Големина на текста:
Буда
В продължение на стотици и стотици прераждания бодхисаттва(бодхи – пробуждане,
просветление; сатва – същество; тук – бъдещият) Буда извършвал безбройни подвизи на
любов и състрадание, като постепенно трупал заслуги и се доближавал до състоянието на
мъдрец, познал истината и напуснал мъчителния кръговрат на раждания и смърт, до
състоянието на просветлен, Буда (буддха). И накрая дошло времето за неговото последно
прераждане. Бодхисаттвата по това време бил в небесата Тушита и оглеждал земята в
търсене на най-доброто място за своето последно раждане; той се намирал на такова ниво
на духовно развитие, че вече можел да избира. И погледът му се спрял върху една малка
държава на народа на шакиите в североизточната част на Индия (територията на
съвременен Непал), управлявана от мъдрия цар Шуддходана, произлизащ от древен
царски род. И бодхисаттвата, който можел дори просто да се появи на бял свят, без да
влиза в майчина утроба, решил да избере семейството на царя на шакиите за своето
раждане, за да може впоследствие хората, изпитвайки дълбоко уважение към почтения
род на царете на шакиите, да се отнесат с по-голямо доверие към проповедта на Буда,
виждайки в него издънка на древно и славно семейство.През тази нощ съпругата на царя –
царица Махамая, сънувала, че бедрото й е прободено от бял слон с шест бивни, и тя
разбрала, че е заченала велик човек. Будизмът учи, че зачеването на Буда е било напълно
естествено, а видението на белия слон е само знак за зачеването на велика личност.
Малко преди да роди, царицата, съпроводена от свитата си, се отправила според обичая
към дома на родителите си. По пътя, докато минавали през горичка от шореви дървета
(Shorea robusta), наречена Лумбини, царицата усетила първите напъни, хванала се за
клона на едно дърво и родила син, който излязъл от утробата й през бедрото. Младенецът
веднага се изправил на крака и направил седем крачки, като провъзгласил себе си за
същество, превъзхождащо и хората, и боговете.Но това раждане-чудо се оказало
съдбоносно и скоро Махамая умряла. Синът й обаче не забравил за майка си, която
изобщо не познавал: веднага след своето Пробуждане той се възнесъл в небесата Тушита,
където се преродила Махамая, разказал й, че е станал Буда, победител на страданията,
като й проповядалАбхидхарма – будийско философско учение. Но засега бъдещият Буда
бил все още младенец, така че го отвели в бащиния му дворец в град Капилавасту (близо
до столицата на съвременен Непал гр. Катманду), център на страната на шакиите.
Царят повикал при младенеца астролога Ашита, който открил върху тялото му тридесет и
двата признака на великия човек (знака на колелото между веждите, а също така върху
дланите и ходилата, ушниша – издутина върху темето, ципа между пръстите и т.н.). Въз
основа на тези признаци Ашита обявил, че новороденият ще стане или велик господар,
властелин на целия свят (чакравартин), или светец, познал истината – Буда. Тогава
нарекли момчето Сиддхартха Гаутама. Гаутама е неговата фамилия; думата „сиддхартха“
може да бъде преведена като „постигнал целта“.
Царят, разбира се, искал синът му да стане велик владетел. Затова решил така да
организира живота на сина си, че нищо да не може да го тласне към философски размисли
или разсъждения за смисъла на живота. Принцът бил настанен сред разкош и безгрижие
във великолепен дворец, изолиран от външния свят. Момчето растяло, като изпреварвало
всичките си връстници в науките и спорта. От детството си обаче то проявявало склонност
към размисъл и веднъж, като седяло под един розов храст, детето непроизволно се
потопило в състояние на йогически транс (самадхи) с такава интензивност, че силата му
дори спряла едно от божествата, които прелитали наблизо. Принцът имал кротък нрав,
което първоначално дори настроило срещу него неговата годеница – принцеса Яшодхара,
която смятала, че подобна кротост не е характерна за кшатрия и е несъвместима с
войнската доблест. Едва след като Сиддхартха демонстрирал пред Яшодхара своето
войнско изкуство, тя се съгласила да стане негова жена. Родил им се син Рахула.
Изглеждало така, сякаш планът на баща му – царя, се осъществил. Така продължило,
докато принцът не навършил двадесет и девет години. Веднъж той тръгнал на лов. И този
лов променил целия му живот.
По време на лова принцът за първи път бил разтърсен от гледката на страданията, с които
бил преизпълнен животът. Той видял разорано поле, по което птиците кълват червеите от
бучките пръст и останал поразен защо едни живи същества могат да живеят само ако
други заплатят за това с живота си. Но най-важни за духовния поврат на Сиддхартха се
оказват четири срещи: младият принц вижда една погребална процесия и разбира, че
всички хора – и той самият, са смъртни, че нито богатството, ни знатният произход могат
да защитят някого от смъртта. Той обръща внимание на един прокажен и за първи път
осъзнава, че болестите дебнат всеки смъртен. Принцът вижда бедняк, който проси
милостиня, и разбира мимолетността и призрачността на богатството и известността. И
накрая Сиддхартха се озовал пред един мъдрец, потънал в съзерцание. Като го гледал,
принцът осъзнал, че пътят на самовглъбяването и самопознанието е единственият път за
постигане причините за страданията и начина за избавление от тях. Казват, че самите
богове, също като хората пребиваващи в колелото на раждания и смърт и жадуващи
окончателно избавление, изпратили за среща с принца тези хора, за да го вдъхновят да
поеме по пътя на познанието и освобождението.
След този паметен лов принцът не можел вече спокойно да живее в разкошния си дворец.
Една нощ той напуска двореца, яхнал любимия си кон Кантака, съпроводен от един слуга.
В края на горичката той се сбогувал със слугата, с коня си и със своя меч, взел го в ръцете
си за последен път и в знак на отричане от светския живот отрязал с един замах дългите
си коси „с цвят на мед“. След това навлязъл в гората. Започнал периодът на ученичество,
аскеза и духовни търсения.
Сиддхартха се присъединявал към различни шрамански групи, като бързо постигал всичко,
на което го учели неговите наставници. Най-известни от учителите на бъдещия Буда били
Удрака Рамапутра и Арада Калама. Те проповядвали учение, близко до Санкхя –
ортодоксална брахманска школа, възникнала в шраманска среда, а също така го въвели в
йогическата практика на духовни упражнени, в това число и дихателна гимнастика,
изискваща продължително задържане на дишането, съпроводено с мъчителни усещания.
Според учението на Санкхя светът е резултат от лъжливо отъждествяване на духа
(пуруша) с материята (пракрити).
И той вече не бил принц и наследник на престола, строго казано, не бил вече и човек,
защото хората се раждат и умират, а Буда е отвъд живота и смъртта. Негови имена и титли
от този момент нататък станали Будда Шакямуни (Пробудения Мъдрец от рода на
Шакиите), Татхагата (Така Пристигнал или Така Заминал),2 Бхагаван (Благословен,
Блажен; дословно – „надарен с блага участ“), Сугата (Правилно Вървящ), Джина
(Победител), Локаджйоштха (Почитан от света). Времето минавало. Буда стареел и
приближавал денят на неговото оттегляне в безостатъчна нирвана. Това станало
вместността Кушинагар на брега на река Найранджани, в близост до Бенарес. Като се
простил с учениците си и им дал последно напътствие да се надяват само на собствените
си сили, „да бъдат светилници на самите себе си“ и усърдно да се трудят в името на
освобождението, Буда легнал в позата на лъв (на дясната си страна, с глава на юг и лице
на изток, с поставена дясна ръка под главата) и се потопил в съзерцание. Първо достигнал
четвърто ниво на съсредоточаване, после осмо, после се върнал на четвърто, и от него
без остатък влязъл във великата и вечна нирвана. Завършил последният му живот, повече
нямало да има нови раждания и нови смърти. Грънчарското колело на кармата спряло и
тялото, тази последна обективация на миналото влечение към профанично съществуване,
престанало да съществува. От този момент Буда вече го нямало в този свят, и този свят не
съществувал за Буда. Той се потопил в състояние, което не може да бъде нито описано,
нито представено. Може само да се каже, че в него няма място за страдание, което било
заменено от висше блаженство.
Учениците на Буда според обичая кремирали тялото на Учителя. След кремацията те
намерили в пепелта шарира (букв. тела) – особени образувания под формата на топчета,
характерни за телата на светците. Те се превърнали в най-важните будистки реликви.
Царете от съседните държави изпратили конници с молба да им дадат част от праха на
Буда, като мотивирали молбата си със следните думи: „Пробуденият беше от съсловието
на кшатриите и аз също съм от съсловието на кшатриите. Затова моля да ми бъде
предадена част от прахта от погребалния огън на Пробудения.“ По-късно тези части от
прахта и шарира били поставени в особени реликварии – ступи, култови постройки с
конусовидна форма. Тези ступи станали нещо като предшественици на китайските пагоди и
на тибетските чортени(монголските субургани).
Буда преподава за абсолютното и обусловено съществуване така, че прави будизма
подходящ за ежедневния ни живот по един директен и практичен начин. Разбирането му
прави възможно преживяването на трайно щастие. Будизмът не прокламира догми; той по-
скоро окуражава критичното задаване на въпроси. Чрез използване на правилни
медитации, интелектуалното познание за ученията се превръща в лично преживяване.
Допълнителни методи затвърждават това, което е постигнато в медитация. Целта на
ученията на Буда е пълното развитие на вътрешния потенциал на тяло, реч и ум. През
призмата на ученията му, Буда се възприема като безвременно огледало на изначално
присъщия потенциал на ума.Буда (Буддха) означава пробуден, просветлен. Това
религиозно прозвище приема историческият основател на будизма Сидхарта Гаутама
Шакямуни, който става първият Пробуден.
Школата стхавиравада (тхеравада) приема първоначално, че будите са шест, колкото се
споменават в палийския канон: преди Сидхарта Гаутама е са били Дипанкара (пред него
Сидхарта дава обет), Кракучханда, Санакамуни, Кашяпа (Махакашяпа), а след него –
Майтрея. По-късно се приема, че те са двадесет и четири. Специфично за тхеравада и
изобщо за хинаянския будизъм е буда да се приема като съществуващ само в земно тяло;
обикновено той бива отъждествяван с реално историческо лице, а състоянието на буда се
смята за резултат на собствените му усилия.
Пратйека буда"Частен" буда, или онзи, който става буда само за себе си. Пратйекабудите
могат да бъдат безкрайно много, и се отличават с това, че не срещат буди, пред които да
дадат обет за проповядване на дхарма. Благодарение на собствените си усилия те
достигат просветление и нирвана за себе си, но са "мълчаливи" буди, не проповядват
дхарма. В йерархично структурираното сакрално пространство сферата на пратйекабудите
е разположена под тази на будите и тази на бодхисатвите. Според легенда на Девадата,
известен от ранната история на будизма като противодействащ на усилията за
консолидиране на сангхата, било отредено пределното му възможно равнище да е това на
пратйекабуда.
Освобождение и просветление
В процеса на освобождение, човек първо открива, че тялото, мислите и чувствата са в
състояние на постоянна промяна. Ето защо няма основа за истински съществуващо его
или "аз". Когато осъзнае това, човек вече не се чувства като мишена и престава да приема
страданието лично. Просветлението е втората и абсолютна стъпка. Тук ясната светлина на
ума сияе чрез всяко преживяване. Във всеки момент умът се наслаждава на своите
самовъзникващи способности и всичко се случва спонтанно и без усилия.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 яну 2020 в 12:50 ученик на 22 години от София - 035 СОУ "Добри Войников", випуск 2017
31 окт 2019 в 15:50 учител на 40 години от Русе - СУПНЕ ФРИДРИХ ШИЛЕР, випуск 2023
05 май 2019 в 18:49 в момента не учи на 21 години, випуск 2018
27 яну 2019 в 17:06 потребител
20 яну 2019 в 17:08 студент на 20 години от София - Софийски Университет "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факлутет, випуск 2019
11 яну 2019 в 11:54 потребител
 
Домашни по темата на материала
защо горите създават условия за живот на много животни
добавена от kristian.angelov 20.01.2014
0
8
 
Онлайн тестове по Човекът и обществото
Българското Възраждане XVIII - XIX век
междинен тест по Човекът и обществото за Ученици от 4 клас
Тестът е за междинна диагностика по "Човекът и обществото" в 4 клас. Съобразен е с ДОИ за очакваните резултати от обучението по съответната тема. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(Много лесен)
16
2
1
3 мин
27.06.2019
Тест по Човекът и обществото
класно тест по Човекът и обществото за Ученици от 3 клас
Примерен тест за 3 клас по "Човекът и обществото". Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
9
8
1
1 мин
15.11.2019
» виж всички онлайн тестове по човекът и обществото

Будизъм

Материал № 986060, от 16 апр 2013
Свален: 67 пъти
Прегледан: 78 пъти
Предмет: Човекът и обществото
Тип: Курсова работа
Брой страници: 47
Брой думи: 18,367
Брой символи: 112,810

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Будизъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала