Големина на текста:
1 - Иконимика на предприятието като
икономическа дисциплина Предпр е форма
на соц организация, която с течение на времето
е станала обект на изучаване от ик наука, в
резултат на което се натрупват знания относно
тенденциите и закономерностите в развитието
на предпр, видовете предпр, факторите, които
обслужват развитието им и др. Това дава
основание от общата ик теория да се отдели и
да се обособи самостоятелна научна и учебна
дисциплина със свои предмет и свои обект.
Предмет на икономиката на предпр са методите
за изследване и анализ на функциите на
дейностите, както и явлениятя и процесите,
които протичат в отделното предпр. А обект на
дисциплината е отделното предпр с присъщите
му функции и дейности. Дисциплината изучава
предпр през целия им жизнен цикъл, което
включва създаване, развитие и растеж в
резултат на човешката дейност, приспособяване
на предпр към действащите условия на ок
среда, сливане с други предпр, прекратяване на
дейността им (2 начина: доброволно- чрез
ликвидация или принудително- чрез обявяване
в несъстоятелност). През всичките етапи на
жизнения цикъл, предпр се намира под
въздействие на 2 групи фактори. Фактори на
външната среда
(политически,икономически,социални,техноло
гични) - пораждат заплахи и рискове, но и
определят възможностите на предпр. Върху тях
не може да се влияе, трябва да се приспособява
със своите програми, планове и действия.
Фактори на вътрешната среда, които се отнасят
до матер, фин и чов ресурси и които определят
силните и слаби страни на предприятието. -
Върху тези фактори предприятията могат да
влияят и именно те са обект на изучаване от
дисциплината. В предпр по време на етапите от
жизнения цикъл се осъществява стоп дейност,
тя може да се определи като планомерна
дейност, която образува и разпределя
ограничените ресурси с цел задоволявяне на
човешките потребности. Стопанската дейност
има 3 хар-ки: тя е планомерно преобразуваща
дейност, осъществява се на базата на
предварително формулирани цели и
определени пътища и средства за достигането
им; тя има за предмет ограничени ресурси, т.е.
ограничените форми на производството,
формулирани още от АСмит и се отнасят до
земята, труда и капитала и технологиите;
нейният смисъл е да задоволява човешки
потребности. Предпр е с-ма, която обхваща в
едно: вход, образуващ процес и изход. Входът
се представя от обкръжаващата среда, вкл. още
пазара представен от потребителите,
доставчиците, конкуренцията и маркетинговата
инфо. Входът вкл. още ресурсите, които могат
да бъдат произв мощности, чов ресурси,
енергия и др. Преобразуващ процес протича в
преобразуващата с-ма която вкл. няколко
подсистеми: производствена- вкл. земята,
сградите, машините и съоръженията,
финансите, транспорта, складовото стопанство,
инструментариума, поддръжката ;търговска –
вкл. търговията на едро и дребно; финансова
подсистема. Изход – обхваща готови продукти и
услуги, данъци, заплати, печалба, въздействие
в/у околната среда, социални въздействия,
технически открития и др. резултати. Тези 3
елемента си въздействат и водят до
осъществяване на целите на предприятието.
Като цели на предприятието се има в предвид:
максимизиране на печалбата, задоволяване на
нови предприятия, изпълнение на някой соц.
поръчки и др. услуги. Те магат да бъдат
различни, а различните цели пораждат
различен начин на съчетаване на ресурси и
различен начин на разпределение на
резултатите. Различните цели пораждат и
различни схващания относно същноста на
предприятието като обект на дисциплината ик
на предприятието. Това е намерило отражение
в/у няколко схващания за същността на предпр,
превърнати в теории.Теориите са същността на
предприятието, могат да се разделят на
традиционни и модерни. Традиционните
разглеждат предприятията от стоково-стопанска
гледна точка. За тях най-важното е произв. на
стоки и услуги при това за задоволяване на
чужди нужди и потребности, а останалите
дейности се разглеждат само като предпоставки
за осъщ. на произв. процес.Традиционните
теории действат до 20-те год. на 19 век., когато
започва индустриализация и развитие на
масовото производство. Те водят до това, че
номаляват произв. разходи и това дава
възможност за масовите стоки да се формират
цени, достъпни до широкия кръг на
населението.В този период всяко предприятие
което произвежда независимо как е било
успешна, разглежда предпр. като ф-ма на соц.
орг., която има за цел да произвежда повече
стоки и услуги. Същевременно този факт
съдейства за разкриването на много
предприятия и така се поражда конкуренциата,
а тя от своя страна поражда необходимост от
ефективно производство- да се произвежда
максимално количество определени ресурси.
Това бележи ново схващане за предприятието в
модерните теории.Те разглеждат
предприятието като средство, което хората
използват, за да постигнат своите цели.Те се
разделят на два клона: модерни- традиционни
към които принадлежат неокласическата и
неокенсианската. Неокласическата разглежда
предприятието като ф-ма на соц. организация,
която има за цел реализиране максимална
печалба в краткосрочен
период.Неокенсианската разгл. предприятието
като ф-ма на соц.организация, която има за цел
реализиране на максимална печалба в
дългосрочен период.Другия вид това са
модерни,съвременни теории - мениджърска и
поведенческа теории. Менидж изхожда от това,
че в повечето големи предприятия е налице
разделение м/у собствеността и
управлението.Мениджърът имат свои цели и
управлява изхождайки от тях ,а те не винаги
съвпадат с целите на собствениците.
Мениджърите управляват с цел увеличаване на
печалбата. Поведенческа изхожда от това, че в
рамките на едно предпр съществуват различни
групи заинтересовани лица, при това
интересите на тези групи не съвпадат и даже са
коренно противоположни. Всяка група има не
само интереси, но и разполагането със сили и
средства, за въздействия в/у решенията на
предприятието.Една група няма монополна
сила за въздействие. Групите са следните:
собственици, мениджъри, наемни работници,
доставчици, кредитори, държава, клиенти.
Идеята на поведенческата теория е, че нито
една от тези групи не може да наложи своите
идеи напълno.
2 - Дефиниране на предприятието.
Предприятието и фирмата
Предприятията по своята икономическа
същност са основни стопански единици,
които произвеждат продукти или
предлагат услуги, предназначени за
реализация и задоволяване
потребностите на други лица или
организации. Те притежават юридическа,
икономическа и административна
самостоятелност. Определящото за
предприятието е производството. То е
основна икономическа, юридическа и
структурна единица в националното
стопанство. Основната цел на дейността
на предприятието е получаване на
максимум печалба на основата на
реализацията на продукцията. И то
притежава икономическа, юридическа,
социална и организационно-управленска
самостоятелност. В основата на
икономическата самостоятелност стои
имуществото. То покрива своите разходи
със своите приходи. Юридическа – то е
регистрирано, представлява се, може да
сключва договори самостоятелно и е
носител на определени права и
задължения. Социално – има право на
наема и разпределя работна сила, да им
заплаща, има отговорности и права пред
тях. Организационно-управленска – има
определена структура и организация,
може да взима решения по целите,
подцелите и действията на
предприятието. И предприятието и
фирмата трябва да имат наименование,
което трябва да отговаря на следните
изисквания - да е на чист български език,
може да има добавки, да не нарушава
законите, да не нарушава търговската
етика и морал, то трябва да привлича, да
е атрактивно.С понятието предприятие
се обозначава всяка стопанска
единица /частна или държавна/, която
произвежда стоки, предлага услуги,
организация или място, където се
извършва предприемаческа дейност с
цел получаване на печалба.
Предприятието е реална, основна
стопанско-организационна форма, чрез
която търговецът и неговата фирма
осъществяват своята дейност. В
практиката няма предприятие без
определено наименование. Дадена
фирма или търговско дружество, обаче,
може да включва в своята структура
няколко предприятия. Фирмата е
наименованието, под което търговецът
упражнява занятието и се подписва.
Всяка фирма може да включва още
означение за предмета на дейност,
имената на съдружниците и друга
добавка, задължително изписани на
български език. Фирмата има седалище
(мястото където е разположено
централното управление и основните
производствени звена) и адрес (мястото
където е регистрирана и се намира
централният офис). Всяка фирма има и
на трето място поделение и клонове,
които могат да бъдат локализирани на
други места. Те се управляват от
централния офис. Важно е, че те не са
юридически личности. Цели и принципи
- всяко предприятие, фирма има пред
себе си определени цели и принципи.
Принципът е ръководно начало (изходна
позиция), което се съблюдава през
целия процес на изграждане и
функциониране на предприятието.
Първи принцип: истинност,
осъществяване на реална стопанска
дейност.Втори принцип: атрактивност,
разграниченост, отличителност.Трети
принцип: стабилност,
надеждност.Четвърти принцип:
публичност, прозрачност (име, адрес,
съдружници, предмет на дейност).Пети
принцип: защитеност по линия на името,
продукцията, предмет на дейност,
персонал. Целта по своята същност (за
предприятието и фирмата) е постигане
на определен желан резултат или
състояние (за системата като цяло) за
определен период от време. Основната
цел на предприятието е печалбата, тъй
като тя е решаващ фактор за неговото
създаване, развитие, разширено
възпроизводство. На ред с тази основна
цел то може да има и определени
подцели и задачи. Те се формулират в
зависимост от етапа на неговото
развитие в зависимост от влиянието на
неговата външна (околна) и вътрешна
среда. Важна предпоставка за
постигането на тези цели и подцели за
предприятието и фирмата са
определени изисквания, на които трябва
да отговарят – реалност и реалистичност;
достъпност и достижимост;
количествена или качествена
характеристика; да мотивира, да създава
интерес за ефективно използване на
ресурсите. Видове цели: според времето
дългосрочни, средносрочни,
оперативни или текущи; според
същността и съдържанието
стратегически, тактически (начините за
постигане на стратегиите); от гледна
точна на тяхната същност
икономически (осигуряване на капитал),
социални, екологични, социално-
икономически, технологични (нови
технологии, усъвършенстване); от
гледна точка за практическото
използване (значимост и приложимост) –
цели „ориентири” – те са свързани със
стратегическите цели, отразяват
основните функции и дейности; цели
„резултати” – постигането на определено
равнище, измерими количествено
(постигане на определено равнище
производителност, постигане на
качество); цели „състояния” на
предприятието като цяло, постигане на
състояние на активите, завоюване на
нова пазари или задържани на
съществуващите пазари и други.
3 - Основни функции и дейности.
Свойства, характеристика и среда.
Място и роля в структурата на
националното стопанство. Обединения
- Основните функции на едно
предприятие са маркетинг, иновации,
инвестиции и финансиране,
производство, управление на персонала
и социални функции, информационно
осигуряване и мениджмънт на
предприятието. Маркетингова функция
контакта на предприятието с външната
среда, т.е. с потребителите. Изразява се в
проучвания на пазарите (изучаване на
потребностите, желанията и пазарното
търсене); осигуряване на продажбата на
произвежданите стоки и услуги;
изучаване поведението на конкурентите
и др. Иновации и иновационна дейност
– изразява се в реализиране на идеи за
създаване на нови и/или
усъвършенствани продукти, технологии
и услуги в съответствие с целите на
предприятието и световните тенденции в
областта на иновациите. Финансиране и
инвестиции. Това са функции и
дейности, свързани с изграждането,
разширяването и реконструкцията на
предприятието; осигуряването,
планирането и управлението на
необходимите финансови ресурси за
реализацията на иновационните,
инвестиционните и маркетингови
проекти. Производство и
производствената функция включва
създаването на необходимите условия за
ефективно съединяване на средствата на
труда, предметите на труда и работната
сила в предприятието. В резултат на това
се произвежда продукция с минимум
разходи и в съответното качество.
Управление на човешките ресурси
дейности по подбор, разпределение и
използване на човешките ресурси;
обучение, квалификация и
преквалификация на персонала;
заплащане и мотивация на персонала;
подобряване на условията на труд,
трудовите взаимоотношения и връзките
със синдикатите. Информационно
осигуряване и мениджмънт на
предприятието включва всички
информационни потоци, които протичат
във фирмата между отделните нейни
подразделения и отдели. Управленската
функция е свързана със стратегическото
и оперативното управление на
предприятието. Предприятието е сложна
икономическа система, на входа на която
постъпват определени ресурси, вътре в
нея се осъществяват множество
производствено-технологични и
икономически процеси, а на изхода се
получават определени продукти или
услуги. Системната характеристика на
предприятието задължително
предполага изследване и анализ на
неговата външна (околна) и вътрешна
бизнес-среда. Околната среда на
предприятието включва външните за
него системи, елементи и фактори,
които са извън неговото управление и
контрол. Тя се подразделя на близка
околна среда и далечна околна среда.
Към близката околна среда се
включват: клиентите, пазарите,
конкурентите и доставчиците. Те влияят
най-пряко върху състоянието и
вътрешната бизнес-среда на
предприятието. Към далечната околна
среда се включват: политическите,
икономическите, юридическите,
технологичните, екологичните.
Конкретната бизнес среда е вътре в
предприятието и нейното подобряване е
важен аспект от системната
характеристика на предприятието.
Елементите на вътрешната среда са
пряко свързана с основната дейност и
структури на предприятието. Върху тези
елементи предприятието може да оказва
пряко влияние, а имено върху
маркетинга, иновациите, инвестициите,
производството, пласмента,
управлението, административните и
социалните функции. Предприятията и
фирмите у нас могат при определени
условия и необходимост да се
преобразуват в друг вид съгласно ТЗ, да
се влеят и обединяват с други, или да
участват в образуването на ново
дружество чрез сливане. Методите, чрез
които се осъществява преобразуването и
обединението на предприятията са
предимно концентрация на
производството и управлението,
сливане, вливане, разделяне, отделяне и
кооперация. Формите на обединяване на
предприятията, които могат да бъдат
прилагани в развитите страни са картел,
синдикат, концерн, пул, тръст и др. В
България Търговският закон допуска
обединяване на предприятия в две
основни форми – консорциум и холдинг.
Консорциумът е временно договорно
обединяване на предприятия за
осъществяване на определена дейност.
Това обединяване се прави най-често
при големи инвестиционни проекти,
изискващи големи финанси.
Консорциумът се изгражда и
функционира в съответствие с правилата
на гражданското или акционерното
дружество.
Холдингът като юридическа форма
може да бъде Акционерно дружество,
Командитно дружество с акции или
Дружество с ограничено отговорност.
Основната цел на неговото създаване и
функциониране е да участва под
определена форма във собствеността и
управлението на други търговски
дружества (предприятия). Холдингът
може да не осъществява собствена
производствена или търговска дейност.
Предметът на дейност на холдинговото
дружество е: участия в български и
чуждестранни дружества; придобиване,
управление и продажба на облигации,
патенти, лицензии за ползване на
патенти; финансиране на предприятия и
фирми, в които холдинговото дружество
участва и др.
4 – Класификация - В зависимост от
участниците: м/ународни (чуждестранни) П -
действащи чуждестранни инвестиции от
чуждестранни лица. НацП - създадени,
действащи от наши, местни физически и
юридически лица въз основа изискванията на
ТЗ. Смесени – с българско и чуждо участие. В
зависимост от собствеността: частни, държавни,
кооперативни, общински и др. В зависимост от
отрасъла: индустриални, промишлени,
селскостопански, търговски, транспортни. В
зависимост от вида на продукцията - П,които
произвеждат предмети на труда: суровини,
горива, материали; П, които произвеждат
средства на труда - машини, съоръжения,
съвременна техника и технологии; П, които
произвеждат продукти за крайно, лично
потребление - хранително-вкусова
промишленост, обувки, облекло; П за услуги
(преобладават). Според начина на образуване и
функциониране биват: - договорни -
събирателно дружество, ООД, командитно
дружество: създават се на основата на
учредителен договор; уставни - АД,
командитно дружество с акции (КДА): учредяват
се с устав, който се приема на учредително
събрание. В зависимост от участието на
личността : личностни (персонални) дружества
и предприятия - при тях личността участва
активно; капиталово дружество: разделение
между функционална собственост на капитала.
Според отговорността биват : предприятия с
неограничена отговорност: отговорност с
цялото имущество, в това число и личното на
съдружниците: СД, КД, КДА; предприятия с
ограничена отговорност: отговарят с дялов
капитал, с имущество, но не и с личното: АД и
ООД. Класификация според Търговския закон.
Видът зависи от начин на учредяване,
отговорност, управление, преструктуриране и
ликвидация. Събирателно дружество (СД):
обединява 2 или повече лица с цел извършване
на търговска дейност, образува се от физически
дееспособни лица. Възниква като семейно
дружество- персонално, личностно дружество.
Търговска дейност не се развива в тесния
смисъл на търговска дейност, предназначена за
другите. Учредява се чрез учредителен договор
между съдружниците. Отговорност:
неограничена, отговарят с дялов капитал и
лично имущество, солидарна (нямат право да
прехвърлят отговрността на друг, не се отнася
до неговите близки и наследници), персонална.
Управление и разпределени на доходите: всеки
от съдружниците има право да участва в
управлението. Всеки отговаря за управлението,
вс. Съдружник има равно право на глас и
контрол, всеки има право да представлява
фирмата и сключва сделки, равно право в
разпредделнието на резултатите от дейността.
Ликвидация: при изтичане на срока, посочен в
договора;по взаимно съгласие;при нарушаване
законите на страната;при икономическа
несъстоятелност; при смърт на един от
участниците; СД е атрактивно, защото
отговорността се разпределя между всички
съдружници при еднаква, макар и неограничена
отговорност за всеки от тях, силна зависимост
от партньорите. Командитно дружество (КД): 2
или повече лица с цел извършване на
определена дейност и определени търговски
сделки. При това 1 или 2ма от тях отговарят
неограничено за своята дейност, а другите-
ограничено до размера на дяловия капитал,
който са внесли. В наименованието на фирмата
стоят имената само на неограничено
отговорните съдружници. Учредяване: чрез
договор. Управление и разпределение-
решаващо право на глас имат съдружниците с
неограничена отговорност, представителство на
КД пред трети лица имат само съдружниците с
неограничена отговорност, всички съдружници
имат право на контрол.Начин на разпределение
на печалбата:според дяловия капитал и
приноса. Ликвидация и преструктуриране:
според ТЗ. Дружество с ограничена
отговорност (ООД): търговско дружество, което
обединява дейностите на 1 или повече лица,
физически или юридически с цел извършване
на определена дейност или търговски
дейности. Отговорността е на всички
съдружници отговорността на всички
съдружници е ограничена до размера на
дяловия капитал, т.е. съдружникът не отговаря с
личното имущество. Наименованието ООД е
юридическа личност, капиталово дружество.
Минималната дялова вноска е 3500 лв. Начин
на учредяване: учредителен договор, определят
се наименование, адрес, предмет на дейност,
отговорност пред дружеството- само дялов
капитал. Управление: вс. Съдружник има право
на глас в съответствие на дяловия капитал,
право на контрол, право на разпределение на
доходите, право на ликвидационен дял. ООД
има 2 задължителни органа: общо събрание и
управител. ОС е висш орган на управление на
ООД и има правомощия за приемане и
отлъчване на съдружници, приемане годишен
отчет, баланс и разпределение на печалбата,
избор и освобождаване на управителя.
Управителят на ООД ръководи и органзиира
оперативната дейност и представлява
дружеството пред трети лица в съответствие
изискванията на ТЗ и оБщото събрание, той
може да не бъде съдружник и тогава участва в
Общото събрание със съвещателен глас.
Ликвидация на ООД- в съответствие с ТЗ.
Акцинерно дружество (АД): Дружество, което
отнася до големите и крупните компании,
които обединяват капиталите на 1 или повече
лица с цел производство, пласмент финансови
и друг вид сделки. Капиталите са разпределени
в ценни книги, наречени акции от различни
видове. Минималната стойност на капитала е
50 000 лв Отговорността е до размера на
притежаваните акции.Начин на учредяване: чрез
устав. С-ма на управление: едностепенна (общо
събрание и съвет на директорите) и двустепенна
(общо събрание, управителен и надзорен съвет).
Правото на глас е в съответствие
притежаваните акции, всеки акционер има
право на контрол. Разпределението на
дивидентите ства чрез Общото събрание,
зависят и от приходите. Ликвидация, закриване
в съответствие ТЗ. Командитно дружество с
акции (КДА):комбинация между командитно и
акционерно,образуване с договор,отговорност:
неограничено и ограничено отговорни, броят на
неограничено отговорните не може да бъде по-
малък от трима. Учредяването на КДА се прави
от неограничено отговорните съдружници,
които разработват устава на КДА и свикват
учредителното събрание. Неограничено
отговорните имат съвещателен глас, право на
контрол до размера на акциите. Право на
доход- в съответствие броя на притежаваните
акции и приноса. Ликвидация: по ТЗ.
Преструктуриране и преобразуване: СД, КД,
ООД, КДА в процеса на своето развитие могат
да се преструктурират в друга форма- да се
сливат, обединяват, вливат или
разделят.Основна форма на тези процеси е
концентрация на производството или
централизация на управлението. В световната
практика има различни форми на
преобразуване- картели, тръстове, пулове,
синдикати и др. У нас ТЗ предлага 2 основни
форми: Консорциум – временно търговско
обединяване на различни предприятия при
осъществяване на крупни инвестиционни
проекти или др подобни дейности. Холдинг
АД, КДА или ООД, обединява различни
предприятия и търговски дружества с цел
нарастване на финансовата мощ. Осн цел е да се
участва под каквато и да е форма в други
дружества и тяхното управление. Запазват по-
голяма самостоятелност, преобразуваното
предприятие може да пробие по-лесно на
пазарите.
5 - Структура на предприятието. Цехове -
Структуратаа е съвкупност от взаимосвързани
елементи и характеризиращите ги отношения.
От гледна точка на качествените връзки в
системата се обособяват производствена,
организационна, пазарна, продуктова,
технологична, капиталова и кадрова.
Производствената структтура на предприятието
зависи от вида и количеството на
произвежданата продукция. Производствената
структура на фирмата е съвкупността от
производствени поделения /цехове, участъци,
секции и работни места/ и връзките между тях.
Характера на производствената структура на
фирмата се определят от: особености на
производствения процес; вида на
произвежданата продукция; обема на
производствената програма. В практиката най-
разпространена е цеховата производствена
структура. Върху изграждането на
производствената структура на промишленото
предприятие влияят много фактори, най-
важните от които са : номенклатурата на
произвежданата продукция, характера на
прилаганите технологични процеси, обемът на
трудопоглащаемостта на произвежданата
продукция, степента на специализация на
промишленото предприятие и други. Освен
производствена структура предприятието има и
управленска структура. В нея са вкл. Различни
длъжности,чрез които се осъществява
цялостното управление на предприятието.
Производствената структура на фирмата се
изгражда многовариантно. Зависи от предмета
на дейност и присъщите технически,
технологични, икономически и социални
характеристики. Техническата инфраструктура
създава необходимите условия за
безпрепяствено протичане на производствения
процес в предприятието.Социалната създава по
– добри условия на труд и почивка по време на
протичане на производствения процес.В
савремените условия все по – важно значение
има информационата инфрастуктура.
Необходима е такава производствена структура
на фирмата, която да осигурява с най-малки
разходи да се получат най-добри резултати.
Елементите да производствената-структура на
фирмата са цеховете. Основната структурна
единица на предприятието е цехът. Той е
обособено в производствено и административно
отношение звено на предприятието, в което
се изпълняват определени производствени
процеси или части от тях. Всеки цех се
характеризира с няколко признака, а
именно:определена част от територията на
предприятието;съвкупност от технологично
оборудване, посредством,което се осъществява
производствения процес; технологична
самостоятелност; взаимозависимост и
взаимообвързаност с работата на другите
цехове. Цехът притежава и организационна
самостоятелност, но не притежава
икономическа самостоятелност и не може да
излезе извън рамките на предприятието като
самостоятелна производствено-стопанска
единица. В зависимост от ролята им за
създаване на продукцията цеховете се
класифицират на: основни; спомагателни;
обслужващи; странични; допълнителни. В
основните цехове се изпълняват процесите,
свързани с производството на продукцията, за
която е предназначено (профилирано)
предприятието, т.е. в основните цехове се
произвежда продукцията, която определя
отрасловата принадлежност на
предприятието.Всяко предприятие разполага с
един или няколко основни цеха в зависимост от
характера на технологията; размера на
предприятието; организацията на процесите в
предприятието и пр. При формирането на
производствената структура от първостепенно
значение е решаването на въпроса, какъв тип ще
бъде структурата на основните цехове –
технологична, предметна или смесена.
Основната им задача е да създават условия за
нормално протичане на производствения
процес в основните цехове. Към
спомагателните се отнасят цеховете за
паропроизводство, за производство на
ел.енергия, инструменти ремонт на
оборудването и др. Те произвеждат продукция,
която се употребява в предприятието и в редки
случаи се продава. В спомагателните цехове се
изпълняват процесите за производство на
продукция, необходима за изработването на
основната продукция предприятието.
Спомагателни цехове са:енергийният - за
производство на необходимата
предприятието енергия (електрическа, пара,
сгъстен въздух, топ; вода, студ и т. н.);
ремонтният – за извършване на ремонтните
дейности | поддържане в техническа
изправност на технологичното обору| ване на
предприятието;инструменталният – за
изработване и поддържане необходимите
инструменти, приспособления и
т.н.Продукцията на спомагателните цехове по
правило се консумира в самото предприятие.
Само по изключение при по-голям обем
продукция тя може да бъде предназначена и за
други предприятия. Обслужващи стопанства са
структурни поделения на предприятието,
близки до цеховете по своето предназначение и
характер. В тях се изпълняват процеси,
обслужващи процесите в основните и
спомагателните цехове. Към тях се
отнасят:складовото стопанство, което приема и
съхранява материални ресурси и готова
продукция, снабдява цеховете с всичка,’
необходимо за осъществяването на
производствения процес, експедира готова
продукция и т. н.;транспортното стопанство,
което осъществява вътрешноцеховия и външния
транспорт.Спомагателните и обслужващите
цехове и стопанства в своята съвкупност и
взаимна връзка образуват производствената
инфраструктура на предприятието. Те са
функционално свързани с основните цехове и
не е необходимо да се изграждат във всяко
предприятие. Тяхното изграждане и развитие
следва да се осъществява само в строго
съответствие с икономическата
целесъобразност. Основен принцип тук трябва
да бъде “което е неизгодно (а се произвежда,
следва да се закупува”. В страничните цехове от
отпадъчните материали от основните и
спомагателните цехове се изработват стоки за
широко потребление. В тях се произвежда
продукция, чрез която се комплектова
продукцията на основните цехове. Тази
продукция няма самостоятелно значение, тя
само допълва основната продукция на
предприятието и се реализира с нея. За да
съществува предприятието, е необходимо да е
налице поне един цех, като в този случай цехът
трябва да бъде непременно основен. Възможно е
един и същ по вид на продукцията цех
предприятие от един отрасъл да бъде основен,
а в друго предприятие (от друг отрасъл) –
спомагателен. Всеки цех в зависимост от
разчленяването на изпълнявания в него
технологичен процес на съставните му части и
степента на тяхното обособяване се подразделя
на производствени участъци и линии.
Производственият участък е съвкупност от
териториални обособени работни места, където
колектив от работници изпълнява еднородна
технологична работа или изработва еднородни
продукция. Производственият участък е част от
линията, цеха, където се осъществява завършен
стадий на производствения процес.
Производствен стадий е изпълнението на
технологично еднородна работа или различни
операции по производството на еднородна или
еднотипна продукция, свързани с такова
изменение в предметите на труда, което
характеризира преминаването им в друго
качествено състояние. В практиката вместо
производствен участък се използват понятията
отделение, станция, секция и т.н.
Производственият участък се ръководи
обикновено от бригадир. Той се състои от едно
или няколко работни места. Работното място е
първично звено в организацията на
производствения процес. То обхваща тази част
от производствената площ, на която се
осъществява процесът на труда, изпълняван от
един или група работници. Големината на
участъка, изразена чрез броя на включените в
него машини, зависи най-вече
от:конструктивните особености на машините и
тяхната пропускателна способност;
особеностите на обработваните материални
ресурси;вида и предназначението на
произвежданата продукция! Производствени
линии. При голям обем на производството
цехът може да има свои структурни
подразделения – линии, които са предметно
специализирани и териториално обособени. В
цеха може да има една или няколко линии.
6 - Организациона структура на
управление - Необходимостта от
разглеждането на понятието организационна
структура се обуславя от факта, че всяка стоп
организация се управлява от взаимосвързани
звена. Независимо от характира и
ефективността на функионирането й
организационната структура съществува и се
характеризира с: брой на елементите в
системата; качество на тези елементи;
взаимодействие м/у елементите в хода на
тяхното функциониране; организационни
особености на отделните групи от елементи;
пространствено взаимно разположение на
елементите на системата. Под ниво на
управление разбираме: съвкупност от
управленски звена, които имат едно и също
място в иерархичния строеж на управленската
структура. Структурата на управление може да
се определи като: форма на разделение на
труда в процеса на функциониране на
системата и се изразява във формалните и
неформални връзки и отношения м/у нивата и
звената на управление в тяхното единство и
съподчиненост. Организационната структура
на управление е относително постоянния ред
на връзки м/у елементите в организацията.
Елементите са два вида: органи на управление;
управленски звена. Съществуват групи
правила при формиране на организационната
структура в една стопанска организация.
Свързани с подбора и организацията на
сътрудниците: специализация; подбор на
персонал. Свързан с подхода при
структуриране: количествен; функционален;
териториален подход; времеви организационни
форми. Според начина на разпределяне на
пълномощия, власт и отговорности:
делегиране на права и задължения;
съответствие на права и задължения;
децентрализация. Организационната структура
показва начина на организиране на
управлението в предприятието.Съставът и
съподчинеността на взаимосвързаните
организационни звена, изпълняващи различни
функции по управление на предприятието, се
нар организационна структура на
предприятието. В теорията и практиката са
известни традиционни и съвриминни
организационни структури. Към
традиционните се отнасят линейната, линейно-
щабната и функционалната. Линейна е такава
структура на управлението, при която всички
управленски дейности се изпълняват от един
човек.Линейно-щабна структура тук присъства
единоначалието.Функционална структура този
вид организационна структура се състои от
специалисти или функционални
звена.Линейно-функционална структура
представлявя съчетаване на предишните два
вида. Един от основните проблеми при
изграждането на структурата на управление е
тяхната адаптация. Тъй като динамиката на
външните и вътрешни фактори се увеличава,
съществуват два вида за адаптация към
променливите условия: 1. Чрез реорганизация.
2. Чрез гъвкави организационни форми.
Съществуват няколко вида реални съвриминни
структури на организациите, които могат да се
систематизират до следните: 1. Функционално-
ориентирана структура; 2. Териториално-
ориентирана структура; 3. Производствено-
ориентирана структура; 4. Структура,
ориентирана спрямо клиента;5. Структура по
маркетингови начала;6. Проектно
организационна структура.
7 - Продукция на предприятието - Продукцията
представлява пряк полезен резултат от стопанската
дейност на предприятието. Изразява се в отделни
материални и нематериални ценности. Услугите са
продукти с нематериално-веществен характер и за
разлика от тях, в процеса на производство на услугите
не се влагат суровини и материали. Продуктите се
обособяват в 4 групи, всяка от които има свои
специфични особености:
? Продукти, удовлетворяващи потребности от
средства за производство (машини, съоръжения)
? Продукти, удовлетворяващи потребности от
предмети за потребление
? Продукти, удовлетворяващи потребности от
услуги
? Продукти, удовлетворяващи потребности за
свободното време
Основните принципи на продукцията са:
? Да бъде резултат от производствената дейност на
предприятието
? Да бъде резултат от основната дейност на
предприятието
? Да бъде полезен резултат за предприятието – като
продукция не се отчитат негодната продукция,
бракът и отпадъците
Видове продукция: Разграничават се в зависимост от
степента си на завършеност:
? ГП – Готова продукция – преминала е през
всички стадии на технологична обработка
? ПФ – Полуфабрикати – обработката им е
завършила в рамките на определено
производствено звено
? НП – Незавършено производство – продукция,
която е в процес на обработка
? Брак – продукция, която не отговаря на
изискванията. Тя не се отчита в състава на
продукцията на предприятието.
Измерители на продукцията:
? Натурални – определят се от физическите
свойства на продукта и изразяват физическия му
обем. Такива са брой, метър, литър, килограм и
др.
? Условни – натурални измерители, които се
получават чрез привеждане на различни видове
еднородна продукция към условно избран вид
продукция.
? Приведени – получават се чрез умножение и
деление на определени технически или
физически показатели на продукцията.
? Косвени – стойностни (паричния еквивалент на
продукцията) и трудови (продукцията се измерва
чрез количеството труд, вложено в нейното
производство в чч-човекочасове или нч-
нормочасове).
8 - Качество на продукцията.
Качество на продукцията- понятието качество
характеризира степента на потребителната
стойност, която продуктите и още по – широко –
полезните вещи, обладават.
Понятието качество е свързано с понятието
потребителна стойност. Потребителната стойност
означава полезност на продукцията за практическо
използване. Потребителните свойства могат да
бъдат следните видове:
-Функционални свойства-показват съответствието на
материалите и готовата продукция с тяхното
предназначение.
-Ергономични с-ва-характеризират свойството между
конструкцията на изделието и особеностите на
човешки организъм, т.е. удобство при ползване на
изделията
-Хигиенни с-ва-определят съответствието между
изделията, изискванията за осигуряване на нормални
условия за живот и за работа на хората в системата
„човек-изделие-среда”
-Естетични с-ва-характеризират рационалността на
формата, цветовата гама, възможността за свързване с
интериора по предназначение и др.
-Надежност е с-вото на изделията да запазват
експлотационните си показатели в определени
условия. Тя е сложно свойство, съставено от
свойствата дълготрайност, безотказност,
ремонтопригодност и съхраняемост.
-Безопасност-тя е важна за продукцията,
предназначена за широко потребление.
Показатели за качеството на продукция
-Експлоатационни – свързани са с онези свойства на
продукцията, който трябва да удовлетворяват
конкретни потребности в съответствие с
предназначението им. Към тях спадат: надежност,
трайност, ремонтопригодност, ергономичност,
мачкаемост, устойчивост на пране, здравина и други.
-Технически – производителност, мощност, маса,
габарит
-Производствено – икономически- себестойност, цена,
печалба, рентабилност.
Фактори за подобряване качеството на продукцията
-Научно-технически фактори - научно-технически
прогрес, внедряване на нововъведения и обновяване на
продукцията, научно-технически потенциал, жизнен
цикъл на продуктите, гъвкавост на производството .
-Производствени фактори- кадрови потенциал,
организационно равнище на производството, равнище
на техника и технология, усъвършенстване методите
на контрол и организирането му.
-Икономически фактори – ценообразуване в
съответствие с качеството, качеството като сфера на
конкурентна борба в условията на пазарна икономика
и др.
10 - Бизнес планиране и бизнес план на
предприятието - В теорията и практиката

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 сеп 2022 в 10:34 в момента не учи на 19 години от София, випуск 2022
 
Подобни материали
 

Икономика на предприятието

16 юни 2011
·
770
·
26
·
9,656
·
1,234
·
2

18 теми от конспекта по икономика на предприятието при професор Ениманев...
 

Ценообразуване на предприятието


Ценообразуване на Предприятието,презентация за Икономически университет Варна...
 

Персоналът на предприятието


Управлението на персонала е свързано с изграждането на цялостна система за целенасочено използване на човешкия потенциал, с оглед постигане целите на предприятието. Тази система е източник на организационни способности...
 

Взаимодействие на предприятието с външната среда


Характеристика на външната среда. Косвени фактори. Преки фактори за влияние върху външната среда. Механизми за взаимодействие на предприятието с външната среда. Изводи относно ключовите характеристики на външната среда...
 

Икономика на предприятието

11 май 2011
·
324
·
23
·
4,652
·
1

Предприятието се разбира като основна бизнес организация, която осъществява стопанска (производствена) дейност, в резултат на която се получават продукти или услуги с цел задоволяване потребностите на други физически...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Икономика на предприятието
Тест по Икономика на предприятието за студенти от 3-ти курс
изходен тест по Икономика на предприятието за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 15 въпроса като някои от тях може да имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
15
4
1
6 мин
21.10.2016
Тест по икономика на предприятието
изпитен тест по Икономика на предприятието за Студенти от 2 курс
Тест за изпит по икономика на предприятието 2 част. Въпросите са с избираем отговор, един от които е верен.
(Труден)
15
754
1
12.10.2012
» виж всички онлайн тестове по икономика на предприятието

Пищови по икономика на предприятието

Материал № 983072, от 09 апр 2013
Свален: 191 пъти
Прегледан: 246 пъти
Предмет: Икономика на предприятието, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 6,148
Брой символи: 42,697

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по икономика на предприятието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала