Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Смърт и безсмъртие в баладата „Хаджи Димитър”
Ботев твори през последното десетилетие на българското възраждане, когато ясно е
осъзната нуждата да се поведе организирана, въоръжена борба за освобождение. Идеята
за смъртта „в редовете на борбата” е споделена в много Ботеви творби: „До моето първо
либе”, „На прощаване”, „Хайдути”, но баладата „Хаджи Димитър” изяснява възгледа на
поета за смъртта-безсмъртие. Смъртта е личен избор в името на борбата за свобода. Тя
е път към безсмъртието, модел за достойно поведение и вечен живот чрез памет.
„Смъртта, за която пее Ботев,… не е смъртта на изнемощелия от болест, съсухрен
организъм, а е смъртта-жертва и подвиг… с оръжие в ръка „там на Балкана” (Др.
Кръстев). Този текст в жанрово отношение се движи между балада, елегия и ода.
Смъртта в него е интерпретирана по нов начин. Тя е вечен живот, представена е
едновременно като грозна и страшна, но и славна и красива. Това е последната
апотеозна творба на Ботев. „Хаджи Димитър” е балада за безсмъртния човешкия дух,
разбиран като неунищожима жизнена енергия.
Живот- смърт е основополагаща опозиция в творбата. Творбата започва с повторно
утвърждаване: „Жив е той, жив е!” превърнало се в емблематично за Ботевото
творчество. Смъртта тук е представена като вечен живот. Героят се разграничава с
обикновения човек. Така Ботевият юнак не умира. Уточнено е мястото „там, на
Балкана”, което се свързва с героичното пространство. Анафората „юнак с дълбока на
гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка”, е доказателство за естествен преход
между легендарно минало и трагично-героично настояще. Непосредствения сблъсък
между живот и смърт, сила и безсилие, отвежда по предначертания драматичен път на
творбата. Чувството за безсилие и самота продължава да се задълбочава и в следващата
трета строфа. Нейните начални думи връщат към изходния израз лежи и пъшка и го
подхващат за нов и по-различен развой, а встъпителната поява на глагола лежи набляга
върху безсилието на бореца. Лирическият герой е разпънат между живота и смъртта,
между мъжката сила и безсилието, между поражението и славата. Времето е назовано
чрез дейност, а не чрез сезон, за да се акцентира , че е време на робски труд и мъка.
Чрез бъдещето време се набляга на необратимостта на процеса: смъртта ще се случи, но
не оплакване, а възпяване е достойно за героя. В четвърта строфа важна роля заема
песента, чрез което произведението става тайнствено, мистично, защото чрез нея се
сливат поле, Балкан и небе. Но това е песен на болка и памет: „жътварката пее нейде в
полето”, „пейте робини”. Очертава образа на битовата родина и нейното безкрайно
народно страдание. Текстът носи внушение за абсолютна самота, немилостива, жестока
и безответна е Вселената. Това е свят на безнадеждност, страдание и смърт.
В пета строфа поетът достига до върховното обобщение, до вечната изстрадана
истина, дълбоко вкоренена в културната памет на българите: “Тоз, който падне в бой за
свобода, / той не умира...”. Отнася се до всеки на земята с подобно поведение. Тук
текстът звучи одично. Шестата строфа прави рязък поврат към живота и конкретна
картина на деня и участта на юнака. Това завръщане към началото подчертава
дълбоките промени, настъпили след обобщително-възвисяващия патос на предходната
строфа. По-ограниченото и моментно определение на времето в израза „жътва е сега"
се измества към единното и повторително представяне на деня - „денем му сянка пази
орлица". Тук акцентира върху мотива за вечната памет чрез баладичните образи: човек
и звяр не враждуват, те са в хармония. Човешкото прозрение за безсмъртието е
потвърдено от природата. Времето е централизирано и внушава безкрайност. Зверовете
персонифицират пространството и го трансформират от място на агония в място на
грижа и съпричастност. Следва една визуална картина. Олицетворен е Балканът, който е
част от националното и вселенско пространство. Това е един от основните мотиви на
Ботев и носи идеята за вечна памет. Ситуиран е в центъра на творбата. Песента му
съхранява паметта на героя. В това сакрално пространство е постигната вечността.
Осма строфа представя отново една хармонична картина, в която героят се
обезсмъртява. Самодивите осъществяват прехода на човешкия дух от земята към
небето. Носят специфичната баладична атмосфера на Ботевата творба. Митичните
девойки с “бели премени” танцуват и пеят, като даряват юнака с топла обич и
сестрински грижи. Във въпроса на юнака към самодивата животът и смъртта отново се
срещат очи в очи: грижата на него, умиращия, за другарите му в борбата,
недоизреченото разкритие, че Караджата е убит, напразното дирене на духа му в
небесата - всичко преминава в своята противоположност и отразява сложното
безсмъртие на подвига. Споменаването на другия войвода – Караджата, поставя и
акцент върху достоверността на фактите. Реалност и вълшебство се преплитат в един
духовен, приказен свят. Песента на самодивите изплита венеца на славата. Светът
помни и обича „тоз, който падне в бой за свобода”. Краят на баладата ни връща към
реалността и внушава повторяемост: „Но съмна вече! И на Балкана/ юнакът лежи,
кръвта му тече…”. Кръвта е символ на живота, означава безсмъртие. Тази кръв е
пролята за родината, за това носи идеята за вечност. Смъртта ще се случи, но след нея
идва вечният живот на безсмъртният човешки дух. Ботев създава мит за неумиращия
български юнак, чиято кръв няма да престане да тече. Този образ носи идеята за
вечност и безсмъртие.
Ботевата идея за безсмъртието е свързана с това, че човек трябва да докаже себе си с
дела. Саможертвата утвърждава личността като уникална, неповторима и абсолютно
ценна.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Смърт и безсмъртие в баладата "Хаджи Димитър"

Ботев твори през последното десетилетие на българското Възраждане, когато ясно е осъзната нуждата да се поведе организирана, въоръжена борба за Освобождение...
Изпратен от:
Zara A. Borisowa
на 2013-05-06
Добавен в:
Есета
по Литература
Статистика:
74 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Литература за Ученици несваляни с 2 страници Други
 
Домашни по темата на материала
ЕСЕ на тема Войната - слава и почести, ужас и смърт.
добавена от maksim002 05.12.2018
0
12
Спешна домашна работа по литература
добавена от iliyana.mihaiilova_3964 12.02.2018
0
1
литератусно есе на тема "родолюбие и патриотизъм"
добавена от kristiyana.dimitrova_fb 02.11.2014
0
6
Есета за домашна работа
добавена от iliyana.mihaiilova_3964 13.02.2018
1
16
Трябва ми спешно есе
добавена от dimitrina_76 29.05.2013
1
37
Подобни материали
 

Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев

30 ное 2008
·
129
·
3
·
421
·
3

Творческото наследство на Ботев е малко по обем, но ненадминато до днес по своята идейна и художествена стойност...
 

Смърт и безсмъртие в баладата "Хаджи Димитър"

14 апр 2009
·
365
·
2
·
474
·
519
·
1

За Ботев смъртта е неизменна част от пътя на борбата, част от жадуваната свобода. В цялата творба присъства една единствена идея – идеята за безсмъртното величие на този, който е паднал в бой да защити своята родна страна....
 
Онлайн тестове по Литература
Входно равнище за 11. клас
входен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на придобитите знания върху учебния материал от предходната учебна година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(За отличници)
16
16.08.2019
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(За отличници)
32
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Смърт и безсмъртие в баладата "Хаджи Димитър"

Материал № 992949, от 06 май 2013
Свален: 74 пъти
Прегледан: 214 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 740
Брой символи: 4,524

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Смърт и безсмъртие в баладата "Хаджи Димитър""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
48

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения