През 60-те години на XX век е било популярно мениджмънта на класа да се
разглежда като дисциплина на класа и акцентът да се постави на това, което се
прави когато учениците имат лошо поведение. Изследователската парадигма,
въведена от Kounin (1970) и приложена в следващите години от множество
изследователи установява, че учителите не се различават много по начина на
реагиране на ученическото подривно поведение, но значително се различават
добрите от рошите учители то методите на предотвратяване на нарушенията,
стимулират сътрудничеството на ученици и учители и въвличат учениците в
работа. Коитп установява, че "адекватното" поведение, привеждането на
учениците в готовност, отговорността и припокриването на дейностите
положително корелират с ученическото въвличане в работа.
ЕФЕКТИВНОСТ НА УЧИТЕЛЯ. Gibson & Dembo (1984) развиват теория за
ефективността на учителя. Ефективността на учителя е способност да произвежда
академически достижения и стандартизирани за предмета компетентности с
всички ученици. Те определят две измерения:
1. Лична учителска ефикасност - увереност на учителя, че познава
подходящи методи за обучения и е способен да помогне на учениците да имат по-
високи академични достижения.
2. Учителска ефикасност - убеждения, свързани с ограниченията на
възможностите за въздействие, от наследствеността и семейството.
Усещането за самоефективност е важен посредник между знанията и
уменията на индивида и поведенческото изпълнение (достижения).
Самоефективността по-определено се свързва с аз-концепцията и
самоуважението. Индивидите, които имат по-високо ниво на самоефективност е
по-вероятно, че ще се опитат да реализират съответното поведение от тези с малка
самоефективност.
Учителите с висока самоефективност са склонни към новаторство,
разнообразие в работата си и обратното, тези, които не са уверени, че могат да
влияят на ученическите достижения са много по-неефективни.
ПРИЗНАЦИ НА ДОБРЕ УПРАВЛЯВАНА КЛАСНА СТАЯ. Най-важните
емпирични признаци на добре управляваната класна стая:
• Учителят съчетава контрол с доверие и доброжелателност.
• Баланс на планиране и подготовка.
• Навреме започване и завършване на всички дейности.
• Баланс на четене, писане, говорене, хумор.
• Взаимно уважение и желание за изслушване.
• Отзивчиви ученици и учители.
• Дружелюбна обкръжаваща среда
• Ясни нагледни материали.
УЧИТЕЛЯТ КАТО МЕНИДЖЪР НА КЛАСА
В учителските среди отдавна битува иронична поговорка: "Нищо не се цени
толкова евтино и не излиза толкова скъпо, като класното ръководство".
Институтът на класния ръководител (наставник, главен учител, head teacher)
е въведен в повечето европейски страни и САЩ през 60-70-те години на XIX век,
като в неговите задължения влизали организаторска дейност (поддържане на реда
на занятията, провеждане на съвещания с учителите, водене на училищната
документация), а също наблюдение за развитието на учениците, изучаването им,
възпитаване на уважение към законите и нравствените принципи.
В България за първи път длъжността класен ръководител (групов
ръководител) е въведена през 30-те години на XX век. До 1944 г. в
образователните закони и педагогическата литература се говори за длъжността
"главен учител".
2
Типично за значителна част от класните ръководители е в часа на класния
ръководител да разглеждат тематика предимно от четвъртата област - „Проблеми
на класа" и по този начин пропущат благоприятните възможности за комплексно
възпитателно въздействие при формирането личността на учениците. Основното
предназначение на длъжността "класен ръководител" е осигуряването на
непрекъснат педагогически процес в урочно и извънурочно време, в
организацията на извънурочната възпитателна, обществено полезна и свързана
със свободното време работа с определен клас.
Класният ръководител е най-близкият и непосредствен възпитател и
наставник учениците. Той организира и направлява възпитателния процес в класа,
обединява възпитателните усилия на учителите, родителите и обществото,
отговаря за организацията на възпитателната работа в своя клас. В дейността на
класния ръководител органично се съчетават идейно-възпитателна,
организационна и административни функции. Класният ръководител се грижи за
всестранното развитие на децата, за колективизма, трудолюбието, възпитанието,
за повишението на качеството на знанията, укрепването на дисциплината и реда в
класа.
Възпитателните функции в общообразователното училище се изпълняват от
всички педагогически работници. Сред тях особено важен е класният
ръководител. В специализираните източници така се определя основното му
предназначение:
• Духовен посредник между обществото и детето в усвояването на основите
на човешката култура,
• заинтересован организатор на отношенията на сътрудничество в
разнообразните видове съвместна дейност на класния колектив;
• неравнодушен наблюдател на индивидуалното развитие но ученика с цел
създаване на благоприятни условия за формиране на неговата личност, внасяне на
3
