Големина на текста:
I.Увод
В Англия благодарение на провежданата меркантилистка политика, се
осигуряват добри условия за едновременното развитие на промишлеността
и селското стопанство. Тези два отрасъла са благоприятна среда, в която
търговията набира скорост, а търговците създават икономически силни
дружества. Но тъй като доминира манифактурната организация на
производството, промишленият капитал е все още слаб, за да лиши от
икономическо пространство феодалните отношения. В последствие от
буржоазната революция - промишленият капитал успява да подчини
търговския. Класата на едрите собственици на капитали и обуржоазеното
дворянство започват да диктуват икономическата политика. През 1694 г. се
създава Английската банка, която бързо се утвърждава като основен
финансов институт, обслужващ интересите на промишления капитал.
Промененият обществено-икономически живот в страната е сериозно
предизвикателство за естествените науки, философията и най-вече за
икономическата мисъл. Тя се насочва към търсене на формули и решения,
позволяващи да се отговори на нелеките въпроси, поставяни от
усложняващата се стопанска практика. Преходът на описание и
констативни обобщения на икономическите явления към изучаване на
вътрешната им логика. и взаимна свързаност поставя началото на
класицизма в политическата икономия.А превръщането й в самостоятелна
и логическа стройна система от научни знания се дължи на Адам Смит,
който се смята и за родоначалник на съвременния икономикс. Според него
политическата икономия трябва да обосновава икономическата политика,
спомагаща “първо да осигури на народа обилен доход и средства за
съществуване… и второ, да оставя на държавата или на общността дохода,
достатъчен за обществените служби”.
Адам Смит е роден в Къркколди, на източното крайбрежие на Шотландия,
през 1723г. Постъпва в университета Глазгоу едва 14 годишен, където
прави и първите си стъпки в областта на нравствената философия, под
влиянието на Франсис Хатчесон. Продължава образованието си в Оксфорд,
където основния му продукт е разработката му върху психологическото
оформяне на научния ум. В съзвучие с буржоазната култура на
рационализма, която става доминираща в европейската наука след Исак
Нютон, Смит обяснява научните нагласи с търсенето на порядък в
природата, едно условие, което самият той търси в опита си да разбере
социалните взаимоотношения. Забелязвайки, че преподавателите
предявяват твърде ниски изисквания към своите студенти, Смит стига до
заключението, че тези преподаватели са лишени от каквито и да било
стимули за качествено преподаване, като обяснява тази неблагоприятна
педагогическа атмосфера с факта, че заплатите на преподавателите се
осигуряват от богати дарители. Това е на практика първият регистриран и
цитиран по-късно от Смит случай, в който насърчителната структура на
една институция оказва дълбок, и по-конкретно доста неблагоприятен
ефект, върху поведението.
Малко след като се завръща в Шотландия през 1748г излиза от печат
първата му книга “Теория на нравствените чувства”- 1759, която отразява
проучването му в областта на етиката. Най-големият шедьовър на Смит е
“Богатството на народите”, издаден през 1776г. Първото издание е
разпродадено само за 6 месеца. Това издига изключително много
репутацията на автора, който в последствие е назначен за комисар по
митниците в Шотландия, пост, който запазва до смъртта си през 1790г.
II . Теза
Роден в епохата на капитализма ,Адам Смит отделя много сили и време,за
да очертае моралните или социалните последици от него. Възхитен от
идеите на физиократите, той обогатява техните възгледи,лансирайки
принципа,че трудът и промишленото производство са основните и най-
важни източници за богатството на народите.Фокусирайки се върху
проблема за подобряването на благосъстоянието на хората, Смит извежда
основните фактори и механизми, които водят до разрешаването му.
III . Изложение
Невероятната визия на Смит му помага да очертае механизмите , които ще
канализират основните човешки усилия за подобряването на
благосъстоянието на хората, като в същото време характеризира
ефективното включване в очакваното свободно общество не като
саможертва, а като собствен интерес- или както са го наричали по времето
на Смит, любов към самия себе си. И по-нататък Смит пояснява следното :
“Ако някой предложи на друг сделка от някакъв вид,той
всъщност предлага да се направи това : Дай ми онова,което аз искам,а ти
ще получиш това,което ти искаш – това е значението на всяко
предложение.И това е начинът,по който получаваме един от друг голяма
част от добрите услуги ,от които се нуждаем.”
Тази на пръв поглед парадоксална връзка между любовта към самия себе
си и универсалното благополучие е поставена в центъра на системата на
социалната философия на Смит , като го разкрива като един истински
икономист-класицист,който разделя човешката същност на две части –
нравствена и икономическа. Направената от Смит връзка между
преследването на личния интерес и службата на общественото добро
очертава ясно икономическата страна на човешката природа,наричайки
това явление “икономически човек”: “…И по този начин всеки индивид се
стреми с всичките си сили да използва собствения капитал в подкрепа на
местната индустрия на своята страна….Обикновено той нито има
намерение да утвърждава обществения интерес, нито си дава сметка до
каква степен всъщност го утвърждава …Негова цел е да получи
собствените си блага, като за осъществяването на тази цел , както и в много
други случаи, една невидима ръка го кара да извърши нещо, което изобщо
не е имал намерение да прави…Преследвайки своя собствен интерес, той
доста често утвърждава интереса на обществото, при това значително по-
ефективно, отколкото е възнамерявал да го направи.”
Голям принос в икономическо отношение има и направения извод от Смит
за разделението на труда, използвайки наблюдението на фабрика за
карфици. Описвайки разделянето на дейностите за производство на
карфици, той достига до много важно заключение- разделението на труда
води и до по-голяма производителност на труда и от там увеличаане
националното богатство:
“Един човек изтегля жицата,друг я подсилва,трети я
реже,четвърти я изостря,пети притиска единия и край…Наблюдавал съм
малко производство от този вид, в което бяха наети само 10 работници и
където някои от тях изпълняваха по две или три операции. И макар да бяха
изключително бедни, поради което изобщо не можеха да си позволят
оборудването на производството с нужните машини, те все пак успяваха,
когато си дадяха повече усилия, да произведат малко под 6 кг карфици на
ден…но ако всеки от тях работеше самостоятелно и отделно, всеки един
едва ли би успял да измайстори дори двайсетина…а може би дори и едва и
карфица на ден… ‘’

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Влиянието на възгледите и идеите на адам смит върху икономическата теория

В Англия благодарение на провежданата меркантилистка политика, се осигуряват добри условия за едновременното развитие на промишлеността и селското стопанство...
Изпратен от:
Елица
на 2013-04-14
Добавен в:
Реферати
по Икономически теории
Статистика:
48 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

"Икономическия език на Адам Смит" по книгата на Смит "Богатство на народите"

23 юли 2007
·
487
·
3
·
402
·
66
·
1

Анализ на трета глава от "Благоденство на народите"на Адам Смит, с обстоен преглен на езикът на автора. Стил, начин на предаване на информацията и пр.
 

Адам Смит - "Разделението на труда-предпоставка за по-висока производителност"

15 яну 2009
·
147
·
3
·
447

Коментар на главата "Разделението на труда" от "Богатството на народите" на Адам Смит.
 

Адам Смит - биография и изследвания

09 юни 2006
·
701
·
2
·
428
·
71

Смит изследва две страни на човешката природа – нравствената и икономическата. Изходен пункт за изследване на нравствения свят е симпатията, а изходното начало на икономическия е егоизмът.
 

Разделението на труда според Адам Смит

16 мар 2009
·
160
·
6
·
1,200
·
154
·
1

В първите глави от произведението си „Богатството на народите” Адам Смит обръща вниманието си към разделението на труда, което според него е основен фактор за увеличението на производителността на труда. Нещо повече, то...
 

За разделението на труда

24 сеп 2008
·
181
·
2
·
478
·
63

Коментар върху Адам Смит, засягащ разделението на труда.
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по икономически теории за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 1 курс
Тестът е на тема Лозанската школа и приноса а Парето, Курно, Валра и Джевънс. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, Икономически теории.
(Труден)
20
210
1
09.04.2014
Тест икономически теории за студенти
изходен тест по Икономически теории за Студенти от 4 курс
Тест по икономически теории, необходим за редовен изпит. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
30
866
1
03.07.2012
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Влиянието на възгледите и идеите на адам смит върху икономическата теория

Материал № 985050, от 14 апр 2013
Свален: 48 пъти
Прегледан: 73 пъти
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,865
Брой символи: 11,331

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Влиянието на възгледите и идеите на адам смит в ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала