Големина на текста:
ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И
РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
Център за дистанционно обучение
Велико Търново
КУРСОВА РАБОТА
ПО
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА :Биотехнологии
Преподавател : гл. ас. д-р Димитър Якимов
На тема:
Методи за пречистване в пречиствателни станции.
Разработил:
/трите имена/
Факултетен №
Специалност:Стопанско управление
II-ри курс,III-ти семестър, учебна година2012/2013
Велико Търново
м.Януари
Отпадъчните води от различните промишлени производства и битовите ОВ
съдържат разнообразни замърсяващи вещества, които се намират в суспендирано,
колоидно или разтворено състояние.Изборът на най-подходящ метод за пречистване
зависи предимно от физическото състояние на замърсяващите вещества, а също така и
от количеството на ОВ, вида и концентрацията на примесите, местните условия.
Степента на дисперсност на замърсяващите вещества обуславя свойствата на
ОВ, които предопределят избора на метод на пречистване, т.е. отстраняването или
превръщането на замърсяващите вещества в безвредни съединения.Когато
замърсителите са с размер на частиците над 1.10
-4
cm, то те могат да се отстранят чрез
механично пречистване (за грубите примеси), прецеждане и филтруване (за по-фините
примеси).По-сложни методи се прилагат за отстраняване на колоидните и разтворените
замърсители – използват се предимно химични, физикохимични и биохимични методи.
Основните методи за пречистване на ОВ са:
- механично пречистване –утаяване, прецеждане, филтрация;
- химично пречистване – неутрализация, окисление и др.;
- физико-химично пречистване – коагулация, йонен обмен и др.;
- биохимично пречистване – аеробно и анаеробно.
При пречистването на конкретна ОВ обикновено се използват един или по-често-
няколко от посочените методи.
В повечето случаи те се предшестват от предварителна обработка, изразяваща се
в усредняване, смесване на ОВ, тъй като количеството и качествения състав на ОВ
през денонощието се изменят в широки граници.Постоянното изменение на
количеството и състава на ОВ затруднява работата на цялата канализационна
система. При всяко колебание на водното количество се нарушава и нормалната
работа на пречиствателните съоръжения.За избягване на тези негативни последици
се изграждат съоръжения – усреднители. Те са съоръжения с неголям обем – с
технически устройства, осигуряващи смесването на новопостъпващите води с тези,
намиращи се в усреднителя (механически бъркалки, системи от преградни стени и
др.).Според формата си усреднителите биват правоъгълни и кръгли.Строителните
материали, които се използват за изграждането им зависят предимно от химическия
състав на ОВ.Най-често те се правят от стоманобетон.
Чрез механичното пречистване се отстраняват неразтворените грубо
диспергирани вещества от ОВ.Това по принцип е първия етап от пречистването на
водата и се провежда преди физико-химичното и биологичното пречистване .Като
самостоятелен и окончателен метод се използва рядко.При него се задържат до 60%
от цялата маса на неразтворените вещества, а замърсяванията от органични вещества
се понижават от 15 до 35%.
Преди ОВ да постъпи в основните съоръжения за пречистване, тя предварително
се прецежда с помощта на решетки и сита.По такъв начин се отстраняват по-едрите
примеси,облекчава се нормалната работа на следващите съоръжения.Ефектът на
пречистването тук е сравнително нисък, затова по принцип те не се изграждат и
използват като самостоятелни съоръжения.
Решетките са първите и задължителни съоръжения в технологичната схема на
всяка пречиствателна станция за ОВ.
В зависимост от външната си форма, решетките са три основни вида:
правоъгълни (рамкови), дъгови и решетки-дробилки.В зависимост от широчината
между прътите те са обикновени (фини) – 5-30mm и груби – с широчина между
прътите – 30-125 mm.
Правоъгълните решетки по принцип са метални рамки с успоредно наредени
метални пръти, разположени в разширението на довеждащия канал.Прътите се
поставят вертикално, или за удобство при почистването – под наклон 60 - 70
0
спрямо
нивото на водния поток.Разстоянието между тях е от 5 до 200 mm, като обикновено
се приема 16-20 mm.Скоростта на водите през решетката е от 0.7 до 1.0 m/S.
Напречното сечение на прътите има съществено значение за нормалната и
ефективна работа на решетките. Едни от най-употребяваните в практиката са
прътите с правоъгълно сечение размери 10/60 mm).Те задържат по-голямо
количество отпадъчни материали, по-рядко се задръстват и имат улеснена
експлоатация.За да се намалят хидравличните загуби, входните ръбове на прътите се
закръглят.Установено е , че при трапецовидно сечение на прътите (с малката страна
по течението) решетките имат по-добро самопречистване и в болшинството случаи
по-лесно се поддържат чисти.
Дъговите решетки обикновено се препоръчват при по-големи количества
задържани примеси, за отстраняването на които е необходима
механизация.Решетките- дробилки имат предназначението да задържат и
раздробяват намиращите се в ОВ по- едри материали.На големите пречиствателни
станции с производителност 0.5 - 1.0 млн.m
3
/d се предвиждат и се използват напълно
автоматизирани специални дробилни апарати, работещи на принципа на нарязване
на задържаните отпадъци.Те са с производителност 1-2 t/h и са с благоприятни
технико-икономически показатели, поради по-малкия разход на електроенергия.
Отстраняването на задържаните примеси върху решетките обикновено се
извършва механизирано, а при сравнително неголеми количества на отпадъците –
понякога и ръчно.
Задържаните на решетките отпадъци могат да имат твърде разнообразен състав и
количество в зависимост от вида на ОВ и те могат да бъдат третирани по следните
начини:
-да се използват като вторична суровина (напр. задържаните при кожарските
заводи вълна и др.);
-да се раздробяват на решетки – дробилки, след което да постъпват в следващите
съоръжения, но при това трябва да се има пред вид допълнително получените
количества утайки в утаителите и съоръженията за обработване на утайки;
-да се унищожават чрез изгаряне, или се заравят на специално
определени и съгласувани със съответните органи места.
Ситата имат предназначението да задържат грубо диспергираните примеси.Те се
прилагат при пречистване на битови ОВ и в промишлени предприятия
(напр.текстилни и консервни комбинати, кожарски заводи, животновъдни ферми и
др.) за задържане на ценни вещества (влакна, вълна, нишки), които се използват
повторно в производството.
Съществуват различни конструкции сита (цилиндрични, дъгови, лентови и др.).
Основен елемент на ситата са надупчените листове или мрежи от неръждаема
стомана, месинг, пластмаса и др.Отворите могат да бъдат крьгли или правоъгълни, а
големината им варира от 1 до 6 mm (площта, която те заемат е от 25 до 50% от
общата полезна площ на ситото).
Почистването на ситата се извършва с вода или с въздух под налягане (понякога и
по механичен начин).
Процесът утаяване се използва за отделяне на дисперсните примеси от
минерален и органичен произход, съдържащи се в ОВ. Под действие на
гравитационните сили, механичните примеси се утаяват на дъното на
съоръженията.Скоростта на утаяването зависи от режима на движение на водата,
формата на утаяващите се частици, агломерацията им в процеса на
утаяване,концентрацията, температурата, рН и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Методи за пречистване в пречиствателни станции

Отпадъчните води от различните промишлени производства и битовите ОВ съдържат разнообразни замърсяващи вещества, които се намират в суспендирано, колоидно или разтворено състояние...
Изпратен от:
Таня
на 2013-04-03
Добавен в:
Курсови работи
по Технология за пречистване на водите
Статистика:
54 сваляния
виж още
 
 

Методи за пречистване в пречиствателни станции

Материал № 980740, от 03 апр 2013
Свален: 54 пъти
Прегледан: 76 пъти
Предмет: Технология за пречистване на водите, Екология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 3,652
Брой символи: 23,925

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Методи за пречистване в пречиствателни станции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала