да
установят трайни демократични конституционни институции, които чрез действията си
да утвърдят една нова по своята същност и организация държава, да гарантират
необратимостта на демократичния процес и невъзможността той да бъде нарушаван. С
тази цел са установени основните конституционни институции - Народно събрание,
президент, вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на
съдебната власт. Пред народните представители е стоял въпросът дали да се даде една
по-широка възможност за промяна на Конституцията от обикновено Народно събрание
при определен режим или не. Поради историческия момент и сложната политическа
обстановка, при която тя е била приета, надделяло е виждането основните принципи,
органи и балансът между тях да не могат да бъдат променяни от едно обикновено
Народно събрание. Предоставено е право само на Велико Народно събрание да може да
изменя това, върху което е изградена държавата. Желанието на народните
представители е било да се съхранят непоклатимо основните конституционни
институции и балансът между тях. Преходното време и особената политическа
обстановка, при които работи Седмото Велико Народно събрание, са мотивирали
представителите на народа в него да създадат стабилна държава с основни институции
и техни основни правомощия, които да не могат да бъдат изменяни при всяка
значителна промяна на парламентарното мнозинство.
Установената конституционна система на държавата съставлява нейния
конституционен модел, който не може да се променя от обикновено Народно събрание.
То може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, с изключение на
тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание. Съгласно чл. 153 от
Конституцията “Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на
Конституцията с изключение на тези, които са правомощие на Велико Народно
събрание.” Във власт на последното са предоставени най-важните въпроси по
държавната уредба, изброени в чл. 158 от Конституцията. Изменението и допълнението
на Конституцията от обикновено Народно събрание става със закон при определена и
утежнена процедура и квалифицирано мнозинство. До изменението й от обикновеното
Народно събрание тя действа в пълния си обем. След като законът за изменение и
допълнение на Конституцията е закон приет, макар и при специална процедура и
условия от Народното събрание, той подлежи на конституционен контрол от
Конституционния съд. При липса на такъв контрол се рискува всяко Народно събрание
да може да изменя Конституцията, без да спазва предвидения от нея ред за това, както
и в нарушение на чл. 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в
компетентност на Велико Народно събрание. Предвид това, че Конституцията е
върховен закон, тя се приема по усложнена законодателна процедура.Това става от
ВНС като президентът или 1/2 от народните представители изработват проект за
изменение на конституцията, който се внася в парламента. На базата на това
предложение, с мнозинство от 2/3, НС решава дали да се проведат избори за ВНС.
Президентът насрочва дата за тези избори по реда, определен със закон. Съставът на
ВНС е от 400 народни представители като 200 са мажоритарно избрани и 200 с
партийни листи.Работи по сложна процедура, приемайки правилник за организацията и
реда на своята дейност, където има по-усложнени процедури и мнозинство. Правният
статус на ВНС, коетосега може да бъде свикано е посочена в глава 9. Чл. 158. от
Конституцията посочва компетентността на ВНС, а именно:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира
международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно
управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от
Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. 9 от Конституцията.
Конституцията ограничава ВНС да се произнася само по предварително зададения му
дневен ред ивъпреки уникалната си легитимност, няма да може да реши никакъв друг
конституционен въпрос възникнал в хода на дебатите. Според доц. д-р Пенчо Пенев
успешно провеждане на ВНС може да се гарантира само с политическо споразумение,
сключено предварително, открито и ясно.
Най спорният от всички въпроси поставени пред Конституционния съд е какво
ще представлява промяна във формата на държавно устройство и формата на държавно
управление, че да трябва да се изврши от ВНС. Промяната на правомощия на
конституционно установен орган води до промяна формата на държавно управление,
ако с нея се наруши принципът на народния суверенитет, на разделението на властите,
засегнат се основни правомощия на държавните органи, които характеризират
установената форма на държавата, или им се отменят правомощия, което би довело на
практика до нефункционирането им. Структурата, тяхното място в държавната
йерархия, начина на формиране, основните правомощия и баланса между тях,
определени от Великото Народно събрание, са гаранция за развитието на
демократичния процес при осъществяване принципите за народния суверенитет ,
политическия плурализъм, разделението на властите , правовата държава и
независимостта на съдебната власт. Съществува разлика относно съдържанието на
изразите “форма на държавно устройство” и на “държавно управление”. Според някои
“формата на държавно устройство” е териториалното пространство и дали държавата е
унитарна или федеративна република, а “формата на държавно управление” включва
системата на държавни органи, които определят характера на държавата, начина на
образуването им и взаимоотношенията между тях. Други поддържат също, че формата
на държавно устройство е територията и дали държавата е унитарна или федеративна,
но формата на държавно управление е само дали е налице монархия, президентска или
парламентарна република. Според Конституционния съд под “форма на държавно
устройство” следва да се разбира територията на една държава, дали тя е унитарна или
федеративна и допуска ли автономни териториални образувания. Формата на държавно
устройство по чл. 158, т. 3 от Конституцията се определя от целостта на
териториалното пространство на Република България и нейната неприкосновеност и от
това, че тя е единна държава с местно самоуправление и не се допускат автономни
териториални образувания. Формата на държавно управление се определя според
Конституционния съд на основата от това дали държавата е монархия, президентска
или парламентарна република и от основните конституционни принципи, върху които
тя е изградена - народен суверени, политически плурализъм, разделение на властите,
правова държава, независимост на съдебната власт. Парламентарното управление се
осъществява чрез системата на основните конституционни органи, от тяхното
структуриране, начина на образуването им, статута, мандата и установения между тях
баланс - Народно събрание, президент и вицепрезидент, Конституционен съд и
Министерски съвет. Суверенният народ, от когото произтича държавната власт, я
осъществява непосредствено или чрез органите, предвидени в Конституцията.
Парламентът, избран от народа, като национален представителен орган е изразител на
неговия суверенитет. Учредителната власт постанови, че изменения, засягащи най-
важните обществени отношения регламентирани в Конституцията, могат да бъдат
извършени единствено от по-широко народно представителство, което дава
възможност на различните социални слоеве и политически формации да бъдат
представени във ВНС и по този начин зад крайния резултат да стои политическият
интерес на огромната част от народа. ВНС е форма на по-широко народно
представителство за решаване на изрично предвидени в Конституцията въпроси от
особена важност за държавата, механизъм за осигуряването на такова представителство
и стабилността на основния з
Парламентарното управление на една република се характеризира и от възложените с
Конституцията дейности и основни правомощия на посочените конституционни органи
и от баланса в правомощията, които имат и контрола върху тях.
Ако конституционният законодател смяташе, че формата на държавно устройство и на
държавно управление се определят единствено, че България е република с
парламентарно управление и властта, която произтича от народа осъществявайки се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Конституцията като върховен закон

Конституцията е върховен закон, тя се приема по усложнена законодателна процедура...
Изпратен от:
dukksi
на 2013-05-08
Добавен в:
Курсови работи
по Право
Статистика:
30 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Курсови работи по Право от Русе за Студенти в А.Кънчев от факултет юридически специалност Право магистър несваляни с 5 страници Други от Студенти
 
Подобни материали
 

Конституцията като основен нормативен акт

03 апр 2007
·
794
·
4
·
894

Конституцията като нормативен акт стои в основата на цялата правна система. Нейното първостепенно значение се предопределя от обстоятелството, че урежда първостепенни по значение за обществото въпроси...
 

Принцип на разделение на властите

24 дек 2007
·
696
·
3
·
495
·
439

Разделението на властта е разпределяне на функциите на държавната власт в законодателна, изпълнителна и съдебна власт с изискването, че упражняването на тези функции не може да бъде концентрирано на едно място...
 

Конституцията - същност, видове конституции

18 май 2006
·
2,494
·
5
·
739
·
198
·
3

Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. Първата в света Конституция е приета в САЩ през 1789 година
 

Принципът за разделение на властите

20 дек 2007
·
333
·
6
·
484
·
99
·
1

Дискусията за разделението на властта не започва с Монтескьо. Нейното начало е в гръцката Античност. Представите на Монтескьо за правилата за разделение на властта са описани в неговата теория, която често бива цитирана: “Всичко би било изгубено, ако...
 

Правната реформа - път към правовата държава и към свободното гражданско общество

04 апр 2006
·
596
·
13
·
1,833

Отношения между държавата, гражданското общество и право, правната реформа - път към правовата държава и свободното гражданско общество.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право за ученици, студенти и учители
любознателен тест по Право за
Тест по Право за ученици, студенти и учители. Съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
10
21
1
1 мин
31.07.2018
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Конституцията като върховен закон

Материал № 994272, от 08 май 2013
Свален: 30 пъти
Прегледан: 28 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 2,005
Брой символи: 13,302

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституцията като върховен закон"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения