Големина на текста:
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Факултет по начална и предучилищна педагогика
Аз и моето свободно време
Есе по :
Педагогика на свободното време
Изготвил
Социална педагогика
Трети курс
2010 год.
В забързаното ни в лудешки бяг ежедневие свободното ни време става все по-
малко и недостатъчно. Прекарваш всеки ден улисан в грижи и задължения, разкъсван
между това, което искаш да направиш и това което трябва да направиш и по-често
избираш второто. Оставил мечтите и желанията си ти препускаш през живота без да му
се наслаждаваш, просто преживяваш, а не изживяваш мига.
Но колкото и натоварен и изпълнен с грижи да е нашият живот, винаги остават
по няколко мига, които да пракараме в приятна компания, почивайки си от проблемите,
да се насладим по някакъв начин на този толкова кратък житейски път, който ни е
отредено да извървим. Но в същото време трябва да съумеем да отделим и няколко
мига за собствените си душевни преживявания и желания.
Често под изразът свободно време се схващат моментите, запълващи пролуките
между ежедневните ни грижи и ангажименти. Но дали това е свободно време? Времето,
в което се размотаваш с приятели, обикаляш нощни барове и дискотеки, прекарваш
часове в пробване на непотребни дрешки и лъскави обувки е време на социални
контакти и развитие, на общуване и размяна на опит и преживявания, но дали е
истинско свободно време? А вчерите, прекарани със семейството и любимия човек,
разказите, споделянето, близкия емоционален и физически контакт, сплотените
фамилни дейности, тихи нощи с пуканки и филми или романтична вечеря със свещи и
цветя..това са мигове на удоволствие и наслада, които присъстват в моя живот. Няма
нищо по-хубаво от това да си заобиколен от хора, да се чувстваш уважаван, обичан,
закрилян и подкрепян, но сякаш нещо липсва. Това което ни липсва най-често е
общуването със самите себе си. Контактът с нашите чувства и емоции, осмисляне на
изминалите моменти и мечти и копнежи по бъдещите. Именно това забравяме да
вършим през свободното си време. То е свободно, но не и лично, не и прекарано в
индивидуални дейности и преживявания.
Личното свободно време не значи ли да се освободиш от всички свои грижи и
ангажименти, от проблемите на роднините и приятелите си, от недостатъците в
интимните си отношения и да се отдадеш изцяло на себе си?
Като част от този така динамичен свят, на мен не ми остава достатъчно
свободно време, време само за мен, в което да се отдам на прекрасни релаксиращи
моменти или бурни интензивни изживявания. И все пак успявам да си открадна
няколко часа, които подарявам на въображението си и го оставям, развихрило се да
реши какво желае.
Може би трябваше да започна от там, че като един достатъчно зрял възрастен
човек, какъвто смятам, че съм вече, освен с образованието си, реших и да започна сама
да посрещам финансовите си нужди и да започна да работя. И както често се казва в
типично българския ни фолклор „Речено, сторено!”. Аз вече сама решавам
материалните си нужди. Когато получиш възнграждение за своя труд се чувстваш
оценен и доволен от себе си, но приятната част свършва до там. С дългите дванадесет-
часови смени аз изпускам цели дни и нощи, а останалото време, колкото и да не ми се
иска го прекарвам в дълъг, възстановяващ сън. През почивните си дни се старая
прилежно да посещавам лекции, да се виждам с приятели, да отделя време за
семейството си, за интимния си партнъор..и отново съм на работа. Свободното ми
време като пясък изтича през отворените ми длани, с които се раздавам на всички
около себе си. Ами моето време? Какво остава за мен? За мен остават само няколко
часа в седмицата, които прекарва сама със себе си.
Това, което обожавам да правя е да релаксирам с музика, но не с тези толкова
популярни поп-фолк ритми – тях ги оставям за купоните с приятели. Обичам да слушам
рок и метъл. Признавам си, че не разбирам много от музика, но защо ми трябва да
разбирам нещо с ума си, което разбирам със сърцето си? Тези мелодии ми действат
успокояващо, разтоварващо, те отразяват състоянието на душата ми, сякаш четат
чувствата в сърцето ми като нотна партитура.
Понякога, когато успея да отделя някоя и друга минута за себе си обичам да
рисувам. Рисувам места, които искам да посетя или такива, които може би съм видяла и
забравила след това, рисувам околните, а понякога и себе си. Когато хвана четката в
ръка се чувствам всемогъща..знам, че с няколко ярки щрихи ще се пренеса в един по-
добър свят, по-чист, по-светъл свят. А когато разглеждам предишните си така наречени
творби, не виждам просто някакви рисунки, виждам чувствата си , облечени в багри.
Има моменти, изпълнени с гняв и тъга, с ярост и безсилие, когато за мен настъпи
такъв момет аз се изолирам от всичко и всички, отделям час или два и пиша. Изливам
чувствата си в слова и рими. Имам купища на пръв поглед абсолютно непотребни
„хартийки”, но в тях съм отпечатала всичките си печални моменти от своя живот. Всяка
буква е пропита с болка и сълзи, но това е единственият начин за мен да преодолея
скръбта, да я видя красива, ритмична, да погледна с други очи на нея и да продължа.
Разходките ми сред природата са едно от любимите ми занимания, които върша
с приятели, но често и сама, когато имам нужда да се усамотя и да помисля. Да се върна
назад във времето, когато връзката между човека и природата е все още силна, когато
Земята е била наша майка, не наша мащеха, това е уникално изживяване. Вдишвайки
чистия въздух, подарък от малкото останали дървета, благодарни, че все още не
украсяват дневната на някоя заможна дама, аз се разхождам с удоволствие, с чувство на
спокойствие и защитеност, на признателност, благодарност и благоговение, прекланям
се пред силата и моща на майката-природа. Понякога обичам просто да си седя и да
мечтая. Оставям въображението ми да се развихри, да черате нови пътища и да изтрива
стари. Унасям се в малдежки мечти и невинни желания, от които само някоя пойна
птичка може да ме събуди за миг, за да се насладя на изяществото й и да продължа
отново своя сладък унес.
През свободното си време аз обичам да изразходвам енергия, тичам със
слушалки в ушите, карам велосипед, надбягваики се с вятъра или просто отивам в
близката фитнес зала, където всички се познаваме и прекарвам час в интензивна
тренировка, но в компанията на неизменния хумор на фитнес инструктора.
Физическото натоварване ме кара да се чувствам силна и изпълнена с живот, кара
кръвта във вените ми да кипи, сякаш всичко ми се прояснява, чувствам се някак си
различна, нова, пречистена като след разтърсващ катарзис. Но нещото, което ме кара да
се чувствам истински жива е танцът. Да танцуваш значи да изразиш себе си по нов
начин. Така като тембърат и интонацията ти се променят в зависимост от
емоционалното ти състояние, так атанца отразява чувставата ти, дали преживяваш
любовно разочарование или истинска пречистваща любов, дали си имал успешен ден
или си се провалил. Танцът отразява всичко позитивно и негативно и ти помага да се
отърсиш от отрицателните емоции, превръщайки ги в изцяло нови преживявания.
И така, дали с близки и любими хора или насаме със себе си свободното време
трябва да се изживява пълноценно. С всеки изминал час, с всяка изминала минута
животът ни се изплъзва от ръцете и от него остават само прашни спомени. И когато
дойде денят и смъртта почука с каменната си ръка на вратата ми , аз искам да се обърна
назад и с топлота в сърцето, без съжаляние да си спомня как прекарах това свободно
време в своя живот.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Аз и моето свободно време

Есе за педагогиката на свободното време. Как трябва децата да прекарват и организират свободното си време...
Изпратен от:
Desislava Petrova
на 2013-01-01
Добавен в:
Есета
по Педагогика
Статистика:
156 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Учител - ученик

06 юли 2007
·
658
·
2
·
205

Няма друга социална група в обществото, освен учителите, на която да е поверена грижата за духовното здраве на младото поколение и отговорността за ценностната приемственост между отделните генерации.
 

Кои са всъщност нашите приятели?

17 яну 2009
·
48
·
3
·
897
·
111

Кои са всъщност нашите приятели? И има ли нужда да се пазим от тях? Приятелството е връзка между хората, коята се изразява в определено отношение и поведение.
 

"Приятели на природата"

12 окт 2011
·
608
·
5
·
990
·
896
·
4

План-конспект на урок по околен свят за първи клас на тема"Приятели на природата"...
 
Онлайн тестове по Педагогика
Методика на обучението по математика в детската градина - III-та част
тематичен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Тестът е разделен на три части и включва 150 въпроса от затворен тип, свързани с методиката на обучението по математика в детската градина. Предназначен е за студенти - магистри, със специалност начална и предучилищна педагогика. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(Лесен)
51
6
6
13 мин
14.08.2019
Тест по социално партньорство
тематичен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Тестът е предназначен за студенти, магистри от специалност "Управление на образованието". Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
11
1
6 мин
12.09.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогика

Аз и моето свободно време

Материал № 935389, от 01 яну 2013
Свален: 156 пъти
Прегледан: 305 пъти
Предмет: Педагогика
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 1,101
Брой символи: 5,976

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аз и моето свободно време"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Петрова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  28 години
475

Накшедил Мустафова
преподава по Педагогика
в град Русе
с опит от  23 години
1,991 94

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения