Големина на текста:
ЕТИКО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОМРАЗАТА
В своето разнообразие човешките чувства често са преплетени и
нееднозначни. Въпреки това те явно могат да бъдат разделени на две основни
групи: положителни (съзидателни) и отрицателни (разрушителни). Чувствата и
емоциите са плод на съзнателни и несъзнателни натрупвания и са „огледало” на
душата на човека.
Ние ще се спрем на едно от силно негативните чувства, което рядко бива
разглеждано, поради тъмната енергия която носи и страха от последствията които
биха могли да възникнат, както за този от когото извира, така и за тези към който е
насочено. Това чувство е омразата.
Като дефиниция омразата е чувство на субекта насочено към разрушаване
на един или повече обекти. Тя е процес при който е налице енергийна насоченост
от субекта навън, което показва неудовлетвореност от липсата на дадена ценност,
която изглежда че може да се постигне по силов начин. Според психологията
омразата е емоционално преживяно отношение на отхвърляне или агресия спрямо
лица, групи, която е противоположна на любовта.
Причините за възникване на омразата могат да бъдат разнообразни. В
педагогическата и психологическата литература се подчертава социалния характер
на това явление. Популярна причина за появата на омраза е неприемане на
мислещите, изглеждащи или действащи по различен начин. Те биват възприемани
като нарушители на равновесието в дадена група или общество. Поради тази
причина могат да бъдат възприети като заплаха, изолирани и дори насилствено
отхвърлени от околните.
Въпреки всичко изписано по темата въпроса за произхода на омразата
остава отворен. Съществуват редица теории за нейното пораждане. Една от
първите споделя мнението за вроденост на определени качества. Карл Юнг пък я
определя като наследствено приета от нашите предци.
Оригинално обяснение за корените на омразата дава „бащата” на
психоанализата З. Фройд. Той говори за т. нар. „първична омраза”, която се
формира при сблъсъка на индивида с външния свят и предизвиканото от това
напрежение. Главната причина за това напрежение е невъзможността на субекта да
получи желаното удоволствие поради пречките, които постава реалността. Тази
реалност, която възпира неговите стремежи и идеи. Първичната омраза от своя
страна е източник на естествени човешки склонности , като злоба, агресия,
разрушителност и жестокост. Едно такова обяснение показва и цената на нейното
съществуване – разрушението.
Омразата съдържа привкуса на удоволствието от възвръщане на желаното
равновесие. Тя се проявява по стихиен начин, но освен това може и да се възпитава
умишлено, като се превръща в личностно качество. Възпитанието в омраза
означава наличие на преднамерено действие на възпитаващия, както и на формална
или неформална среда, в която може да се случи.
Специално внимание в този смисъл трябва да отделим на възпитаването в
омраза в армията. Тук, с оглед на предназначението на системата да съхранява
общото с помощта на тотално и безкомпромисно насилие, избухването на омразата
идва естествено, а ако се поощрява може да се развие и като организационно
качество. За тази особенност на военната система Фройд казва: „Понеже не може
да задоволи направо... своята агресивност в обществото той(човекът) намира
оправдание в племенните или в националните конфликти. Те позволяват на
военнолюбците да намерят извън братските общества врагове, които да посрещнат
ударите .”
Може да се каже, че омразата винаги е съществувала като аспект на
военната подготовка. В днешно време процесите на възпитание в омраза в редица
армии продължава. В тази връзка особено актуален е въпросът за индивидуалните
и социални последици от възпитаването в омраза на военните хора. Трябва да се
признае че подобни възпитателни дейности са свързани със очаквания за успех в
бойните операции. Те имат положително въздействие за победата в боя. Омразата
може да послужи за мотивация на възпитавания, позволява да се освободи голямо
количество физическа и психическа енергия, които да се насочат към
унищожаването на противника. Също така тя позволява да се намалят стресовите
реакции в боя и след него.
Заедно с положителните страни съществуват и множество аргументи срещу
възпитаването в омраза на войните. То не гарантира непременен успех, а понякога
може да има и отрицателен ефект поради подценяване на противника. Омразата
може да засили насилието по време на военна операция до ненужно големи
размери. Тя може да предизвика загуба на идентичността на възпитавания. Това
може да доведе до непредсказуеми последици. Тази омраза надали може да бъде
спряна когато решат командирите. Както отбелязва Аристотел, омразата е дълбоко
вкоренена и не се лекува с времето. Така тя може да остане като трайна черта в
характера на воина дори след напускане на армията.
От описаната действителност следват поне два проблема. Първо-как да
действаме срещу въоръжен противник, който целенасочено е възпитаван в омраза
към своя враг? И второ-ако нашите воини са възпитавани в омраза, как да успеем
да регулираме този процес, че да запазим човека у възпитавания по такъв начин?
Тези въпроси остават отворени и това показва, че явлението омраза трябва да бъде
изучавано още по-задълбочено.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Етико-педагогически аспекти на омразата

Материалът прави анализ на етико-педагогическите аспекти на омразата в повединието между хората...
Изпратен от:

на 2013-02-26
Добавен в:
Анализи
по Психология
Статистика:
5 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Аз и културата на моята среда

01 дек 2006
·
874
·
19
·
2,209
·
56
·
1

Един от първите психолози, който поставя личността в центъра на своите изследвания, е У.Щерн.
 

Доверието, приятелството и любовта

23 апр 2007
·
1,106
·
3
·
741
·
250

Още от най-ранните си години ние започваме даобщуваме с хората около себе си.В продължение на години изграждаме и обогатяваме своя характер,подготвяме го за живота ведно със съпътстващите го болки и радости...
 

Агресия и агресивно поведение: теории, фактори, граници, преодоляване

21 яну 2008
·
1,020
·
12
·
2,147
·
361
·
2
·
1
·

Всеки от нас по собствен начин се държи агресивно, но съществува обективния въпрос доколко агресията може да се разглежда, като неизбежна част от човешката природа и доколко тя е вродена или толкова добре заучена, че не винаги е обект на нашия контрол.
 

Душата на човека и нейната способност за добро и зло

26 фев 2008
·
279
·
28
·
4,826
·
166

”Душата на човека”,една от най-същностните творби на Ерих Фром,изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи,формиращи „синдрома на израстване” и „синдрома на упадъка”...
 

Бариери на общуването

14 ное 2008
·
316
·
3
·
612
·
133
·
2

Общуването е един от смислите на съществуване. Бариерите, които си поставяме в него, макар и несъзнателно, обикновено ни водят до осъкатяваща вина, страх, омраза и гняв...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
242
1
1 мин
29.11.2013
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
370
1
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Етико-педагогически аспекти на омразата

Материал № 964728, от 26 фев 2013
Свален: 5 пъти
Прегледан: 11 пъти
Предмет: Психология
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 692
Брой символи: 4,262

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Етико-педагогически аспекти на омразата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения