Големина на текста:
“Одата Опълченците на Шипка- поетичен паметник на
безсмъртен подвиг”
(съчинение разсъждение)
За Иван Вазов епохата на Възраждането е време на
нравствен подем и творческо вдъхновение. Будната гражданска
съвест на поета родолюбец страда дълбоко, защото Вазов е
свидетел на забравата в следосвобожденската, на
националните ни идеали и жертвоготовността на българите.
Затова с изключително майсторство и творчески плам, творецът
отхвърля клеветите срещу нашата история и националното ни
достойнство, издигайки “чутовен” паметник на героизма,
проявен от опълченците на връх Шипка, за да внуши на бъдните
поколения национална гордост.
В одата “Опълченците на Шипка” патриархът на българската
литература обезсмъртява подвига на защитниците на
легендарния връх. Тържественият патетичен тон на възхвала,
съчетан с пластичното описание на битката, по художествен път
разкрива героизма на опълченците. Огорчен от хулите на своите
съвременници, оскърбяващи националната ни чест, Вазов
създава истински поетичен паметник на героите от Шипченската
епопея, за да докаже, че и нашият народ има светла страница в
руско-турската освободителна война.
Одата “Опълченците на Шипка” е разделена на три части-
лирическо встъпление, епическо изложение и епилог. Първата
смислова цялост- лирическият увод на творбата, е полемика с
хулителите на българщината.В него поетът разкрива тезата на
клеветниците на българската история и антитезата- на
защитниците на нашето национално достойнство.В тезата
патриархът на българската литература сякаш се присъединява
към хулителите и приема техните аргументи : “нека ни отрича
исторьята, века”, но всъщност зад това привидно съгласие
прозира болката му от нараненото национално достойнство.В
първата част на увода се развива темата за позора.В нея
лирическият говорител, който изцяло съвпада с Вазов, с укор
възкресява ужасния спомен за тежките и унизителни робски
векове:
Нека носим йоще срама на челото,
синила от бича,следи от теглото...
Унижението е реално. Символите на игото- “синила от бича”,
“спомен люти от дни на позор” внушават, че покорството,
примирението и столетното понасяне на оковите са нанесли
непоправими беди на българския народ. За поета много по
страшно от физическото страдание е нравственото унижение.
Поробителите трайно и сякаш завинаги са очернили името ни.
Седемкратната анафора “нека” носи горчивата ирония на Иван
Вазов и внушава болката и срама, които изпитва от
националното унижение.Особено силно е драматичното чувство
на лирическия говорител при споменаване на онези събития в
историята ни, метонимично загатнати чрез “Беласица стара и
новий Батак”.Тези имена внушават трагичната историческа
съдба на народа ни, доказал с кръвта си своето право да бъде
свободен. В тази страстна полемика със света на отрицателите
авторът стига и до последното “Нека!”То носи гнева и
възмущението му към хулителите и родоотстъпниците, към тези,
които принизяват българския дух. Клеветниците, които насаждат
неверие в душите на младото поколение, които с лека ръка
отхвърлят достойнството на цял един народ, са забравили
подвига на опълченците,които са се борили за свободата на
България. Заради тези хора,които клеветят историята ни, Вазов
пише одата “Опълченците на Шипка”, с която иска да отрече
нападките им и да докаже на всички българи като тях,че
народът ни има светла страница в руско-търската
освободителна война.
За да отрече точно тези нападки,във антитезата Вазов с
цялата си патриотична жар доказва,че българският народ е дал
доказателства за безпримерен героизъм, отстояване на
националната кауза и служене на висшия идеал-свободата. В
тази част се разкрива истинската позиция на говорителя,
дистанциран от враговете на народа. На мрака и позора от
първата част на увода контрастират на светлината и славата
във втората част:
Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно...
Във втората част на лирическото встъпление Вазов издига
подвига на опълченците до нацоинални висоти, като сравнява
българския връх с Термопилите-проход в древна Елада,
превърнал се в символ на безпримерен патриотизъм и
жертвоготовност. Епитетите,
2
характеризиращи този връх, като метонимия на
подвига“див,чутовен”,”славно,
безгранично” внушават славата,величествеността,физическата
му и духовна необятност. Вазов сравнява върха с “паметник
огромен” ,за да внуши,че подвигът на опълченците заслужава
да остане в паметта на народа и за да разкрие величието на
саможертвата на българите, които са проливали кръвта си
там,горе на Балкана. Върхът е ”покрит с бели кости и с кървав
мъх”. Поетът използва тази хипербола, за да внуши, че много
хора са жертвали живота си в името на свободата и за да
подчертае славата но подвига им, който хората не трябва да
забравят. Чрез художествения похват оксиморон-
“ново,голямо,антично”, Вазов разкрива възхищението си пред
Шипка. Във антитезата поетът извежда най-силния аргумент
срещу позора: подвигът на връх Шипка е истинския отговор,
който “смива срамът,/и на клеветата строшава зъбът”. Тази
метафора внушава мощта и величието на делото на
опълченците, изпълнено със слава и героизъм, което повдига
националното ни самочувствие и разкрива свободолюбието на
българския народ, извоювал независимостта си. В края на
лирическото встъпление Вазов се обръща към гордия
исторически връх: ”О,Шипка! ”. Това име остава завинаги
свързано с възкресението на националното ни самочувствие. В
лирическия увод творецът подготвя у читателя очакването за
нещо изключително, което ще бъде представено в лирическото
изложение и което още по-ярко ще докаже, че нашия героичен
народ сам е извоювал свободата си.
Наистина в същинската част на одата поетът представя
нещо изключително- подвига на опълченците на Шипка. В тази
част на одата Вазов внушава, че дори и природата помата на
опълченците в трудната борба, защото те се бият на собствена
зема и бранят своята свобода:
Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Поетът предава продължителността на боя и неговата
ожесточеност чрез различни похвати:
Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 3)
martin4o10 написа на 25 фев 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 16 години
бражо на тоя каде то я е писал!! ако е моми4е ако е мом4е
silviqdoynovaivanova написа на 28 яну 2009 ОТГОВОРИ
ученичка от Козлодуй , СОУ "Христо Ботев"
Страхотна тема )) Пълна,цялостна!Точно това което ми трябваше)
lorichka написа на 17 май 2007 ОТГОВОРИ
ученик на 17 години от Варна , МГ "Д-р Петър Берон"
трябва да се синтезира малко
 
Домашни по темата на материала
Моля за помощ за съчинение по Литература
добавена от melek.mumun04 23.04.2017
0
7
СПЕШНО!!!!Ролята на Балкана в одата! Теза
добавена от ralitsa.ralitsa 03.02.2017
0
5
Коментари върху "Опълченците на Шипка"
добавена от eva_mackata01 08.02.2015
0
10
подвиг превърнат в легенда
добавена от nedkazlateva 12.03.2017
2
11
моле ви много е спешнооооо
добавена от teodorastoqnova.salcheva 15.02.2016
1
10
Подобни материали
 

Проглас към евангелието

13 ное 2010
·
85
·
2
·
391
·
333
·

,,Проглас към евангелието" е поетично произведение, възликнало най-вероятно през 9 век. В старобългарската литература същестува спор за авторството на творбата. Някои смятат, че текстът е написан от Константин-кирил философ,...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
635
·
7
·
1,379
·
502
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,838
·
2
·
267
·
1,103

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,218
·
3
·
485
·
1,068

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Религиозното и народното начало в "Проглас към евангелието"

02 юни 2010
·
169
·
1
·
406
·
446
·
3

“Проглас към Евангелието” е първата творба на декламативната поезия в старобългарската лититература. Все още не е сигурно кой е автора й, но редица изследователи твърдят, че е самият Константин-Кирил Философ...
 
Онлайн тестове по Литература
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
14
1
4 мин
08.10.2019
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
11
5
1
4 мин
20.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

“Одата Опълченците на Шипка- поетичен паметник на безсмъртен подвиг”

Материал № 9865, от 21 ное 2006
Свален: 1,990 пъти
Прегледан: 1,129 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 7
Брой думи: 1,389
Брой символи: 11,354

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "“Одата Опълченците на Шипка- поетичен паметник  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
36

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения