Големина на текста:
4. Научни основи на теорията на възпитанието- обект, предмет, основни понятия, функции и
задачи
Теория означава знания за съществени особености на обектите. Означава също система от
основни възгледи, от ръководни идеи в човешкото познание. Възпитание в случая отразява
конкретни отрасъл на човешкото познание. Използването на теория в единствено число следва
да се разбира като единно систематично разработване на съответната проблематика. Обектът на
теорията на възпитанието се различава от обекта на теорията на педагогиката в два плана.
Първи план на разглеждане е в границите на педагогическото познание. В този план на
разглеждане обектът на педагогиката- педагогическото явление, цялостното му процесуално
протичане ( образувание и обучение) не може да се идентифицира с теорията на възпитанието.
Ето защо като се има предвид това логично е да се приеме, че обектът на теорията на
възпитанието в педагогически план на неговото разглеждане е възпитанието като педагогическо
явление(факт).
Втори план на разглеждане на обекта е в границите на цялостното социално познание. Този
план произтича от че възпитанието не е само педагогическо, а по-широко по характер и обхват
социално явление. Голямата роля и значение на възпитанието в широкия социален смисъл на
думата се нарича социализация на човека. А това означава че възпитанието като социално
явление ще придобива нарастващо значение като обект на теорията на възпитанието.
Теорията на възпитанието с обект възпитанието като педагогическо явление има за предмет
закономерностите на процесуалното протичане на това явление и неговото достойно
организационно и функционално осигуряване и осъществяване с педагогическата
целесъобразност. Или теорията на възпитанието може да бъде най-общо определена като
относително самостоятелно научно направление, резултат от развитието и диференциацията на
научното(педагогическото познание) с обект явлението възпитание и предмет.
Категориално-понятийната йерархическа структура на теорията на възпитанието би могла да
бъде очертана и представена по следният начин:
1.Изходни категории на теорията на възпитанието
Развитие- то включва като най-всеобхватен процес както неговите биологически така и
психически и социалните му аспекти. Фактически развитието на човека е изменението и
резултата от взаимодействието на биологичния човешки индивид и обкръжаващата го социална
и природна среда.
Социализацията- централна категория за социалното формиране на човека. Първи който
използва термина е Франклин Гидингс (Теория на социализацията). Трябва да се отбележи ,че
терминът социален човек е използван от К.Макрс доста по-рано от посоченият автор. В
Капиталът Маркс разглежда социализираният човек като резултат на човека от своето
взаимодействие със заобикалящата го среда.
Социализацията и сложният междудисциплинен характер влключват в себе си: Усвояването,
придобиването на опит, включването в минимум обществени отношения, адаптацията към
система от ценности, възпитанието на човека, процес на очовечаване, формирането на
социалното у човека, поведението на личността в обществото, интраиндивидуален процес,
интериндивидуален процес. Социализацията може да бъде определена като двуединен
диалектически процес.
Според Т. А. Илина има различни тепени на възпитание- възпитанието в широк социален
смисъл, когато става дума за възпитателно въздействие върху човека (възпитание в широк
педагигически смисъл, когато се има в предвид целенасоченото възпитание,осъществявано в
училищата) , възпитание в тесен педагогически смисъл, разбирано като специално осъществена
възпитателна работа насочена към формиране на система от определени качества, възгледи и
убеждения и възпитание с още по-тясно значение когато се има предвид решаването на
определена възпитателна задача свързан например с формирането на нравствени качества.
Така тези качества дефинират теорията на възпитанието в два смисъла: възпитание в конкретно-
педагогически смисъл на думата ( целенасочен, специално замислен и т. н.) и възпитание в
широк социален смисъл на думата (включващи и директи произтичащи процеси и явления-
социализацията)
Образование- отразява процеса, резултата и степента на овладяване на определена система от
знания, умения и навици. Обучение- дейност, която органически включва преподаването и
учението. Производните от основната категория възпитание понятия на теорията на
възпитнието:
Възпитателен идеал- ценностно- ориентиращият свършен образ или качество на човека при
неговата съзнателна социализация
Възпитателна цел- конкретизираното по посока на възпитателния идеал намерение и
стремление към съответния тип човек и човешка личност
Възпитателно явление- възпитателната същност, станала факт на действителността;
възпитателната същност се явява, а възпитателното явление е винаги съществено, тоест
отразява същността на въпитанието
Възпитателен процес- темпорално- пространствено движение, развой и проявление на
възпитанието
Възпитателна дейност- целенасочена изява на човешката активност
Възпитателно отношение- съприкосновение на субекти и обекти, при което протича
възпитателен процес
Възпитателно взаимодействие- проява на динамично отношение между личности
Възпитателна система- съвкупност от действуващи в определена йерархическа структура
организационно- функционални компоненти
Възпитателен принцип- основно положение, което служи като ръководство за действие при
замисъла, организацията и осъществяването на възпитателния процес
Възпитателен метод- начин, средство, път за осъществяване на възпитателния процес
Възпитателна форма- качествена определеност на трансформирането и интегрирането на
компонентите на възпитателния процес ( цел, задачи, съдържание и др.) в определена
йерархическа структура
Възпитателен фактор- двигателят при възпитателния процес, водеща роля при който
обикновено има субектът на възпитателната дейност
Възпитаност- достигната степен на целенасочена, на съзнателна социализираност и развитост
на човека
Функции и задачи на теорията на възпитанието:
Мирогледна функция, при която усвояването на общопедагогическите знания е необходима
предпоставка за формиране на такива възгледи и убеждения, които определят главните насоки
на педагогическата дейност
Методологическа функция, която намира израз в теоретичното ориентиране при анализ на
оригинални педагогически теории и новаторски педагогически технологии
Системообразуваща функция, която се състои в обосноваване на вътрешния строеж на научно-
педагогическите знания ( взаимните връзки между всички науки в системата на педагогиката)
Интегративна функция, свързана с възстановяване единството на предмета на педагогиката и
целостта на изучаването му
Контструктивно- технологична функция, която се състои в обединяване и обособяване на
частно- конструктивни решения, както и разработване на отделни компоненти на
педагогическите системи
Образователно- политическа функция, свързана с обосноваването и научното осигуряване
осъществяването на образователната политика
Всички тези функции повече или по-малко имат своите проекции и значимост по отношение на
теорията на възпитанието в аспект на отношението по- общо към по- частно. С оглед
необходимостта функциите на теориите на възпитанието да отразяват практиката и да я
ръководят Л. Попов ги очертава по следния начин: описателна, която се изразява в това, че
науката, респективно теорията на възпитанието, описва в система от понятия установените
факти от практиката; обяснителна, която е насочена към търсене на причинно- следствените и
закономерните връзки в и междувъзпитателните явления; прогностична, която се проявява в
научно- обоснованите прогнози за евентуалните бъдещи състояния на класа явления, които се
изследват; ръководна, която изразява основното предназначение на теорията

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Научни основи на теорията на възпитанието - обект, предмет, основни понятия, функции и задачи

Теория означава знания за съществени особености на обектите. Означава също система от основни възгледи, от ръководни идеи в човешкото познание...
Изпратен от:
elpest
на 2013-01-24
Добавен в:
Теми
по Теория на възпитанието и дидактика
Статистика:
140 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Детето и възпитанието


Възпитанието, което е специфичен човешки феномен, е неотделимо от социума. Една от функциите на възпитанието се отнася до съхраняването, развитието и прогреса на човечеството. Втората основна функция е свързана с развитието на детето, с правото му на...
 

Теорията на възпитанието в системата на педагогическите науки


Педагогиката възниква като наука за възпитанието на младото поколение. Обществото винаги е проявявало интерес към този проблем. Редица автори от античността разглеждат въпроси на възпитанието....
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
363
1
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
113
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Научни основи на теорията на възпитанието - обект, предмет, основни понятия, функции и задачи

Материал № 949516, от 24 яну 2013
Свален: 140 пъти
Прегледан: 270 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 903
Брой символи: 6,548

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Научни основи на теорията на възпитанието - обе ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала