Национален военен университет „Васил Левски” – гр.
Велико Търново
Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” – гр. Шумен
Курсова работа
по Философия
Тема : Ислямът и ислямският фундаментализъм
Съдържание
•Ислямът
1. Обща характеристика на ислямската религия……………………..…
3
2. Предпоставки за възникване на исляма…………………………...
…….3
3. Мохамед - основател на мюсюлманската религия…………………....5
4. Коранът - свещена книга на мюсюлманите………………………..….6
5. Ислямът като религия………………………………..…………………...9
•Ислямският фундаментализъм……………………………………11
•Използвана литература……………………….…………………….16
Ислямът
2
Обща характеристика на ислямската религия
В хронологичен план ислямът е най – късно проявилата се монотеистична
религия. Оттук произтича както теоритико – идеологическата прилика на
ислямската догматика с останалите световни религии, така и голямата разлика
в интерпретацията и практическото приложение на същата в живота.
В ислямската религия се отделя особено внимание на социално –
психологическите механизми за взаимодействие върху обществената дейност на
хората, на тяхното нравствено поведение, бит и душевност. На мюсюлманите се
натрапва дълбокото убеждение, че са последователи на най – универсалната
религиозна вяра, която произтича направо от бога, предназначена за доброто на
всички хора по света. Имами и теолози на исляма смятат тази религия за
единствена с „божествен характер”, която е в състояние да изведе и предпази
последователите си от нещастие и бедствие, да им предложи най – подходящи
форми на социална организация. Затова добродетелността се свежда до
стриктното изпълнение на повелите на Аллах, на неговия критерий за добро и зло
в проявите на личния и обществения живот.
Предпоставки за възникване на ислямската религия
Ислямът, както всяка вяра, не е нищо друго освен превратно и фантастично
отражение в главите на хората на ония външни сили, които господстват в
техния всекидневен живот – отражение, в което земните сили вземат формата
на неземни. Това определение на религиозния феномен се тълкува от много
ислямоведи като тенденциозно, едностранчиво и неприложимо спрямо
мюсюлманството. Затова в изказванията на редица изследователи на исляма се
отправят критики към маркистичната философия.
Маркистичната философия разглежда нещата, явленията и процесите в
тяхната взаимна връзка, конкретизирана в причинно – следственото обяснение на
изследвания обект.
Многостранното взаимодействие на новопоявилата се ислямска религия със
структурата на арабското общество допринася за утвърждаването на
зараждащите се нови обществени отношения, духовни ценности и нравствени
норми. Авторитетното включване на исляма в системата на реалните човешки
отношения утвърждава социално – историческия характер на „емпиричните
обстоятелства”, при които живеят неговите последователи.
Успехът на пропагандираните от исляма социални и духовни норми за
обществено развитие трябва да се търси в съвкупността на редица
обстоятелства. Съобразяването с принципа на детерминизма дава огромни
възможности за научната интерпретация на социалните и гносеологическите
предпоставки за появата и развитието на исляма.
Зараждането на мохамеданската религия е въпрос, който изисква да се разкрият
историческите, социално – класовите, политическите, географските, културно –
битовите и други предпоставки. Сред ислямоведите маркисти няма единно
3