Големина на текста:
Русенски Университет „ Ангел Кънчев”
есе
по Психология на личността
на тема: Защо хората, влизащи в автобус, почти винаги
избират да сядат на празни седалки?
Изготвил: Дарин Димитров Маринов
Фак. №: 065043
Специалност: МИО
Група: 30
Б
Дата на предаване: Проверил:
14.12.2007г. /доц. Б. Минчев /
Автобус. Градски транспорт. Тълпи от изнервени граждани. Възрастни хора се
възмущават на демокрацията и на “пикльовците”, които профучават по улиците със
скъпите си коли все едно са на състезание. И там сред цялата тази картина стои тя -
празната седалка.
Това е един български символ на цялата промяна, която настъпи с тихата революция
през 1989 година. Символ на духовността на българина, на джоба му, на самия бъгарин.
На ограбения българин – физически и психически. От по-възрастните си роднини съм
слушал какво е било преди по времето на другаря Живков, как всички са били доволни.
Са ми разказвали за отношението между хората, за това как града ни е бил чист като в
американските филми, с които ни залива Hollywood. Цялата тази картина сравнена с
модерното време, в което живеем е като приказка. Не мога да си представя автобусите
обслужващи градския транспорт как са изглеждали тогава когато са били нови, защото
това което може да се види от техния вид сега е почти нищо. Превозните средства са
морално остарели, а да не говорим че физически са непригодни за товараческа дейност.
Но не! Те обслужват нашето общество!
Празната седалка! Символ на празнината, на самотата, на страхът дори, таящи се у
българина. В годините на прехода българинът е бил с очакванията промените, които ще
бъдат извършени ще го направят по-богат, по-щастлив, по-спокоен. Самата еуфория,
която бе предизвикана от лозунгите издигнати от така наречените “дисиденти” в зората
на прехода бе жестоко прекършена от реалността. Ситуацията, в която се оказа
икономиката ни и безразборното ограбване на социалистическите предприятия и
капитали поставиха България в една крайно тежка ситуация – от страна-кредиторка се
превърна в страна-длъжница. Големият дефицит, превърнал се в национален дълг попари
мечтите на българина. В комбинация с цялостното обедняване на народа и всички
популистки изказвания на политиците, безкрайните лъжи, които сипеха, а и продължават
да сипят, озлобиха народа до неузнаваемост.
Българинът се затвори в черупката си, мнителен към себеподобните си, невярващ на
думите, които му се казват, се чувства като един самотник, като скитник в пустиня, в
която единствените оазиси – мечтите му, са жестоко опожарени от тежката
икономическа и социална конюнктура в страната. Откровените, вулгарни дори, лъжи
предразположиха това недоверие да се загнезди трайно в душата на българите. Как да
седнеш до някого в автобус, когато най-близкият ти съсед се опитва по всякакъв начин
да ти причини зло и/или да изкара дивидент от теб и твоето нещастие. Тази ситуация на
озлобление към себеподобните е много прилична на шопската поговорка: “Не аз да съм
добре, ама Вуте да е зле!” Тази неприкрита злоба, тази мнителност се вижда навсякъде
около нас. Никой не би се притекъл на непознат молещ за помощ, защото всеки си казва:
“Какво се е развикал тоя! На мен кой ще ми помогне?” Звучи много песимистично , но
фактът си е факт. Тази затвореност към обществото е видна навсякъде около нас. Дори
това да избереш празната седалка в празен автобус, а не до някого, който също е сам
показва само по себе си колко самотен е човек.
Недоверието на българина показва не само озлоблението му, но и страхът да се
разкриеш пред някого. Никой не отговаря искрено на поздрава на непознат, защото
недоверието работи и казва, че непознатият се опитва да те примами и след това да те
обере. Колко по-хубаво би било ако я нямаше тази злоба. Нямаше да ги има тези парещи
езици по улиците, нямаше да ги има и цинизмите, които всеки неминуемо чува
навсякъде около себе си. Някой се бил издигнал, забогатял – първата мисъл на
българина: “Бе мани го тоя! Тоя е мафиот! Не е спечелил честно тези пари!” Жалко е.
Това поведение изобщо не ни краси като нация, но е факт.
Всеки е сам с проблемите си. Няма доверие на никого, дори на приятел, защото може
да бъде използван на базата на своята слабост. Човек се върти в един омагьосан кръг, в
който се опитва да излезе от затрудненото си положение, но не може. Анекдота за Ада и
нациите е много показателен за нашето общество:
-Защо около казаните с врящ катран за всяка една държава, има дяволи с тризъбци,
които да пазят някой да не би да успее да се измъкне от наказанието си, а около казана на
българите няма никой? – попитал инспектиращ.
-Защото българите няма нужда да ги вардим – му отговорил Сатаната. – когато някой
успее да се докопа до ръба на казана, останалите го дърпат и теглят надолу!
Всеки се смее на тази шега, но истината, която е показана в него е жестока. Както
казва един мой много добър приятел: “Щеше да е смешно, ако не беше плачевно!”
Пряко всичко това обаче, има и друг вариант, който е възможен като причина, и
който ми се е случвало да направя дори аз – човек да желае самотата на празната седалка,
защото освен самота, празната седалка предоставя и уединението, което понякога така
много ни липсва в този забързан свят. Свободното пространство на празната седалка до
човек е един символ на свободата от задушаващия ни забързан свят. Седейки сам можеш
да останеш насаме с мислите си, без да бъдеш притиснен от някой неугледен индивид,
който с троснатото си отношение да те накара да слезеш вън от автобуса.
Личното пространство постепенно бе загубено в развиващото се общество. В това
забързано безлично ежедневие няма място за спокойствие и уединение. Всеки те бърза за
някъде, отнема от личното ти време и те използва максимално. Лично аз от няколко
години съм си запланувал с няколко приятели да излезем лятото за няколко дни някъде
сред природата на палатки. Само ние, без никаква комуникация с цивилизацията. Пълно
усамотение. Но забързаното ни ежедневие и ангажиментите, които не винаги са приятни,
но са задължителни в това общество, ни пречи да осъществим плана си, който понякога
ми се струва като химера.
В заключение забързания, безличен и озлобен от заобикалящите ни проблеми живот,
ни е направил едни бездушни, безлични същества, много наподобяващи машини.
Самотата, която е враг на човешкото същество се е превърнала в едно постоянно зло за
българина. Но най-лощото е, че той вече не го чувства като зло, а като една даденост,
която му харесва. Колкото и вулгарно да звучи това е истината. Животът ми, колкото и
малък като продължителност да е, ме е накарал да наричам нещата такива каквито ги
виждам и мисля. Понякога ме наричат егоист, дори циник, но предпочитам да бъда
реалист, отколкото да бъда като всички останали – с усмивка на лице, да забиват ножа в
гърба, защото лично аз смятам, че обществото ни е такова – озлобено.
И по тази причина човек избира да седне на празната седалка в автобуса. Защото го е
страх от непознатия до себе си. Защото човешката злоба няма граници.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Защо хората, влизащи в автобус, почти винаги избират да сядат на празни седалки?

Празната седалка! Символ на празнината, на самотата, на страхът дори, таящи се у българина. В годините на прехода българинът е бил с очакванията промените, които ще бъдат извършени ще го направят по-богат, по-щастлив, по-спокоен...
Изпратен от:

на 2008-02-24
Добавен в:
Есета
по Педагогическа психология
Статистика:
58 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Педагогическа психология

30 яну 2008
·
607
·
4
·
1,008
·
326
·
2

Педагогическата психология е наука, която изучава как хората се обучават в съответната учебна среда, ефективността от различните намеси в обучението, психологията на обучението и социалната психология на училищата и другите подобни организации...
 

Теми по педагогическа психология

11 фев 2008
·
576
·
5
·
2,275
·
457
·
2
·
1

Разработени пищови по педагогическа психология за студенти Начална училищна педагогика.
 

Педагогическа психология

06 май 2009
·
1,422
·
121
·
26,114
·
2,407
·
10

Значение на междуличностното общуване Значението на общуването се разкрива навсякъде в жизнената активност на човека. Формирането и развитието на всяка личност и човешка общност са резултат на общуването....
 

Внимание и развитието му в процеса на обучението и възпитанието

21 окт 2006
·
1,877
·
20
·
3,004
·
279
·
3
·
1

В учебния процес се цели не само да се осъществи пълноценно възприемането, но същевременно да се развива наблюдателността като качество на личността.
 

Агресия

23 окт 2006
·
4,127
·
20
·
2,635
·
417
·
3
·
3

Същност на агресията, видове агресии.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Защо хората, влизащи в автобус, почти винаги избират да сядат на празни седалки?

Материал № 98480, от 24 фев 2008
Свален: 58 пъти
Прегледан: 32 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 692
Брой символи: 5,536

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Защо хората, влизащи в автобус, почти винаги из ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения