Ангел Петков
преподава по Религия
в град Ямбол
Големина на текста:
Слава на Исус Христос!
“БИБЛИЯТА – ПРОИЗХОД И СЪДЪРЖАНИЕ”
Да кажем в началото няколко думи за Библията.
Никоя книга не е била така обичана и мразена, така почитана и обругавана както Библията.
Заради Библията хора са изгубвали живота си. В името на Бога, четейки Библията, са били
вдъхновени и извършени най- великите и благородни човешки дела, но и най- пъклените и
отвратителни злодеяния.
Милиони хора през вековете на човешката история са претърсвали страниците й, за да открият
пасажи подкрепящи техните идеи и разбирания или оправдаващи техните деяния. Но трябва да
кажем, че неповторимостта на Библията не произтича от несравнимото й политическо, културно и
социално влияние, а от нейния източник и същност. Преди всичко Библията трябва да бъде
възприемана като Божието откровение за единствения пратеник на Божието триединство,
Спасителят на света- Исус Христос.
Защо съществува Библията?
През цялата човешка история е имало хора, които са се съмнявали в съществуването на Бога, но
в същото време мнозина са свидетелствали уверено, че Бог съществува и Той им се е открил.
Ако човек се вгледа и замисли за гениалността оставила своя отпечатък в природния свят, ако
умът му се задълбочи в процесите движещи човешката история, човешкото поведение, съвестта, не
може да не достигне до някакви макар и начални разбирания, че не може всичко да е случайно, че
вероятно има Бог, Който е оставил следи от Своята дейност, можещи да бъдат разбрани по един
интелигентен начин. Ап. Павел казва в Римл.1:19,20
Природата разкрива силата и мъдростта на Твореца. Но тя не ни казва нищо за Неговата
личност и характер, за Неговото отношение и изисквания към нас, за Неговата воля и намерения с
хората. Изследването на природата и разкриването на нейните тайни никога няма да ни дадат
отговор на тези въпроси. Ако Бог не ни се открие, Той остава за нас един непознат Бог. А имаме
нужди, болки и проблеми. Йов.23:1-3,8,9
Природата, историята, човешките взаимоотношения същевременно разкриват и действието на
сили и принципи, които не можем да свържем с Божията любов. По красивата роза има остри бодли;
слънцето, което топли, предизвиква суша и глад; вятърът, който освежава и гали, е и разрушително
торнадо; морето, което пленява е и огромна стихия, помитаща живота на стотици. На земята, едно до
друго, съществуват радост и любов редом до страдания и смърт. Замислен да разкрива Бога по един
правилен начин, понастоящем заобикалящият свят разкрива едно изкривено, непълно свидетелство
за Бога и Неговата любов към човека.
Именно съществуването на този толкова противоречив свят, пораждащ толкова много въпроси в
нас, на които сякаш няма отговор, налага нуждата от специално откровение от страна на Бога към
човека. Библията е специалното откровение на Бога към човека.
Библията е Божието писмо изпратено до всеки човек в този свят, до теб и до мен. И понеже
грехът е ограничил нашите способности да възприемаме, затова Бог в любовта Си към теб и към мен,
към всеки човек, е поел инициативата, като ни е дал специално откровение за Себе Си, за да ни
помогне да получим отговор на неясните въпроси в живота. Библията не бива да бъде възприемана,
като вид религиозна литература, нямаща нищо общо с живота ни, а по- скоро като откриване на
Божиите намерения и съвети за всяка област от нашия живот. Когато Библията ни призовава да
послушаме наставленията написани на нейните страници, това не е някакъв своеволен каприз на
Бога, а пътя на послушанието ни спестява дългия път на лутане в суетата, докато накрая, потвърдим
от опит, че Библията е разкривала последната истина по този въпрос. Пр.1:20-32
Обикновено как очакваме да ни се открие Бог? Исая.64:1-3 – чрез демонстрация на сила, чрез
природни феномени и чудеса. Но ако Той направи така, ще си остане за нас непознат Бог. Скрит зад
чудесата и стихиите Бог, като личност, би останал непознат за нас. Именно за това Бог е избрал най-
съвършения начин на откровение – Писаното слово.
3Царе.19:11,12 – Не във вятъра, земетресението и огъня, а в тихия и нежен глас. Когато
наблюдаваме красотите на природата, богатството от багрите и творческият талант – така силно
въздействащи на сетивата и въображението ни, ние инстинктивно усещаме празнота, липсата на
едно общуване с Автора на всичко това. Разменените думи, записаните мисли, ни отвеждат много по-
дълбоко в духовния свят на личността, отколкото подробното изследване на нейното творчество. От
едно писмо на Леонардо да Винчи бихме разбрали много повече за неговата духовна същност,
отколкото ако изследваме с лупа сантиметър по сантиметър неговите картини. Затова Бог е избрал
писаното слово, за да се разкрие на хората по един специален начин. Можем да обобщим, че
Божественото величие се открива в стихиите, а Божието нравствено съвършенство- в тихата,
спокойна обстановка и нежния глас. Всичко, което Бог има да каже на хората по въпросите за
тяхното насочване към спасение е написано в Библията!
Какъв е произходът на Библията? Как се е появила тя?
Авторът на Библията е Бог. Зах.7:12 Божият Дух откриваше истината на избрани хора- наречени
пророци. Бог се разкриваше на пророците, а пророците предаваха вестите от Бога на хората, по устен
или писмен начин. Понякога това предаване на вестите от Бога бе съпроводено със специални
действия от страна на пророка – Езек.4:1-3 Както всички останали и пророците бяха хора с грешно
1
естество и имаха нужда от Божията милост. Понякога самите пророци записваха божествената
истина, без да я разбират напълно.
По какъв начин пророците получаваха вести от Бога.?
Числа.12:6, Гал.1:12, Дан.7:1, 1Царе.15:10, Евр.1:1 Чрез сънища, откровения, видения, чрез чуване думи
от Бога и най- накрая- чрез личността на Исус Христос.
Независимо по какъв начин идваше информацията към пророка, тя му бе предавана от Светия
Дух. Божият Дух бе инициаторът на това откриване на истината на пророците - 2Царе.23:2 Така,
авторитетът на Библията идва от нейния произход. Уникалността на Светите писания е в техния
източник. Библейските писатели заявяват, че не са първоизточник на своите вести, а са ги получили
от Бога. 2Петрово.1:21 2Тимотей.3:15,16 Гръцката дума “теопнеустос”, преведена като “вдъхновение”,
буквално означава “вдъхнат от Бога”. Бог е “вдъхнал” истината в умовете на хора. Те на свой ред са я
изразили чрез думи. Така, чрез вдъхновението, вечната истина е предадена от Бога на хората.
Библията ни разкрива, че по подобен начин – чрез “вдъхване от Бога”, бе предаден живота на първия
човек- Адам. И животът, и истината, са пряко излъчени, “вдъхнати от Бога”. Затова Исус каза: “Аз
Съм Пътят, и Истината, и Живота”. И животът, и вечната истина, и спасението идват единствено чрез
Бога, открил се нам чрез Исус Христос.
Понякога пророците споделяха истините открити им от Бога с други мъже, които също под
вдъхновение извършваха самото записване на Божествените откровения. Но Този, Който Е разкрил
Себе Си, чрез написаното от пророците е Светия Дух, Светият Бог. Именно Светият Дух е вдъхновявал
писателите и в такъв случай, Бог е самият автор на Библията.
Вдъхновението не е вербално, механично, дума по дума, тъй както директор диктува на своята
секретарка; не, не по този начин, а идейно- смислово, т.е. пророкът получава озарение, просветление,
мисли в определена посока, от това, което вижда и чува от Бога, и след това ги записват по най-
добрия възможен за тях начин. Според културата, начина на изразяване, богатството на езика и т.н.
пророкът със свои думи е записвал, това което е видял, чул или разбрал. В момента на записването
Светия Дух също е повлиявал на пророка да отрази истината. Написаното в Библията не е прякото
Божие мислене и изразяване, а Божествената истина предадена чрез човешка реч и начин на
изразяване. Библейските писатели са предавали Божиите заповеди, мисли и идеи, използвайки
собствения си език и стил. Само при един случай имаме точните изговорени и написани Божии слова –
10-те Б.з, но дори и те са предадени чрез ограничения човешкия език.
Какво е съдържанието на Библията?
Библията е съставена от две части- Стар и Нов завет, 39 в Ст.завет и 27 в Н.завет, общо 66
книги, написани от около 40 автори- пророци.
Първият, който е писал под вдъхновение е Мойсей, принцът на Египет – преди 3500 г.
Последният е ап.Йоан, преди 1900 г. Бог е спазил принципа на постепенността. Век след век е
откривал волята Си.
Пълното Божествено откровение намираме в Христос. Йоан.17:6-8
Как са били събрани 66-те книги в една обща книга?
Самата дума “Библия” има гръцки произход и в превод означава книга. Тръстиковият папирус
библус, употребяван за писане в древността, е дал основата на гръцкото название за книга – библус,
библион. Всъщност “Библия” означава книга, сбор от книги. Още я наричат “Свето писание” или
просто “Писанията”.
39-те книги на Стария завет са били писани за периода от 1500г.пр.Хр. до около 400г.пр.Хр.,
общо за 1100г.
27-те книги на Новия завет са написани през втората половина на 1-ви в.сл.Хр., м/у 40-та и 100-
та г.сл.Хр.
Но как са били събрани тези 66 книги в една обща книга, как е бил формиран канонът на
Библията?
Думата “канон” се употребявала от гърците за обозначаване на “права пръчка”, чийто
предназначение е било да служи като мярка за дърводелците. В преносен смисъл е била
употребявана като правило, облечено с авторитет. Колекцията от 66 библейски книги е наречена за
пръв път “канон” от църковния отец Ориген през 2-ри век.
Без съмнение, чрез посветени мъже, Бог е ръководил работата по събирането в едно цяло на
различните библейски книги в една обща книга. Задълбочените изследвания показват, че колекцията
от старозаветните книги е била събрана в едно, през 5в.пр.Хр. по времето на Ездра и Неемия, двама
посветени на Бога водачи сред юдейския народ. 27-те книги на Н.завет са били окончателно събрани
през 3-ти, 4-ти в.сл.Хр., също от богопосветени мъже. По това време бил окончателно оформен и
канонът на Библията от 66 книги.
В подвързията на Католическите и Православните синодални издания на Библията ще откриете
не 66, а 77 книги. Добавени са още 11 апокрифни книги, но те са отбелязани, че не са от канона на
Библията. В тези 11 апокрифни книги се откриват неща противоречащи на написаното в 66-те
канонични книги и можете с чиста съвест да ги отминете като фалшиви писания, без Божествен
произход.
Как се е осъществило съхранението на Свещеното Писание?
С преписване и съхраняване на свещения текст през вековете са се занимавали:
? Левитите – Втор.31:24-26
2
? Пророческите ученици – 4Царе.6:1
? Мъжете на цар Езекия – Пр.25:1
? Великата синагога – образувана по времето на Малахия
? Соферимите – от 3в.пр.Хр. до 6в.сл.Хр. Те първи съставят грижливо изработени правила за
преписване и съхраняване на Св.Писание
? Талмудистите – от 2-ри в. до 6-ти в. сл.Хр. Те изработват строги правила за писане: колко
думи и букви да има във всеки ред, колко празно място, колко думи на всяка страница. Цели
поколения са се занимавали само с това. Колосален труд!
? Масоретите – от 7-ми до 10-ти век. В преписването и съхранението на Свещеното Писание те
работили още по-педантично. Тяхното три вековно дело е масоретският текст, от който се ползваме и
до днес.
Кои са най- ранните преводи на Библията на други езици?
В оригинал, Старият завет на Библията е написан предимно на староеврейски език. Само някои
малки части- на арамейски език, езикът на който се е говорило в Месопотамия от вавилонците и
персите, езикът на който е говорил и Исус Христос. Н.завет е написан в оригинал изцяло на гръцки
език- универсалният език, на който се говореше в пределите на цялата Римска империя. За да бъдат
писанията достъпни за колкото се може повече хора, книгите на Н.завет не са били написани на
класическият гръцки език, на който са написани произведенията на големите гръцки писатели от
онова време, а Н.завет е написан на обикновен гръцки език, на който е говорил обикновения народ.
Първият превод на Ст.завет е направен на гръцки език- “Септоагинта” – 275г.пр.Хр. Следват и
други древни преводи - на древно сирийски, “Пешито” – 2-ри в.сл.Хр., латински- “Вулгата”, арменски,
грузински, готски – 4-ти в. сл.Хр., старобългарски – 10-ти в., валдензите – 12-ти в. Между 14-ти и 16-ти
в. се превежда на почти всички европейски езици. Днес е преведена на повече от 3350 езика и
диалекта.
Никъде не е запазен оригинал, от която й да е книга на Библията. Такъв не е открит. Най-
старите екземпляри на Библията са датирани от учените, че са от 2-ри в.пр.Хр.
Днес Библията е представена с повече от 6000 стари екземпляра, съхраняващи се като безценни
по стойност, в различни музеи и места по света, предимно населени с християни.
Какво е тематичното съдържание на Библията?
По тематичен признак съдържанието на Библията може да бъде разделено на четири основни
части.
Първите книги на Стария и Новия завет, са книги в които Бог ни запознава със Себе Си, с
характера си, с отношението Си и волята Си към човека. В Ст.завет – това са първите 5 книги: Битие,
Изход, Левит, Числа и Второзаконие, наречени още 5-те Моисееви книги или Петокнижието, написани
от Моисей; в Н.завет- това са 4-те Евангелия: от Матей, от Марко, от Лука и от Йоан- описващи
живота, дейността и характера на Исус Христос, Бог Син, слязъл тук на земята за спасението на
човека.
На второ място, след тези книги, следват Историческите книги на Библията – В Ст.завет това са
книгите: Исус Навин, Съдии, Рут, 4-те книги на Царете, 2-те книги на Летописите, книгите на Ездра и
Неемия. В тях, както и в Петокнижието, е описана историята на древния божий народ на завета; в
Н.завет има само една историческа книга – “Деянията на Апостолите”, описваща деянията на някои от
апостолите и образуването на първите християнски църкви.
На трето място, в композицията на Библията идват книгите с нравствено- поучителна,
библейска мъдрост, поезия, послания, писма. В Ст.завет- това са книгите- Йов (най- древната
библейска книга), Псалми, Притчи, Еклисиаст, Песен на песните, Плачът на Еремия. В Н.завет – това
са посланията на Исусовите апостоли към различните църкви и хора от онова време.
И накрая, последната група от книги, са пророческите книги на Библията. Около 27% от
библейската материя е пророческа. Пророческите книги на Ст.завет се разделят условно на две-
книгите на големите пророци- Исая, Еремия, Езекиил и Даниил; и книгите на малките пророци- Осия,
Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софоний, Агей, Захарий и Малахия. В Н.завет има само
една пророческа книга – последната книга на Библията – Откровението на Йоан известна още с
гръцкото си наименование- Апокалипсис.
В тематичното композиране на Библията се открива следната последователност и логика- Ако
опознаем Бога, такъв, какъвто Е, ние няма да останем същите. Ще настъпят промени в начина на
нашето съществувание. Ще се създаде история на вярващия с Бога. От тези нови преживявания ще се
роди цял свят от душевни радости и терзания, и това е отразено в Псалмите, притчите и посланията
на апостолите. И най- накрая, когато човек преживява връзката с Бога, Бог му дава изгледите за това,
което ще се случи в бъдещето. Това са последните, пророческите книги на Ст. и Н.завети. В тях Бог ни
изявява своите намерения и действия в бъдещето, за да се приготвим навреме.
Каква основна идея разглежда Библията?
Библията ни дава точната и обективна истина за Бога, за космическият конфликт м/у силите на
доброто и злото; истината за човешката съдба в контекста на Спасителния план; истината за
Божиите действия в бъдещето. Библията ни разкрива като основна тема един велик спасителен план!
Бог е ръководил библейските писатели да представят историята по такъв начин, който би ни
направлявал към спасение - Йоан.3:16.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Библията – произход и съдържание

Да кажем в началото няколко думи за Библията. Никоя книга не е била така обичана и мразена, така почитана и обругавана както Библията. Заради Библията хора са изгубвали живота си...
Изпратен от:
Husein Ivanov
на 2013-04-18
Добавен в:
Общи материали
по Религия
Статистика:
28 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Християнството

28 фев 2006
·
3,034
·
1
·
337
·
248
·
8

Доклад, в който накратко са представени същността и по-важните дати от създаването на религията до сега.
 

Личността на Исус Христос

07 окт 2008
·
116
·
1
·
313
·
94

Личността на Исус Христос е една от най-дискутираните през последните 2000 години. Мненията за Него варират от: Добър човек, Митична фигура, до: Пратеника от Бога - Спасител. Едно подреждане на 100те най-влиятелни личности в историята на човечеството...
 

Библията - духовен първоизвор на знания и мъдрост

30 май 2008
·
165
·
3
·
856
·
108
·
1

Библията е универсален източник на човешко знание. Неслучайно е наречена "Книга на книгите". От нея водят началото си духовните пътища в най-новата културна история на човечеството след Античността...
 

За иконите и тяхното почитане

07 май 2007
·
193
·
3
·
771
·
1

Разказва се за това как се е зародила идеята за иконите, какво е значението им за вярващите.....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Религия
Тест по религия за 9-ти клас
междинен тест по Религия за Ученици от 9 клас
Тест върху изучените библейски текстове в училище, предвидени в ЗП. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
23
58
1
2 мин
08.08.2012
Тест по религия за 9-ти клас на тема:Библия (Нов и Стар завет)
тематичен тест по Религия за Ученици от 9 клас
Изходен тест по религия за ученици от 9-клас на тема - Библия (Стар и Нов завет). Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
12
730
1
26.07.2012
» виж всички онлайн тестове по религия

Библията – произход и съдържание

Материал № 987365, от 18 апр 2013
Свален: 28 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: Религия
Тип: Общ материал
Брой страници: 5
Брой думи: 3,413
Брой символи: 18,044

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Библията – произход и съдържание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Калин Ангелов
преподава по Религия
в град София
с опит от  21 години
1 256

Ангел Петков
преподава по Религия
в град Ямбол
с опит от  1 години
1 330 45

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения