Големина на текста:
1
№ 1, № 2, № 3. ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ПРЕЗ ХV-ХVІІ ВЕК.
В историята на българите Късното средновековие обхваща периода от началото на
15 до края на 17 век. Това е периода на утвърждаване на османската власт в
българските земи.
Изворовата база за този период е изключително богата. Историческите извори могат
да се разделят на три групи: османски, български и чужди.
ОСМАНСКИТЕ ИЗВОРИ са най-вече различни видове заповеди - фермани,
кадийски регистри, Документи на шериатския съд ,документи на османската
канцелария, данни на османски пътешественици като Евлия Челеби, Хаджи
Калфа. Хаджи Калфа е турски географ и пътешественик от ХVІІ в. Пише
„ Румелия и Босна –географски бележки” В своите пътни бележки е оставил редица
ценни сведения за състоянието на българските селища през ХVІІв. като София,
Русчук /Русе/ ; сведения за стопанското развитие, търговията, рударството,
корабоплаването, селскостопанското производство, административното и военното
устройство, демографските и етнически процеси, животът на османските поданици
в градове и села, сведения за стопанството, административното деление .
ДОМАШНИТЕ /БЪЛГАРСКИТЕ/ ИЗВОРИ са - различни бележки и приписки на
български свещеници.   Приписките   са ръкоп   исни бележки върху белите полета
отстрани на текста, оставени от преписвачи или читатели Имат значение като
свидетелство на епохата – съдържат информация за исторически събития, датират
събития…
Дамаскините също са извор за тази епоха. Те са църковни сборници с поучителни
слова и жития. Появяват се в края на XVI в западните български земи. Наричат се така
по името на гръцкия писател от 16 век - Дамаскин Студит - първия автор на подобно
четиво. Ценното в тях е, че някои сборници с дамаскинарска литература дават
сведения за обичаите на българското население от това време -русалийските празници,
за горещниците, за св. Герман и т.н. От значение като извори са и: хроники, летописни
разкази, кореспонденцията на българската католическа интелигенция, данните на
българския фолклор, както и различни жития на светци (с най-голямо значение е
Житието на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки) и др.
- „Безименна българска хроника” написана в началото на ХV век. – това е най-
добрата изява на българската историопис за целия ХV век. Автор е монах от Света
гора. Основната цел е да разкрие османската експанзия в балканските земи, довела до
унищожението на политическата независимост на българите и другите балкански
народи
- „Рилската повест на Владислав Граматик” В нея се описват събития от
началото на сериозните набези на османските турци в Азия и Европа ХІІІ –ХІV век
и се стига до ХV век когато. С голяма процесия са пренесени мощите на Свети
Иван Рилски от Търново в Рилския манастир.
? ХVІ век
 Творят най-видните представители на Софийската книжовна школа - Поп Пейо и
Матей Граматик.
Матей Граматик е автор на житието на св. Никола Нови Софийски, убит с камъни
през 1555 г. В описанието на събитието като свидетел той дава кратки сведения за град
София.
Поп Пейо е автор е на житието на св. мъченик Георги Нови Софийски. Той също се
явява свидетел на събитието и също дава кратки сведения и за града.
? ХVІІ век
2
- „Летописен разказ на поп Методий Драгинов за помюсюлманчването на
Чепино”. Той е написан от местен свещеник през ХVІІ век и в него се разказва за
насилственото помюсюлманчване на българите в Родопите.
- „Летописен разказ на поп Петър от с. Мирково” – това е приписка, която засяга
българските земи в края на ХVІІ век, отразява настъплението на австрийската армия и
събитията от Чипровското въстание през 1688г.
- „История на София и България от Петър Богдан Бакшев”. Творбата представя
българската история от античността до средата на ХVІІ век. Дава ценни сведения за
историята, географията, стопанството и културата на Чипровци и околностите.
В периодичния български печат от Възраждането – през 19 в.се публикуват редица
ръкописни паметници от ранните векове на османската власт-ХV-ХVІІв. Вестници
като „ Български орел”, „Български книжици”, „Гайда” – поставят началото на
изворовата база за този период.
ИЗВОРИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД Това са предимно пътеписи,
дневници доклади, описания и писма на европейски дипломати,
пътешественици или учени, преминали през българските земи през ХV-ХVІІ в.,
както и кореспонденцията на чуждите владетели.
През ХVІ- ХVІІ в. по нашите земи минават редица чужди пътешественици, които
дават сведения за състоянието на българския народ. Такива например са:
- Бенедикт Курипешич, -дава сведения как турците карат 15-16 годишни момчета
и момичета за продан на пазара. Този пътник видял около нашия град Самоков българи
работници, оковани във вериги.
- Рамберт - секретар на венецианския посланик в Цариград, констатира по пътя:
Дубровник изглежда стар, богат търговски град. Него време плащал на султана данък
12,000 жълтици. По пътя пьтниците забележили, че турците никъде не подържали
старите кули, крепостите и градските стени. Всичко било изоставено на хората и на
времето да го разрушават и унищожават. Действително, облягайки се на своите
непобедими еничери, турците не давали никакао значение на крепостите, дори ги
презирали.
- Бусбек преминал по главния път през Ниш - София - Пловдив – Одри – за
Цариград. Той разказва, че във всеки от тия градове имало построени
страноприемници-кервансараи. По целия път писачът се чуди на българската селска
носия, която била „болярска", чуди се на голямата евтиния и сребролюбието на
турците."
- Пътникът Стефан Герлах свидетелства, че по пътя си срещнали големи
разрушения. По липса на достатъчна турска стража българите били принуждавани да
придружават и пазят посланиците на европейските държави. Раята често се оплаквала
от грабежите и притесненията от турците. Българите били много изплашени и
изглеждали като полудиви, готови всякога да бягат в планините. Жените им били
изложени на чести поругания. Дава сведения, че в София живеели българи, турци,
търговци от Генуа и Дубровник, евреи и роби. Градът имал много джамии.
3
№ 4, № 5. ИСТОРИОГРАФИЯТА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ПЕРИОДА ХV-ХVІІ век
В епохата на Възраждането проблематиката за положението на българите в
ранните векове на робството – ХІ-ХVІІ в. навлиза плахо и постепенно в
българската историография. Това основно е време на натрупване на изворова база
за този период и се формира тезата за „мрачните векове” в нашата история.
*Паисий Хилендарски е първият, който внася в историческите изследвания темата за
механизмите чрез които българският народ се съхранява въпреки дългите векове на
чужда политическа и религиозна власт.
*Павел Кисимов дава първата оценка за ролята на българските манастири в
опазването на българщината.
* Едно истинско историографско изложение, стремящо се да даде цялостна представа
за живота на българите под чуждата власт намираме в книгата на първият български
краевед Стефан Захариев "Географико историко - статистическо описание на Татар
- Пазарджишката кааза ". В нея са поместени изобилни материали за географията,
историята и археологията на Пазарджишкия край.
*Братя Миладинови, Георги Раковски, Петко Рачев Славейков, Любен Каравелов
и др българи-възрожденци записват и публикуват хиляди произведения на народното
творчество - песни, поговорки, пословици, които съдържат богата информация за тази
епоха.
*** През Възраждането се появява и първото цялостно научно изложение върху
историята на българите през ХV-ХVІІ в. То е дело на Константин Иречек, който в
своята „История на българите” отделя 2 глави на първите векове от османското
владичество. Той представя тези векове като неделима част от историята на българите.
Той формулира основните проблеми на историческите проучвания за този период –
правното и икономическо положение на българите в този период, освободителните
движения, връзките с европейския свят и Русия, дейността на българите-католици и др.
След Освобождението негативното отношение към този период в българската
история не е преодоляно. Българската историография тогава счита за свой основен дълг
да проучи българското Средновековие и Възраждането, тъй като те са източник на
величие и блясък, на културен подем, което би повдигнало самочувствието на нацията.
Периодът ХV-ХVІІ в. се възприема като източник на комплекс за национална
малоценност. Продължава публикуването на извори за този период – европейски,
български, османо-турски извори. Появяват се и научни публикации. Едни от тях са
дело на Марин Дринов. Той разглежда въпроси като ролята на ислямизацията за
намаляване демографския потенциал на българския народ и културната история на
периода. Също поддържа тезата за „мрачните векове”.
Сериозен интерес към миналото на народа ни в първите векове на османската
власт проявява Проф. Васил Златарски . Той изследва антиосманската съпротива –
българските въстания. Настоява да се открие специален университетски курс –лекции
за историята на българските земи през ХV-ХVІІ век. През 1915 г. този курс лекции вече
е реалност – той е включен в студентските програми и се чете от Никола Милев -
първият български историк, който има предварителна, целенасочена подготовка
върху този период, постигната чрез специализация в Австро-Унгария. Той е автор
на монографията „Католишката пропаганда в България през ХVІІ в.” – в нея
разглежда ролята на българите-католици в борбата за извоюване на политическа
независимост. Стопанският историк Иван Сакъзов изучава външно-търговските
контакти на земите ни в този период. Обект на задълбочени проучвания става и
българската църква-ролята й за опазването на българския народ. В тази насока пише
трудове Йордан Трифонов. В резултат на дългогодишни занимания с български
фолклор, двамата видни изследвачи на българската литература – Иван Шишманов и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 юни 2019 в 22:51 студент на 40 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - История, випуск 2014
07 юни 2019 в 10:40 студент на 28 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
12 май 2019 в 21:42 в момента не учи на 27 години от София
28 мар 2019 в 17:28 студентка на 32 години от София - СУ "Св. Климент Охридски"
 
Домашни по темата на материала
Българските католици и тяхната обществена дейност през ХVІІ в
добавена от vasil.kisov 20.01.2015
0
4
История за 6клас!!!Спешно!!
добавена от samuil.vylkov 19.05.2014
0
7
външната търговия на българия през 1930г.
добавена от ludbot 05.06.2013
0
5
Животновъдтвото през ранното средновековие
добавена от hristo.avramov 25.01.2017
2
11
Национално освободителните движения в Македония и Тракия
добавена от achikalanov 21.11.2013
1
6
Подобни материали
 

Тест по история - 2 част

30 май 2007
·
1,181
·
3
·
230
·
4

Тестът по история е предназначен за всички форми на обучение. Достатъчни са дори 20-30 минути за да го направите. Състои се от 9 въпроса и разяснения след тях. Има и скала за оценка.
 

Въведение в Стопанската история

03 яну 2008
·
319
·
2
·
197
·
107
·
1

Стопанската история като самостоятелен предмет и като учебна дисциплина възниква в западна Европа през втората половина на 19 век.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
839
·
8
·
1,403

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Тест по История — Първо българско царство

05 авг 2008
·
585
·
4
·
380
·
5

Тестът съдържа въпроси от темата: История на България (Първо българско царство). Подходящ е за ученици и кандидат-студенти за подготовка, тестване на знанията или просто преговор. След отговорите е даден примерен критерий за оценка.
 

Тест по история

11 юни 2007
·
1,234
·
2
·
140
·
1

Тест по съвременна история на света......................
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
2
1
7 мин
04.07.2019
Тест за животa и делото на Дейвид Ливингстън
любознателен тест по История за
Този тест е предназначен за бъде развлекателен и ползотворен в това, да предаде историята на живота на един голям мисионер, докоснал сърцата на много хора, както в Англия и Африка, така и по света. Той не цели оценяването на компетентности и знания, а по-скоро задоволяване любопитството на всеки, който желае да научи нещо за личността на Дейвид Ливингстън.
(За отличници)
18
1
1
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история

Теми по история на българските земи

Материал № 993372, от 07 май 2013
Свален: 230 пъти
Прегледан: 263 пъти
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 59
Брой думи: 22,733
Брой символи: 145,506

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по история на българските земи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
52

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
182

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения