Големина на текста:
ТЕМА №2
СВОЙСТВА И ЕЛЕМЕНТИ НА ГЕОГРАФСКАТА КАРТА
1.Същност на географската карта като модел на действителността. С развитието на
човешката цивилизация се е появила необходимостта от географско описание на
посещаваните и обитаваните обекти, а по-късно и от тяхното изобразяване върху карта.
Първите картографски опити на различните народи били наричани с различни имена.
Съвременното название - карта, произлиза от латинската дума „Charta”, която означава
писмо, съобщение.Картографията може да се определи като наука за географските
карти, методите и процесите на тяхното съставяне и възпроизвеждане. Предметът на
картографията е създаването, възпроизвеждането, използването и изучаването на
географските карти.Този широк обсег на предмета на картографията и свързаните с
него дейности изисква различни начини за решаване на многобройните задачи, стоящи
пред картографията. За представянето на географските елементи се изискват редица
точни измервания и изчисления, които са свързани с други дисциплини като геодезия,
астрономия, фотограметрия, геофизика и др.
В състава на съвременната картография се включват:
-Теоретичната основа на науката, в това число изучаването на предмета и методите на
науката; изучаването на картите
-История на картографията
-Изучаване на картографските източници (систематичен обзор и анализ на
картографските източници)
-Теория и технология за проектиране и изготвяне на карти (към съвременните
технологии може да се отбележат ГИС и дистанционните методи)
-Теория и методология за използване и анализиране на картите.
Предмет на картографията се явява географската карта. Картографията включва в
своите задачи многостранното изучаване на същността на географските карти, както и
разработване на методи за тяхното създаване и използване. Наред с това трябва да се
подчертае още една главна черта на съвременната картография, а именно нейната
познавателна функция като средство за изследване на обективната действителност и
усвояване на нови знания. Салищев (1982г.) определя съвременната картография като
наука за изобразяване и изследване на явления от природата и обществото, тяхното
разположение, свойства, взаимовръзки и изменения във времето посредством карта о
други картографски модели. По своята структура картографията представлява система
от картографски дисциплини: - Картознание, което изучава свойствата на географските
карти, техните елементи, принципите на генерализация, способите на изобразяване,
принципите на построяване на условните знаци, историческото развитие, методите на
използване и картографските материали. Математическа картография, която изучава
картографските проекции. Съставяне и редактиране на карти включва проучването и
разработването на способите на изобразяване на географския ландшафт и други обекти
и явления върху карти. Внимание се обръща на принципите и методите на
генерализация на съдържанието на картите в зависимост от техния мащаб, тематика и
предназначение. Издаване на карти се състои от изучаване и разработване на методи
за размножаване на картите. Издаването има своя специфика, която я различава от
другите полиграфически работи. Техниката на възпроизвеждане и размножаване на
картите има своите конкретни изисквания както към условните знаци, цветово
оформяне на картите, към подготовката на издателските оригинали за печат, така и към
точността на съвпадане на цветовите тонове. Картометрията е наука за измерване по
картите и изчисляване на резултатите от измерването на количествените
характеристики (дължини, площи и обеми) и различни морфометрични характеристики.
Картографската информатика разглежда най-общо проблема за класификацията на
картите, техния анализ, оценка и разпространение. Освен като наука за изобразяване и
изследване на обектите и явленията от природата и обществото, задълбоченият анализ
на картографските изображения доказва, че последните могат да се разглеждат още като
пространствени образно-знакови модели.
Концепцията на географската картография намира израз преди всичко в системния
подход към картографирането на природните и социално-икономическите комплекси,
като геосистеми с различна сложност и различен пространствен обхват (Арманд, 1975,
Берлянт, 1986). Този подход предполага изобразяване на елементите, структурата,
вътрешните и външни връзки на картографираната система, а така също и факторите,
определящи нейното функциониране. В този смисъл географската картография може да
се дефинира като наука за изобразяване и изследване на геосистемите чрез географски
карти и други картографски модели. Салищев (1976, 1982), Берлянт (1978, 1986) и
Бурде (1990) считат, че това е сложна задача, чието решаване изисква постепенен
преход от изучаване на отделните елементи на този комплекс до неговото цялостно,
интегрално предаване от простите комплекси към по-сложните, от системите с локално
значение към системите с регионално, а по-нататък и към планетарен обхват.
Географската картография си сътрудничи с геодезията, топографията и
фотограметрията, но от друга страна, се разграничава от тях. Геодезията и
фотограметрията имат за цел създаване на топографски карти и планове, като
разработват методите за определяне на положението на точки от местността и
пренасянето им върху карта. Това подсказва, че те се занимават с геометричната част на
проблема, но не и с решаването на въпроса как да обобщят и изобразят голямото
количество обекти на картата, част от което няма съществено значение и само
затруднява възприемането на главното и важното. Връзката обаче между картографията
и географията е очевидна. Географията, от своя страна, описва разположението на
различните обекти и явления в дадена територия, установява закономерностите в
тяхното разположение и акцентира на техните взаимовръзки. Картографията, от друга
страна, се стреми нагледно и образно да предаде това разположение и конкретните
взаимовръзки под формата на изображение. Трябва обаче да се отбележи, че невинаги е
възможно задълбочено изобразяване, което от своя страна води до някои
несъответствия със задълбочените географски описания.
Като цяло обаче картата притежава такива свойства, които я правят незаменима при
изучаването на географските обекти. Географската карта дава възможност бързо да бъде
обхванато разположението на обектите и явленията и да се оценят техните връзки,
докато географският текст много често не е в състояние да го направи. Като се опира на
главното, подсказано и от географията, картографията разработва методите и способите
за изобразяване на това главно като установява закономерностите на генерализацията.
Волков (1961) дава конкретен пример с геоморфологията. Изучавайки генезиса и
историческото развитие на релефа и особеностите на характерните му форми,
геоморфологията не може да се занимава задълбочено с въпросите на изобразяване на
тези форми и техните особености. Това се явява задача на картографията, която на
базата на геоморфоложката изученост разработва закономерностите на генерализацията
на тези форми за всеки мащаб на картите. Не трябва да се счита, че само картографията
черпи сведения от географията. Картата от своя страна служи на географията за по-
задълбочено изучаване на действителността. Това подсказва, че картографията и
географията се намират в непосредствена връзка и се обогатяват взаимно. Едно от
точните определения на понятието „карта" е това на руския картограф Салищев, което
гласи „картата представлява намалено, обобщено, математически определено
изображение на земната повърхнина върху плоскост, показващо разположението,
състоянието и връзките между различните природни и обществени явления, подбрани и
характеризирани в съответствие с предназначението на всяка конкретна карта. Това
2
всеобхватно определение за карта показва очевидната разлика между нея и другите
изображения на земната повърхнина, каквито са рисунките и аерокосмическите снимки.
В този смисъл самото определение за карта разкрива и нейните свойства. Думата
„умалено" означава, че всяка карта се съставя в една или друга степен умалена, т.е. в
някакъв мащаб. От друга страна, във всяка картографска проекция деформациите не са
еднакви в различните части на картата, което води до различна степен на умаление.
Това изменение на мащаба в картата се явява една от нейните особености. Независимо
от това у нас е прието на всяка карта да се изписва само един мащаб, който показва
общото умаление на размерите на обектите, които са проектирани върху плоскост. В
определението на понятието карта има още един признак „обобщено", или както е
прието да се нарича „генерализирано" изображение на земната повърхност. Степента на
обобщаване зависи изключително от мащаба на картата и за какви цели тя е
предназначена. Процесът на обобщаване (генерализация) се оказва най-важният в
картографията, доколкото той определя качеството на картата, нейната точност и
вярност. При научнообосновано извършена генерализация на съдържанието на картата
никога няма да бъде нанесено нещо излишно, което да затруднява нейното четене.
Основно свойство на картата, което я различава от другите изображения, е особения
математически закон, който се проявява при прехода от физическата повърхнина на
Земята към нейното изобразяване върху плоскост. При този преход се използват
математически правила на изобразяване, наречени картографски проекции. Те от своя
страна установяват определена зависимост между координатите на точките от земната
повърхност (елипсоида) и координатите на съответстващите им точки на плоскостта.
Следователно математическият закон за построяване на карти позволява да се получат
най-правилни планови размери и форми на изобразяваните обекти. В определянето на
понятието карта се изтъква, че тя разкрива разположението, състоянието и връзките
между различните природни и обществени явления. Това свойство на картата да
показва разпространението на различните обекти и явления я прави инструмент, който
не може в никакъв случай да се сравнява с едно географско описание, тъй като само тя
може нагледно да представи съвкупността от разпространението на обектите по земната
повърхност. За изобразяването на обектите и явленията на картата се използват
картографски условни знаци. Тяхното използване позволява да се изобразят на
картите такива обекти и явления от местността, които не могат да се изчертаят в
мащаба на картите. Тези условни знаци позволяват да се характеризират количествени и
качествени признаци и такива явления, които не могат непосредствено да се
възприемат, като температура, влажност, магнитна деклинация и др.
2.Формализован модел на действителността – свойства. Подобието на отношенията
според Хагет и Чорли (1971) и Бурде (1990) се проявява в подобието на връзките при
взаимното разположение на обектите. Както изтъкват авторите, подобието на
отношенията е основно условие за правилното отражение на сложните
многокомпонентни системи не само на една карта, но и на серия от взаимосвързани
карти с различна тематика. Географската карта, като формализован модел на
реалността, притежава според Салищев (1982) и Берлянт (1986) още свойства като:
-обзорност - проявява се във възможността да се обхванат и сравнят обектите и
явленията, които са разположени в пространството или в различни интервали от време;
-нагледност - разкрива се като пряко следствие на образния характер на картографския
модел, което дава възможност за широкото му приложение при обработка на
информацията чрез ЕИМ; -аналитичност - при нея картографският модел
възпроизвежда само тези характеристики и свойства на обектите, които са необходими
за решаването на дадена задача. Това именно се изразява чрез избирателния подход при
разглеждане на обектите и явленията, като се извършва разчленяване на техните
елементи и връзки. Този подход най-добре се изразява при съставянето на тематичните
3/5

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Свойства и елементи на географската карта

Тема 2 за задължителен държавен изпит по География...
Изпратен от:
sergodd
на 2013-01-06
Добавен в:
Курсови работи
по География
Статистика:
80 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Картография

27 юли 2007
·
222
·
4
·
256
·
97

Още от съществуването си човек е почувствал необходимостта от картата. Той имал нужда от ориентация в обкръжаващия го свят, от това да знае къде има места за ловуване, богати пасища, съседни племенаи т.н.
 

Разграфка и номенклатура на картите

08 апр 2008
·
141
·
6
·
477
·
207

Тема №8 от лекциите по математическа география и картография...
 

Великите Географски открития

11 дек 2006
·
1,684
·
3
·
353
·
161
·
1

Реферат по География на тема " Великите Географски открития "
 

Съдържание на картите

22 юни 2009
·
60
·
4
·
663
·
177

Съдържанието на географските карти най-общо може да се подели на математическа и географска част. Математическата част (геодезико - математическа основа) включва мащаба, картографската проекция, рамките, най-важните геодезически точки...
 

Създаване на карта

17 май 2009
·
30
·
5
·
710
·
55

За получаване на ЦМР може да се използват различни източници на информация...
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по География
Изходен тест по география и икономика за 5-ти клас
изходен тест по География за Ученици от 5 клас
Тестът съдържа въпроси от изученият материал по география и икономика в 5-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Много лесен)
10
28
1
01.08.2019
Общ географски тест (X-XII клас)
кандидат-студентски тест по География за Ученици от 12 клас
Тестът е любознателен за проверка на знанията по география. Състои от 30 въпроса, с един възможен отговор всеки.
(Труден)
30
6
1
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по география

Свойства и елементи на географската карта

Материал № 937648, от 06 яну 2013
Свален: 80 пъти
Прегледан: 117 пъти
Предмет: География
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,994
Брой символи: 13,527

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Свойства и елементи на географската карта"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Георгиев
преподава по География
в град Плевен
с опит от  5 години

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
196 22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения