Големина на текста:
Технически университет – Варна
Факултет Електроника
Катедра „Социални и правни науки“
Курсова работа
по учебната дисциплина
„Конституционни и законодателни основи на
социалната дейност в България“
на тема : Въвеждане на трудово законодателство в
България
Студент: Деница Христова Димитрова Проверил:
Фак. №51252103 гл.ас.
И.Ташев
Специалност : Социален мениджмънт
Варна 2012
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
настъпва нов етап в държавното съществуване на страната. Пред нея се
откриват по-благоприятни условия за развитие на производителните сили.
След падането на кабинета на Константин Стоилов се наблюдава
нестабилност на правителствата, изразяваща се в тяхната честа смяна. През
XIX век в България не е имало никакво трудово законодателство, тоест не са
приемани закони, свързани със заплатите на работниците,
продължителността на работния ден или почивката им. Това се дължи на все
още слабото индустриално развитие. Трудовото законодателство у нас
възниква едва в началото на XX век. В този период са създадени два закона,
които имат значение най-вече за закрилата на труда. Първият от тях в тази
област е Закон за празничните дни в Княжеството от 1900 г., приет по време
на Десетото Народно събрание при управлението на Либералната партия,
обнародван на 16-и февруари. През следващата, 1911 г., той бива заменен от
приетия по време на мандата на Четиринадесетото Народно събрание Закон
за празниците и неделната почивка, когато управлява Демократическата
партия.
Законът за празничните дни в Княжеството от 16.02.1900 г.
Той е базиран главно на религиозни съображения. Чрез него се цели
спазването на християнските традиции за почивка по време на празници като
Възкресение Христово, Рождество Христово и такива, на които се почитат
светци (Св. Георги, Св. Никола). Нормативният акт се състои от 12 члена. В
първия от тях са посочени дните, определени като празнични и следователно
почивни. Освен църковните празници, които преобладават, присъстват и дни
като Рождения ден на Негово Царство Височество Княза (14 февруари),
именните дни на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис
(2 май) и Негово Царство Височество Княза (18 май), както и деня на
възкачването на Негово Царско Височество Княза (2 август) на престола. За
почивни са обявени и всички неделни дни.
Чрез чл.2 се обявява, че през дните, обявени за празнични в предходния член
първи, магазините и работилниците трябва да бъдат затворени цял ден. Със
забележка в същия член се допълва, че в четвъртък, петък и събота от
Страстната седмица могат да бъдат отворени всички дюкяни, магазини и
други заведения без изключение.
Член трети позволява да бъдат отворени от 11 ч. преди обяд кафенета и
сладкарници, които предлагат топли и спиртни напитки, а също и бюфетите в
обществени и частни градини, ресторантите в хотели и ханове. Същият член
разрешава и отварянето на кръчми още от 11 ч. преди обяд. Той също
определя и затварянето за цял ден на дюкяни и магазини с колониални стоки.
Според чл.4 обществени заведения като хотели, ханове и аптеки могат да
работят през всички празнични дни, а бръснарниците – до 12 часа преди
обед. Същото важи и за места като хлебарници, месарници и млекарници
освен по празници като Нова Година, Богоявление и първите дни на
Рождество и Възкресение Христово (чл.5). Член шести разрешава бюфетите
и гостилниците при железопътните станции могат да бъдат отворени
целодневно. В места, където се провеждат сборове по случай храмови
празници, се допуска отварянето на кафенета и сергии след службата според
член осми. Член девети се отнася до мюсюлманските общини, където се
разрешава да бъдат отворени през целия ден дюкяни и кафенета с
изключение на празничните дни свързани с рождения ден и възкачването на
Негово Царско Височество Княза, както и именните дни на него и
престолонаследника. Чрез въвеждането на този член гражданите,
изповядващи различна от официалната в Княжество България религия, не се
задължават от закона да спазват религиозните празници, но се въвежда
тяхното гражданско задължение да почитат Княза в качеството си на негови
поданици. С чл. 10 се забраняват всякакви публични веселия и игри през
последната седмица на Коледните пости, както и през първата, средната и
последната седмица на Великите пости. Забрана се налага и върху
продажбата при разнос на галантерийни, манифактурни и други стоки през
всички празнични дни чрез единадесетия член на нормативния акт. Според
чл.12 пазарите в неделни дни също са забранени с изключение на панаирите,
определени като такива от Министерството на Търговията и Земеделието.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Въвеждане на трудово законодателство в България

Разгледан е Законът за празничните дни в Княжеството от 16.02.1900 г. и Закон за празниците и неделната почивка от 17.02.1911 г....
Изпратен от:
Denitsa Dimitrova
на 2013-03-13
Добавен в:
Курсови работи
по Конституционно право
Статистика:
24 сваляния
виж още
 
 

Въвеждане на трудово законодателство в България

Материал № 970840, от 13 мар 2013
Свален: 24 пъти
Прегледан: 39 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,491
Брой символи: 9,020

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Въвеждане на трудово законодателство в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала