Същност, типология и разновидности на
политическия маркетинг
Въведение
Много съвременни политолози разглеждат демократичната поли-
тическа система като пазарен механизъм, функцията на който е примиряване
или балансиране на намиращите се помежду си в конфликт воли, при което
равновесие се постига не само с това, че системата преобразува многото
различни изисквания в няколко най-важни, но и благодарение на сърев-
нованието между партиите и политиците за гласовете на избирателите. Не-
съмнено в реализацията на този процес основна е функцията на политическия
маркетинг.
Основната задача в различните фази и етапи от протичането на всяка
една политическа кампания е оптималното организиране на маркетинговата
дейност. Организацията на работата на политическия субект е подчинена на
спецификата на политическата сфера и почива на рационален подход при
третиране на проблемите. Етапите на протичане на маркетинговата кампания
обаче не се различават от тези при комерсиалния или институционалния
маркетинг. Тази организация включва задължително етап на предварителни
проучвания и анализи. Преди да се формулират стратегическите цели и задачи
на политическата организация, движение, коалиция и кандидатите им в една
кампания, преди да се определи водещия лозунг със своето уникално
политическо предложение, е необходимо да се познават отлично осо-
беностите на политическия пазар в конкретния момент и неговите основни
обекти и субекти.
1
I. Същност и типология на политическия маркетинг
В литературата има много и различни определения за същността
и типологията на политическия маркетинг. Общото, което се подчертава
в тях, се свежда до следното:
„Политическият маркетинг е широк комплекс от мероприятия,
насочени към създаването на благоприятен имидж на политическите
партии, политическите лидери, кандидатите за президент, за депутати, за
общински съветници за участие в представителните органи на властта и
другите властови структури”.
В това определение на политическия маркетинг главното обсто-
ятелство, което го отличава от маркетинга н комерсиалната сфера,
е неговата насоченост към политическата власт и връзката му с нея.
Политическият маркетинг, както всеки друг, е насочен към създаване и
разширяване на търсенето на собствени специфични продукти, услуги, идеи и
марки. В замяна на тях политическите партии (и кандидатите в партийните
листи) търсят да получат подкрепата на електората по време на избори, при
провеждане на референдуми, при реализиране на различни политически
кампании, а също така и да привлекат нови членове в своите редици с цел
засилване влиянието си в обществото и в органите на властта.
1. Същност
Понятието "политически маркетинг" се използва и в по-широк смисъл.
В този случай се има предвид изследване на въпросите на взаимодействието
на политическите партии и обществото, на техниките за организиране на
2
политическите кампании, на ролята на СМИ в избирателния процес, на
проблема за създаване на имидж на политическите лидери и т.н.
Според друго определение, „Политически маркетинг е съвкупността
от техники, които имат за цел да внесат съответствие между един
кандидат и потенциалните му избиратели, да представят кандидата пред
най-голям брой избиратели и пред всеки от тях, да го разграничат от
конкурентите и противниците му и с минимални средства да бъдат
спечелени по време на неговата кампания”.
Развивайки това положение, може да се формулират параметрите и
същността на политическия маркетинг в създаване и лансиране на пазара на
конкурентноспособна политическа продукция, марка, идея или услуга (като
минимум) или (като максимум) създаване и лансиране на пазара на
превъзхождаща и доставяща удовлетворение на избирателите чрез своите
характеристики продукт, марка, идея или услуга в сравнение с
аналогичните на конкурентите.
В България политическият маркетинг най-често се разбира като
предизборен и текущ маркетинг, т.е. като технология на организирането на
избирателната кампания, с приложение на методите на търговската реклама и
връзките с обществеността в политиката. Избирателните технологии могат да
се разглеждат като направление на приложната социология или разновидност
на връзките с обществеността. Обаче не по-малко ползотворно е тяхното
разглеждане в системата и чрез термините на маркетинга (комерсиален,
некомерсиален и социален) като обща и най-развита теория на пазарно
поведение и търсене.
3
