Големина на текста:
Възрожденската епоха винаги поражда най-дълбоки мисли и чувства у Вазов. Последните
робски години с бурните си събития, със своите борби и герои вълнуват поета, но след
освобождението Вазов с болка долавя един тревожен факт – българският народ се е отчуждил от
възрожденските идеи, героите на вчерашния ден са забравени. Висшите идеали се изместват от
низки страсти. Действителността отблъсква с пустотата си. Отдавна са забравени понятията
героизъм, патриотичен подвиг и саможертва. Прах покрива имената иа героите, заплатили
свободата с живота си. С това творецът не може да се примири. Това е поводът да бъде създадена
“Епопея на забравените”, чиято основна задача е да възкреси светлите образи на най – ярките
личности от началото на Възраждането до освобождението, да ги извади от тъмнината на забравата
и да ги запечати в паметта на всеки българин.
“Епопея на забравените” е драматично произведение, в което са синтезирани смелостта,
жертвоготовността, решителността, на възрожденските герои. Те поставят ново начало в българската
история, те са най-първите, най-добрите. Мнозина са тези, които на думи са готови да я извоюват, както
лирическият герой в „В механата” на Хр.Ботев, но малцина са онези, които превръщат думите си в дела.
Именно тях прославя историята, техният пример, техните подвизи остават дълбока следа в сърцата на
хората. Но нашият свят е несъвършен. Рамо до рамо с достоините за уважение вървят и предателите,
страхливците, чиито имена ако не потънат в забравата на времето завинаги остават запомнени от
останалите с техните недостойни дела. Именно това ни внушава Патриарха Вазов, като не споменава
имената на предателите, а само загатва за тяхното съществуване. Но за своето израстване народът има
нужда да знае и за 2те кройности, но да запамети в съзнанието си висотата на големите и да запрати в
забвението на забравата ниските.
Ключова за цялото произведение е думата “епопея” – произведение за митичното време на 1вите
и най-добрите. Чрез нея авгорът пресъздава ключовите моменти във възрожденската ни история.
Вазовите герои се превръщат в символ на българската героичност. И въпреки че всеки един от тях е
строго индивидуализирана историческа личност,въплащаваща различен фрагмент от националното
пробуждане, те могат да бъдат разглеждани през призмата на всенародното дело като еталон за
нравственост. Всеки един от тях е частица от пъзела, който изгражда представата за „порастналия”
български народ. Поради силното си значение за общността те са почти канонизирани от Патриарха на
българската литература.
Особено важно място за израстването на народа заема мотивът за силата на словото. В „Паисий”
този мотив е водещ. „В началото бе словото”. Внушителна е връзката между тази библейски фраза и
Вазовото произведение. Именно Паисий, божия служител, е описан от Вазов като 1вия възрожденец,
човекът поставил чрез словото началото на борбата, запалил „най-първата искра” у хората. Следвайки
библейската фраза наистина можем да заключим, че българското слово се явява най-надеждната опора в
борбата срещу робството, а „тъмния монах” виждаме дори и като последовател на делото на светите
братя Кирил и Методи:
... Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик...
Народ без история няма, затова Паисий може да бъде видян дори и като създател на българския
народ:
"От днеска нататък българският род
история има и става народ!"
Атонският монах винаги е заемал място в историята ни, но сякаш то е било по-странично от
големите фигури, но Вазов го поставя в самия център. Както хан Аспарух е създа; българската държава,
така Паисий е създател на българския народ, направил от българите народ.
Паисий може да е 1вия, но безпорно най-големия герой е Левски. Авторът въплащава образа на
всеотдаината и висока лична нравственост. В монолога е утвърдена любовта към човека, борбата за
справедливост и щастие.. Съвсем естествено е възхвалата и възторгът да достигнат своя връх в одата,
посветена на най-светлата личност в мрака на робството - Апостола на българската свобода. В мислите
и спомените на народа Левски е една легегенда, недостижим връх. Поетът не се спира на физическата
характеристика, не изяснява възрастта, личния живот, както прави и с другите герои от епопеята. Със
забележително умение той разкрива неговото велико дело: .”Девет години той скита се бездомен, без
сън, без покой”. От народната вяра Левски взема сили, народната любов го закриля, но Вазов отново ни
напомня и за „другата страна на монетата”:,,Навсякъде гонен,всякъде приет".
, прави гоВазов изпълнен с патриотична гордост, той поставя Апостола редом със
световните борци за свобода и правда, сравнява го с Прометей и Ян Хус. Вазов се обръща към
бесилото, прославя го като място, където героите очертават своето безсмъртие.
“... и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що робство се викат,
умираха мирни на своето легло,
с продадена съвест, с позор на чело
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава, нова за замята.”
Виждайки в бесилото символ на най-краткия път към безсмъртието, като високо място, от което
героите могат да виждат цяла България и да бдят над нея, той увековечава патриотичния подвиг на
Апостола:
“... и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест...
...и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава, нова за замята.”
Важно място в епопеята има образът на Раковски – деецът, който успява да синхронизира
Паисиевата идея за народното събуждане с идеята за национална революция. Тук обаче личният
подвиг е в трагизма. В “Раковски” е представен като резултат от конфликта между избраната
личност, призвана да посредничи между народа и възрожденската идея, и общността –
наследниците и съвременниците на Раковски. Въвеждащата част очертава моралния конфликт
между славното минало и позорното настояще. Изключителната личност и Раковски, няма аналог в
историята, не се поддава на словесно описание (“образ невъзможен”). Така срещу мотива за
величието застава мотивът за позорното безпаметство. Стихът “един само буден сред толкова
спящи” разкрива образа на Раковски сред неговите съвременници. Тя очертава трагическата самота
на избраника, надраснал и своето, и бъдещото време. Трагизмът е представен в усилията на
Раковски да бъде сам творец на историята, да ускори чрез своите действия нейните нормални
темпове (“да бутне в един час делото на пет векове”).
Възлово място в „Епопея на забравените” заема одата „Каблешков”. В нея за пръв път се появява
образът на дения народ-герой. Самият герой Каблешков липсва в това произведение, появява се
едва 2пъти в целия текст. В него се споменава и за това, че Левски е „угаснал преди три години”,
сякаш за да ни покаже как за това време народът е израснал и се е доближил до нивото на
Апостола. 2рата част на произведението започва някак гръмко:
„Каблешков избухна една вечер тук
и разклати всичко като тръбен звук.”
И някак внезапмно се осъществява преображението на народа, създава се една утопична
единна общност.
Тази общност представлява вече израсналия народ. Народът готов за борба, народът готов да
бъде герой. Този преход се вихри в пълна сила в „Кочо”, с подзаглавие „Защитата на Перущица”,
където за пръв път виждаме масова проява на героизъм в битка с подтисниците. Това произведение
с това си заглавие обединява личното и общото, показва силата на народния дух. Вазов ни показва
раздвижената картина на боя, изпълнена с динамика, много действие и глаголи:
„ -Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?
- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!
- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. –„
Всъщнсот Кочо не е бил нито 1вия, нито последния, който е направил такова „геройство”,
каквото Вазов ни описва. С избора на Кочо за индивидуален герой, на фона на масовия героизъм
той иска да ни покаже, че дори беден прост чизмар може да взима големи, велики, героични
решения. Всеки българин може да бъде герой. Мотивът за предателството отново се появява, но
този път не се налага Вазов да го хули, народът сам се отрича и сам отлъчва предателите от храма
на геройството. Това е народът, за когото Вазов пише. Народ, който е изправен пред избора на
позора и смъртта. Позора като робство и смъртта като свобода (много добре познат ни мотив от
Ботевото творчество).
С целия този героизъм проявен от народа, Вазов ни поготвя за най-важното. Започвайки от
„Каблешков”, където загатва за потенциала на народа, минавайки през 1вото му изригване в „Кочо”,
което се явява и своеобразно встъпление към „Големия финал” на епопеята, най-разтърсващата от
12те оди, най-силната, най-въздействащата – „Опълченците на Шипка”. На упреците Иван Вазов
противопоставя своята контрааргументация чрез изразително богата метафора, постепенно
чувството се засилва и излива като вулкан във възклицанието „О, Шипка!". Само това име, само
този спомен са достатъчни, за да защитят националната гордост. Действените глаголи, кратките
фрази, сравнения, оригиналните метоними - всичко това предава кипежа на боя твърдостта и
саможертвата на смелите народни синове:
“дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.”
„България цяла сега нази гледа!” - това съзнание изтласква назад всичко. Остава единствено
мисълта, че изходът на войната зависи от тях, че няма накъде да се отстъпва. В този миг на
върховно иапрежение, той не може да сдържи възхищението си от смелия подвиг на народа-герой.
Чрез последната строфа - Балканът и одухотворената природа, предаващи геричиня разказ ”…от
урва на урва от век на век”, авторът изгражда поетичен паметен символ на покорявания, но
непокорен българския народ.
Всеки народ има нужда от своите легендарни герои, не само за да се гордее с тях, но и за да
подържа делото им. Такива герои Вазов изважда от мрака на забравата, за да ги постави завинаги в
паметта ни чрез своята „Епопея на забравените”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 фев 2021 в 14:56 в момента не учи на 40 години от Враца
15 фев 2021 в 10:49 студентка на 33 години от София - УНСС, випуск 2010
14 фев 2021 в 12:53 ученик на 49 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2019
07 фев 2021 в 23:42 потребител
02 фев 2021 в 08:18 в момента не учи на 28 години
25 яну 2021 в 14:28 ученик на 18 години от Благоевград - Седмо СОУ, випуск 2021
20 яну 2021 в 11:37 ученик на 19 години от Ботевград - ОУ "Никола Йонков Вапцаров", випуск 2018
12 яну 2021 в 23:54 ученик на 17 години от Монтана - ПМГ, випуск 2022
03 яну 2020 в 16:44 потребител на 22 години
10 яну 2019 в 14:44 учител
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Памет и забрава в "Епопея на забравените"

Материал № 95049, от 18 фев 2008
Свален: 519 пъти
Прегледан: 529 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Автор: Иван Вазов
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 1,002
Брой символи: 7,932

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Памет и забрава в "Епопея на забравените""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения