КУРСОВА РАБОТА
ОПАЗВАНЕ НА ПОЧВИТЕ И ПОВИШАВАНЕ НА
ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ
Тема : Почвите в България. Класификация на почвите в България.
Главни почвени групи, класове и типове почви в България.
Изработил: Проверил:
2008
Почвата представлява сложна природна система изградена от минерални
частици, органични вещества, вода, газове, макро- и микроорганизми.
Минералните частици образуват основната маса на почвата, а органичните
вещества съставляват 10-20% от химичния състав на почвата. Те са резултат от
жизнената дейност на растителните и животински видове. Във почвата са
разпространени във вид на торф /растителни остатъци/ и хумус /разложено
органично вещество/. Хумусът заедно със съдържанието на вода и газове
определя нейното плодородие. Съдържанието на хумус в някои почви може да
достигне до 90% от общото съдържание на органичните вещества. Характерно е
неговото бавно разлагане от микроорганизмите, което позволява натрупването
му в значителни количества в почвата. Той е източник на хранителни вещества
за растенията, тъй като при разлагането му се освобождава въглероден двуокис,
нитрати, фосфати. Тези съединения са лесно усвоими от растенията. Хумусът,
образуван в горния почвен слой се отнася от инфилтриращата в почвата вода в
по-долните хоризонти. Чрез обработка на почвата, той заедно с разтворените
химични вещества се изнася отново на повърхността.
Почвената покривка е особено важен компонент на природната среда.
Образувана в продължение на милиони години, тя се явява огледало за
състоянието на ландшафтите и в нея се отразяват и пречупват взаимовръзките
между останалите компоненти на природната среда /скали, води, климат,
растителност, дейност на човека/.
Без почвена покривка е невъзможно съществуването и вегетацията на
естествената и културна растителност и природата ни би представлявала една
голяма пустош. Почвената покривка е междинно спояващо звено между геолого-
геморфоложката основа, климатичните условия, динамиката на водата и
вегетацията на растенията.
Благодарение на своето плодородие почвената покривка се явява и много важен
природен ресурс. Тя се явява средство и предмет на труда в селското стопанство.
В резултат на дейността на човека плодородието на почвата може да променя
/увеличава или намалява/ или да се запазва. Различават се три вида плодородие -
естествено, потенциално и икономическо. Първото е свързано с наличието на
хумус и други хранителни вещества, образували се през дългия период на
естествено развитие на почвите. Потенциалното плодородие се свързва с
възможностите за изкуствено увеличаване на хранителните вещества в почвата
чрез добавяне на торове с естествен или изкуствен произход. Икономическото
плодородие се изразява чрез стойността на произведените земеделски продукти
от единица площ върху даден вид почва.
Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на
почвената покривка, поради влиянието в България на четири големи почвени
провинции - Степна и лесостепна източноевропейска, Средиземноморска
южноевропейска, Горско атлантическа западноевропейска и Влажна
субтропична черноморска. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят
42 подтипа.
На територията на България се отделят три почвени зони:
Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхваща Дунавската равнина
и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната на
почвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна
на почвените типове и техните съчетания.
Южнобългарска ксеротермална почвена зона - обхваща територията на
Южна България /до 700-800 м.н.в./. Поради по-разнообразния и по-топъл
преходно-континентален климат и ксерофитна растителност са се формирали
специфични почвени типове.
Планинска почвена зона - обхваща планинските районите /над 700-800
м.н.в./, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и обширни пасища и
ливади с различни вариации на планинския климат.
Пространствените съчетания на релеф, климат и растителност имат
първостепенно значение за хоризонталното и вертикално разположение на
главните почвени типове и за формирането на почвените зони.
