Големина на текста:
Проблемът за моралната свобода според Кант
Въпросът за човешката свобода е стар колкото света и много мъдреци са се
опитвали да разберат какво представлява свободата, възможна ли е тя и каква
цена трябва да платим, за да сме свободни.
Над понятието свобода разсъждава и немският философ Кант. Какво
всъщност е свободата според Кант?
Кант вижда свободата като едно празно, негативно понятие, което ние не
можем да опишем и определим. Свободата не е емпирично понятие, тя е a
priori. Човек само да помисли и може да бъде свободен. Сободата изцяло се
управлява от нашето съзнание и за разлика от природната каузалност, тя не е
предварително определена. Свободата е състояние на собствения ни ум,
затова тя е присъща само на разумните същества, т.е. на човека. Свободата е
една форма, която е изпразнена от съдържание и всеки сам може да избере
как да направи тази идея съдържателна.
Природната каузалност ни заставя да действаме според нуждите на тялото –
глад, жажда, страст. Свободата е различна. Тя е самодетерминация – нищо
освен нашето съзнание не е причина за нашите постъпки. „Свободата е идея
на разума.” Тя е едно субективно понятие и е достатъчно да опознаем себе си
и ума си, за да бъдем наситина свободни.
Кант говори още за волята, която, от своя страна, е каузалност на разумните
същества, и свободата е нейно свойство. Свобода на волята означава, че
човек може да върши всичко каквото пожелае и каквото му диктува
съзнанието, но все пак да се подчинява на нравствените закони за добро и
лошо, позволено и непозволено. Кант казва, че не е достатъчно само
отделният човек да има свобода на волята, а трябва да постъпва така, че да
предоставя свобода на волята и на всички разумни същества около себе си,
т.е. със своите постъпки той да не нарушава правото на другите да постъпват
според собствената им свободна воля.
Кант противопоставя два свързани, но принципно различни свята, в които
човек пребивава едновременно. Единият е светът на хората като разумни
същества и в него водеща роля имат човешкия разум, волята и свободата.
Това е духовният свят на човека или т.нар. интелигиблен свят. Емпиричният
свят, напротив, е светът на човешката сетивност. Той е ръководен от
чувствата, от желанията и склонностите на хората.
Единият свят се подчинява на морала, докато на другия всякакъв морал му е
чужд. Този свят е изцяло зависим от природата и от начина, по който я
възприемат сетивата. Тези два свята са неразривно свързани, защото човек не
може да се откаже нито от понятието за природата, нито от това за свободата.
Кант залага на първия свят, на света на разума. Човекът е единственото
разумно същество и като такова, той трябва да подчинява своите действия не
на чувствата и емоциите си, а на разума си.
Подчинявайки се на своя разум човек осъзнава, че постъпва по един или друг
начин, защото е длъжен да се съобрази със законите на морала, с това кое е
добро. А този закон всъщност е даден единствено и само от чистия разум; от
разумът, който е независим от сетивност. Кантовото разбиране за свободата е
хуманистично. То е подчинено на идеята да се постъпва така, че да не бъдат
нарушени човешките права. Човек трябва да приема всяко друго човешко
същество като цел, а не като средство за постигане на целите си. Така всеки
човек ще направи някой друг щастлив и всичко ще бъде подчинено на
щастието и благополучието на хората не само като отделни индивиди, но и
като общност.
И така неминуемо стигаме до въпроса, свободен ли е човек, щом е длъжен
като разумно същество да се подчинява на всеобщи морални закони?
Възможно ли е човек да е свободен и в същото време да си налага да
постъпва по определен начин и да се самоподчинява?
Според Кант именно в това се изразява свободата на волята. За него свободен
е този човек, който не може да постъпва другояче освен под идеята за
свободата. Постъпването според моралния закон трябва да е с най-висока
стойност за човека и не бива да се постъпва според интересите. Законът важи
не защото ние имаме интерес към него, а имаме интерес към него, защото
важи за нас, тъй като ние сме го създали, той е произлясъл от нас, от нашия
разум. „Простата достойност да бъдем щастливи и без подбудително
основание да изпитаме това щастие може сама по себе си да породи интерес.”
Човек трябва да осъзнава, че именно той е този, който създава законите, и те
трябва да водят до човешкото благополучие.
Кантовото решение на проблема за свободата на човека важи с пълна сила и
днес. Какво би станало, ако, имайки свободата на действие, хората не се
съобразяват с моралните закони. Ако всеки действа, подчинявайки се само на
своите чувства, емоции и желания. Никога нямаше да достигнем до днешния
напредък на човешката цивилизация, ако не спазвахме определени норми,
въпреки свободната си воля. Защото свободата е единственото понятие, което
ни отличава от животинския свят като разумни същества. Свободата е в нас,
в нашите мисли и умове, и е достатъчно да уловим тази идея, за да може на
нейната основа да градим моралните закони на нашето общество и да се
доближим максимално до Кантовия „идеал за всеобщо царство” на целите.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 яну 2022 в 22:44 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Финансово-счетоводен, специалност - СК, випуск 2023
 
Подобни материали
 

Свободата и морала

02 дек 2007
·
564
·
2
·
200
·
82
·
4

Нека първо си отговорим на въпроса – Какво е свобода? Това е възможността на човек или друго същество да проявява своята воля.
 

Човешката свобода

11 дек 2008
·
210
·
7
·
1,384
·
243

Моралът започва със свободата и целият морал е в начин на реализиране на свободата.Чрез свободата един става светец,а друг-герой,трети-лицемер,четвърти-злодей...
 

Свободата на човека

08 фев 2008
·
648
·
5
·
788
·
360
·
2

Свободата е свързана с абсолютната отговорност на човека за света и за себе си, за всеки момент от неговия живот, за всеки негов избор...
 

Човекът и свободата - философско есе

02 май 2006
·
4,907
·
3
·
929
·
1,382
·
4
·
6
·

Проблемът за същността на свободата е без съмнение философски, но едновременно с това е пряко свързан със световната литература. Той е стоял повече или по-малко извън полезрението на древния грък.
 

Философска дефиниция за човека

03 дек 2006
·
935
·
1
·
262
·
504

Същност на човека, телесност, разумност. Свойства на разума.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 12-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за ученици от 12-ти клас. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
30
59
1
3 мин
05.07.2013
Философски цикъл
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа 25 въпроса с цел подготовка за матура по философия. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
25
226
1
08.12.2014
» виж всички онлайн тестове по философия

Проблемът за моралната свобода според Кант

Материал № 989134, от 22 апр 2013
Свален: 100 пъти
Прегледан: 173 пъти
Предмет: Философия
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 750
Брой символи: 4,092

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемът за моралната свобода според Кант"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
с опит от  13 години
220 48

Накшедил Мустафова
преподава по Философия
в град Русе
с опит от  23 години
2,085 106

виж още преподаватели...
Последно видяха материала