Големина на текста:
1
Литературни тенденции след Освобождението до началото на ХХ век.
Преход от жанров синкретизъм към диференцирани жанрови форми.
След Освобождението България е разпокъсана на пет части – самостоятелното Княжество
България, което обхваща Мизия, Южна Добруджа и Софийска област, със столица София;
автономната област Източна Румелия, с главен град Пловдив, която остава под върховната
власт на султана; северна Добруджа; Македония и Одринска Тракия, които изцяло се
връщат под властта на султана в Отоманската империя, а Сърбия откъсва западни
български покрайнини. Административната и конституционна уредба на младата
държава, борбата за довършване на освобождението на останалите в робство българи и
за обединение на българската нация в единна държавна общност вдъхновяват главните
усилия на народа. През първите следосвобожденски години дори изявени писатели(П.Р.
Славейков, Вазов), както и бъдещи творци (Алеко, М. Георгиев) се проявяват повече като
администратори и общественици, отколкото като литератори. Старият Славейков се е
отдал напълно на политическа дейност и е един от най-главните обществени дейци на
младата държава. По-старите възрожденски писатели умират или заемат по-периферно
място в литературният живот.
Пръв чувства нуждата да се отдаде изцяло на писателското си призвание Иван Вазов.
Дебютирал още преди Освобождението, той е и първият му поетически певец. След
кратковременно съдийство в Берковица, където набира материал за бъдещи
художествени творби, той се установява в столицата на Източна Румелия Пловдив, където
успоредно и много по-активно от обществената си дейност започва и интензивни
културно-книжовни занимания, като създава първия литературен кръг на вече свободна
България и първите литературни издания с по-трайно значение.
Не е случайно това, че столицата на Източна Румелия става първият литературен и
духовен център на нова България. Докато Княжеството е заето в административно
устройство и почва да събира жадните за облаги люде, поради незавършеността на
победата именно в Източна Румелия се събират борците. Заедно с тях и поетите, които
трябва да продължат делото на Възраждането.
В главния град на Източна Румелия кипи интензивен обществен, културен, просветен и
литературен живот. Започва да излиза първият български следосвобожденски вестник
„Марица”, отделящ значително място на културни проблеми, а след него още около 40
вестника и списания, сред които се открояват с литературното си значение: в. „Народний
глас”, издаваният от емигрантите от Княжеството П. Каравелов и П.Р. Славейков в.
„Независимост”, и от Захари Стоянов в. „Борба”. Особено значение има изданието на
създаденото през 1881г. в Пловдив научно дружество с председател Иван Вазов списание
„Наука” и по-късното чисто литературно списание „Зора” (1885г.). Пловдив е и важен
център на просветното и издателско дело. Освен съществуващите две български гимназии
се подготвя създаването на първия новобългарски университет, чиято работа е готова за
започване през есента на 1885г., но е осуетена от Съединението.
В Пловдив Иван Вазов написва и издава няколко стихосбирки, сред които особено се
откроява цикълът „Епопея на забравените” – най-значимото постижение на българския
2
стих до края на века и един от художествените шедьоври на българското национално
самосъзнание. В Пловдив народният поет започва да пише и проза, създава някои от най-
значимите си прозаически творби („Неотдавна”, „Хаджи Ахил”, „Чичовци”, „Немили-
недраги”). Тук продължава своята литературна дейност Вазовият най-близък приятел
литературен съратник и политически съмишленик Константин Величков. Захари Стоянов,
който в Пловдив разгръща интензивна политическа дейност не спира и публицистичните
си изяви и заедно с Д.К. Попов полага традициите на новата българска политическа
публицистика. Именно в Пловдив той започва поредицата от своите биографии на
български революционери и написва първият том на „Записките”.
Като пръв значим български културен и литературен център в десетилетието след
Освобождението Пловдив неслучайно е бил наричан „българската Атина” и „българският
Ваймар”. През този недълъг период градът дава на културната история на България
няколко важни приноса и традиции – интензивно развитие на издателското, печатарското
и учебно-просветното дело, свързано с имената на Христо Г. Данов и Драган Манчов,
полагане основите на новата българска филология, езикознание и лексикография.
В литературата от този период особено важен е пловдивският принос на Захари Стоянов
и Иван Вазов, които поставят основите на култа към героите в българското обществено
съзнание – като една от най-плодотворните традиции на новата българска литература.
Ако през този период – с изключение на Вазов - поезията и драмата нямат особено високи
постижения и стоят под нивото на постигнатото през Възраждането, прозата с делото
Вазов и Стоянов достига класически художествени върхове.
На 6 септември 1885г. борческата съединистка партия, начело със Захари Стоянов,
провъзгласява Съединението и двете български области се обединяват в единна
българска държава, която след известни политически и военни перипетии начева общия
си държавен и културен живот. Макар че редица обществени и културни дейци и
институции продължават дейността си в Пловдив, значението на Пловдив като културен
център в края на 80-те години започва да запада. И през 90-те години София вече се
превръща в най-значимото национално литературно и културно средище.
Избрана по предложение на Марин Дринов през 1879г. за столица на новосъздадената
българска държава по стратегически съображения – като средище и свързващо звено
между Мизия, Тракия и Македония – София по време на Освобождението е малко и
мръсно ориенталско градче с кални квартали, лоша уредба и с мрачна слава на лобно
място на Апостола. Но това е селище с богато историческо минало, стара българска
твърдина. А през робството става център на мъжествен народностен отпор и хранилище
на културната традиция.
Въпреки това, след Освобождението, София трудно може да се мери като обществен и
културен център със съзвездието околобалкански и крайдунавски възрожденски селища –
Русе, Свищов, Казанлък, Сливен, Стара Загора.
Но постепенно и особено след Съединението и Сръбско-българската война в София се
събира почти цялата – не само чиновническа интелигенция. Тук започват да излизат нови
важни литературни издания – Вазовата „Денница”, „Мисъл” на доктор Кръстев,
подновеното „Периодическо списание”, „Блъгарски преглед”, „Българска сбирка” и др.
Създават се печатници и издателства, във Вишето училище се оформя кръг от професори,
играещи важна роля в интелектуалния живот. Книжовното дружество прераства в
3
Академия, Висшето училище – в Университет, създават се ред нови книжовни, просветни,
културни и други духовни институции. През 90-те години и особено в началото на века тук
се съсредоточава почти цялата елитна интелигенция и градът се превръща насетне в най-
важния интелектуален и творчески център на България.
В жанрово-художествено отношение литературният живот от Освобождението до
началото на века бележи главните си успехи в прозата където се създава могъща
реалистична формация с няколко развойни линии, в които върхови за националната
литература творби създават Вазов, З. Стоянов, Ал. Константинов, К. Велико, М. Георгиев и
др. Това преимуществено развитие на прозата не означава, че поезията не се развива.
Напротив, и тук – главно в лицето на Вазов, а към края на периода П. Славейков, К. Христо
и Яворов – са създаден значими постижения.
Главна фигура в поезията през целия този период е Вазов, който още през 1878г. в
Букурещ издава първата българска следосвобожденска книга – стихосбирката
„Избавление”, и чиито творби чертаят по-късно кривата на поетическото развитие и дават
цялата широта на тематични, жанрови, стилови и пр. търсения в поезията, сред които се
откроява най-яркият връх на българската поезия от това време – „Епопея на забравените”.
До голяма степен новото поетическо развитие остава в сянка поради мощното сияние
на Ботевата поезия, която именно в тези първи следосвобожденски десетилетия се
извисява над цялата българска литература и превръща автора си в идол на България. През
1880г. излиза второ издание на малката книжка на Ботев, който останал жив съавтор
Стамболов изцяло е преминал от поезията към политиката.
Познатият още през Възраждането книжовник Василаки Попович и след
Освобождението пише граждански и интимни стихотворения, сред които по-голямо
значение има баладата във фолклорен дух „Момък и вила”. Първата българска книга с
поезия за деца „Детска гусла” (1879) го утвърждава като един от класиците на детската
литература с популярни завинаги творби като „Цвете мило, цвете красно”. Общественикът
Христо Белчев също пише интимни и граждански стихотворения. Още по-скромни – макар
и доста плодовити – стихотворци са Ал. Узунов, П. Иванов, Хр. Карапетров, К. В. Друмев и
др. Дебютират като поети Христо Максимов, Алеко Константинов и др., но тяхното
значимо дело е в прозата. Към кая на века в поезията навлизат творци като Пенчо
Славейков, Кирил Христов и П. К Яворов, но тяхното зряло дело вече принадлежи на един
нов период в българската литература. Освен Вазов през този период с по-значимо
поетическо дело се открояват К. Величков, Ст. Михайловски и Ц. Церковски.
Ако в последните десетилетия на века поезията се е движела по-колебливо като
развойна тенденция и по-бледо като художествена ценност, без да може да извиси ярко
ръст, като създаде нова поетическа концепция, каквато се забелязва към края на периода
у Пенчо Славейков, Кирил Христов и Яворов, прозата в този период заема водещо място и
в типологическо, и в ценностно отношение. В лицето на Вазов, З. Стоянов и Алеко прозата
през този период създава класически върхове в националната литература. А в
типологическо отношение се осъществява и довършва изключително важният за
литературното развитие процес на окончателно охудожествяване на някои възрожденски
жанрове, които пълноценно се вграждат в новата жанрова художествена система на
литературата към традиционно художествените прозаически жанрове на късия разказ,
повестта и романа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 авг 2019 в 14:05 ученик на 24 години от Благоевград - НХГ "Св. св. Кирил и Методий", випуск 2014
29 май 2019 в 23:24 потребител
14 май 2019 в 10:03 ученик на 23 години от Стара Загора - СОУ "Васил Левски", випуск 2016
26 фев 2019 в 02:06 студент на 23 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,544
·
5
·
325
·
345
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
 

Иван Вазов - Човекът и природата

24 окт 2006
·
1,481
·
8
·
1,395
·
675

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...
 

Творческото наследство на Иван Вазов

19 фев 2006
·
2,810
·
1
·
435
·
480
·
8

ЛИС върху цялостното творчество на Вазов.
 

Вазов и нашият град

09 яну 2008
·
93
·
1
·
198
·
42
·
1

Чували ли сте някога легенди за многобройните български градове? Чували ли сте как хората се заслушват, когато им ги разказват? Моят град е по-различен. Няма си мит или легенда, а истинска история...
 

Левски - анализ

19 май 2006
·
9,358
·
1
·
398
·
354
·
1
·
47

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
11
2
1
5 мин
20.08.2019
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
38
13.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Литературни тенденции след Освобождението до началото на 20-ти век

Материал № 938084, от 06 яну 2013
Свален: 111 пъти
Прегледан: 99 пъти
Предмет: Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,350
Брой символи: 8,839

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Литературни тенденции след Освобождението до на ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по Литература
в град Стара Загора
с опит от  3 години
59

Валентин Атанасов
преподава по Литература
в град София
с опит от  8 години
1

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения