Големина на текста:
Тем   1  
Възникване и развитие     на социологията като   
наука
1.  Предпоставки  за възникване на социологията като  наука
Като наука социологията възниква в първата половина на 19в. Наименованието
социология, дадено от О.Конт /30-те години на 19в/, съдържа две понятия - “социос”,
което преведено от латински означава съвместен живот на хората в обществото и
“логос”, преведено от гръцки език - знание. С тяхна помощ се очертава най-общата
представа за социологията като наука. Тя е предназначена да изучава социалната
действителност, като съвкупност от многообразни форми на съвместен живот на хората
- семейство, училище, град, държава и др.п. Тези човешки обединения възникват на
определен етап от историята на човечеството, и въпреки значителните промени,
запазват неизменното си свойство да бъдат социална среда за формиране и развитие на
отделния индивиди.
“Социологията – това е много млада наука с много древен предмет на изследване” -
Р. Мъртън. В това кратко, но съдържателно изречение са заложени две важни
характеристика на социологията като наука. Първо, че социологията е една от младите
обществени науки. Второ, тя има за предмет обществени явления, с които са се
занимавали още древните мислители. Изясняването на важни политически и социални
явления е предмет на редица произведения, написани от Платон, Аристотел, в по-нови
времена Кампанела, Хобс, Русо и много други учени.
Но всички тези разнообразни изследвания не описват и обясняват обществата,
такива каквито са, или каквито са били, а се стремят да посочат какви трябва да бъдат,
за да са по-съвършени. Френските просветители Волтер, Холбах, Дидро са били
убедени, че е възможно и достатъчно, хората да се обучат да възприемат милосърдието,
културата, добродетелите, за да изградят най-добрия модел на обществен живот. От
тази гледна точка, науката е призвана да решава, основно две задачи да разкрие най-
оптималните пътища за просвещаване и разпространяване на културата и второ, да
разработи най-добрия кодекс за обществено поведение и държавно устройство.
Подобни са били и възгледите по отношение на материалния свят. С векове са
продължавали опитите за откриване на т.н. „философски камък”, с помощта на който
да се превръща оловото в злато. Древните учени са мислели, че минералите не са
подчинени на определи закономерности, а могат да придобиват всякакви форми и
свойства. Заблудите стигат дори до идеята, че с помощта на определени формули и
жестове е възможно да се трансформира мъртва вещ в живо същество, и обратно.
На социологическото познание се разчита да разкрие същността и законите по
които функционира и се развива човешкото общество. Така както физикът, химикът и
биологът разкриват природните свойства и закони.
Част от отговорите за същността на заобикалящият ни социален свят могат да
бъдат получени на основата на дълголетен жизнен опит и знания, които наричаме
“здрав разум”. Всеки един от нас, в това число и професионалните социолози, живее в
различни човешки общности, участваме в различни социални дейности и процеси. Това
прави “здравият разум” част от обществения живот и социологическото познание. Но в
същото време научното знание се различава от индивидуалния опит по няколко
основни пункта:
1
Социологията създава научни знания по определени правила и методи и носи
отговорност за тяхната валидност и достоверност, докато ежедневното познание е
спонтанно и неорганизирано.
Докато “здравият смисъл” отразява индивидуалният жизнен опит, то полето на
социологическото научно знание обхваща цялото общество и включените в него
човешки общности.
“Здравият смисъл” обяснява живота чрез персоналните потребности, интереси
морал. Често ние говорим за държавни интереси, изисквания на икономиката,
недостатъци на правната система и др. В същото време социологията разкрива
наличието на обществени зависимости, които представляват обективна реалност и
предопределят мотивите, съдържанието и резултатите от човешкото поведение.
“Здравият смисъл” е безкритичен, като разчита на устойчиви представи и
убеждения, докато социологията подлага на критика и съмнение външната
привидност на обществените явления, търси тяхното многообразие и по-дълбока
същност.
По този начин социологическите знания помагат за вземане на научнообосновани
решения за усъвършенстване на социалната практика.
Закономерно възниква въпросът, какво се случва през този период от човешката
история, за да възникне необходимостта от създаване на социологията като наука. В
началото на 19в. преходът от аграрно към индустриално общество води до разрушаване
на затвореното феодално общество, създават се условия за концентрация на
населението и усложняване на човешките отношения. Промишлената революция,
принуждава цели тълпи от жители на аграрните райони да търсят работа в фабриките и
мануфактурите на градовете. Постепенно възникват нови социални и икономически
структури, необходими за съществуването на зараждащия се капитализъм.
Промишленият преврат ражда новите класи буржоазията и пролетариата, които, в
началото като съюзници, започват продължителна и кървава борба за промяна на
икономическото, социалното и политическото устройство на обществото. Падат
главите на богопомазаните монарси, аристокрацията отстъпва по всички фронтове.
Личната зависимост от феодала, отстъпва на икономическата принуда, която
установява безпрецедентна по интензивност експлоатация на труда от капитала. В тази
ситуация, съществуващите знания за обществото са не само недостатъчни, но и
безполезни.
Практическите проблеми, които възникват при създаването на новите общности
и форми на обществена организация и управление създават необходимост от промяна в
съществуващите представи и теории за обществото.
Силен тласък в изследването на социалните проблеми дава и новата организация
на производството. Бурният технически прогрес повишава значението на
организацията на труда и рационалното използване на работната сила.
Пример за позитивно развитие на научното познание са естествените и
техническите науки. В тези области се осъществяват велики открития, които
осигуряват на хората нови възможности за опознаване и използване на природната
действителност. Това подтиква учените в областта на общественото познание да търсят
нови подходи за неговото практическо приложение.
2. Създаване и развитие на социологическите теории.
За създател на новата наука се счита френският учен Огюст Конт. Той изгражда
своите възгледи за социологията на основата на принципите на позитивизма. Според
тях истинската /позитивната/ наука се занимава само с такива въпроси, които могат да
2
се потвърдят или отхвърлят на основата факти установени с помощта на наблюдението.
Ето защо е необходима нова теоретична наука /наречена от него социология/, която в
йерархията на науките се надстройва над математиката - астрономията - физиката -
химията - биологията. Според него социологията трябва да интегрира /обедини/ всички
знания за обществото като единен организъм и да им даде истински научна основа. Тя
трябва да бъде изградена посредством изучаване и проверка помощта на научно-
инструментални методи/ на обществените факти. С това социологическите знания, се
отличават от съществуващите до тогава умозрителни и спекулативни представи за
обществото.
О. Конт счита, че социологията трябва да разглежда обществото като
организъм, който притежава определена структура. Този организъм действа в
съответствие със закони подобни на физическите и по конкретно закона за всеобщото
притегляне на тела. Във връзка с това О. Конт разделя социологията на социална
статика и социална динамика, и допуска използване на законите на механиката при
изучаването на обществото, и неговите основни елементи.
В началото на своето развитие, социологическата теория се развива в условията
на кардинални обществени промени. Във вихъра на технологичните, производствените,
социално-политическите революции отделният индивид е безпомощен и изцяло
подвластен на обществените сили. Индивидуалните съдби изглеждат жалки и
незначителни в сравнение с процесите на формиране на новата обществена система.
Именно нейната същност, закономерности на формиране и развитие застават в центъра
на научните интереси, и поставят социологията на методологическите основи на
социоцентризма.
При този подход последователите на Конт, приемат, че предмет на
техните изследвания е обществото, което е по-важно от индивида, защото то определя
неговата съдба и насоки на развитие. При това обществото е цялостна система която не
може да се определи посредством анализа на нейните части /хората/, защото
функционира и се развива по собствени закони. Резултатите от тези изследвания
създават поредица от макро-социологически теории (теории, които създават модели
за същността, функционирането и развитието на човешкото общество като цялостна
система)
След няколко десетилетия, част от социолозите разбират, че опитите им да
създадат цялостен модел на обществото са обречени на същата умозрителност и
спекулативност, от която правят опит да избягат. Те осъзнават, че изучаването на
обществото със строго научни методи е възможно само на равнището на малките
общности, посредством анализа на отделни явления и процеси.
Това е така, защото за да се установи определена обществена закономерност, е
необходимо установяване и измерване на огромно количество от факти, което не е по
възможностите и на най-мощният съвременен компютър. А без фактите, макро-
социологическите теории са сухи и абстрактни, което ги прави трудно приложими за
практиката на социалното управление.
Освен това, концентрацията на производството в големи предприятия,
техническият прогрес и нарастващата роля на образованието и квалификацията,
пораждат нови социални отношения, които извеждат на преден план прагматичната
ценност на човека, като основен ресурс на общественото развитие. Обществената
потребност от повече хуманизъм в технологиите на социалното управление насочва
социологическото познание към търсенето на хомоцентрични подходи и създаване на
микро-социологически теории.
Между привържениците на тези две групи теории съществуват определени
противоречия. Привържениците на макро-социологическия подход се интересуват от
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Възникване и развитие на социологията като наука

Предпоставки за възникване на социологията като наука. Като наука социологията възниква в първата половина на 19 в. Наименованието социология, дадено от О. Конт (30-те години на 19 в.), съдържа две понятия - "социос"...
Изпратен от:
Без ИмЕ
на 2013-04-09
Добавен в:
Лекции
по Социология
Статистика:
56 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Възникване на социологията

20 май 2008
·
101
·
3
·
839
·
33

Трябва да се направят разграничения между социологията като наука и социологическото познание. Можем да имаме познания в областа на социологията възникнали много преди нейното формиране като наука...
 

Възникване и развитие на социологията

15 апр 2007
·
1,031
·
18
·
4,169
·
1
·
1

Като наука, социологията изучава най-общите закони на обществото като цялостна система и на отделните негови структури, функционирането и развитието му, както и взаимоотношенията между отделните елементи на групите в обществото...
 

Развитие на социологията

12 мар 2011
·
16
·
2
·
609
·
21

1.Хронологични етапи Условно различаваме 2 етапа. Първият е донаучен етап.През този етап започващ през средновековието се натрупват знания в рамките на философията.Етапа обхваща Древна Индия за първи път през 11в., в Китай-Философи акато Мо Дзъ...
 

Същност, възникване и развитие на социологията като наука

15 фев 2008
·
274
·
17
·
3,853

Всяка наука изучава закономерностите на света, най-често те са предмет на науката. Науката възниква когато се констатира съществуването на закономерностите...
 

Социологията като наука

02 май 2006
·
3,609
·
2
·
379
·
211
·
2
·
1

Като самостоятелна наука соиологията се оформя окончателно през 30-те години на 19в. За първи път терминът “социология” е употребен през 1839г. От Огюст Конт в издадената от него книга “Курс по позитивна философия”.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Възникване и развитие на социологията като наука

Материал № 983212, от 09 апр 2013
Свален: 56 пъти
Прегледан: 63 пъти
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 2,722
Брой символи: 18,584

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възникване и развитие на социологията като наука"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения