Големина на текста:
Политически партии и партийни системи
Партията е законово регистрирано, устойчиво, доброволно политическо обединение на
съмишленици, което притежава изградени централни и местни организационни
структури и се стреми, чрез конкурентно участие в избори да спечели и упражнява
властта в полза на ценностите, политическите искания и потребности на своите
членове, избиратели и на всички граждани, въз основа на изготвена платформа и
управленска програма за развитие на обществото.
Разкриването на общите условия за партийно формиране и групиране през цялата
история на модерната демокрация позволява изграждане на обяснителни модели за
произход. Тези модели са институционален, кризисен, конфликтен и модернизационен.
Институционалният модел за произход на партиите отразява процеса на тяхното
формиране и утвърждаване в политическия процес, като функция от групирането в
институционална или обществена среда. Според Морис Дюверже има два пътя за
възникване на политическите партии: вътрешноинституционален и
външноинституционален – т.е. партиите се образуват в рамките на парламентарните
институции или извън тях. Дюверже доказва, че парламентарното възникване на
партиите е историческо първото и е типично за края на 18 и 19 в.Исторически
институцията на парламента съществува преди партиите. Според Дюверже „първо се
създават парламентарни обединения, след това се формират изборните комитети в
тяхна подкрепа, накрая се установява постоянна връзка между тези две образувания”.
Изпълни ли се това взаимодействие, партията е вече факт. Извънпарламентарният път
за възникване на партиите се реализира от организирани социални групи, които нямат
парламентарно представителство. Те първо формират партията, нейната организация и
ръководство, след което се стремят да получат парламентарно представителство.
Институционалният модел определя произхода на партиите от развитието на
политическата среда в исторически план.
Кризисния модел за произход на партиите е представен от Жан Блондел, Дж.
Лапаломбара. Те застъпват разбирането, че партиите се образуват при наличие на остри
етнически, религиозни, социални и др обществени сблъсъци и кризи. Необходимо е да
има значим социален конфликт, който да бъде осъзнат и застъпен в поведението и
действията на големи обществени групи. Тези кризисни пороцеси могат да доведат до
образуване на нови партии, ако засягат въпроси и искания с широко обществено
значение, които изискват политически решения чрез санкцията на държавата.
1
Конфликтния модел е близък до кризисния и е обоснован от С. Липсет и С. Рокан.
Според тях пп възникват в резултат на трайно оформени или новопоявяващи се
социални разделения, които водят до конфликти и противопоставяне между значими
обществени групи ( кливиджи – cleavages). Кливиджите предизвикват групово
политическо потивопоставяне, в резултат на социалносот разслоение на населението.
Основните кливиджи през първата половина на 20в са 4: 1)етническо срещу
национално – поражда етнически и националистически партии; 2)религиозни –
поражда религиозни и светски партии; 3)урбанизационни конфликти – аграрни срещу
традиционни партии; 4)класови конфликти, между труда и капитала – работнически,
социалдемократически и др.
Модернизационният модел има комплексен характер и отчита появата на нови
конфликтни линии и процеси в съвременните общества. Клаус фон Байме обособява 10
конфликтни позиции, които покриват образуването на различните партии в процеса на
развитие на представителната демокрация:
-либерални партии срещу „старите” режими в края на 18 и 19 в;
-консервативни партии срещу революционни и реформаторски;
-работнически партии срещу капиталистическата с-ма;
-аграрни партии срещу инд революция;
-регионални партии срещу централната власт;
-религиозни партии срещу лаицизма;
-комунистически партии срещу социалдемокрацията;
-фашистки партии срещу демократичната система;
-екологични партии срещу неограничения икономически растеж;
-протестни партии срещу бюрократичната държава на всеобщото благоденствие;
Обяснителните модели не притежават достатъчно обяснителна сила относно
историческите, обществени, институционални и др фактори, стимулиращи партийното
развитие. Тези фактори имат комплексен характер и могат да се групират в няколко
направления.
1)Процесите в западните феодално-абсолютистки монархии през 17 и 18 в. Тези
процеси са:
-разпадане на едноличната монархическа власт;
-идейно-теоретичното обосноваване на принципите за народния суверенитет,
разделението на властта и политическото представителство, което подготвя основата за
тяхното конституционализиране;
2
- усложняване и диференциране на социалната структура на обществата, вследствие на
Великите географски открития, колонизацията и засилените търговски и икономически
отношения;
- утвърждаване на парламента като модерна национално-представителна институция,в
противовес на едноличната кралска власт.
Фактори, с конкретен обществено-икономически и политически характер – дълбоки
социални разслоения и конфликти, които изискват политическо разрешаване чрез
властта и управлението; текущо възникнали, повече или по-малко, обществено значими
конфликти, проблеми и искания.
Конституционни, институционални и културни фактори. – форма на държавно
устройство, конкретна правна уредба, форма на държавно управление и типа
политически режим, тип избирателна система, националната полит култура и др.
Фактори, свързани с организационния характер и функционалната ефективност на
партиите – определят ефективното упражняване на функциите и политическата
жизненост на дадена партия в едно общество. Вклюват набор от елементи, с
вътрешнопартиен характер, които влияят върху успешното реализиране на партийно-
политическата дейност;
-изграждане на орг структура; поддържане на критична маса обществено влияние;
изготвяне и развитие на актуален идейно-програмен ресурс; законови механизми за
финансово състояние; формиране на демократични и функционално работещи
механизми за активен вътрешнопартиен живот; утвърден, легитимен, прозрачен и
демократичен провеждан избор за партиен лидер и партийно ръководство; широко
използване и умело прилагане на възможностите, които предлагат съвременните
пропагандни и маркетингови стратегии.
В научните изследвания за политическите партии съществуват множество подходи към
тяхното дефиниране. Утвърдено научно присъствие имат следните подходи.
Нормативен подход – разглежда партиите като организирани субекти, които се стремят
да отстояват и реализират общото благо, националния интерес в една държава,
независимо, че представляват част от обществото. Е. Бърк дава следната дефиниция:
група от хора, борещи се за общото благо въз основа на един общ за всички тях
принцип. Този подход акцентира върху политическото поведение и управленската
дейност на пп, които са в полза на националната общност.
Либерален подход – разглежда и дефинира партиите като идеологически обвързани
групи от граждани, т.е. идеологията е определяща и присъща за тях характеристика
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 яну 2020 в 15:18 потребител на 20 години
17 дек 2019 в 09:07 потребител
23 ное 2019 в 20:52 в момента не учи на 28 години
14 ное 2019 в 19:41 потребител
11 юни 2019 в 12:58 потребител
 
Подобни материали
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
420
·
9
·
3,720

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
 

Политиката на Холандия

18 дек 2006
·
280
·
5
·
336
·
50

Холандия има конституция от 1815 г., но първата конституция на Холандия (тогава наричана Батавска република) е състваена през 1798 г.
 

Политически процес и политически системи

31 юли 2007
·
494
·
3
·
1,050
·
110

Политическите процеси минават през еднакви етапи и стадии, но се изявяват различно в различните общества...
 

Политически партии

23 яну 2008
·
322
·
11
·
1,613
·
115
·
1

Политически партии. Генезис, функции и правна регламентация на дейността. Типология на политическите партии.
 

Митът за гражданското общество в България

23 окт 2006
·
1,096
·
4
·
947
·
115
·
1

Силната зависимост на българските граждани от частната и държавна власт, определя неспособността им да наложат реален коректив на управлението.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
172
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически партии и партийни системи

Материал № 981160, от 05 апр 2013
Свален: 107 пъти
Прегледан: 110 пъти
Предмет: Политология
Тип: Общ материал
Брой страници: 10
Брой думи: 2,632
Брой символи: 18,549

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически партии и партийни системи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения