Големина на текста:
Дидактическото познание и категорията „обучение”
1.Същност на дидактиката като научен дял на педагогиката
2.Категорията „обучение”и нейните компоненти
3.Единство на преподаване, учене, учебно съдържание в обучението
1.Що е дидактика?
Дидактиката е научна област на педагогиката, която изследва обучението във всички негови проявления:
същност, специфика, значение. Терминът “дидактика” е гръцки и предполага двузначност, доколкото включва
гръцките термини “дидаско” (изучаващ) и “дидактикос” (поучващ). Българският термин (понятие) „обучение”,
също изразява двузначност (бинарност) като единствено от “уча някого на нещо” и “уча се сам”. За първо
дидактическо произведение се приема “Дидаскаликон”, написано през XXI-век от френския монах Хуго от Сен
Виктор. То е първото методическо указание как да се преподава дадено знание. Систематичното начало за
дидактиката започва с произведението на Ан Амос Коменски (1592-1670), “Дидактика” (1632) и “Дидактика
магна” (Велика дидактика на лат. 1657), като “изкуство да се обучават всички на всичко”. В България първото
дидактическо произведение (“Методическо ръководство на началния учител”) е издадено от Йосиф Ковачев през
1873 г. То обаче не е авторско, а е приспособено по чужди източници за българското възрожденско училище.
Съвременни дидактики са издадени от Марин Андреев (1981, 1987), Петър Петров (1988, 1992), Пламен Радев
(2005) и др.
Научната област на дидактическите изследвания е твърде широка и включва: както обучението, така и
образованието; преподаването; ученето; учебното съдържание. Дидактиката (теория на обучението) е научен
дял на общата педагогика, но постепенно се обособява като самостоятелна наука. Причина за това е
възможността „обучението” като педагогическо явление да бъде проучено в дълбочина. Съвременните тенденции,
обаче все по-често изместват ракурса от обучението към образованието, поради глобалността на проблемите,
които поставя. Извеждането на „теория на обучението” извън взаимовръзката с „теория на възпитанието”, която
също е научен дял на педагогиката, силно ограничава възможностите за тяхното проявление. Причина за това е
факта, че педагогическата практика се реализира като цялостен учебно-възпитателен процес, а неговият завършен
резултат се определя като образование.Дидактиката (теория на обучението) си поставя за основна цел описание,
обяснение, прогнозиране на обучението като педагогическо явление. Това предопределя спецификата на
проучването на дидактиката (предмет на изследване): същност, специфика, закономерности на обучението.
Целта недвусмислено посочва и основните функции на дидактическото познание: познавателна (да опише и
обясни феномена обучение); конструктивна (да проектира и прогнозира обучението); синергетична (да отчете
връзката на обучението с възпитанието и развитието на детето). По този начин дидактиката се превръща в
теоретична база за педагогиката и нейното развитие като наука и методология (общ теоретичен ориентир) за
специалисти. Дидактическото познание също обаче може да бъде класифицирано (разграничено) в направления
или области като: училищна дидактика; частни дидактики (методикаи на обучението по.. по математика, химия,
физика, биология, история, география и др).
2.Обучението като основна категория на дидактиката
2.1.Историческо възникване и развитие на обучаваща дейност: обучението в исторически план възниква
във и по повод предаването на специализиран социален опит в обществото. Т.е. на определен етап от
историческото развитие на обществото се поражда необходимостта от предаване на специализирани знания в
областта на медицината, религията, правото и др. Създаването на държавната уредба в Древноизточния свят
(Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Шумерия) поражда необходимостта от грамотни хора, които да поемат
управлението и административния апарат. Ничие обучение не може да се осъществи без начална грамотност. Ето
защо тя е и първообразна на обучаваща практика изобщо. Самата обучаваща дейност изисква необходимостта от
действащи участници като учител (този, който предава знание) и ученик (този, който го усвоява). Тези
взаимоотношения на практика създават основите на училищна институция, която съществува, доколкото
разполага с хора и социални роли, които да я създадат като такава. Базовото (основополагащо) образование
постепенно се специализира чрез учебното съдържание. Постепенно то включва, както начална грамотност
(четене, писане), така и математически знания; и конкретни практически умения в определена сфера. В
Средновековието учебното съдържание вече е профилирано като "тривиум" ( граматика, риторика, диалектика ) и
квадривиум (аритметика, геометрия, музика, астрономия). Ренесансовото училище през 14-15 век дава тласък на
хуманитарните науки, свързани с отношението към човека и неговото духовно усъвършенстване чрез литература,
езици, изкуство. Просвещението на 16-17 век засилва рационалното начало в обучението на природните науки
като физика, химия, биология и постепенно отхвърляне на религиозното начало в подготовката. Новото време
през 18-19 векбележи поврат към практическа подготовка и знания с прагматичен характер в специализирани
сфери на търговията, земеделието, промишлеността. Съвременното училише дава превес на информационните
технологии и комуникацията предвид глобализация и мобилност на света.. Изброените исторически особености
на обучаваща дейност, дава основание да приемем, че тя изисква:
- социални дейности: като преподаване и учене;
- социални роли ( като учител и ученик);
- социална институция ( като училището и неговите степени);
- учебно съдържание (като тип знание, и умение за усвояване);
-социално значим образователен резултат- лична и професионална реализация на ученика
Ето защо обучаващата практика се припокрива с образователна такава, предвид подготовката която дава и
резултатът, който очаква. Човешката култура обаче в Западния и Източен свят създава различни образователни
модели и обучаващи практики. Това се дължи на спецификата на традициите; историческите особености на
развитие и демографски условия. За Западният свят основен акцент е поставен върху рационално начало в
образователната дейност. Това означава пестене на време, средства и усилия за постигане на образователен
резултат. За Източния свят акцентът е по-посока на духовното начало, както и стриктно спазване на традициите
като засвидетелстване на почит към предците и техното дело. И досега, независимо от мобилността на човешките
граници и дух, Западният и Източен свят притежават различно отношение (изграждат такова) към своето
образователно дело. Всяко посегателство върху национални особености и самобитност на един народ или регион
забавят постигането на желания резултат, или водят до съпротива срещу наложения модел. Българското общество
в това отношение е длъжник на своето училище, което в последните години е подложено на постоянен натиск и
перманентна реформа. Чуждопоклоничеството и опита да бъдем модерни може да донесе нежелани последствия
за цялостния духовен облик на българското образование.
2.2. Обучението като единство от преподаване и учене (теоретични аспекти на обучението)
Обучението на теоретично равнище е единство от преподаване (дейност на учителя) и учене (дейност на
ученика) с посредничеството на учебното съдържание.
2.2.1. Преподаване в обучението:Под преподаване ще разбираме - ръководната дейност на учителя по
отношение на ученика. Това предполага учителят да разполага с идеи за обучението, да познава неговата
специфика и закони и притежава необходимите умения да може да го реализира като учебна практика. Самото
ръководство на учителя включва:
- управление и регулиране на учебния процес чрез познаване на неговите закони и закономерности;
- познаването на детето и вземане на решения относно неговите прояви резултати на ученик;
- оказване помощ на детето, както и неговото стимулиране или коригиране по отношение на обучаващ
резултат;
- организиране на подходяща образователна среда чрез параметри като място, време, средства.
2.2.2. Учене в обучението:Под учене ще разбираме дейността на ученика свързана с промени в
познанието на ученика. Тя включва:
- усвояване и осмисляне на информация;
- изменение в знанията, умения и компетенции на ученика;
- придобиване и активизиране на познавателен опит;
- обогатяване на мисловната дейност чрез нови мисловни нагласи и стратегии;
- цялостно интелектуално развитие на детето във и по повод срещата му със знанието на човечеството;
-ценностно формиране на личността във и по повод откриването на истината за себе си, света и другите.
2.2.3. Учебно съдържание:Под учебно съдържание ще разбираме системата от знания, умения и
компетенции, които предлагаме на ученика. Знанието е теоретичен аспект в учебното съдържание под
формата на факти, понятия, термини, идеи. Умението е практически аспект в учебното съдържание под форми и
конкретни познавателни действия; анализ; синтез; сравнение и др. Компетенцията е единство от теоретично
знание и неговата практическа реализация т.е. знание и действие в единство. Ето защо и основните компоненти
на всяко учебно съдържание са: знание, умение, компетенции.По област на проявление учебното
съдържание се определя въз основа на доминиращите научни (учебни) дисциплини като:
природонаучно направление;
хуманитарно направление;
социално направление;
художествено-творческо направление;
здраве и спорт.
Смисълът и целта на всяко учебно съдържание е да хармонизира и балансира тези научни направления
под формата на знания, умения, компетенции. За целта на училището и в съответствие с възможностите на децата,
научното знание никога не се предлага цялостно, а в редуциран вариант. В противен случай то ще се окаже
непосилно бреме за всеки ученик. Самото учебно съдържание се поднася чрез учебни книги (книги, които носят
учебна информация). Най-важната учебна книга си остава учебникът. Той отговаря на редица педагогически,
методически и технически изисквания за да бъде легитимен и включен в образователна употреба. Сред тях са
изискването да бъде съобразен с възрастови особености на децата, да отговаря на научни изисквания по съответна
учебна дисциплина, и да може да бъде четивен и разбираем чрез текст, визия и символи. За съжаление при
повечето деца учебниците не се възприемат като книга т.е. като тип духовно преживяване, а като принудителни и
скучни четива, които насилствено трябва да бъдат усвоени. В повечето случаи учебното съдържание се
контролира от държавата под форма на Образователни закони ( като Закон за Народната просвета - 1991, и
Закон за образователните степени, орбразователен минимум и учебен план - 1999), Държавни образователни
стандарти които регламентират начините, средствата и условията за неговото усвояване, и Образователни
документи. В България такива държавни образователни документи са учебни планове (за регламентиране на
учебното съдържание по всички учебни предмети като брой часове) и учебни програми (за регламентиране на
учебното съдържание по определен учебен предмет в часове и теми). Учебните книги и най- вече учебникът
трябва да бъдат съобразени с учебната програма по съответния предмет и област. Всички държавни
образователни документи имат задължителен характер и се отнасят за всички ученици в съответна възрастова
група и степен на училище. Ето защо на този етап образованието в България е централизирано и стеснява
възможността за частна инициатива и собствени образователни стандарни на типа училище. В повечето
Европейски страни и САЩ се използва активно понятието “кърикълъм” (от лат. „състезание”) за обозначаване
на учебното съдържание, областите на неговото проявление и предполагаем резултат като набор от знания, и
умения на ученика, които имат насочващ и предписващ характер. Тенденцията обаче е по посока на
централизиране на образованието и задължителни стандарти, което улеснявя кантрола в образователната сфера и
избягва дискриминацията на учениците.
3.Единство на преподаване, учене и учебно съдържание в обучението
Непознаване дидактическите особености и изисквания на преподаване, учене и учебно съдържание, води до
тяхното разминаване в обучаващата практика и липса на резултати. По-важни грешки които могат да се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 май 2021 в 15:30 студентка от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по педагогика, специалност - Педагогика, випуск 2009
26 мар 2021 в 12:05 студент на 41 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогика, специалност - Предучилищна педагогика, випуск 2021
 
Подобни материали
 

Дидактика 1 курс 2 семестър


всички лекции за Дидактика за 1 курс 2 семестър.Моье разпечатка и пищови...
 

Дидактика


Дидактиката като наука - основни понятия, статут на училищната дидактика и др...
 

Дидактика


Думата “дидактика” има древногр. произход и означава обучавам, уча, наставлявам...
 

Съдържание на образованието и обучението


Разработка на темата Съдържание на образованието и обучението по Дидактика...
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
384
1
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
127
1
2 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Дидактическото познание и категорията "обучение"

Материал № 980071, от 02 апр 2013
Свален: 81 пъти
Прегледан: 148 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,682
Брой символи: 11,501

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Дидактическото познание и категорията "обучение""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала