Големина на текста:
МОДЕЛИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Всеизвестен е изразът, че най-значимо е възпитанието в първите 7 години от
живота на човека. Всичко научено и преживяно в този период пуска най-дълбоки
корени и остава трайно в съзнанието и поведението на зрелия човек. А това е времето и
на семейното възпитание, част от което протича и в предучилищните заведения. Тази е
причината за особеното внимание към проблема за семейството и неговото решаващо
влияние във формирането на младото поколение.
Семейството има най-голямо влияние върху развитието и възпитанието на
децата и родителите са техните първи възпитатели.
Реализацията на актуалната задача за оптимизиране на взаимодействието детска
градина – семейство предполага проучване на представите на родители и педагози за
себе си и едни за други и на отношението им към формите, методите и средствата на
сътрудничество. Наличните частни експериментални проучвания показват, че
родителите обикновено са удовлетворени от сътрудничеството с конкретните педагози,
отколкото от взаимодействието с детската градина като цяло. Това е така, защото
реалните сфери на сътрудничество са свързани със ситуативните поводи относно
поведението на детето в рамките на деня (режим, занимания, успехи, проблеми,
конфликти с връстниците) и организационните форми (какво да се научи и донесе от
дома, финанси). По този начин формата „поддържане на постоянна и системна връзка”
става повече постоянна, отколкото системно-съдържателна.
За да се помага всички действия и отношения в детската градина да бъдат в
полза на детето и да не противоречат на ценностната му система, изградена в
семейството, е необходима действена връзка между семейството и детската градина.
Това предполага съвместни координирани действия на двете институции.
Качеството на българското предучилищно образование зависи в определяща степен от
съответствието му с европейския образователен модел, визиращ философията и
стратегическите послания на процеса „Учене през целия живот”. Реализирането на тази
концепция има своите основания и приоритети в периода на предучилищното детство,
защото той е първоосновен за полагане началото на личностната идентичност и
развитие.
Има много начини за общуване със семейството и за осигуряване на неговото
по-активно участие във възпитанието на детето. Съществуват разнообразни форми,
средства, подходи, стратегии, които отговарят на потребностите на различните
семейства:
Времето, когато родителите водят или вземат детето от градината.
Съобщения и бележници размяната на съобщения е резултатно средство за
осигурявани на непрекъснато общуване.
Таблата за съобщения са друг начин за размяна на информация.
Консултации – те са с продължителност 30–40 мин., в удобно за родителите време.
Родителските срещи са утвърдена форма за общуването.
Открити моменти от живота на детето в детската градина – учебни ситуации,
празници и развлечения, „отворени врати” за родителите във всеки удобен за тях
момент от режима.
Отчет – трябва да е написан в позитивен тон, като се акцентира на силните страни, а
проблемите да се посочват пряко и обективно.
Посещения по домовете е много полезна практика, но за съжаление намира по-малко
място в общуването.
За да остане детската градина естествена среда, обуславяща развитието на
духовните потребности и интереси на детето, е необходимо утвърждаване тенденция за
тясно сътрудничество между семейството и детската градина. Отношенията между
родители и учители да се изгражда на основата на разбирателство, единомислие и
непрекъснато общуване и взаимодействие в името на детето.
Целенасочената съвместна дейност между детската градина и семейството
осигурява единен подход в разкриването на обкръжаващия детето свят и постоянна
взаимна информация за цялостното развитие на детето, за неговите интереси,
потребности и поведение.
През времето, когато семейството е приемано като основна клетка на
обществото, създаването, отглеждането, формирането, развитието на децата е било
основно тяхно право и задължение. Това най-добре е отразено от сентенцията „Каквото
семейството, такива и децата”. Тогава основната част от времето децата са прекарвали
в дома, в семейния труд под прякото ръководство на своите родители, във
взаимоотношения с братя, сестри, роднини. Детската градина по-късно се явява като
нещо допълнително, съпътстващо усилията на семейството за формиране и развиване
на децата и до голяма степен съобразено и подчинено на тях.
Кризата и разпадът на патриархалното семейство, динамиката в развитието на
науката, новите социални реалности водят до съществени промени в съвременното
семейство. Родителите, за да могат изцяло да се отдадат на своите обществени
задължения, прехвърлят грижите за децата си на предучилищните възпитателно-
образователни заведения. Детската градина като институция осигурява правото на
всяко дете да расте и да се възпитава в комфортна социално-педагогическа среда,
отговаряща на съвременните здравно-хигиенни изисквания, но тя далеч не може да
замени семейната среда. Връзката между детската градина и семейството става
обективна необходимост. Без нея е невъзможно формирането на личността на
подрастващите.
Детската градина и семейството, макар и да имат обща цел – възпитанието на
детската личност, често действат автономно, независимо едни от други. Проблемите,
изникващи пред родителите в процеса на възпитанието на децата, растат непрекъснато.
Много често те не намират начините за тяхното правилно разрешение. Разнообразните
наставления, давани от хора „с опит”, не винаги способстват за разрешаването на
определен проблем и тогава е нужно да се потърси конкретна методическа помощ за
децата в лицето на учителите. Но родителите нямат време за срещи и разговори.
Затънали в житейски и служебни проблеми, подминават с пренебрежение различните
предложени форми за сътрудничество с детската градина. Семейството се отличава с
относителна „пасивност”. В отношенията си винаги е организираният фактор,
приемайки безкритично предлаганото съдържание, методи и форми на работа. Как то
може да се превърне в реална инициативна страна на взаимодействието при
непрекъснато повишаване на педагогическата си култура?
Днес изключително актуален е въпросът за взаимодействието между детска
градина и семейство, защото пред тези две възпитателни институции стои една обща
цел – формирането на личността на детето. Особено важно е да се знае как се
възприема възпитателно-образователната работа в детската градина от родителите.
Какви са техните препоръки, в какви насоки биха искали да им помогне детското
заведение, от какво са доволни и недоволни при възпитанието на децата.
Семейството е групата, в която човек израства. То помага да определим
отношението към себе си и към другите. В семейството се формират първоначалните
представи на човека за света. Предопределят се в значителна степен и посоките на
социалното му развитие. Семейството има основна и много важна роля за оцеляването
и развитието на децата.
Семействата са различни, както са различни и хората, които ги образуват. В
зависимост от членовете, от които се състои семейството, се разграничават основни и
разширени семейства. Семействата също биват пълни и непълни.
Развитието на детето от предучилищна възраст се осъществява под влиянието на
различни и постоянно променящи се биологични и социални, вътрешни и външни
фактори, сред които основна роля играят семейството, детската градина и
индивидуалният стил на дейност и поведение.
Формите на педагогическо взаимодействие с родителите на децата са
многообразни, ежедневни и периодични (консултации и информация на родителите за
учебно-възпитателната дейност, родителски срещи, открити уроци, тържества и т.н.).
Организирането и стимулирането на взаимодействието между детската градина
и семейството е от изключително значение, защото:
– семейните отношения и семейното възпитание са част от
обществения живот и се влияят от социално-икономическите промени;
– семейството се явява важен възпитателен институт, а майката и
бащата – естествени учители на своите деца. Родителите въздействат
върху развитието на детската личност със своите знания, система от
ценности и модели на поведение. В семейството се осъществява
първоначално практическо овладяване на морала и на правилата,
регулиращи човешкото общество;
– огромно е значението на родителската любов и на
емоционалната връзка между родители и деца. Семейната атмосфера в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 май 2019 в 10:03 ученик на 34 години от София - 21 СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", випуск 2016
05 май 2019 в 17:19 в момента не учи на 37 години
 
Подобни материали
 

Социализацията на детето посредством възпитанието като социален феномен.

14 мар 2008
·
680
·
11
·
2,136
·
467
·
1

Социализацията на детето. Възпитанието като социален феномен. Основни фактори, окзващи възпитателно влияние върху детето.
 

Взаймоотношения родител-дете

03 апр 2008
·
498
·
10
·
2,074
·
240
·
1

Това е реферат за начин на възпитание и грешки при отглеждане на децата.
 

Внимание и развитието му в процеса на обучението и възпитанието

21 окт 2006
·
1,850
·
20
·
3,004
·
189
·
1

В учебния процес се цели не само да се осъществи пълноценно възприемането, но същевременно да се развива наблюдателността като качество на личността.
 

Семейството като микрогрупа


Семейната среда за детето се явява като най-близкото социално обкръжениеи оказва (несъмнено)решаваща роляза формирането на детската личност...
 

Агресията при децата

05 фев 2008
·
314
·
3
·
791
·
139

Напоследък обществеността е потресена от все по-ужасяващи случаи на детска агресия. В пресата и електронните медии бяха разгласени няколко случая на насилие, упражнено от деца върху деца. Последиците са смърт или тежки физически и психически травми.
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
75
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Модели на педагогическо взаимодействие с родители

Материал № 962113, от 20 фев 2013
Свален: 185 пъти
Прегледан: 250 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 2,758
Брой символи: 18,311

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Модели на педагогическо взаимодействие с родители"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения