Коментирайте пътят на светлината
в одата „Паисий”
Водата „Паисий” Иван Базов ни предава значението на
историчта на българския народ. Именно в тази от 12 части от
„Епопея на забравените” авторът пресъздава подвига на
Паисий- запалването на пламъка, който ще освети българите
със светлината си и ще го подтикне отново да се чувства като
народ, народ с история, пълна с победи.
Одата започва с думи от „История славянобългарска”
„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш....знай
свои род и език...”. Чрез тези думи е разкрита връзката между
поведението на българите по времето на Паисий и
съвременниците на Вазов.Духовният мрак, в който са
изпаднали преди и след Освобождението е един и същ.
Въпреки , че вече българите не са под робството на турците,
те са изпаднали в друг вид робство – по-лошо – духовно
робство.
В одата се възвеличава образа на Паисий, неговото
дело,това че той е забравил дори да служи на Бога,забравил е
литургиите, молитвите, за да служи на народа. Полумракът, в
който е героят олицетворява тогаващното общество и
духовното робство, в което е изпаднало, а „лампа жумеща”
представлчва Паисий и неговото дело. Чрез този труд на
героя може да бъде просветен народа, а светлината всъщност
символизира проглеждането на народа.
Целта на Паисий е да промени мирогледа на българите,
да промени техния манталитет, да ги обедини и те да се
почувстват заедно, като народ. Просветителчт се е отдал
изцчло на тази своя идея, това се е превърнало в най –
важното нещо в живота му, затова и изпитва толкова голчмо
удовлетворение, когато го завършва. Паисий е духовно
свободен, точно затова вижда толкова далече в бъдещето,
затова и авторът го нарича „пророк”. Контрастът „хаоса
тъмний” – „звездния свят” символизира пробуждането на
народа, проглеждането на всеки един българин, който от роб
се превръща в свободен човек.
Чрез думите на просветителя:
„От днеска нататък българския род
история има и става народ!”
е разкрито истинското значение на историята според Паисий
тя подхранва гордостта на българите.
В края на произведението Вазов дава оценка на Паисий
и неговото дело. Думите „хвърляше тайно през мрака тогаз/
най-първата искра в народната свяст.” са олицетворение на
извършеното от автора на „История славянобългарска”.
Паисий, осъзнал своя дълг към народа, го дарява с история и
превръща своя труд в искрата, която е нужна на българите,
за да се почувстват горди и да осъзнаят, че за да получат
физическа свобода, първо трябва да бъдат духовно свободни.
