Големина на текста:
История на Астрологията
Има много мнения как и къде е възникнала астрологията, а също така през
какви периоди на развитие тя е преминала. Историята на астрологията е
периодизирана по хронологичен или териториален признак. Както показват
задълбочените изследвания тя е възникнала във Вавилон, независимо, че много
преди това и то не само там са съществували различни астрални култове,
свързани с обожествяването на небето, звездите и планетите. Преминавайки от
една епоха в друга, както и от едни територии в други астрологичните
концепции са претърпявали различни по степен трансформации.
Една достоверна линия на развитие на астрологията изглежда така -
вавилонска, египетска, елинска (гръцка), арабска, персийска, средновековна,
ренесансова и модерна. Важно е да се познава този път, който е извървян през
вековете, защото в много от случаите той се явява ключ към разбирането на
смисъла на самите астрологически концепции.
Много от знанията на Вавилон нямаше да се запазят ако не беше клинописната
писменост и практически вечната форма под която тя запазва написаното. До
нас са достигнали огромно количество разнообразни по съдържание клинописни
плочки. Те са писани със специални дървени клинчета и после изпичани.
Повечето от тях са изписани отвсякъде, дори по страничните ръбове. На гърба
винаги е изписвано името на писМесопотамия или "земята между двете реки" (
Двуречието ), често наричана "люлка на цивилизацията" е територия за която
историческите факти свидетелстват за съществуването на урбанистична
цивилизация по-рано от 4000 г.пр.н.е. С това тя е най-ранната цивилизация
сред другите стари цивилизации съществували по това време или по-късно, като
Египетската, Китайската, Индийската и формираните в Централна Америка
цивилизации.
Първите жители на Месопотамия известни като убедиани, са дошли в тези
земи и са водили номадски начин на живот смесвайки се с шумерите, който в
последствие започват да доминират в езиково и културно отношение. Шумерите
са тези който изобретяват най-старата форма на писане - клинописа.
По-късно на тази територия се преместват и семитите, концентрирайки се в
една област, разположена около главният им град Акад. През 2330 г.пр.н.е.
семитския цар Саргон завладява шумерите и създава първата от няколкото
семитски империи, които са се разпростирали и са оказвали огромно влияние не
само в Месопотамия, но и чак до бреговете на Средиземно море и Египет.
Акадският език се явява директен наследник и вариант на асиро-вавилонските
езици. Акадската империя пада през 2218г.пр.н.е. след което започват дълги
борби за контрол на територията от различни семитски племена. В това
отношение Египет и бил пощаден от подобен хаос, радвайки се на дълги векове
на относително мирно съществуване с кратки периоди на смут.
Към 2000г.пр.н.е. се установява сравнително стабилен мир след раздяла на
доминираните територии - на юг остават вавилонците, които дълги векове преди
това са владели тази територия, а на север са избутани асирийците. През целия
период на съвмествното им съществуване асирийците са били политически
доминиращи, докато вавилонците са имали културно надмощие. За това говори и
факта, че официалните записи в Асирия са водени на вавилонски диалект
близък до акадския.
В началото Месопотамската астрология е започнала като астрален култ,
подчинен на т.нар. омени - или знамения. Те са наблюдавали небето за
всякакви "странни" и впечатляващи явления, възприемайки ги като знамение за
промени в държавата. Често роля на подобни омени са играли различни
климатични феномени смесени с астрономически такива. Това което ги отличава
от другите култури в които също се зараждат по естествен път подобни астрлани
култове е полагането на начало още от ранните етапи от историята им на много
систематични наблюдения на видимите небесни феномени и описването на
редица циклични явления, както и опита те да бъдат свързани със специфични
сфери от живота на хората. Според Ван дер Верден най-старите познати
астрономически писмени свидетелства датират от времето на Хамурапи. Най-
големият сборник от омени (знамения) е Енума Ану Енлил, който е бил съставен
в началото на 2000г.пр.н.е. Друга важна колекция от омени, чието датиране е
много спорно са Таблиците на Венера на Амизадуга. Те се състоят от
систематични наблюдения на фазите на Венера комбинирани с техните омени.
Използвайки данните от тези таблици се стига до извода че те са направени на
базата на наблюдения в периода 1702-1582г.пр.н.е.
аря, както и имената на двама свидетели. Тези таблици са били запазени най-
вече поради религиозни мотиви, тъй като месопотамците са вярвали, че звездите
и планетите са богове, а Ищар (Венера) е била най-главаната сред всички тях.
За тях звездите са показвали настоящата воля на боговете тук и сега и това е
причината, която ги е тласнала към задълбоченото наблюдение на небето и
раждането на астрологията.
През следващите няколко века Вавилонците продължават своите
наблюдения, като разширяват списъка с небесни феномени, както и сложността
на тяхното описание. Те започват да изучават сложното видимо движение на
планетните цикли, техните взаимоотношения със сезоните и положението им
спрямо слънцето в ключови моменти от годината. Разширяват много познанията
си върху календара като построяват най-съвършения лунен календар и
отчитайки променливото движение на луната създават динамична година с един
допълнителен месец. Техните познания върху небесните цикли са им позволили
в този период вече да правят изчисления за положението на планетите в
бъдеще, както и да предсказват лунните и слънчеви затъмнения с голяма
точност. Много точни и систематични записи на затъмненията са датирани от
747г.пр.н.е.
В началото те не са използвали познатия ни днес зодиак, а са записвали
положенията на планетите в зависимост от близостта им до някоя ярка звезда,
като "...луната е близо до Плеядите, Венера е близо до Сириус", а сегментите от
небето са били заключвани межди известни съзвезсия. В действителност това са
сидерални координати (спрямо звездите), но все още не са зодиак. При тях не е
съществувал фиксиран кръг от знаци, нито начална точка за отброяването им.
Според Ван дер Верден астрологията е преминала през три етапа на развитие.
Първият се състои от астрологията на омените (предзнаменования),
вторият етап е астрологията базирана на зодиака в съвременния му вид,
въпреки, че на този етап все още няма персонална астрология. Тази междинна
фаза се датира в периода 630-450г.пр.н.е. и се свързва с голямото внимание което
се отделя на транзитирането на Юпитер през знаците със скорост от 1 знак за
година, нещо което е основа на китайската практика, на всяка година да се
преписва определена характеристика и е своего рода система за годишна
профекция, такава каквато съществува в по-късната астрология. На този етап
обаче все още не съществуват домове, а използвания зодиак е сидерален.
Третият етап е хороскопната астрология. Много източници споменават
халдейците като хора съставяли рожденни карти на отделни хора. Свидетелството
на Диоген Лерциус, който споменава, че смъртта на Сократ е била предсказана от
халдейци по неговата рождена карта, както и че Еврипид е притежавал карта на
сина си, която сочела за неговата стремглава кариера. Това споменаване на
халдейците, ясно ни насочва към късния вавилонски период. Доста рожденни
карти от този период са запазени на глинени плочки, но повечето от тях са от
елинската епоха. Най-старият хороскоп датиран от Сахс е за 29 април 410г.пр.н.е
и се смята за един от първите лични хороскопи. Тази дата слага началото на
хороскопната астрология. В началото тези хороскопи са били описателни, а не
схематични, мнгоо по-късно те придобиват графична форма и позициите в тях се
предават с по-голяма прецизност.
ПРЕДАВАНЕТО НА АСТРОЛОГИЧЕСКАТА ТРАДИЦИЯ ПРЕЗ ЕПОХИТЕ
Познаването на историята на Астрологията не е каприз, който се счита за
приоритет на всички педантични по натура астролози, а неизбежна
необходимост, чието владеене хвърля светлина върху същността на
концепциите, лежащи в основата на астрологическата традиция.
Историята на науката като такава, и в частност на Астрологията, е нещо, до
което не бихме могли да се докоснем директно и от което ни делят много векове.
От това стигаме до едно много съществено заключение, а именно фактът, че
историята може да бъде изучавана само по косвени, т.е. непреки исторически
данни.
В групата на тези източници на първо място се помества цялата писмена
съкровищница, чието детайлно изучаване е единственият и най-сигурен път за
реконструиране на историята.
Това, което историята като наука ни предлага, е едно много интересно
твърдение, опиращо се преди всичко на начина на предаване на информацията.
Защото, ако успеем да проследим как се е развивала нишката на предаването на
астрологическата традиция от едни времена в други, ще си обясним и нейната
същност.
Често съм чувал изказването, че астрологическата традиция е претърпяла
продължително “развитие” от елинската епоха и е достигнала до нас
благодарение на личните усилия на поколения астролози, които са приемали
или отхвърляли различни методи в процеса на емпиричното им тестване. Само
един бегъл преглед на Средновековната астрология, обаче, обрисува съвсем
различна картина.
Проучванията на голям брой авторитетни учени в историята на науката –
историци, асиролози, лингвисти, математици, сред които имената на
O.Neugebauer, Sachs, Kugler и др. – свидетелстват за това, че хороскопната
астрологията се е появила за пръв път във Вавилон някъде около V в. пр.Хр.
Разбира се, по това време вавилонските жреци вече са имали много добра и
практически изпитана астрономическа наука и математика.
Тя бързо се разпространила в три посоки – Египет, Персия и Индия.
Около 200 г. пр.Хр. астрологията, развита в Египет на основата на
Вавилонската, бива преведена на гръцки и по този начин става достъпна на
елинските учени и в района на Средиземно море. На този етап се отчитат
немалко грешки, предадени чрез неправилното разбиране или превод на
астрологическите книги на гръцки. (Точка 1 от схемата - грешки при преводите
и тълкуването на текстовете от гръцки на арабски.)
Тук тя претърпява огромен разцвет през цялата елинска епоха, която
започва бавно да угасва около VI в. В началото на IX в. фундаменталните гръцки
астрологически текстове от елинската епоха биват преведени на арабски, но

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История на астрологията

Има много мнения как и къде е възникнала астрологията, а също така през какви периоди на развитие тя е преминала...
Изпратен от:
ВЕСЕЛА
на 2008-02-22
Добавен в:
Реферати
по Културология
Статистика:
56 сваляния
виж още
 
 

История на астрологията

Материал № 97198, от 22 фев 2008
Свален: 56 пъти
Прегледан: 23 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 1,910
Брой символи: 16,300

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на астрологията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения