Големина на текста:
№1 Същност на
Аграрната Политика
(АП)
Под политика най-
общо се разбира
съвкупност от
ръководни начала за
дейността на държавни
и обществени
организации.
Аграрната политика е
съставна част на
общата икономическа
и социална политика,
провеждана от
правителството.
Предметът на
аграрната политика
във времето
значително се е
разширил.
Първоначално тя се
разглежда като пакет
от мерки, насочен
предимно към
селскостопанското
производство.
Вертикалната връзка
между земеделието и
продажбата на
селскостопански и
хранителни стоки и
произтичащите от нея
проблеми довеждат до
това, че в аграрната
политика се включи и
маркетинговата
политика. От друга
страна, проблемите за
селскостопанското
производство,
свързани с
особеностите на
пазарите за
производствени
селскостопански
фактори, отнасящи се
до техните цени и
качество, оформят
важно направление на
аграрната политика.
През последните
години в аграрната
политика се включва и
контролът върху
замърсяването на
околната среда,
произтичащо от
селскостопанската
дейност, и мерките за
нейната защита,
селскостопанският
туризъм и политиката
за развитие на
селските райони.
Последните се
разглеждат като
алтернативен начин за
подобряване на
доходите и жизнения
стандарт на всички,
които живеят в тези
райони, а не само на
селскостопанските
производители. Тези
мерки, макар да не са
насочени пряко към
производствения
процес, са свързани
със социални цели,
които съдействат за
комплексното развитие
на селските райони и
рефлектират
положително и върху
селскостопанското
производство. Тясно
свързана с аграрната
политика и като нейно
продължение се
разглежда
продоволствената
политика.
Аграрната политика е
част от
икономическата
политика на
обществото, чиито
№2 Формулиране на
АП. Формулиране на
проблема.
Пазарната икономика,
независимо от
предимствата си, е
предпоставка за
проява и на негативни
явления. За да се
създадат оптимални
условия за отделните
сектори в икономиката
дори и при пазарната
икономика държавата
активно се намесва.
Най-често държавата
определя граници, в
които създадените
структури
функционират.
Държавната намеса в
икономиката е
различна за отделните
сектори. Характерно за
целия свят е, че
държавната намеса е
най-голяма в аграрния
сектор. Причина за
това е, че Аграрният
сектор е със
стратегическо
значение, тъй като
създаваната
продукция е жизнено
важна. Всяко общество
и правителство се
стреми със собствено
селскостопанско
производство да
осигури изхранване на
населението; Типично
за селскостопанското
производство е
несигурността и
нестабилността му --
свързани със
зависимостта на
селскостопанското
производство от
климатичните условия,
от разпространението
на болести и
неприятели, от
вредители по
селскостопански
култури и животни.
Нестабилността и
несигурността е
свързана и с
наличието на времева
пауза между влагането
на капитали и
получаването на
резултати от тях. Тази
нестабилност и
несигурност се създава
и от наличието на
голям брой
селскостопански
производители, всеки
от които трудно може
да влияе върху
пазарните механизми
на търсене и
предлагане;
Държавната намеса в
селското стопанство е
особено е необходима
и поради ниските
доходи на
селскостопанските
производители. Това
именно налага
правителствата да
използват специфични
механизми за
увеличение или
гарантиране на
селскостопанските
доходи;
Селскостопанското
производство е
жизнено важно. Това
от своя страна
означава, че
държавата трябва да
защити интересите на
консуматорите.
Политиката не е само
един списък от
мероприятия за
намеса, като например
определяне на
земеделски
поддържащи цени,
кредитни облекчения,
закони за опазване на
околната среда и т.н.
Тя е процес на
свързани едни с други
стъпки, чрез които се
формира и прилага.
Този процес има 4
етапа, свързани с 4
фундаментални
въпроса: Защо е
необходима
политика?; Какви
цели си поставя тя
за постигане?;
Какъв механизъм
използва за
постигане на
целите? и Какъв е
резултата от
използването на
механизма и какъв е
той в сравнение с
очаквания ефект?
Известни са 4 етапа на
процеса на формиране
и приложение на
политиката 1)
Формулиране на
проблема; 2)
Формулиране на
политиката; 3)
Приложение на
политиката; 4) Ефект
от политиката.
Проблем има тогава,
когато е налице
несъответствие м/у
набелязаната цел и
фактически
постигнатото
състояние. При
формирането на
аграрната политика
възниква въпросът,
кои са проблемите,
които трябва да се
подхванат и на преден
план изникват
проблемите за:
а) нестабилност на
селскостопанското
производство, която е
присъща повече на
селското стопанство,
отколкото на другите
сектори в
икономиката, защото
то е силно зависимо от
климатичните условия,
от разпространението
на болести и
вредители по
селскостопанските
култури и животни.
Това води до
непредвидими
вариации в обема на
националното
производство на
селскостопански
продукти и до
значителни колебания
в техните цени.
Нестабилност може да
бъде причинена и
отвън по няколко
линии: чрез износа на
готови
селскостопански
продукти, чрез вноса
на такива и най-вече
на необходимите
средства за
производство, което
чрез промяната в
цената на
международните
пазари и промените в
курса на националната
валута спрямо чуждите
валути внася
нестабилност и
промени в
националните разходи
по производството и в
цените на вътрешния
пазар. Затова колкото
по-големи
ангажименти поема
дадено правителство
към експортния пазар,
толкова вероятността
за засилване на
нестабилността и в
националното селско
стопанство е по-
голяма.
б) получаващия се
излишен капацитет на
селскостопанското
производство. Този
проблем е характерен
за селското стопанство
в развитите западни
страни САЩ, Канада,
Западна Европа и др.
в) ниските и
изоставащи доходи на
заетите в селското
стопанство. В резултат
на развитието и
прилагането на
техническия прогрес в
селското стопанство се
откроява зависимостта
производството да
нараства по-бързо от
търсенето на
селскостопански
продукти, което остава
по-нееластично и в
дългосрочен план.
Това намира израз в
изоставането на
равнището на цените
на селскостопанските
продукти.
г) Висок относителен
дял на фиксираните
ресурси в селското
стопанство.
Селскостопанските
ресурси са слабо
приспособими за
производство извън
селското стопанство,
защото голям
относителен дял в
производствените
разходи заемат
фиксираните разходи
(за земя, машини,
сгради, съоръжения).
Освен това и заетата в
селското стопанство
работна сила с
нейните управленски
умения и
квалификация е също
по-слабо подвижна и
приспособима за
навлизане в други
професии.
д) различия между
производствените
единици. В условията
на частната
собственост
производствените
единици в селското
стопанство значително
се различават по своя
размер и финансови
условия. Тези
различия намират
израз и в различните
доходи, парични
постъпления и
способности на
производствените
единици да издържат
на финансов стрес.
Като правило по-
едрите стопанства
печелят от мащаба на
производството и имат
по-ниска себестойност,
по-добро финансово
състояние, а оттук и
по-добра възможност
за оцеляване по време
на кризисни периоди.
От друга страна,
значителна част от
стопанствата по време
на снижаване на
цените могат да имат
големи финансови
дългове и техните
парични постъпления
да не са достатъчни да
покрият дори текущите
им разходи.
е) изискванията на
консуматорите.
Съвременните
потребителски
интереси са насочени
главно в три основни
насоки:
- осигуряване
изхранването на
населението;
- предлагане на
приемливи цени за
потребителите;
- безопасност на
хранителните стоки.
ж) ресурсен проблем.
Общоизвестна истина
е, че обработваемата
земя, енергията,
водата, са ограничени
и с нарастването на
човешките
потребности и
нерационалното
използване, ресурсите
не достигат. Това
налага необходимостта
от правителствена
намеса и разширяване
обхвата на целите на
аграрната политика с
разработване на
програми за опазване
на природните ресурси
и тяхното икономично
използване.
№3 Формиране на
политиката.
След дефиниране на
проблемите се
пристъпва към
определяне на
основните приоритети
на политиката. При
определяне на
политиката се отчитат:
* Дефектите на
пазарния механизъм;
* Неравномерното
разпределение на
доходите – по форма
на собственост и
стопанисване, по
размер на
стопанството, по
култури и видове;
* Неправилното
разместване на
ресурсите;
* Монополизирането
на пазарите;
* Глобализацията;
* Особеностите на
селското стопанство.
Селското стопанство е
секторът с най-голяма
намеса на държавата.
Това се обуславя от
много причини:
- Селското стопанство
е икономически сектор
със стратегическо
значение за всяка
страна. В едни случаи
самозадоволяването с
продоволствени стоки
осигурява
националната
сигурност на
държавата,а в други
случаи се търси
политическо влияние
чрез отпускане на
продоволствени
помощи;
-Изоставане на
доходите в селското
стопанство в
сравнение с
останалите отрасли;
-Нестабилност на
селскостопанското
производство,
дължаща се преди
всичко на характера
на производството,
пряко свързан с
климатичните условия;
-Нееластичност на
продоволствените
продукти;
-Нестабилност на
пазарите на
продоволствени
продукти;
-Специфичност на
процеса на взимане на
решения в селското
стопанство. Веригата
на производство –
реализация се
разкъсва с големи
паузи;
-Силно колебание на
цените на
селскостопанските
продукти. Добрите
цени са стимул за
увеличаване на
производството през
следващата година,
което от своя страна
води до нарастване на
предлагането и до
намаляване на цените
и доходите на
фермерите. Парадокс
на фермера – в
години с добра
реколта доходите им
намаляват;
-Несигурност на
инвестициите.
Известно е мнението
сред бизнес средите –
ако искате да
загубите, инвестирайте
в селското стопанство;
-Фиксирани и
ограничени ресурси,
които принуждават
фермерите да
произвеждат при
понижаване на цените
на селскостопанските
продукти, което
обяснява и
позабавените реакции
на фермерите към
пазарните сигнали;
-Голямо разнообразие
в производствените
структури;
-Непрекъснато
нарастващи претенции
на потребителите към
качеството и цената на
селскостопанските
продукти;
Целите, които си
поставят за развитието
на селското стопанство
са обективно свързани
с икономически,
социални, политически
и други проблеми на
селското стопанство.
Целите на аграрната
икономика се подбират
и подреждат по
значимост според
социалните и
икономическите
приоритети на
страната и разбира
се,според нейните
икономически
възможности да
осигури финансово
покритие на избраните
цели.Най-често
срещани цели в
аграрната икономика:
-по-високи и стабилни
изкупни цени на
земеделските
продукти;
-стабилни и поносими
цени за
потребителите;
-стабилно предлагане
на достатъчни по
количество и качество
продоволствени
продукти;
-производство и
предлагане на
екологично чисти
продукти или
отговарящи на
определени санитарни
норми;
-производство и
ритмично предлагане
на земеделски
продукти в достатъчни
количества за
преработващата
промишленост;
-стабилизиране на
земеделските доходи и
тяхното по-
справедливо
разпределение;
-изравняване на
доходите на заетите в
селското стопанство,с
доходите на заетите в
другите отрасли и
дейности;
-насърчаване и
подкрепа на
селскостопанския
износ;
-опазване на
земеделските култури
и животни от
болести,плевели и
вредители;
-защита и подобряване
на почвеното
плодородие;
-опазване на околната
среда от негативните
последици на
развиваната
селскостопанска
дейност;
-подкрепа на
земеделието в
планинските,полуплан
инските и
пограничните
райони,като съществен
елемент на тяхното
комплексно развитие и
използване на
ресурсите им;
В зависимост от това,
главно към какво са
насочени мерките на
селското стопанската
политика, се
различават следните
типове:
-политика за
поддържане на цените
на селскостопанските
продукти;
-политика за директно
поддържане на
земеделските доходи;
-политика за
ограничаване на
селскостопанското
предлагане;
-политика на
снижаване на
разходите на
селскостопанските
производители или
политика на
интервенция на
пазарите на средства
за селскостопанското
производство;
-структурна и
регионална аграрна
политика.
С№4 Провеждане на
политиката. Ефект
от политиката.
Провеждането на
политиката е най-
продължителният и с
най-голямо значение
етап. Той включва
разработване на
програма за действие,
чрез която целите да
бъдат постигнати. От
особено значение при
разработването на
програмата е подборът
на видовете
инструменти, които ще
бъдат използвани.
Изборът им зависи от
редица фактори, от
общата стойност, от
административните
проблеми, от
политическата
обстановка и
приемственост, от
очакваните резултати.
1.Първият и най-
широко използван
инструмент това е
законодателството:
Закон за земята и
ползване на
земеделските земи;
Закон за
подпомагане на
земеделските
производители;
Закон за арендата;
Закон за стоковите
борси и тържищата;
Закон за
кооперациите;
Закон за зърното и
др.
2.Осъществяване на
директни действия –
използван широко в ЕС
– финансиране на
земеделски кампании
при недостиг на
оборотни средства у
производителите.
3.Доставяне на
безплатни средства за
производство или
субсидирани услуги –
съвети образование за
фермерите. Целта е
подобряване
управлението на
фермите,а от там и на
производството и
продуктивността,
подобряване на
инфраструктурата –
пътища,
телекомуникации,
маркетинг и услуги.
4.Предприемане на
финансови инициативи
за използване на
вложенията – премии
за фермата,
субсидиране на
лихвения %.
5.Директни плащания
– основен инструмент
за поддържане
доходите на
земеделските стопани,
компенсации за
производство в
неблагоприятни
райони с лоши
природни дадености,
ранно пенсиониране и
др.
6.Намеса на
продуктовия пазар от
страна на
правителството –
поддържани покупки
при свръх предлагане
на пазара, контрол в/у
вноса, ограничителен
режим – мита,
минимални импортни
цени и квоти –
предпазват собствения
производител от
външната конкуренция
и носят доходи на
държавата.
7.Политика на
поддържане на цените
– най-широко
използван в развитите
страни—целта е
стабилизиране на
цените, по-ефективно
използване на
разпределителните и
преразпределителните
функции и поддържане
доходите в отрасъла,
поддържане на желано
равнище на
производство на
определени стоки.
Същата роля имат и
дефицитните(компенса
ционни) плащания.
Всички тези мерки са
насочени към
поддържане на по-
високи вътрешни цени
за производителите,
но това ограничава
търсенето на
продоволствени стоки
и особено бедните
слоеве на
населението. * С
различни мерки може
да бъде постигната
една и съща цел.
Например намесата на
държавата чрез
интервенционно
изкупуване е посочена
към поддържането на
пазарните цени.
Същият резултат се
постига и чрез митата
върху вноса на
селскостопанските
продукти. Отделните
мерки на политиката
имат различна “цена”,
т.е. разходите за
тяхното осъществяване
са различни, различни
са и източниците за
покриването на тези
разходи. В едни
случаи източник се
явява държавният
бюджет (както е при
дефицитните платежи,
директните плащания
и др.), в други случаи
те са за сметка на
консуматора. При
подбора на
инструментите трябва
да се имат предвид и
сложността на
политическите мерки и
възможността за
лесното им
практическо
осъществяване. След
провеждането на
мерките в практиката
е необходимо да се
направи оценка за
тяхното проявление,
която да покаже до
каква степен те са
постигнали в
действителност
целите, за които са
били предназначени -
напълно или частично.
На основата на този
анализ може да се
направи
модернизиране на
мерките и подобряване
на тяхното действие.
Анализът на ефекта от
провежданата
политика позволява да
се отговори на въпроси
като: Какъв е
резултатът от
действията?, Как
резултатите
отговарят на
целите?; Забелязани
ли са проблеми?;
Сменена ли е
политиката спрямо
новите проблеми?
Изводите от
оценката ще
помогнат за
използването на по-
ефективен
механизъм?.
Отговорите на тези
въпроси ще покажат
до каква степен е
изпълнена
първоначалната цел на
аграрната политика и
какво трябва да се
направи при
формирането на
новата.
№5 Политическа
икономия на
аграрната политика.
Подходи за
обясняване на
политиката.
Аграрната политика
може да се
характеризира като
начин на действие на
правителството върху
икономическите и
социални процеси,
които протичат в
селското стопанство
включително целите и
методите на тяхното
постигане. Аграрната
политика е чат от
икономическата
политика на
обществото.
Развитието на
пазарната икономика
утвърждава науката
Политическа
икономия.
Политическата
икономия е наука за
разпределение на
оскъдните или
ограничени
производствени
ресурси и за
разпределение на
произведените стоки.
Провеждането на
политика няма
установена теория или
еднаквост на
икономически
ограничители на
политическите
условия. Това, което
най-често се среща е
низ от различни
подходи, концепции и
хипотези. Липсата на
стройна теория за
правене на политика
не е попречило да се
разработят и
обосноват 3 подхода
или модела за
обясняване на
политиката:
1 подход –
максимално
социално
благополучие:
Правителствата се
стремят към
максимално социално
благополучие на
нацията. Те се
разглеждат като
фактори, които имат за
цел да коригират
недостатъците на
пазара и максимално
да увеличат
„социалното
благоденствие”. Това е
най-разпространения
подход за обясняване
на аграрната
политика. Всяко
отклонение е
политизиране на
икономиката.
2 подход – групи за
натиск (лобизъм):
Политиките са
резултат от
политическия натиск,
упражнен от членовете
на местната
икономика, т.е. от
групи търсещи
удовлетворение за
техните частни
интереси от
политическите
дейности. Политиката
е резултат от
колективни действия
от групи за натиск в/у
правителството. Този
модел обяснява защо
понастоящем в Европа
и САЩ се субсидират
фермерите, докато
преди са ги облагали с
данъци. Фермерите се
събират на събрания и
други протестни
действия главно
поради социални
причини,
политическата
активност е
допълнителен
резултат, който
генерира дейности за
натиск и провокиране
на мерки на
правителството в
тяхна полза.
3 модел –
взаимодействие м/у
политици и
гласоподаватели:
Политиката е резултат
от взаимодействието
м/у политици и
гласоподаватели, този
модел е алтернативна
теория, която не
поставя ударението
в/у лобизма. Този
модел се базира на
поведението на
политиците и
гражданите,
преследващи своите
интереси. Търсещите
подкрепа политици
предлагат политическа
намеса, а
предлагащите
подкрепа
гласоподаватели искат
политическа намеса.
Това взаимодействие
обуславя равновесието
и определя
икономическата
политика в селското
стопанство.
Политиците се
конкурират за
политическа подкрепа,
изразена в гласове и
рейтинг и това показва
предпочитанията на
гражданите.
Решенията на
правителството в
областта на селското
стопанство,
следователно зависят
от политическата
подкрепа на
избирателите.
Подкрепата , която
политиците получават
зависи от това как
тяхната политика
засяга икономическото
благоденствие на
избирателите. Този
модел приема, че
както политиците, така
и гласоподавателите
се държат като
предприемачи и си
сътрудничат в
разработването на
политиката.
№6 Общи и
индивидуални цели
при формиране на
аграрната политика.
В повечето случаи, в
сферата на
селскостопанската
политика,
икономическите
интереси са
представени чрез
групи или
индивидуални
представители, като
например фермерите,
които самостоятелно
не биха били
достатъчно силни за да
упражнят влияние. Ето
защо в много страни се
създават фермерски
организации,
подкрепяни от
правителствата, които
на практика провеждат
правителствена
аграрна политика. За
обясняване на
политиката
съществуват различни
концепции и хипотези,
например 3те модела
на Алисън:
1ви модел –
рационален участник –
показва, че
правителството е
приело да бъде
„рационален участник”
, т.е. да постига
максимизиране на
резултатите в рамките
на определени
насилствени действия.
2ри модел –
„организационен” –
правителството не е
единствен
участник.Организации
те, м/у които има и
неправителствени,
споделят контрола и
отговорността при
формиране и
осъществяване на
политиката.Всеки
участник има своите
приоритети и цели,
които преследва и
постига чрез
насилствени действия.
Резултатите от
действията на
правителството са
цели и на други
организации.
3ти модел
„бюрократичен” –
винаги се наблюдават
конфликти и
противоречия м/у
бюрократичните
органи. Действията на
правителството се
представят като
политически равно
действащи сили.
Всяка политика се
разглежда като план
за реализиране на
определени
икономически
интереси. Интересите
се формират под
натиска на групи,
които се опитват да
влияят на решенията,
чрез активна
публичност на всички
нива. Тези групи и
съответните органи
или представителства
са участниците в
политическия процес.
В ЕС формулирането
на политическия
процес е специфично и
сложно поради
осъществяването и
взаимодействието на 2
нива – на национално
ниво от страните
членки на Общността и
на наднационално
ниво ЕС.
Политическите
решения са повлияни
от съществуващата
институционална
мрежа -- Съвет на
министрите;
Европейска комисия;
Европейски парламент.
Освен това
политическите
решения се влияят и
от съществуващите
политически ситуации
в отделните страни.
№7 Политически
участници при
формиране на АП.
Индивидуално
поведение на
политическите
участници.
Формирането на
селскостопанския
политически процес е
обусловено от
числеността на
политическите
участници, които имат
различни интереси,
функции и различна
компетентност.
Подразделят се на 2
основни групи:
* Създатели на
политически
решения – които имат
право да взимат
политически решения
и да осъществяват
конкретни мерки –
правителство,
парламент,
бюрократични органи.
* Групи по интереси
от различни видове
– които нямат право да
взимат решения, но се
опитват да въздействат
на формирането на
политическия процес –
фермерски съюзи и
организации.
Икономистите дълго
време са смятали, че
политиците и
решенията им са
споделяли интересите
на цялото общество.
Предполагало се е, че
целите и действията,
които са преследвали
е трябвало да ги
доближат до
всеобщото
благополучие. В
същото време обаче
групите оказващи
натиск преследват
свои специални
интереси и така те се
превръщат в
естествени опоненти.
Много доказателства
подкрепят хипотезата,
че всички политически
участници преследват
индивидуални цели, на
фона на
общонационалните.
Това значи, че техните
приоритети не са
максималното
благополучие на
обществото.
Индивидуалното
поведение на всеки
политически участник
може да се обясни
като модел съдържащ
някои елементи.
Например:
*Индивидуални цели
на политика – които
минават през процеса
на политическа
подплата и определят
ориентацията на
участниците.
*Ограничения на
неговата свобода на
действие – вследствие
на икономически,
политически и
институционални
условия, които
участникът не може да
контролира
*Инструменти и
канали на влияние,
чрез които според
целите си въздейства
на политическия
процес.
Целта на групите за
натиск е въздействие
върху държавните
органи при вземане на
едно решение. Те се
стремят да прокарат
своите специфични
интереси. Целите,
които преследват
осигуряват сплотеност
на групите, така те
вероятно най-добре
прокарват и
представят своите
индивидуални
желания.
Националните
политици, особено
групите оказващи
натиск, опитват да
въздействат на
политическия процес
директно на ниво
Европейски съюз. ЕС
предлага тази
благоприятна
възможност на
различни форуми –
експертно присъствие,
икономически и
социални съвет и др.
За тази цел някои от
групите имат
създадени свои
собствени институции

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 яну 2021 в 16:08 ученик на 26 години от Варна - СОУ "Гео Милев", випуск 2013
03 яну 2021 в 14:07 потребител на 30 години
 
Подобни материали
 

Ефективност на стратегическото управление

19 яну 2008
·
292
·
22
·
3,818

Целта на настоящата курсова работа е да се получи представа за ефективността на стратегическото управление в Бургаски корабостроителници – ЕАД и да се види до каква степен е изградена системата на стратегическото управление...
 

Програма за развитие на селските райони,задачи и обхват

10 мар 2012
·
353
·
27
·
3,209
·
446

Разработване на курсова работа за Програма за развитие на селските райони,задачи и обхват...
 

Аграрна икономика

09 сеп 2008
·
305
·
9
·
1,656
·
168

Икономика и земеделска иконимика от преподаватели в Aграрен университет.
 

Аграрна икономика - курсова работа

30 сеп 2009
·
207
·
15
·
1,977
·
233

Растениевъдството е основен отрасъл на селскостопанското производство. В последните години относителният дял на растениевъдната продукция заема 50 – 54 % в структурата на продукцията на селското стопанство. При обективно развиващите се икономически...
 

Аграрна политика

17 яну 2010
·
206
·
22
·
10,489
·
223

Селското стопанство е икономически сектор със стратегическо значение. Неговите продукти са предназначени главно за консумация от хората и затова са жизненоважни. Това е главната причина, поради която обществата винаги са се стремили да развиват...
 
Онлайн тестове по Агробизнес
Тест по аграрен мениджмънт
изпитен тест по Агробизнес за Студенти от 2 курс
Тест за изпит по аграрен мениджмънт. Има въпроси, на които може да посочите повече от един верен отговор.
(Труден)
17
90
1
1 мин
25.04.2013
Цени и ценообразуване в агробизнеcа
междинен тест по Агробизнес за Студенти от 5 курс
Въпроси за магистърските програми в Cвищов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
26
10
1
3 мин
12.06.2013
» виж всички онлайн тестове по агробизнес

Пищови по национална и регионална аграрна политика

Материал № 985893, от 16 апр 2013
Свален: 213 пъти
Прегледан: 217 пъти
Предмет: Агробизнес, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 14
Брой думи: 13,103
Брой символи: 87,612

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по национална и регионална аграрна поли ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала