ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
„Н.РИЛСКИ”
ПРАВНО ИСТОРИЧЕСКИ
ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА: Интеграцията на малцинствата
вечната цел на българското общество
Изготвил: Проверил:
М.Петкова д-р.Б.Богданов
Социология-2курс
Фак.№0505018
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.Толерантността на българина
2.Исторически анализ
•Предпоставки за формиране психологията на циганина
•Езика като капсулиращ фактор
•Религията като първият интегриращ фактор
•Периоди и използвани политики за интеграция на
циганите в България
•Комунизмът и циганите
3.България днес
•ЕС и изискванията му към България по отношение
интегриране на малцинствата.
•Права, задължения, самоопределяне и политика
•Другият етнос, който не бива да забравяме.
•Данни на НСИ за нивото на бедност в районите със
смесено население
•Бай Ганьо ли е българският гражданин?
-1-
Българският народ като цяло е изключително толерантен. На територията на България
хилядолетия наред съжителстват мирно различните етнически групи. Има множество примери за
подобно мирно съжителство, за народо-психологията на българина, за развитието му през и след
турското робство и за днешната психология на българина. Съжителството между българи и цигани
например датира още от времето на Османската империя. Тогава са първите данни за наличието на
друг етнос в нашите територии. За да разгледаме настоящите взаимоотношения между българи и
цигани би трябвало да анализираме предходните години на мирно съжителство и предишните
опити за интеграция. Все пак за да анализираме някое събитие ние трябва да проследим развитието
му от началния етап, а именно толерантността на българина и вековните опити да „опитоми”
своето малцинство.
ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ
Предпоставките за формирането психологията на циганина.
Няма ясно и единно становище по въпроса за мястото на циганите в йерархията на човешките
общности. В различни трудове се срещат определения, който коренно си противоречат. Веднъж са
причислявани към племенни общности, друг път се говори за циганска народност, трети за
национално малцинство, четвърти само за социална прослойка непритежаваща или изгубила
етническата си специфика. Навсякъде по света където има цигани те живеят организирани в
цигански групи. Самите групи коренно се различават една от друга макар и изгубили класическите
черти на племанната или родова организация. Наблюденията на цигански групи в съвременността
потвърждават както постоянството им, така и еластичността им и способността им да се
приспособяват към промените в околната среда. Това говори за силната потребност на циганите да
живеят групов начин на живот. Този факт обяснява сам по себе си тяхното капсулиране, не само в
българското, но и във всяко общество. Основна роля върху развитието на етническите процеси при
циганите оказва груповият им организъм, който влияе консервиращо и задържа тези групи на
сегашният им стадии в развитието. Самите те възприемат себе си единствено в рамките на
циганската общност- рамки които са в общи линии ненарушими.
Дори циганският език като такъв е характерен и строго специфичен за всяка обособена група.
Това се използва от циганите съзнателно с цел самоизолация при контактите с други етноси, а и
между самите тях. Всяка циганска група в зависимост от географската си или родова обособеност
има свои собствен диалект. Този етнос използва езика, като основен за самосъхранението на
самата група. Това потвърждава тезата ми, че циганите сами се изолират и отказват да бъдат
интегрирани от страх да не загубят своите отличителни характеристики и да бъдат
асимилирани.Езика е начина им да избегнат контактите с не-циганите.
Циганската религия от своя страна може да се приеме и като съзнателен начин да се
приближат до населението с което съжителстват. Циганите са известни като общност, която лесно
приема вероизповеданието на населението сред което живее. Още под османско иго циганите
заемат двойствено положение, без да се вписват в съответните категории „правоверен” и „рая”. Те
се обособяват на етнически принцип (нещо твърде нехарактерно за Османската империя през този
период). Поради спецификата на техният религиозен живот по думите на Евлия Челеби „с
християните славят Великден, с мюсюлманите Курбан- Байрам, а с евреите Шума-Байрам.” Това е
първият интегриращ циганите фактор преди векове. Дори днес този фактор е от значение защото
циганите не са особено религиозни, така че в зависимост от града или селото в което живеят могат
да променят религията си.
Периодите в българската история и методите за интеграция до днес:
