Големина на текста:
1. O СН-ИЯТ ПРЕДМЕТ на дид-та на Р и П е п/сът на О на уч-те от НУ,
тяхното възпитание и развитие в хода на об-ето, открива- нето на връзките
м/у дейността на учителя и дейността на уч-ка,съпровождащи учебно-
възпитателния п/с. Целта на тази педагогическа наука е да съдейства за
усъвършенстването на учебно-възпитателния п/с по Р и П. Тази цел се
реализира с помощта на няколко осн. задачи:
- да изясни научните основи, които използва. Да отрази взаимоотношенията
м/у науката и уч. предмет;
- да определи научните м/ди, с които си служи;
- да определи осн.цел и конкр. з/чи на О по Р и П;
- да подбере най-подх-те принципи за структури- ране на уч-то съд-ие по
РК, Ри П;
- и др;
Дидактиката по Р и П взаимства знания и изсле - дователски м/ди от разл.
научни дисциплини. За ре-ализирането на своите з/чи тя използва научните
обобщения и изводи на други науки – педадагоги-ка, психология, биология,
география, анатомия на ч/ка, история,философия и др.
Особено тясна е връзка-та на дидактиката на П и Р с биологията и нейните
дялове. В уч-то съд-ие са включени данни от ботаниката, зоологията и
физиологията.Връзка същ-ва и м/у дидактиката по Р и П и екологията,к/о
изучава взаим-ието м/у индивидите и околната среда.Същ-ва и връзка с науки
като химията и физиката.Уч-те се запозна-ват с някои хим. и физ. явления в
природата.
Дидактиката на Р и П се намира в тясна връзка и останалите частни дидак-
тики – дид-ка на родноезиковото О, дид-ка на математиката, дид-ка на
чуждоезиковото О и др.). Това улеснява осъщ-ето на м/упредметни връзки в
хода на обучението.
2.ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИДЕЯТА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО
РОДИНОЗНАНИЕ
Идеята за обучението по родинознание откриваме в педагогическите
произведения на Я. Коменски и конкретно във “Велика дидактика”. Според
него още в майчиното училище детето трябва да се запознае не само с със
своето семейство но и със заобикалящия го свят. Коменски говори за начални
познания по физика, оптика, астрономия, история, география, хронология, Той
смята че в тази ранна възраст е необходимо да се пристъпи към запознаване на
децата с природата. Според него всяко познание трябва да се основава на
сетивно познавателния опит, а когато децата са се запознаят с обекта, да се
пристъпи към по-пълно обяснение. Коменски създава “ново помагало за
училищата”, което назовава “Сетивният свят в картини” Възгледите на
Я.Коменски за разгръщане на идеята за обучение по природознание и
родинознание се развиват по късно от Ж.Ж.Русо. Възприемането на околната
действителност според Русо, трябва да стане чрез излети сред природата, и
непосредствено наблюдение на предметите. Той иска детето не да заучава
науката а да я открива. В своето произведение “Емил или за възпитанието” той
разкрива своето виждане по въпросите на обучението по география и косвено
по родинознание. Първо запознава своя герой с родния град и имението на
баща му. След това Емил ще трябва да направи проста карта на местността, а по
късно да се учи да измерва разстоянията между обектите отразени в картата.
По късно през втората половина на 18 век/ тези идеи се доразвиват от
филантропистите. Те се ръководят от идеята за добрината на човешката
природа, разумното мислене, за “разумно – естествено” възпитание, което да
доведе до хуманизиране на цялостния живот.
Първият от филантропистите е Йохан Базедов / 1723-1790/. В основата
на неговите идеи за реформа в стои “истинността” в обучението на детето.
Базедов предлага и реализира новаторски идеи. Той използва широко
нагледността и играта, съобразявайки се с възрастта на възпитаника. Започва
обучението с нагледно запознаване с обектите, които заобикалят детето.
Използва 100 обекта, взети от природата, изкуството, дома, градината, двора и
обора. Служи си с къси разкази, разходки, разглеждане на картини. Той
написва книгата “Елементарно съчинение”, която има енциклопедичен
характер и е предназначена за ученици, родители и възпитатели.
Й.Х. Песталоци и Карл Ритер също са изказали ценни мисли за
обучението по родинознание.
В обучението Песталоци включва данни от историята, които показват
примера на големи исторически личности, а също и важни събития.
Карл Ритер е допринася много за развитието на дидактиката на
географията, а и косвено и за дидактиката и на родинознанието. Той изисква в
хода на обучението да бъдат свързани и да образуват едно цяло географията,
историята, естествознанието и етнографията. По този начин Ритер се насочва
към идеята за групирането на няколко учебни дисциплини, като за средище на
този комплекс от знания той поставя родинознанието.
Така възниква и се развива идеята за въвеждането на интегрална
дисциплина, в чиято основа стои запознаването с родината.
Понятието “родинознание” се използва за пръв път от Харниш през 1816г.
Първия практик по обучението по родинознание е Фридрих Август Фингер
В своята практическа дейност той се стреми да пробуди у учениците
непринуден интерес и положително отношение към родината, да ги приучи да
наблюдават обектите и явленията. Опитът от своята работа той описва в
книгата “Указания за обучението по родинознание” 1844 година това е първото
съчинение посветено на обучението по родинознание. В него се развиват
теории, предлагат се разработки на разнообразен учебен материал и указания
за преподаването. Възгледите на Фингер проповядва немският проф. Щой
който въвежда обучение по родинознание в опитната школа при опитен
семинар. В свое теоретично съчинение той кани педагозите да съставят
практически учебници по родинознание. През 1867 г. учителят Ромел дава свои
практически предложения за обучението. В резултат на положените усилия
родинознанието е признато като необходим учебен предмет е въведен в
училище.
3. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ОСНОВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА
ПРЕПОДАВАНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА ПРИРОДНАТА
СРЕДА
Природознанието се въвежда в училище като учебен предмет в края на 18 и
началото на 19 век. Изучавало се е под различни наименования:
естествознание, естествена история и др. Познати са няколко
направления за преподаване на учебното съдържание по тази дисциплина:
- практическо;
- морфологично-описателно (систематично);
- биологично.
Практическото направление обхваща най-ранния период на въвеждането
на природознанието като учебен предмет. Подкрепящите това направление
смятат, че с въвеждането на дисциплината учениците ще придобият знания за
практическия живот. Тази идея е отразена във възгледите на Я. А. Коменски,
Ж.Ж.Русо, Песталоци и др.
Я.Коменски изтъква в своята”Велика дидактика”, че по време на
обучението на децата, трябва да се показва ползата от него във всекидневния
живот.
Според Ж.Ж.Русо, човек трупа знания, за да ги употреби. Информацията,
която детето изучава трябва да е достъпна за него и да я разбира и в същото
време то да осъзнава необходимостта от тези знания.
Морфологично-описателното (систематично) направление предлага
нов начин на обучение. Основоположник на това направление е Карл Линей.
Той изгражда система на растителния и животинския свят. Линей издава
книгата ”Система на природата”. В нея той прави опит да класифицира
всички познати до тогава организми. На основата на някои външни белези
Линей обединява организмите.
Систематата, която Линей предлага, внася определен ред при
систематизирането на видовете. Тази систематика предизвиква интерес сред
педагозите, което води до нейното включване в обучението по природознание.
Учениците се запознават с организмите като описват външните белези на
изучаваните растения и животни. Но информацията за многобрайните
организми, чиито имена се изучават на латински, е много обемиста за малките
ученици. По този начин обучението за тях става трудно,
безинтересно и скучно, убива се интереса към природата.
Друг виден педагог Кристиан Залцман също се придържа към
систематичното направление, но и внася редица подобрения в използваните
методи на работа.
В преподаването на знанията той премахва латинските имена на
непознатите за децата обекти. Педагогът обръща повече внимание на
нагледността, за да се изградят у учениците правилни представи и понятия за
обектите. В учебно-възпитателния процес педагогът постоянно прилага
принципа за нагледност и се стреми да приучи децата към самостоятелно
наблюдение и разсъждение.
Преставител на морфологично-описателното направление е Август Хенрих
Любен. Той предлага някои практически правила, които да подобрят учебната
работа и да улеснят възприемането на разнообразната и труднодостъпна
информация за организмите. Той също като Залцман изисква самостоятелно
наблюдаване и изучаване на природата от страна на учениците. Любен счита,
че основната цел на обучението е запознаването на децата със съществуващото
единство в природата.
Биологично направление – пръв теоретик на това направление е
Фридрих Юнге. Той поставя морфологията и систематиката на заден план, а
дава предимство на биологичното изучаване на организмите.
Във своето съчинение „Селското блато”той стига до извода, че вместо да се
описват организмите изолирано един от друг, те трябва да се разглеждат във
връзка с природните явления, във връзка с жизнените процеси. Организмите в
природата не съществуват откъснато един от друг, не са групирани по системи,
а живеят заедно по силата на определени природни закони. Запознаването с
природната среда трябва да става по общежитя, като се проследява развитието
на организмите в тях през всички годишни времена. Този начин на обучение би
дал по-добри резултати, като остави в съзнанието на учениците трайни следи от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теория и методика на обучението по природознание и родинознание

Идеята за обучението по природознание и родинознание откриваме в педагогическите произведения на Я.Коменски....
Изпратен от:
dori2011
на 2013-01-02
Добавен в:
Лекции
по Методика на обучението
Статистика:
791 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Методика на обучението
Тест по методика на обучението по математика
изпитен тест по Методика на обучението за Студенти
Тест, предназначен за студенти и педагози по математика на тема "Предмет, задачи и методи на изследване на методиката на обучението по математика". Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
11
97
1
1 мин
17.07.2013
Тест по Методика на обучението по Български език и Литература (МОБЕЛ) в Детската градина (ДГ)
междинен тест по Методика на обучението за Студенти
Тестът е междинен, за упражнение, и се състои от 11 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за педагози в детските градини, студенти и изучавщи МОБЕЛ в педагогическите специалности.
(Лесен)
11
76
1
18.10.2016
» виж всички онлайн тестове по методика на обучението

Теория и методика на обучението по природознание и родинознание

Материал № 935831, от 02 яну 2013
Свален: 791 пъти
Прегледан: 882 пъти
Предмет: Методика на обучението, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 26
Брой думи: 9,183
Брой символи: 58,742

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теория и методика на обучението по природознани ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала