Големина на текста:
ТЕМА № 1 Понятие за
вещно право. ВП като
част от обктивното
гражданско право и като
учебна дисциплина.
Предмет, система и
източници на ВП.
С термина „вещно право”
се означават няколко неща.
1. Като обективно право
ВП е съвкупност от правни
норми (ПН), които уреждат
вещни правоотношения,
вещни субективни права и
задължения т.е.
притежаване и
упражняване на права
върху вещи. В този смисъл
то е част от обективното
гражданско право (ГП),
което урежда статиката на
гражданские отношения.
2. Със същия термин се
означава определена
учебна и научна
дисциплина, която се
свързва с изучаването на
правото на собственост и
на останалите вещни права.
3. Със същия термин се
означава определено
субективно право, което
спада към категорията на
притезателните права, или
ВП представлява
признатата и гарантирана
от закона възможност на
титуляра да има власт
върху определена вещ и да
изисква от всички други
лица да се въздържат от
неоснователни действия
върху веща, които пречат
на титуляра да упражнява
своето право.
Генезисът на съвременното
ВП е в римското право,
което е създало
вещноправни институти,
познати и днес на много
правни системи,
включително някои от
термините са възприети и
днес.
Обект на ВП са вещите
материални предмети,
реално съществуващи и
обособени, с изключение
на енергията, но с оглед на
правната и защита тя се
приравнява към движими
вещи – чл.110, ал.2, ЗС.
Субективното вещно
право(СВП) – неговото
съдържание се състои във
възможността на носителя
му да упражнява сам, по
своя воля въздействие
върху веща. Но на СВП
като част от
Вправоотношение
противостои правно
задължение изразяващо
се във бездействие, в
пасивно поведение на
другите лица – т.е. те да се
въздържат от въздействие
върху тази вещ, върху която
на носителя на ВП е
признато правното и
фактическо господство.
Или във ВП имаме
правоотношения между
правни субекти по повод на
вещи. На тази плоскост се
разграничава ВП от
облигационното право
(ОП), тъй като при
последното правно
задължено е лицето по
облигационното
правоотношение.
ВП е абсолютно право
(проявява своето действие
по отношение на всички),
но следва да се отграничи
от правата върху
интелектуална собственост,
които също са абсолютни,
но нямат за обект вещи.
Систематизация на ВП
затруднена поради
многообразието на
източниците на ВП.Един от
основните източници на
ВП е ЗС, който урежда
основните институти на
ВП като следва
установената в други
европейски страни
система, в която се
очертават шест
подсистеми:
общи разпоредби
относно вещите;
право на собственост;
ВП-а върху чужда
вещ;
придобиване,
прекратяване и
защита на ВП;
владеене;
вписванията.
Източници на ВП
Тук различаваме:1)
Източници на ВП и 2)
Източници на
ВПотношение. При 1)
това са всички ВПН,
съдържащи се в различни
ВП актове. При 2) – трябва
да са налице дадени
Юфакти (прости или
сложни фактически
състави), за да възникне
дадено субективно право.
Гражданската уредба на ВП
е тристепенна: закон,
подзакон и подзаконови
актове.
Конституцията;
в законите: Закона за
собствеността, Закона
за държавната
собственост и Закона
за общинската
собственост (и трите
са общи, а не
специални), Закона за
устройство на
територията
(специални
разпоредби)
Подзаконови актове:
правилници, наредби
и другу, посочени в
Указа за
подзаконовите
нормативни актове
(Правилник за
прилагане на Закона
за държавната
собственост,
Правилник за
вписванията и др.).
ТЕМА № 2 Понятие за
вещи /имоти/. Видове
вещи: недвижими имоти
и движими вещи;
недвижими имоти: видове
жилищни, вилни, гаражи,
ателиета, стопански и
други недвижими имоти.
Вещ е всеки материален
обект със самостоятелно и
реално съществуване.
а) Признаци Първият
признак на вещите е
тяхната материалност,
телесност (корпоралност).
Вещите съществуват
обективно.
Всяка вещ се
характеризира със своята
самостоятелност,
обособеност. Един
материален предмет трябва
да е физически или правно
обособен от друг. При
поземлените имоти е
достатъчно границите да са
определени по документи.
В някои случаи
ограждането дори е
забранено (напр. при
горите – чл. 87 ЗГ).
Юридически сградата може
да бъде обособена от
земята като обект. При
съквупнотите от вещи е
налице обединяване по
даден признак, но вещите
запазват самостоятелността
си.
На трето място
трябва да е възможно и
позволено упражняването
на фактическа или
юридическа власт върху
вещите. В противен случай
те стават ирелевантни за
вещното право.
Вещите трябва
да имат стойност и
полезност – не само
икономическа, но и
културна, естетическа и др.
Недвижимите
имоти трябва да са
предвидени в правна норма
като обекти на правото.
б) Особени вещи Такива са
енериите, които са
приравнени на движими
вещи (чл. 110 ал. 2 ЗС)
Течните,
газообразните и насипните
вещества се обособяват при
поместването им в съд.
Ценните книжа
са движими вещи, които
документират
материализирани в тях
права. Налице е особена
връзка между
собствеността(владението)
и притежанието и
упражняването на правата.
При парите границата
между владението като
фактическа власт и
собствеността е трудно
различима.
При съставните
вещи съществува
възможност за
присъединяване и
отделяне.
Принадлежностите
представляват
самостоятелни вещи, но
предназначени да се
ползват с друга (главна)
вещ.
Плодовете са
само движими вещи. Те
биват естествени
(органични и неорганични)
и граждански. Обособяват
се с отделянето им.
Животните са
също особен вид вещи – те
могат да бъдат обект на
притежание, но невинаги.
Вещноправният режим на
животните трябва да се
съобрази с правилата
относно защитата на
животните.
Части от
човешкото тяло могат да
бъдат вещи само след като
бъдат отделени приживе
или след смъртта.
2. Видове вещи
а) Според начина на
закрепване към земята или
към постройката вещите
биват недвижими имоти и
движими вещи.
Недвижими
имоти (чл. 110 ЗС) са
земята, растенията,
сградите и всичко, което е
трайно прикрепено към
земята или сградата.
Трайно прикрепване е
налице не с оглед
продължителността, а с
оглед на начина – така, че
отделянето би довело до
съществено увреждане на
имота или на прикрепената
вещ (растение). ЗС не
урежда категорията
недвижими по
предназначение вещи.
Движими вещи.
„Всички други вещи,
включително и енергията,
са движими вещи.” (чл.110
ал. 2 ЗС). Прикрепването
на вещ към имот може да
промени собствеността по
силата на
чл. 92 ЗС. Отделянето
превръща вещта в
движима, без да променя
собствеността.
Значението на това деление
се проявява спрямо
формата на сделките,
придобивната давност,
защитата на владението по
чл. 75 и 76 ЗС,
учредяването на залог и
ипотека, местната
подсъдност,
принудителното
изпълнение и др.
б) Движимите вещи се
разделят на потребими и
непотребими.
Потребими
вещи. Телесната им
субстанция се консумира
или унищожава при
еднократна употреба.
Непотребими
вещи. Те не се унищожават
или консумират при
служене, а само овехтяват.
Могат да бъдат използвани
многократно.
Значението на това деление
се проявява при правото на
ползване.
в) Според делимостта им
вещите биват делими и
неделими.
Неделими вещи.
При разделяне те губят
качеството си на вещ от
определен вид или
годността за използване по
предназначение.
Неделимостта следва от
естеството на вещта (напр.
животно);
предназначението й (напр.
общи части в етажна
собственост); по
разпореждане на закона
(напр. поземлен имот с
минимални размери).
Делими вещи са
тези, които могат да се
разделят на части и всяка
от тях да може да се
използва според
предишното
предназначение.
Значението на това деление
се проявява при делбата. Тя
е допустима при делимата
съсобственост. Реално е
възможна при делимите
вещи.
г) Според възможността да
се извършват
разпореждания с тях се
разграничават вещи в
гражданския оборот и
такива извън него.
Извадени от гражданския
оборот са например вещите
– публична държавна
собственост. Сделките с
тези обекти са нищожни.
д) Според връзката между
вещите разграничаваме:
- прости и сложни –
сложните се състоят от две
или повече части.
- главни и принадлежности
– принадлежностите не
може да се използват
самостоятелно, но са
отделни вещи.
Собственикът на главната
вещ е собственик и на
принадлежността (чл. 98
ЗС)
е) Вещите могат да бъдат
заместими и незаместими.
Еднакви по количество и
качество заместими вещи
са равностойни. Могат да
бъдат предмет на различни
договори за заем.
ж) Вещите биват
индивидуално и родово
определени, в зависимост
от посочените от страните
признаци. Това деление
има значение за момента на
прехвърляне на
собствеността
(чл. 24 ЗЗД).
3. Видове недвижими
имоти
а) Според чл. 22 ал. 3 КРБ
режимът на земята се
определя със закон.
Поземленият
имот представлява основна
кадастрална единица. Това
е част от територията,
включително и тази трайно
покрита с вода, определена
с граници съобразно
правото на собственост.
В населените
места основната единица е
урегулираният поземлен
имот (УПИ) – имот, за
който с подробен
устойствен план са
определени граници,
достъп от улица, път или
алея, конкретно
предназначение и режим на
устройство. Изисквания
към размерите за УПИ са
дадени в чл. 19 ЗУТ, за
земеделските земи – чл. 72
ЗН, за горите – чл. 2 ЗГ.
б) По предназначение
териториите биват:
урбанизирани (населени
места и селищни
образувания), земеделски,
горски, защитени и
нарушени територии за
възстановяване (чл. 7 ЗУТ).
в) Застроени обекти
опрделени от чл. 110 като
„сгради и други
постройки”.
Жилищни
сгради. ЗУТ определя
жилището като
„съвкупност от помещения,
покрити или открити
пространства, обединени
пространствено и
функционално в едно цяло
за задволяване на жилищни
нужди”. За да бъде една
сграда жилищна трябва
поне 60% от застроената
площ да е заета от жилища.
Всяко жилище трябва да
има най-малко едно
жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс,
баня-тоалетна и най-малко
едно складово помещение
във или извън жилището.
Други сгради и
обекти. Това са вили,
ателиета, гаражи, магазини,
складове и др., определени
със закон.
Строежи. Това са
надземни, полуподземни,
подземни и подводни
постройки, сгради,
пристройки, надстройки,
огради, мрежи и
съораженияна техническата
инфраструктура, както и
техните реконструкции и
преустройства.
Особени видове
строежи представляват
временните строежи (някои
от които имат статут на
движимости); незаконните
строежи (чл. 225 ал. 3
ЗУТ); търпими строежи.
г) Земеделски земи.
Според чл. 2 ЗСПЗЗ те са
предназначени за
земеделско производство,
намират се извън
границите на
урбанизираните територии
и не са включени в горски
фонд, не са застроени със
сгради, не са заети от
открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни,
транспортни или други
съображения за общо
ползване.
д) Гори и горски фонд.
Гора е земя, заета от
горскодървесна
растителност с площ не по-
малко от 1 дка. Горски
фонд е територията,
предназначена основно за
гори, обхващаща гори и
храсти, както и земите за
залесяване.
е) Води и водни обекти.
Водите биват:
повърхностни, подземни и
вътрешни морски води.
Воден обект представлява
постоянно или временно
съсредоточие на води със
съответни граници, обем и
воден режим, в земните
недра или в естествено или
изкуствено създадени
форми на релефа, заедно с
принадлежащите към тях
земи.
Водностопанските системи
включват съоражения за
отнемане, съхраняване,
транспортиране,
разпределяне, отвеждане и
пречистване на води; за
използване на водната
енергия и за защита от
вредното въздействие на
водите.
д) Защитените територии
са предназначени за
опазване на биологичното
разнообразие в
екосистемите и на
естествените процеси,
протичащи в тях, както и
на характерни или
забележителни обекти на
неживата природа и
пейзажи (чл. 4-5 ЗЗТер.).
е) Пътища. Те биват
републикански и
местни.Републиканските се
определят от Министерски
съвет.
ж) Подземни богатства
з) Пристанища.
Пристанището е участък,
който включва акватория,
територия и
инфраструктура на брега на
Черно море, р. Дунав,
островите и каналите,
разположено е на
територията на една или
повече общини и обединява
природни, изкуствено
създадени и
организационни условия за
безопасно приставане,
престояване и обслужване
на кораби.
и) Плажове. Морският
плаж е обособена
територия, представляваща
част от крайбрежната
плажна ивица, покрита с
пясък, чакъл и други
седиментни или скални
образувания в резултат на
естествени или изкусвено
предизвикани процеси на
взаимодействие на морето
със сушата.
ТЕМА № 3 Недвижими
имоти (НИ) в границите и
извън границите на
населените места.
Устройството на
територията се
осъществява съобразно
устройствените схеми,
общи и подробни
устройствени планове
(чл.2, ал.1 Наредба за
правила и нормативи за
устройство на отделните
видове територии и
устройствени зони ).
Класификацията на
териториите е първично
уредена в Чл. 7, ЗУТ и
според основното им
предназначение
териториите в страната се
поделят на: урбанизирани
територии (населени места
и селищни образувания),
земеделски територии,
горски територии,
защитени територии и
нарушени територии за
възстановяване.
Поземлените имоти, извън
чертите на урбанизираните
територии (т.е. на
населените места) са: (чл.8,
ЗУТ)
земеделски
територии - за
обработваеми земи
(ниви, овощни и
зеленчукови градини,
лозя, ливади и други)
и необработваеми
земи (пасища,
скатове, дерета,
оврази и други)
горски територии - за
гори
(дървопроизводителн
и гори, защитни гори,
рекреационни гори и
други) и горски земи
(поляни, земи, заети
от храсти, скали и
други);
защитени територии -
за природозащита
(природни резервати,
национални паркове,
природни
забележителности,
поддържани
резервати, природни
паркове, защитени
местности, плажове,
дюни, водоизточници
със санитарно-
охранителните им
зони, водни площи,
влажни зони,
защитени крайбрежни
ивици) и за опазване
на обектите на
културно-
историческото
наследство
(археологически
резервати, отделни
квартали или
поземлени имоти в
населени места с
културно-
историческо,
етнографско или
архитектурно
значение);
нарушени територии
- за възстановяване и
рекултивация на
кариери, рудници,
насипища,
хвостохранилища,
депа за отпадъци,
свлачища, срутища и
други.
Видове имоти (чл. 8, ал.1,
ЗУТ) в урбанизираните
територии или в отделни
поземлени имоти извън тях
- за жилищни,
общественообслужващи,
производствени, складови,
курортни, вилни, спортни и
развлекателни функции, за
озеленени площи и
озеленени връзки между
тях и териториите за
природозащита, за
декоративни водни системи
(каскади, плавателни
канали и други), за
движение и транспорт,
включително за
велосипедни алеи и за
движение на хора с
увреждания, за техническа
инфраструктура, за
специални обекти и други.
Като цяло застрояването
бива: сгради на основно
застрояване (по
предназначение са
жилищни, производствени,
курортни, вилни,
обществено-обслужващи и
други, както и сгради със
смесено предназначение) и
сгради на допълнително
застрояване (състои от
спомагателни, обслужващи,
стопански и второстепенни
постройки към сградите на
основното застрояване и се
разрешава в съответствие с
предвижданията на
подробния устройствен
план).
За жилищни нужди:
жилища (да съдържат:
самостоятелен вход, най-
малко едно жилищно
помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-
тоалетна, както и складово
помещение, което може да
бъде в жилището или извън
него. Допустимо е
помещенията да бъдат
пространствено свързани с
изключение на тоалетни и
бани-тоалетни); ателиета;
кабинети за инадивидуална
творческа дейност; гаражи;
по изключение
трафопостове, офиси;
ТЕМА № 4 Владение и
държане. Понятие,
разграничение между
владение и държане.
Видове владения.
Придобиване и изгубване
на владението и
държането.
Владението и държането не
са субективни права, а са
фактически състояния.
Определение за
владението – чл.68 от ЗС:
владението е упражняване
на фактическа власт върху
вещ, която владелецът
държи лично или чрез
другиго като своя.
Държането е господство
без да е налице намерение
на се присвои чужд имот.
А/ Разлики между
Владелеца - В и Държателя
- Д:
Д винаги сам
осъществява
фактическата власт
върху чужда вещ, а В
сам или чрез
другиго (т.е чрез
държател, наемател
или заем за
послужване (родител-
деца));
В държи веща като
своя, т.е. тук има и
субективен елемент в
съдържанието, докато
Д – не държи веща
като своя;
В има по-големи
правомощия напр.
ако В е добросъвестен
има право на
плодовете (чл.71, ЗС)
– докато Д дори
държи плодовете
Държането възниква
въз основа на правно
основание, докато
Владението може да
възникне и на правно
и без правно
основание -
“окупацио” от
Римското право.
Б/ Владението има два
основни признака:
- обективен /corpus/ -
упражняването на
фактическа власт върху
вещта. Владелецът държи
вещта, служи си с нея,
употребява я. При пълно
владение владелецът ще
упражнява всички
правомощия на
собственика – ще си служи
с вещта, ще прибира
плодовете, ще се
разпорежда. Ако
упражнява ограничено
вещно право, и неговата
фактическа власт ще е
ограничена.
- субективен /animus/ -
намерението. Владелецът
трябва да държи вещта като
„своя” – той се смята или
иска да стане собственик
или носител на друго
вещно право. Чл.69 от ЗС.
Двата признака трябва да
съществуват
едновременно, за да е
налице владение.
Чл.32, ал.1 от отменения
ЗПСС посочва още 5
признака на законното
владение:
постоянно – т.е.
трайно да държи
вещта, или когато
владелеца поиска да
може да извърши
действия върху веща:
непрекъснато – за да
може да се придобие
един имот по давност,
владението не трябва
да е прекъсвано за
повече от 6 месеца -
чл.81 от ЗС, както и да
се ползва иска по
чл.75, ЗС („да бъде
защитавано срещу
всяко нарушение“);
несъмнено – да може
със сигурност да се
твърди, че владелеца
упражнява
фактическа власт и
наистина има
намерението да държи
веща като своя;
да е спокойно
когато не е
установено с насилие
се ползва със защита –
чл. 75 и 76, ЗС
явно когато не е
установено по скрит
начин, тайно от
предишния владелец
В/ Владение чрез другиго –
необходимо е владелеца
лично да има намерение да
държи веща чрез трето
лице като своя (наем, заем);
Г/ Съвладение няколко
лица да владеят
едновременно.
Д/ Има три групи владелци:
владелец, който
владее без правно
основание - „владея,
защото владея“;
владелец, придобил
владението на някакво
правно основание –
купил е имота с
предварителен
договор, по силата на
който собственикът
прехвърля владението,
а не собствеността. В
този случай владелеца
има правна
възможност да стане
собственик:
- по давност;
- пред нотариус да
се прехвърли;
- с решение на съда
по чл.19, ал.3, ЗЗД –
да се обяви договора
за окончателен;
добросъвестни
владелци.
Видове владение:
1. Според обема на
фактическата власт:
- пълно – владелецът
извършва такава власт,
както собственика
- ограничено (квази) –
фактически действия,
които по обем съответстват
на едно ограничено вещно
право – право на строеж,
сервитут,
2. Според наличието на
правно основание за
възникване на владението,
ЗС разграничава:
- обикновено
(недобросъвестно) – не
отговаря на признаците на
добросъвестното (чл.70 от
ЗС)
- добросъвестно
чл.70 от ЗС – владее
вещта на правно
основание, годно да го
направи собственик без да
знае, че праводателят му не
е собственик или, че
предписаната от закона
форма е била опорочена.
Придобиване и изгубване
1. Владение:
1.1. Придобиване -
способи за придобиване на
владението:
а) може да се
придобие без правно
основание (окупацио)
– необходимо е да се
докаже 10 годишно
владеене – чл.79, ЗС
б) може да се
придобие въз основа
на правно основание
като се предаде от
досегашния владелец:
- с
предварителен
договор – особен
случай на
предаване на
владението
чл.70, ал.3
- с правна сделка
(продажба,
дарение, замяна).
Правната сделка
не само превърля
право на
собственост, но
и поражда
задължение за
предаване на
владението
в) чрез другиго –
тук е необходимо:
Този,
за когото се
придобива,
да има
намерение
да държи
веща като
своя чрез
другиго;
Лицет
о, на което
е
възложено .
......... да
установи
фактическа
власт върху
веща;
Факти
ческата
власт да е
за
възложител
я, а не за
него – това
са
правоотнош
ения,
произтичащ
и от
договор за
поръчка,
трудов
договор,
договор за
превоз;
Наслед
яване –
след
приемане
на
наследство
от
наследника,
в момента
на
откриване
на
наследствот
о.
1.2. Изгубване:
поради изгубване на
фактическата власт –
ако владелецът трайно
бъде лишен от
фактическата власт по
своя воля или поради
това, че властта му е
отнета от друго лице
чрез отпадане на
намерението;
поради поява на
воля за изгубване
дееспособния
владелец да изрази
воля да не държи
повече за себе си
писмено, с думи, с
действия
чрез превръщането
на държането във
владение – трябва да
има пв основанието на
фактическата власт
2. Държане:
а) Придобиване: чрез
установяване на
фактическа власт без
държателя да има
намерение да я държи за
себе си;
б) Изгубва се:
- с отпадане на
фактическата власт;
- с превръщане
на Държателя във
Владелец.
От лекций №2
4. Придобиване на
владението и държанието
А.
а) Придобиване
на вещно право и на
владение. В типичния
случай придобиването на
владение съпътства
придобиването на вещното
право. Придобиването на
вещно право чрез договор
настъпва при сключването
му по силата на чл. 24 ЗЗД.
Заедно с правото на
собственост
приобретателят получава и
владението, върху него
преминава и рискът.
б) Със съгласие
на досегашния владелец.
Трябва да преминат и двата
елемента, но не е
задължително да е
едновременно.
Фактическата власт се
предава с материални
действия. Субективният
признак „преминава” чрез
акта на съгласието.
Съгласието не
представлява договор, тъй
като то не е насочено към
настъпване на правни, а на
фактически последици.
Няма пречка обаче
владението да се предаде
чрез включено в договор
съгласие.
в) Без съгласие
на досегашния владелец.
Така е:
1) при
завладяване на
безстопанствена вещ, за
което е достатъчно само
установяването на
владение;
2) при
завладяването на вещ,
която се владее чрез
отблъскване на
предходното владение. То
се изгубва дори и
намерението на
досегашния владелец да не
е отпаднало. До шест
месеца той разполага с
владелческа защита по чл.
75 и чл. 76, затова
отблъскването трябва да
стане известно на
досегашния владелец.
Когато отнемането на
владението осъществява
състав на престъпление,
владелецът не може да
придобие вещта по давност
(чл. 80 ал. 2 ЗС );
г) Наследяване
на владение. Наследството
включва имуществените
права и задължения на
наследодателя. Въпреки че
владението е факт, а не
право, то се свързва с
правното очакване да се
придобие собственост по
давност. Ето защо се
приема, че наследството
включва и фактическите
отношения.
д) Придобиване
на владение чрез друг:
чрез представител, който да

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 сеп 2022 в 14:34 потребител
 
Подобни материали
 

Лекции по Вещно право

22 май 2009
·
555
·
87
·
25,212
·
624

Съкратени са лекциите по учебника на Георги Боянов. Дадени са като план конспект - наи-важното....
 

Вещно право

25 авг 2009
·
167
·
16
·
5,856
·
148

Кратки разработки на изпитните теми по вещно право....
 

Правна същност и характеристика на поземлените сервитути

18 окт 2009
·
193
·
12
·
1,546

С термина „сервитутни права” се означава една родова категория ограничени вещни права, познати още от римското право...
 

Вещно право

15 ное 2009
·
49
·
4
·
951

Документа съдържа Закона за вещното право по основи на правото...
 
Онлайн тестове по Вещно право
Тест по вещно право
междинен тест по Вещно право за Студенти от 4 курс
Тест по вещно право. Има въпроси, на които може да посочите повече от един верен отговор.
(Лесен)
24
85
2
4 мин
01.07.2013
Тест по вещно право
изпитен тест по Вещно право за Студенти от 2 курс
Тест по вещно право. Има въпроси, на които може да отбележите повече от един верен отговор.
(Лесен)
17
131
1
1 мин
08.08.2013
» виж всички онлайн тестове по вещно право

Вещно право - пищови

Материал № 977241, от 25 мар 2013
Свален: 374 пъти
Прегледан: 374 пъти
Предмет: Вещно право
Тип: Пищов
Брой страници: 31
Брой думи: 33,284
Брой символи: 197,889

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вещно право - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала