Големина на текста:
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Есе
на тема
"Моето отношение към
парламента"
Изготвил:
Биляна Красимирова Цекова
F:23792
Програма: Международни отношения
1
Ролята и мястото на правителството в конституционната система се
предопределят от съвременните изисквания към носителя на "изпълнителната власт" в
рамките на парламентарната форма на управление. Предварително е необходимо да се
подчертае, че в края на XX век "парламентарното управление" не може и не трябва да
се приравнява с "управлението на парламента". В исторически контекст последното се
проявява като "режим на събранието" и е израз предимно на деформации в развитието
на парламентаризма. Опитът показва, че многобройните по своя състав представителни
институции като парламентите, в които намира израз разнообразието от социални
интереси, поначало не са пригодни да осъществяват ефективно управление. Всъщност
именно правителството, излъчено из средата на парламента и ползващо се с неговото
доверие, е институцията, в която се съсредоточават реално нишките на управлението на
страната. В определен смисъл съвременното правителство може да бъде оприличено на
своеобразен "двигател", чрез който се поставят в движение и насочват механизмите на
парламентарната система за управление. В повечето страни с парламентарна форма на
управление правителството се разглежда като "връх" в националния процес по вземане
на решения. В най-ново време при изграждането на демократичните конституционни
системи се отделя особено внимание върху стабилността на носителя на
"изпълнителната власт", тъй като от неговото положение в най-голяма степен зависи
ефективността на управлението.
В съвременната парламентарна система за управление правителството, което
възглавява "изпълнителната власт", осъществява изключително важна функция - т. нар.
"правителствена функция" - в процеса на формиране и провеждане на държавната
политика. Тази функция има двустранен характер - правителството "ръководи" и
"управлява", от една страна, а - от друга - осигурява изпълнението на законите и
прилага на практика определена политика. В дейността на съвременното правителство
могат да се разграничат функционално "концепцията", т. е. формирането на
политиката, и "претворяването", т. е. превръщането на определена политика в реалност.
Идеята за "двустранния" характер на правителствената дейност е намерила израз
при формулирането на текста на чл. 105, ал. 1 на конституцията на републиката, където
се предвижда, че Министерският съвет "ръководи и осъществява вътрешната и
външната политика на страната". В зависимост от това, дали "ръководи" или
"осъществява" политиката, функциите на правителството могат да бъдат разделени на
две големи групи - "политически" и "изпълнителни". Необходимо е също така да се
отбележи, че правителството е самостоятелна конституционна институция, а не просто
"изпълнителен орган" на парламента. Парламентарната система за управление се
изгражда върху разделението на изпълнителната и законодателната власт, което обаче
се допълва от изискването за поддържане на равновесие между тях в съответствие с т.
нар., взаимна зависимост чрез интеграция". Взаимоотношенията на парламента и
правителството се основават не върху делегирането на пълномощия, а върху доверието
между двете институции. Правителството като носител на "изпълнителната власт" е
натоварено с функцията по политическото ръководство на страната. То разполага с
обособена компетенция и собствена сфера на дейност, поради което правителството
носи преди всичко политическа отговорност с оглед необходимостта и
целесъобразността на предприеманите от него действия, а не толкова юридическа
отговорност, т. е. с оглед нарушаването на едни или други норми. В този смисъл
2
политическата отговорност на правителството предполага широка свобода на действие
от негова страна при осъществяване на правомощията му.
Съвременното правителство трябва да бъде активен фактор в управлението на
страната. Политическото ръководство изисква творческо импулсиране на
управленските процеси. То намира израз преди всичко в предлагането както на целите
на държавната политика, така и на средствата, необходими за тяхното постигане.
Реализацията на тази функция е свързана със своеобразно "програмиране", чрез което в
по-ново време се потвърждава класическата максима, че да се управлява означава да се
предвижда.
Програмирането преминава през няколко фази, като най-напред се натрупва
необходимата информация относно обществените потребности, които трябва да се
задоволяват, впоследствие върху тази основа се извеждат проблемите и се подреждат
по приоритети, за да се стигне най-сетне до предлагането на мотивирани и
взаимнообвързани решения във формата на законопроекти и други правителствени
инициативи. Императивите на управлението изискват то да бъде "отговорно", т. е. да е
подчинено на предварително заявени цели, които са получили политическа подкрепа, и
едновременно с това да е "отзивчиво", т. е. да държи сметка за т. нар. "социална цена" и
да осигурява подпомагане за отделни групи от населението, които ще изпитат особени
затруднения. В крайна сметка управлението на страната се свежда до властта да се
избира между алтернативни възможности, като в условията на криза това много често е
избор между по-голямото и по-малкото зло.
Политическото ръководство насочва и интегрира цялата държавна дейност, тъй
като при него не само се предлагат целите, но и се осигурява тяхното съгласуване. В
управленския процес се очертава и налага функция по координация, която опосредява
формирането на политиката от една страна, и нейното осъществяване, от друга. И това
е така, защото в процеса на управлението не са достатъчни само юридическите норми,
предлагани във формата на законопроект, но освен това са необходими както
организация от лица, които ще ги приведат в действие, така и материални средства,
чрез които ще се осигури постигането на целта. Функцията по координация се проявява
както при избора между различни алтернативи и извеждането на приоритети с оглед
ограничеността на финансовите и човешките ресурси, така и при подреждането на
отделните действия във времето, за да се осигури провеждането на последователна и
непротиворечива политическа линия.
В контекста на възприетата форма на управление правителството се образува по
парламентарен път. Ролята на конститутивен фактор при създаване на правителството е
отредена на Народното събрание. На практика това означава, че правителството се
формира от политическите сили, които - самостоятелно или в коалиция - разполагат с
мнозинство в парламента. И това е така, защото парламентарното управление е по
принцип "партийно управление", т. е. при него "изпълнителната власт" се задвижва от
енергията на политическите партии, които формират или поддържат правителството.
При режима на парламентарна демокрация именно политическите партии са
институциите, които опосредяват гражданското общество и публичната власт, като
организират общественото мнение, изразяват народните предпочитания и се борят за
овладяване и контролиране на лостовете на управлението.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 ное 2021 в 16:01 студент на 22 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2022
 
Домашни по темата на материала
може ли някои да ми реши тези въпросчетаа
добавена от SCHum1 16.05.2012
2
53
Подобни материали
 

Политически комуникации

17 авг 2008
·
764
·
32
·
13,865
·
436

Лекции по политически комуникациии -2007 г. НБУ, специалност "Масови комуникации"...
 

Политическа комуникация. Същност, форми и средства на предизборната комуникация.

05 ное 2008
·
586
·
6
·
1,163
·
285

Терминът “комуникация” се появява в научната литература от началото на 20-те години на XX в. От латински език communication- съобщения, свръзка на едно място с друго; съобщителни средства; съобщаване, известие, предаване. В различните теории за...
 

Политологията като академична дисциплина

31 юли 2007
·
325
·
2
·
389
·
57

Развитието на политологията минава през 3 етапа: Исторически аспект. Еволюционен аспект. Сравнителен подход...
 

Същност на общественото мнение

13 сеп 2009
·
131
·
6
·
1,063
·
143

Общественото мнение ( ОМ ) е сложен социално-психологически феномен, насочен към решаването на актуален проблем, който вълнува публиката...
 

Макс Вебер

05 окт 2009
·
235
·
3
·
492
·
208

Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска социология и политология на XX век. Съвременната политология се обособява паралелно с развитието на новите икономически и социологически анализи....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Моето отношение към парламента

Материал № 97421, от 23 фев 2008
Свален: 90 пъти
Прегледан: 64 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 987
Брой символи: 9,447

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Моето отношение към парламента"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения