Големина на текста:
Архитектурата на Древния Рим
Апенинският полуостров станал средище на древната римска
култура. Италийските племена, които населили полуострова между
II и I хилядолетие пр.н.ера, дълго останали разпокъсани. През X век
пр.н.ера в средната част на Италия се появили етруските, народ с
още неизвестен произход. До покоряването им от Рим през III век
пр.н.е. етруските развили значителна строителна дейност. От
техните строежи днес има малко останки, главно крепостни стени,
градски порти, канали и отводнителни съоражения и няколко скални
гробници. Според данни на Витрувий етруските храмове
представлявали малък простил с двускатен покрив и с почти
квадратно очертание на плана. Оформеният преден портик бил със
значителна дълбочина и храмът имал често по три цели – за трите
главни бога.
Архитектурата на гръцките градове колонии, които се появили през
VIII век пр.н.е. по южните брегове на Италия и о.Сицилия, оказала
голямо влияние върху етруските строежи. Бил възприет главно
дорийският ред, който бил значително трансформиран от етруските
и преминал в архитектурата на Рима като тоскански ред. Римляните
възприели от етруската архитектура още ясно изразените типове
жилища, храмове, гробници и водностроителни съоражения,
теракотната им украса, крепостните им стени и особено истинския
цилиндричен свот и арката, строени от клиновидно наредени
камъни.
Спред легендата Ромул и Рем основали град Рим през 754 г.пр.н.е.
Към началото на III век пр.н.е. властта на римляните се простирала
върху целия Апенински п – в, а два века по – късно – върху почти
всички средиземноморски страни – от Испания до Иран, както и
върху земите от Британия до Северна Африка. До I в.пр.н.е. Рим
представлявал аристократическа робовладелска република със
сложни национални и класови противоречия. Непрекъснатите
вътрешни между особици, въстанията на робите и на покорените
народи предизвикали нова форма на държавно устройство. През
времето на Август гражданската и военната власт се съсредоточили
в ръцете на императора. Римската империя била най – висшият и
последен стадий в развитието на античното робовладелско
общество. През III век на н.е. започнал упадъкът на империята,
който завършил с разделянето й през 395 г.пр.н.е. на Западна римска
империя и Източна римска империя. Източната, под името
Византия, просъществувала до завладяването й от османските турци
през 1453г.
Непрекъснатите завоевания и умелото управление на обширните
територии съсредоточили в ръцете на Рим огромно количество роби
и много материални средства, които осигурили голямо и
разнообразно строителство, съсредоточено главно в град Рим. Наред
с етруските архитектурни паметници върху развоя на римската
архитектура оказало голямо влияние възприемането на гръцките
архитектурни редове. Римляните обаче не копирали, а творчески
преработвали елинистическите форми, като ги приспособявали към
новото, специфично римско съдържание на сградите. Подобрената
строителна техника и широкото прилагане на свода и арката
допринесли още повече за оформянето на чисто римския облик на
сградите и инженерните съоражения. Правата греда не позволява да
се преодолеят големи разтояния между колоните, затова в сградите с
по – големи размери тя била заменена с арката. Употребата на
цилиндричния и кръстатия свод, както и на купола позволили на
римските архитекти да създадат в обществените сгради големи
безподпорни вътрешни пространства. Първоначално колоните
носели товари и били част от конструкцията. Впоследствие обаче
дъгите предавали товарите върху правоъгълни подпори, пред които
се прилепвали колони с 3/4 дебелина - декоративен придатък, който
само видимо носи антаблемана. Често над декоративната колона в
антаблемана се правел правоъгален издатък на вън, върху който
обикновено се поставя статуя.
Характеризирани накратко, новостите в римското архитектурно
оформление са следните:
1.Дъгите (арките) имат полукръгла форма и челото им е гладко
или профилирано с архиволта – архитектурно разчленение на
челната страна на една арка с профил на йонийски архитрав.
Дъгите били изградени от обработени трапецовидни камъни с
фуги, насочени към центъра, и от подчертан ключов камък.
Система от колонии, свързани с арки, образуват характерната за
римската архитектура аркада
2.Сводовете са с чилиндрична или кръстата форма. И двата вида се
изпозвали в строителството на сградите, а и в инженерните
съоражения се използва само цилиндричния свод.
3.Куполите се строели с полусферична форма. Изграждали се от
обработени каменни блокове с фуги, насочени към центара, или
от радиалнитухлени пояси, свързани с концентрични
хоризонтални пояси, пространството между които се запълвало с
по – тънък пълнеж, така че се образувала система от касети. Това
облекчава собственото тегло на конструкцията и допринася за
изяшното оформяне на вътрешното пространство.
4.Постаментът е чисто римски архитектурен елемент. Понякога
колоните не стъпват върху стилобата или етажния под, а върху
паралелепипеден постамент. Състои се от малък, профилиран в
горния си край цокъл, гладко тяло и нисък профилиран корниз
5.Атиката представлява ниска стена, надстроена над увенчаващия
сградата корниз и предназначена главно за барелефна украса и
насписи.
В строителството римляните въвели римския бетон.
Пространството мейду две успоредни каменни или тухлени стени се
запълвало с чакъл и тухлени парчета, които се заливали с варов
разтвор, в който е прибавен и пуцолан, предаващ на бетона
водоустойчивост. За да се уплътни, бетонът се трамбувал на
пластове.
Гръцките архитектурни редове се прилагали в Рим с незначителни
изменения, които се изразявали главно в по – богатата, но по – груба
орнаментална украса.
Тоскански ред
Тосканският ред е произлязъл от етруската преработка на гръцкия
дорийски ред. Колоната има база, тяло и капител. В някои случи
базата представлява само ниска кръгла плочка, но най – често се
състои от квадратна плоча, торус и листел. Понякога над торуса се
вмъква още един малък листел и кръгло тяло с профил на обърната
сима. При някои паметници колоните са без база.
Тялото на колоната е стройно и в повечето случаи гладко – без
канелюри. Във височина то се стеснява конично и има ентазис.
Капителът се състои от ехин с профил четвърт окръжност и
квадратен абак. Под ехина и в горния край на тялото на колоната се
вмъкват два тесни торуса. Над абака има ниска плоча, профилирана
с лесбийска кима.
Наред с колоните в Рим често се срещат и правоъгълни пиластри,
изпълнени като колони. Те имат база и капител, като колоните, но
във височина не се стесняват и нямат ентазис.
Антаблеманът е с опростени форми. Архитравът е гладък и
завършва в горния си край с тения. В някои случаи той е разделен на
два хоризонтални пояса, както при йонийския ред. Фрисът най –
често е гладък, без триглифи, метопи и украшения, което
представлява характерна отлика за тосканския ред. Корнизът е от
типа на най – опростените главни корнизи, без пластична или цветна
украса.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 яну 2020 в 16:58 студент на 41 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - История и география, випуск 2023
12 окт 2018 в 10:04 студент на 25 години от София - Бизнес колеж "Евростандарт", факулетет - Финанси, специалност - Финанси, випуск 2011
01 ное 2016 в 16:41 студент на 41 години от София - УНСС, факулетет - Отделение "Факултативно обучение", специалност - Връзки с обществеността, випуск 2013
14 май 2016 в 09:59 студент на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2018
09 юни 2015 в 09:47 в момента не учи
01 дек 2014 в 20:54 в момента не учи на 59 години
 
 
Онлайн тестове по Архитектура и градоустройство
Тест по история на архитектурата
междинен тест по Архитектура и градоустройство за Студенти от 1 курс
Тест по история на архитектурата, обхващащ периода от III - IV век пр. Хр. до XX-ти век. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
28
18
1
4 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по архитектура и градоустройство

Архитектурата на Древния Рим

Материал № 94815, от 18 фев 2008
Свален: 115 пъти
Прегледан: 48 пъти
Качен от:
Предмет: Архитектура и градоустройство, Технически науки
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 818
Брой символи: 6,955

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Архитектурата на Древния Рим"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения