Несъмнето когато става вапрос за било то мидия, средства за масова комуникация,
масмедии то в съзнанието на много от нас изникват пресата, телевизият, интернет и не
на последно масто , но сякаш малко в страни радиото. Когато мислим или говорим за
общуването пък си представяме общуване “лице в лице” , общуването обаче
съществува и го има и в и с медиите или СМК.
Радиото е специфичен вид комуникация и също като останалите медии оказва
влияние върху аудиторията и контретно върху личността.
Особеностите на радиокомуникацията как и колко силно влияние оказва тя и неговата
специфика ще направя опит да анализирам, даже в сравнение с остналите медии и като
част от мидиината комуникация и .
В началот на 90-те - 1927г. , се ражда бъграското радио като медия. В началото то е
играело значително роля във формиране на обественото мнение, като единствен
източник на официална информация. Днес в напредващите средства за комуникация ,то
все още играе своята роля и една от бързо развиващите се медии.
Отдавна известен факт в психологията е че при остъствието на визиален контакт
силно намалява разбирането меджу общуващите. При радиото има само слухово
въприятие т.е. липсва визиализация. Тази липса води до ощетено комуникативно
присъствие . Участниците в общуването много рядко се оценяват взаймно.
Аудиторията няма възможност да наблюдава нито изпращащия събощенението нито
участниците в например дуспут, игра или просто интревю.
Положителното обаче е , че по лесно се разбира смисъла на комуникативните
съобщения.
Джордж Трейджър предлага презизен паралингвистичен анализ на речевата
комуникация , който става основен в развитието на иизследванията в областа на
радиокомуникацията . Според него три са основните характеристики във
вокализацията – гласовото произнасяне на съобщенията:
•
Характеризатори включващи вокални фонеми като смях, плач, шепот и др.
•
Класификатори , който включват уникалния индивидуален тембър на гласа,
възрастови аспекти на говора, произнасяне и интензитет на специфични звуци –
френско “р” , и др.
•
Разделите това са паузите в речта, междуметията, кашляне, подсмъркване,
пуфтене и т.н.
Видно е че елементите с параезиковата модалност ог класификацията на
невербалните форми на общуване съвпадат. Тук особена важност има интонацията
на гласа дали е неутрална, дружелюбна или враждебна. Необходимо е да се подбере
точния метод за да се получи скреност в радиокомуникациите .
“Думите само до някъде изразяват нещата” Важна е вложената емоция , та дори и
паузите в радиоефира казват много за личност предаваща съобщенито или
радиоводещия. Много от журналистите в тази медия школуват гласа си , за да стане
той добър радиоглас. От изклучителна важност за слушателите е правилния
български език и правоговор. Проблемите с правоговора обхващат въпроси от всички
области - фонетика, синтаксис, морфология, лексика и ударение. Същестува така
наречена говорна терапия , която запчва от регулиране на издишната струя и
удължаването й. Пред микрофона всеки звукопроизносителен проблем се засилва и
влияе на цялостното звучене на гласа. На вички ни се е случвало да слушаме
разискването на интересни теми по радито, но радиожураналиста с проблем в
звукопроизнасянето да ни накара да сменим честотата на излъчване или просто да
спрем радито.
От Класификатори много често срещани са нарушения при сонорни съгласни /р,л/ ,
при фрикативните /с,з,ш, ж/ и африкатите /ч,ц/ . Необходимо е всеки звук да се
автоматизира във всички възможни комбинации и да се дефанерира със сходно
звучащи варианти. От казаното до тук става ясно че техникат на говора безспорно
усъвършенства гласа и всеки негов аспект.
От особена важност за слушателят е тембъра на гласа . По лесно е да се придаде
харизматичен тембър на пред микрофон, отколкотода впишеш харизматично
излъчване в собствената си лукава или изстикана от сок физиономия или застинала
физиономия - мумия. По тази тема има наблюдения у класиците . Според Маршал
Маклуън , Хитлер е станал Хитлер благодарение на радиото- иначе на телевизонния
екран едва ли би се задържал и час.
В много случай интонацията на гласа “казва “ повече , отколкото смисълът на
изговорените думи / Стоицова, Т., 1992/ Особено важно е как ще кажем нещо , а не
какво ще кажем. Важно за говорещите пред микрофон е че един добър галс може да
спаси и най лошя текст. При радикомуникатора – водещия има добра дума “Блага
усмивка”, която усмивка не се вижда , но съществува усмивка ва гласа та дори в
телефнен разговор по радито на водещия със събеседника .
Гъвкавото използване на различната интонационни модели в зависимост от
ситуацията е маст от човешката социална компетентност .
Не случайно древните гърци са се възхищавали най много на “онзи човек, който е
изучил изкуството на словото”. Естествено чевешкия език е основния канал на
радиокомуникацията, вокализацията само помага на аудиторията да интерпретира по
адекватон възприеманата информация.
Общото звуково впечатление от радикомуникатора , което аудиторията придобива се
изразява с термина звукова поза – използван от психолозите невербалисти като
Екслайн, Екман и Фрайзън и други. Звуковата поза е аналог на телесната поза -
следователно слушателите атрибутират характеристики на радиокомуникаторите ,
като тази поза носи стилови характеристики точно както телесната.
Много често аудиторията описва конкретен радиоводещ като приятен , съсредоточен
строг, внимателен за разлика от друг – като неприятен, разсеян, или пък
интелектуално ограничен. Опредяляме ги като възраст та дори и как са обелечени
или как точно изглеждат.
Приписвате или атрибутирането на характеристикаи на радиоводещите от страна на
слушателската аудитория м повечето случай не отговаря на истината. По важното
обаче е че слушателите се доверяват на радиожураналистите спосерд собствената си
педства за тях.вследствие на собственото възприемане, а не на основата на
обективността. От особена важност за слушателят е доброто общо образование на
радиожурналиста, специализираните умения, решителността да се казва истината
умението да се използава богат речник и още други точни типични изисквания към
професията на журналиста като цяло. Аудиторията насочва поведението си към
радиоводещите според субективно възприетия образ за тях.
Друг съществен момент в радиокомуникацията е отделянето на свовестния език от
контекста . Виготски използав една много подходяща метафора за обяснение на
различието между словото и околословестността , които безспорно са свързани в едно
цяло като химичната формула за вода и нейните съставки.
При изучаване на вербалния език в радикомуникацията се прилагат два класически
подхода :
*Декодиращ – след възприемане на речта слушателят сам оценява кое носи
информация и кое не. Този подход е спрого индивидуален за всеки член на
радиоаудиторията.
* Кодиращ –представя по скоро изследователския поглед към радиокомуникацията
на основата на разграничението между съзнателното и несъзнателното. Съзнателните
съставки включват освен текста и и невербаните изразни средства като акцунти в
речта, пауци интонация отношение към текста. Характерните особености на личонстта
на комуникора – националност, възраст , образование , както и ситуатилните
характеристики /раздразнение болест, притеснение/ присътват в речта му
несъзнателно. В много случай е възможно на несъзнателно равнище да се изрази и
отношение към събитието за което се говори.
Във съвременните подходи към разбирането и изселданто на средстват за масова
комуникация редиот е студена медия . В мнго случай тя се използва за фон при
извършване на друга дейност и не се изискват никакви инетелктуални усилия ,
каквото например се изискват при четенето на пресата или дори при гледането на
телевизия. Според модела на забавлението и информацията радито като медия е по
скор с информацинно забавен характер.
Ясно стана че в радиокмуникацията освен параезиковата модалност останалите
модалоности от невербаното общуване почти липсват като например обятелната,
пространствената, двигателната, цивилазационната и тактилната.
И тук обаче са в сила общите правила на общуване , като уважаване автономността на
другите хора, спазване на доверителност в общуването / създдаване на искренност/ ,
контролиране на собствената реч / променяне на речта в зависимост от реакциите на
аудиторията/ изслушване на обратна връзка / техникана избягване на препядствията:
на подяне и приемане на обратан връзка/ . За радиокомукацията съвсем естествено
отпада изискването за научаване на речта на изуст – поради липсата на визоализация.
Ние не виждаме радиожурналиста / само си го представяме/ от какво чете, колко листа
държи в ръка или просто найстина почти е наизустил речта си. Не виждаме и
участниците в разговори с радиожураналистите , а само си създаваме предства и за тях
или допълваме създадените у нас представи за радиокомуникатора или събеседника.
За радиото е важно да е ясно и да съществува т.н. тандем” водещ звукорежисьор”
защото много от работещите журналисти казват “ каквото и да си бъбриш пред
микрофона , “Звукото” дирижира ситуацията”
Въпреки, че често е прадстявяна като съпътстваща , студена медия не изискваща
напрягане на интелект то в радиото често се случава у слушателя да се развие
въображението при радиопиесите например или при дестки забавни игри или просто
при игри с слушателите, който освен слушане в не малко спициализирани предавания
изиствати специфични познания .
Удобства и неудобства на радотокомуникацията или в радито като медия
Един от най големите плюсове иминуси на тази медия
•
Оперативност и бързина на поднасяната информация .
За да стигне новината или информацията / съобщението/ до телевизията то трябва да
мине известно време / технологично/ . По радиото научаваме за определена сутуация,
промяна на обстоятелства веднага .
•
Можем да слушаме радио дори и на работнот си място –бързина на получаване на
съобщението / все по често то слушяме неволно в магазина, в любимото ни кафене,
в офиса /
•
** не можем обаче се подкрепи информацита с доказателства като със снимков
материла напримери /преса/ или цели кадри от случилото се / телевизия/.
Следователно излъчената информация в ефир не можеда се провери веднага,
затова радиостанциите полагат неимоверно голими усилия по посока спечелване
на доверие на аудиторита , което от своя страна рефлектира върху рейтинга на
медията.
365
39
2
