ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТ E Т
РЕФЕРАТ
ПО
Социална работа с приемни семейства
НА
Тема: Приемното семейство в България .
изготвил : Христо Иванов Колев, І курс
магистърска програма специалност :Управление на
социални дейности с деца и юноши”
фак. № 0530721
За приемни семейства в България се говори от няколко години, когато различни
НПО започнаха да предлагат този вид алтернативна грижа за деца , настанени
в институциите чрез пилотни проекти в различни градове.
Има много деца , които са лишени от родителска грижа . Всяко от тях се нуждае
от семейство . Приемните родители са повече от родители . Те са родители
плюс партньорство , работа обич и много търпение . Приемен родител може да
бъде всяко лице което има в сърцето и живота си място за едно дете , на което
иска да дари обич и грижа и на което могет да помогнат да расте в семейство.
С приемането на Закона за закрила на детето , настаняването на дете в
приемно семейство се разглежда като мярка за закрила на детето и
алтернатива на институционално отглеждане .
Приемните семейства са нова и почти непозната форма на грижа и
предизвикват интерес и коментар на специалистите и обществото.Приемните
грижи са широко разпространени и добре приети почти в целия свят .Да си
приемен родител означава да си пратньор с много хора – социалните
работници, учитилите, психолозите и биологичните родители на детето, когато
това е в най-добрият интерес на детето. В приемните семейства се отглеждат
всички деца за които не могат да се грижат биологичните им родители и
предимно това са деца със сериозни физически или психични увреждания,
деца с емоционални и поведенчески проблеми.Целта на развитието на
приемните грижи у нас е да осигури на децата сигурна и грижовна среда , като
заместител на биологичното семейство , за да получат по-добра възможност за
личностово развитие и придобиване на социални умения.Развитието на
приемната грижа у нас би предоставила възможност на децата , които по една
или друга причина не могат да растат в биологичното си семейство временно
или по- продължително , да израстнат в семейна среда като най-добра среда за
личностово развитие и формиране на бъдещето социално поведение на
детето.
1.Определение за приемно семейство /приемни родители/
Приемните родители са хора , които се грижат за децата на някой друг в
собствения си дом . Те не са носители на родителски права и зъдължения
върху децата и между тях не възникват правните отношения на
осиновяването.Приемно семейство могат да бъдат двама съпрузи или лице ,
при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор
между службата или организацията , упълномощена от закона да извършва
подобен вид дейност. Договорът се изготвя на основа на потребностите на
детето и съгласно неговия индивидуален план , като се вписват конкретните
ангажименти и задължения на двете страни.
2. Същност на приемничеството.
Приемните грижи са широко разпространени и добре приети почти в
целия свят. В западноевропейските страни приемните семейства стартират
като практика преди повече от 20 години. В приемни семейства се отглеждат
всички деца, за които не могат да се грижат биологичните им родители. Това са
предимно деца със сериозни физически или психични увреждания, деца с
емоционални и поведенчески проблеми. Чрез обхватни квалификационни
програми приемната грижа се е превърнала в социална професия. Тезата е, че
приемните деца са с особени потребности и затова се нуждаят от приемни
родители със специални способности, надхвърлящи обикновеното
родителство.
Развитието на приемните грижи у нас би предоставило възможност на
децата, които поради различни причини не могат да останат в биологичното
си семейство, да израснат в семейна среда. Целта е да се осигури на децата
сигурна и грижовна среда, за да получат по-добра възможност за личностово
развитие и придобиване на социални умения.
Приемните семейства се грижат за детето за различен период от време в
зависимост от неговите нужди. В съществуващата нормативна уредба е
предвидено дългосрочно, краткосрочно и спешно настаняване в приемно
семейство според потребностите на детето и целите на настаняването.
По време на престоя в приемното семейство приемните родители поемат
отговорността за опазване на живота и здравето на детето и за неговото
възпитание. Те не могат обаче да вземат решения, засягащи бъдещето на
детето, или да променят решения, които са били съгласувани с човека, носещ
родителската отговорност, и с другите специалисти от ОЗД.
Когато детето има биологични родители или роднини, се определя режим
на посещения; кой е отговорен да води детето при тях (приемният родител или
социален работник); според случая се определя къде е най-добре да се
провеждат тези срещи. Тези срещи се определят само, ако не оказват вредно
влияние върху детето или не го застрашават по някакъв начин.
Целият процес на подбор, оценяване, обучение и одобряване на приемни
семейства, както и на съпътстващото обучение, е насочен към осигуряване на
качествена грижа за децата, която да им даде възможност за придобиване на
умения за самостоятелен живот и по-добра социална интеграция.
Много важно е да се знае, че приемните грижи са партньорство между
много хора, които си сътрудничат, водени от нуждите и най-добрия интерес на
детето.
Основна трудност в реализирането на приемната грижа е намирането на
приемни семейства, които да се грижат за детето и да бъдат партньори на
биологичните му родители. Това партньорство се налага, тъй като от детето не
бива да се отнема никой значим възрастен, бил той родител, възпитател от
институцията или друг човек. Добруването на детето не може да се постигне
изолирано или абсолютизирано, то е възможно само чрез партньорство на
всички значими за него лица. Децата, настанени в приемни семейства не
трябва да изпитват допълнителни сътресения, причинени от неуспех на тази
форма на грижи.
Децата, настанени в приемни семейства не трябва да изпитват
допълнителни сътресения, причинени от неуспех на тази форма на грижи.
3.Видове приемничество
Какви са предимствата на приемните грижи:
3.1. Към дългосрочни приемни грижи се прибягва, когато осиновяването не е
подходяща/възможна алтернатива, и когато детето не може да се завърне в
дома си, но поддържа контакти със семейството си.Отделите за закрила на
детето следва във всички случаи да се стремят да предотвратят
институционализирането на дететоВ повечето случаи най-добрият вариант за
децата е да израснат в собственото си семейство.За много деца, живеещи в
