Големина на текста:
1.МЕТОДИЧЕСКА СИСТЕМА 
КОМПОНЕНТИ
Компоненти на методическата 
система са цели на обучение по 
роден езикучебно 
съдържание ,принципи на 
обучениеметоди и похвати 
форми на организация на 
учебния процесПравилното 
функциониране на 
методическата система мотивира 
една по подредена методика 
парадигма чиито 
диференциални признаци –
комуникативностпрагматизъм , 
вариативностотвореност
интерактивност са гаранция за 
по висока резултатност за 
обучението по български език : 
1:компонент на методическата 
система са целите на обучение 
по роден езикв методическата 
литература проблемът за целите 
се разглежда , като проблем за 
управление и регулиране на 
учебния процес за повишаване 
на неговата ефективност за 
усъвършенстване на неговата 
планиране целите като 
педагогически модел са на 
социалната поръчка найпряко 
са свързани с крайния резултат 
и от тяхното правилно 
определяне зависи 
ефективността от обучението по 
роден езика от найголямо 
значение за образуването на 
младия човек и за неговата 
професионална реализация още 
в найранна възраст стремежът 
е към формиране на 
комуникативна компетентност 
схващана като комплекс от 
умения езикът да се използва 
адекватно в определена 
комуникативна ситуация през 
последните години в науките за 
езика и езиково обучение се 
водят дискусии за 
компетентностите , които се 
включват в понятието
Компетентност най приемливи са 
постановките според които 
съставките на комуникативната 
компетентност са 4:езикова 
компетентност
социолингвистична 
компетентностдискурсна 
компетентност и стратегиина 
компетентност .
Езиковата компетентност 
означава овладяване на знания 
за езиковите единици от 
различните езикови единици от 
различните равнища за 
правилата за тяхното съчетание 
и използване в речевите актове 
за езиковите норми на 
книжовния език.
Социолингвистичната 
компетентност насочва към 
умения за уместно използване на 
езика в зависимост от 
особеностите на различни 
социални сфери като под 
уместност на изказването се 
разбира единството от 
уместност на значението , 
уместност на формата при 
спазване на 
социолингвистичните правила за 
употреба на езиковите знакове .
Дискурсната компетентност е 
умението да се възприема и да 
се създава устен и писмен 
дискурс (текст).
Стартегичната компетентност е 
компетентност включваща 
умения за избор на стратегия в 
обществото  тоест преднамерено 
и непреднамерено използване на 
механизма за преодоляване на 
трудности този вид 
компетентност не е приоритет в 
детската градина въпреки 
многообразието от мнения за 
същността видовете и 
функциите на комуникативната 
компетентност общо е 
убеждениеточе комплексното 
им овладяване на езиковите 
занятия е условие за 
личностното изграждане на 
подрастващитеобразователни 
цели които се делят на 
информативни познавателни и 
комуникативни практични и 
възпитателни цели . 
информативни познавателните 
цели включват овладяване на 
знания за основното езиково 
понятие и законни мерности  те 
са насочени към овладяване на 
лингвистично информативно 
съдържаща ограничен обем 
лингвистични факти необходими 
за усвояване на нови езикови 
средства и нови речеви употреби 
информативни познавателни 
цели в детската градина се 
свързват с овладяване на знания 
за с оглед на функциониране на 
езиковите под системи 
:фонетика ,морфология 
синтаксис и д.рКомуникативни 
практическите цели се отнасят 
до овладяване на умения за 
създаване и възприемане на 
кратки речеви съобщения за да 
се   развиват тези умения е 
необходимо в детската градина 
да се изграждат социално 
значими нагласи за обществото 
като етично отношение към 
партньора и търпимост участие 
в диалога без да се превръща в 
монолог стремеж да се дава и 
получава информация в .с 
формиране на обща култура на 
децата като равнище на 
възпитание 2 са подходите за 
реализация на възпитателни 
цели единият наречен собствено 
лингвистичен насочва към 
използването ма възпитателни 
резерви на самия език е 
изразителност , богатство
мелодичносткомуникативни 
практическите цели са 
обвързани с така наречения 
екстра лингвистичен подход към 
възпитателните цели той се 
илюстрира чрез подбор на 
текстовете ,които се използват 
на занятията в детската градина 
както и чрез подбора на темите 
на речеви ситуациикоито се 
поставят в основат на задачи за 
продуциране на текстовия усет 
не трябва да не в детската 
градина възпитанието всяка 
информация и да се стремят да 
подбират интересни текстове 
съобразени с житейските 
потребности  на децата . 
Учебното съдържание е 2 
компонент на методическата 
система той е основно средство 
за постигне на целите на 
обучение като дидактическа 
категория учебното съдържание 
включва постижимите знания , 
умения ,и отношения които се 
измерват чрез постигнатите от 
децата резултати във връзка с 
постигнатите цели в този смисъл 
учебното съдържание по 
български език съдържа 
обучаваща информация по 
фонетика , граматика , 
лексикологиякоято се предава 
на децата възприема се от тях и 
се преработва  за да се съхрани 
найзначимото от нея и да се 
осигури прилагането в речевата 
практика компоненти на 
учебното съдържание са 
знанияуменияотношения.
Знанията  –звукбуква , 
артикулация на звуковете , 
разпознаване на звука в потока 
на речта на лексикологията 
речниковото значение на думата 
синоними , антоними.  вторият 
компонент на учебното 
съдържание е  умения за 
възприемане на кратки текстов
последният компонент от 
учебното съдържание са 
отношенията към богатството на 
българския език към неговите 
изразни възможности и ролята 
му в социалния живот задачите 
реализиращи се чрез учебното 
съдържание са:
1:задачи по развитие на 
свързаната реч 
2:задачи свързани с 
обогатяването на речта на 
децата разбиране на значението 
на думите и правилното им 
изговаряне .
3:формиране на граматически 
правилна реч чрез усвояване на 
морфологията и синтаксиса 
книжовни норми.
4:възпитаване на звукова 
култура на речта
5:запознаване с художествената 
литература .
6:подготовка за начално 
ограмотяване .
Следващият компонент на 
методиката са принципите на 
обучение по български език  те 
са :основно изходни положения 
за оптимална организация на 
обучението по български език 
принципът е модел конструкт 
който се проявява под формата 
на методическо правило 
нормативни изисквания 
прилагани в конкретни условия и 
взаимодействие между учител и 
ученици . 
Принципите се делят на 2 големи 
групи дидактически и 
методически принципикоито 
имат найшироко приложение по 
български език в детската 
градина са : активност и 
съзнателностпостепенност и 
последователностдостъпност 
нагледност и индивидуализация 
и диференциация на работата и 
научност.
Методическите принципи са 
мотивирани от спецификата на 
предмета български език и 
комуникативната тенденция в 
родно езиковото обучение те се 
делят на две групи :
1:включва принципи за 
комуникативно дейност но 
формиране на речта , принцип 
за етапност в обучението и 
концентричност  в подаването на 
учебен материал принцип за 
комплексна и ситуативно 
тематична организация на 
езиковия материалпринцип за 
функционалност
2:методически принципи носи 
наименованието принципи за 
съзнателно систематизация на 
езиковия материал и включва 
принципи за интерес и внимание 
към формиране на езикова , 
принцип за материализиране и 
моделиране на формите на 
езика   ( използване на таблици 
схеми )  принципът за 
подчиняване на езиковите 
знания и речеви навици на 
комуникативните умения
2.РАЗВИТИЕ НА СВЪРЗАНАТА 
РЕЧРечта на  детето още в най
рана възраст не е сбор от 
отделни  думипо своята 
същност трябва де се 
разграничи като свързана реч 
като смислово цяло изразяващо 
определени мисли,чувства или 
желания и осигуряващо 
разбирането и общуването 
между хоратаСвързаната реч 
като единство от слушане и 
говорене  вид речева дейност 
посредством която се 
осъществява устното общуване 
следователно за обучението по 
свързаната реч основно 
значение има общуванетокоето 
може да бъде индивидуално , 
груповопублично
формално,неформално
официалноне официално
познати са 2 вида свързана реч 
диалогична и  монологична
Диалогичната реч като реч 
между двама и няколко човека 
се характеризира с непълни 
изречения възклицания , 
изразни интонациимимики
жестовенедоизказаност.
Монологичната реч като реч на 
едно лице се характеризира с 
повече разгърнато с пълната 
ясната свързаност  и логическа 
последователност между 
отделните звена на изказването
в най– рана възраст от 1 до 3 
годишна възраст децата трябва 
да разбират речта на околните 
3–4 годишните деца трябва да 
притежават начални умения за 
диалогическа  реч във втора 
възрастова група 4–5 деца се 
затвърдяват и разширяват 
умения за участие в разговор и 
беседа за 5–6 годишните деца е 
важно да развиват и 
усъвършенстват умения за 
участие в беседи разгърнати 
съобщения за възприемане и 
продуциране  на текстове
ФОРМИРАНЕ НА 
ДИЛАЛОГИЧНА СВЪРЗАНА РЕЧ 
Диалогът се конструира от 
двама или няколко човека и 
затова всеки от участниците е 
последователно слушащ и 
говорещ в пред училищна 
възраст диалогичната реч има 
две основни форми разговор и 
беседа.  Разговорът  може да се 
определи като неподготвена 
беседа тъй Като децата не знаят 
за какво ще се разговаря 
разговорите могат да бъдат 
индивидуални и колективни , 
найчесто индивидуалните 
разговор се водят с 
новоприетите деца в групата 
децата трябва да договарят 
бавно не с пълна уста тихо и 
възпитано темите на 
разговорите не прекъснато се 
усложняват съдържанието 
също разговаря се за предмети и 
играчки картини и 
художествени.
 ФOРМИРАНЕ НА 
МОНОЛОГИЧНА УСТНА РЕЧ 
Монологична реч е умението да 
се разказва тоест в разгърната 
форма свързано и 
последователно и да се излагат 
мислиМонологичната реч е от 
голямо значение за общото 
психично развитие на дететоза 
неговото израстване или 
социално развитие при 
обучението по роден език в 
детската градина се овладяват 
две основни форми на устната и 
монологичната реч това са 
преразказът и разказът
Преразказът е разгърнато 
свързано изложение на 
предварително послушан текст . 
най– често приказки или 
разказчета . Вторият четене на 
произведението то трябва да 
бъде изразително с ясно 
интонационно отделяне на 
диалогаТрето то беседа върху 
съдържание на чрез която се 
проверява как децата са 
възприели творбата за какво се 
говорикъде и кога се е случило
кои са героите . Четвърто 
повторно четене.
Пето преразказване на 
произведението от децата това е 
найсъществената част започва 
детето с найизразени езикови 
способностино след това се 
включват всички децаУчителят 
помага с въпроси подсказва с 
думи и изрази , произведението 
може да се 
3.МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО 
ПО РОДЕН ЕЗИК В ДЕТСКАТА 
ГРАДИНА.ПРЕДМЕТ ЗАДАЧИ И 
ЗНАЧЕНИе
Като всяка наука методиката по 
роден език в детската градина 
има определен предмет и 
задачи,които съответстват на 
етап на нейното историческо 
развитие и конкретната 
задача,които стоят пред нея в 
дадения моментобект е 
съвкупността от мисловно 
речевия актове това е общ обект 
за езикознанието , психологията 
на речта ,социолингвистиката , 
развитието на речта на детето 
това определя методиката като 
педагогически наука предметът 
на методиката в български език 
в детската  градина като 
отрасъл от методиката по роден 
език изобщо са педагогически 
закономерности на формирането 
на правилна устна реч у децата и 
навик за речево общуване , 
методиката си поставя 3 основни 
задачи:1:да се установи какви 
речеви умения и езикови форми 
трябва да усвоят 2:да се посочи 
какви форми,средства , методи и 
похвати трябва да се използват 
при обучението на децата при 
какви условия се използват 3:да 
се обоснове теоретически и 
практически предлаганите 
форми ,средства и методи и 
похвати на обучение.
 Найтрудната е първата задача 
и за да може тя да бъде решена 
правилно методиката използва 
постиженията на друга 
лингвистична и педагогическа 
наука и методиката почти отчита 
всички положителни промени в 
настоящата практика за да 
представи такава образователна 
парадигма ,която да обезпечава 
висока резултатност на знанията 
по роден езикОБОГАТЯВАНЕ
НА РЕЧТА НА ДЕЦАТА В
ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Речник е съвкупност от думи,които
детето разбира употребява ,
разграничаваме пасивен и активен
речник. Пасивния речник включва
разбираните, но неупотребявани
думи тоест по богат от активния ,
който включва всички употребявани
думи. Думата като лексикална
единица е звуков комплекс със
социално за фиксиране значение в
нея са представени единството в две
страни външна и вътрешна при
възприемана е на думата :първо се
възприема нейното звучене думите
са различни по звученето .
лексикалното значение на думата
означава извън езикова реалност, то
е резултат от познавателна дейност,
а тя е представено в понятие.
Граматическото значение на думата
определя нейната принадлежност
към определена част на речта и
граматическите категории на
класовете думи. Усвояване то на
думата означава усвояване на
нейното звучене и значение.
Усвояването на речниковото
богатство осигурява на детето
развитие и усъвършенстване на
свързаната реч , а оттам в
пълноценно участие в речевото
общуване на с околните.
4.ГРАМАТИЧНИ ГРЕШКИ   Те са 
резултат на не точна употреба 
на думатаа на не точна форма 
на тази дума (пълен в место 
кратък членмножествено число 
место бройна формa)
1:грешки при употреба на бройна 
форма –окончания за бройна 
форма се използват при 
съществителни нарицателните 
означаващи не лица в 
комбинация с числително име 
или количествено наречие или 
местоимение (многоколко
няколкотолкова окончанията а 
бройна форма са (а,я)  !!! 
съществителни означаващи лица 
се поставят не в бройна форма
а в множествено число
Числителните имена в тези 
случаи също се поставят в 
специална форма наречена 
мъжколично.
Грешки при падежни форми на 
местоимения АЗ именителен 
падеж във винителен МЕНЕ 
дателен на мене
Формите за именителен  и 
дателен падеж се използват
когато местоименията заместват 
лица от мъжки род и не са 
подлози в изречението
 5. ВЪЗПРИЕМАНЕ  НА 
ЗВУКОВА КУЛТУРА НА РЕЧТА 
В понятието звукова култура на 
речта се включват множества 
различни компоненти 
характеризиращи понятието звук 
като звуково физическо явление 
те се групират в две групии се 

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Методическа система компоненти

Компоненти на методическата система са цели на обучение по роден език, учебно съдържание, принципи на обучение, методи и похвати, форми на организация на учебния процес...
Изпратен от:
Saniye Ismail
на 2013-01-16
Добавен в:
Пищови
по Педагогическа психология
Статистика:
179 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Помогнете ми!!!!!!!!!!
добавена от teodor4oto 14.10.2013
0
24
Подобни материали
 

Педагогическа Психология

17 яну 2008
·
6,900
·
402
·
57,297
·
6,677
·
24
·
3
·

Неиздаден все още учебник по Педагогическа психология на проф. П.Николов от катедрата по Психология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Учебникът покрива целия изучаван материал по дадения проблем.
 

Теми по педагогическа психология

11 фев 2008
·
542
·
5
·
2,275
·
346
·
1
·
1

Разработени пищови по педагогическа психология за студенти Начална училищна педагогика.
 

Педагогическа психология


Това е кратък и синтезиран превод на статия на Карен Джаксън.
 

Отглеждане и възпитание 2


Винаги когато възрастните изглеждат неспособни да се занимават със своето дете, те се задоволяват с изготвянето на вина към детето използвайки мн...
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Методическа система компоненти

Материал № 945113, от 16 яну 2013
Свален: 179 пъти
Прегледан: 292 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 13
Брой думи: 7,440
Брой символи: 49,738

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Методическа система компоненти"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения