тема:
Данъчно–осигурителен контрол.
Същност. Данъчни субекти. Цели. Принципи. Задачи. Обхват. Етапи.
Способи. Организация на данъчно-осигурителния контрол.
СЪДЪРЖАНИЕ:
9. Използвана литература: ........................................................................................................... 11
1.Същност и особености на данъчно-осигурителния контрол
Данъчно-осигурителният контрол е функция на държавното управление.
Чрез него се акумулират данъците (данък върху доходите, патентни данъци, ДДС,
корпоративни данъци и др.) и осигурителните вноски (здравни осигуровки, вноските за
2
пенсия, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.).
Институцията, която ги установява и събира е Националната агенция за приходите (НАП)
към Министерството на финансите. Органите на НАП извършват данъчни проверки и
ревизии по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Данъчно-осигурителния процес и контрол се явяват като своеобразен
инструмент за икономическа регулация, чрез която може да се влияе на потреблението,
стимулират се икономическите процеси, насърчава се спестовността и се променят
начините за вътрешна организация на отделните дружества, предприятия и организации.
В последните години се засилва тенденцията за укриване и неплащане на
данъци и осигуровки към държавата, неточно се отчита и показва финансовото състояние
на предприятията, извършват се и други икономически нарушения и престъпления, които
дестабилизират националната ни икономика.
Дейността на органите за данъчния контрол е непосредствено свързана с
усилията за нарастване стабилността на националната икономика и за противодействие в
рамките на възможното срещу нарастване на инфлацията. Конкретната дейност на
проверяващите в много от случаите е твърде сложна, нестандартна, уникална и трудна за
оценяване. Наред с предоставената свобода и квалификация, в новите условия, все по
решаващи стават талантът, интелигентността, инициативността и бързата реакция в
екстремни ситуации на контролните органи.
Необходимостта от осъществяването на този вид контрол се определя от редица
фактори:
?Възможността за създаване на ред, стабилност и сигурност на
постъпленията от данъци в държавния бюджет и средства за Националния осигурителен
институт и Здравна каса.
?Създаването за икономическа стабилност и благоприятен инвестиционен
климат за бизнеса и социален комфорт за гражданите.
?Възможността да се разкриват и предотвратяват пропуски, нарушения и
престъпления, извършвани от страна на бизнеса и гражданите във връзка с плащането на
данъците и задължителните социални и здравни осигуровки.
?Информационният риск, свързан с предоставянето на информация от
бизнеса и гражданите, отнасяща се до регистрацията на данъчните, социалните и
здравните задължения, декларирането на доходите, спазването на сроковете за
своевременното внасяне на данъците, таксите, задължителните социални и здравни
осигуровки и др.
?В условията на информационните технологии действията на хакери, с цел
обогатяване и деформиране на информация, отнасяща се до финансовото и
имущественото състояние на субектите на данъчните, социалните и здравните
задължения, се засилват.
2.Социален, управленски и правен аспект на данъчно-осигурителния
контрол
Данъчно-осигурителния контрол в България се разглежда в няколко аспекта, а
именно в социален, управленски и правен.
Социалният аспект на данъчно-осигурителния контрол го определя като вид
отношение и, като съвкупност от данъчно-правни и социално-правни отношения.
Данъчно-осигурителните правни отношения притежават специфични характеристики,
отнасящи се до тяхното предметно съдържание и начин на организация на проявлението
им. При тях правата и задълженията на участващите конкретни субекти са очертани
законодателно. Също така, при тях има ясно изразени имуществени интереси,
едностранно учредени по волята на държавата. Данъчно-правните отношения са
3
1
415
93
