Големина на текста:
Курсова работа на тема:
Моята роля за изграждането на
гражданските общества в България
Обществото бива групиране на отделните индивиди според техните общи
интереси или възгледи. Представата за общността може да бъде разгледана като
съвкупност от различни групи от различни сфери. Най-общо бива гражданското
общество.
Глобализацията е неразделна част от предначертания път на развитие на
света, гражданинът е еволюирал от индивид търсещ общопознатото и ролята си
в една среда – тази на държавата, до такъв, който бива заинтересован в
развитието на нещо, което е на хиляди километри, глобално същество със
съзнание-мутация на реалността.
Гражданското общество представлява ненасилственото обединяване на
хората. То е изградено чрез множество от релационни мрежи създадени от
всичко близко, свързано с обществото – име на семейството, религия, интереси
и идеология. Съюзи от подобен вид биват засилвани като по време на първите
нови демокрации всички тези групи за свързване на гражданите били повторени
или разклонени от предишните. Това са съюзи, църкви, политически партии и
движения, кооперативни и квартални сдружения, мисловни школи и още много
различни групи. Такива подобни организации са нещо нормално за Западна
Европа, която живее в подобно общество от много време. Тези изброени
примери са тепърва въведени в Източна и Централна Европа.
Проблемите в гражданското общество са най-силно изразени в четири
основни звена, които сами по себе си са крайно различни едино от друго, най-
вече в своите идеологични твърдения за самия плурализъм на гражданското
общество и все пак всяко едно от тях се свежда до един и същи отговор.
Гражданите трябва да бъдат свободно ангажирани и изцяло участващи и
активни по отношение на политическите проблеми. Да живееш добре
предполага да си изцяло учавстващ, политически активен, да работиш със
съгражданите си, колективно да даваш оценка за общата за всички съдба. Това
на свой ред налага да приемем, че за да постигнем най-добро и дълбоко
познание за себе си е само като издигаме предположения, обсъждания и
решения. Аргументация от подобен вид за състоянието на такова гражданско
развитие на обществото датира още от древна Гърция, но по-лесно се
разпознава, когато тя отново изплува на повърхността на световната история
като метод на политическо развитие през 60-те години на XX век в теориите на
Новите леви. Като пример комунитаристите в САЩ се опитват да се обърнат
към подобен вид политическо мислене което е обвързано с ранната демокрация
на Северния континент. Благодарение на това те превръщат сложната политика в
доста по-опростено движение и ако политиката е най-висшето ни призвание, то
следва, че от нас се изисква да му се отдадем напълно и едновременно да се
откажем изцяло от всяка друга дейност, която не е обвързана с нея.
Активните граждани не са винаги тези, които ще заемат главна позиция в
политическите решения, въпреки че съществуват голям брой активисти, които
са готови да изявят мнението си, а с него и това на обществото чрез протести и
други обществени дейности, оттук следва и това, че животът не е такъв какъвто
всеки желае да е. Проблем тук се явява това, че всяка държава в своя процес на
разрастване, от желанието на ангажираните граждани да взимат участие в
демократичните промени не им дава директната власт. Благодарение на това
разрастване държавата започва да завладява онези малки асоциации и групи,
които преди са заемали позиция, която има силата да променя, и за да може тя да
съществува тя притежава представители, които отговарят на желанията на
своите поддръжници.
Вторият проблем се забелязва при разглеждането на частния случай за
изява на отделния индивид – моята значимост като част от гражданско общество
е като студент в обществото на студенти, преподаватели и всички единици във и
около учебното заведение. Въпреки желанието на всеки активен гражданин да
изразява мнението си и да желае да оспорва отсрещното, за да промени света си,
съвременният човек е заложил на нещо много важно на първо място –
професионалната и личностна реализация. Реализация с цел изхранване и
преживяване, което обвързва първо политиката с икономиката, икономическата
дейност принадлежи на зарството на необходимостта, а политиката на царството
на свободата. В идеалния случай се изисква хората, които ще взимат участие в
обществените проблеми и ще притежават гражданска позиция, да имат
средствата, чрез които ще се извършва нуждата – необходимост. На практика
обаче, трудът от гледна точка на необходимостта от прехрана, се дължи на
нуждата да се придобива и усвоява собствена стойност, която се изразява в
правенето на кариера, удовлетворение от добре свършена работа и чувство на
разположеност, другарство и единност на работното място, ценности, които
коренно се противопоставят на ситуацията при гражданството. Обстановката за
добър живот се обръща и фокусира към икономическата активност и забравя за
републиканската политика. Според Карл Маркс би била добра насока светът
дасе развива като кооперативна икономика, било то на първа страна най-важното
нещо за човешкото развитие. Той е искал всеки човек да прозивежда и да бъде
такъв какъвто трябва да е, а именно творец, homo faber. Според тази представа,
държавата трябва да играе ролята си само и единствено като даваща път на
продуктивността, кой ще бъде начело на самата държава е без значение, стига тя
да изпълнява разумно своите задължения. В такъв случай обаче, когато всеки от
нас се ангажира с продукция, социалното разделение ще изчезне, потреблението
ще придобие странна форма и на свой ред държавата ще изчезне. По-правилно
би било да се каже, че ще изчезне политиката. Тази политика, която контролира
гражданското общество, но подобен вид регулатор в ролята на държавата ще
бъде наличен в секторът на икономическата координация, пак вид
административна дейност. Индивидуалния производител в случая ще бъде
освободен от гражданските си задължения, на пръв поглед ще се наблюдава
задоволство, но ще липсват конфликти и Омировият основен висш идеал –
хармонията.
Отговорът на третия проблем, е че за да съществува по-добър живот той
трябва да бъде насочен към пазара. Тук всеки един човек е повече консуматор-
потребител, отколкото производител и има достъп до голям избор. Правото на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 апр 2019 в 23:11 в момента не учи на 22 години от София
27 сеп 2018 в 19:33 ученик на 23 години от София - 001 АЕГ, випуск 2015
07 май 2017 в 19:53 в момента не учи
01 фев 2017 в 00:00 в момента не учи на 39 години от Бургас
07 юли 2016 в 15:05 студент на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Етнология, випуск 2014
19 ное 2015 в 11:28 студент на 27 години от Габрово - ТУ - Габрово, факулетет - електроника и електротехника, специалност - КСТ, випуск 2014
08 окт 2015 в 10:53 студентка на 53 години от Пловдив - Колеж по икономика и администрация, специалност - Бизнес администрация, випуск 2011
28 май 2015 в 16:08 студент на 31 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2014
25 яну 2015 в 21:42 учител на 34 години
16 ное 2013 в 21:59 студент на 43 години от Варна - Варненски свободен университет, факулетет - Стопански факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2014
 
 

Гражданско общество: моята роля за изграждането на гражданските общества в България

Материал № 947714, от 21 яну 2013
Свален: 16 пъти
Прегледан: 26 пъти
Предмет: Гражданско и семейно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,761
Брой символи: 10,615

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гражданско общество: моята роля за изграждането ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала