Големина на текста:
1Концепция за индустриалната собственост-интелек. собственост, като понятие, се отнася до продуктите на човешкия творчески
труд. Развитието на системата за закрила на интелектуалните продукти започва още през 15в.През 1474г. е приет първият закон,
който се нарича „Парте Вене циана” във венецианската република. Този закон поставя началото на закрилата на техническите
нововъведения в производството.За да получи едно лице привилегия от краля е било необходимо да отговаря на 3 критерия:1да е
ловко замислено;2да е ново за венецианската република;3да е годно за някаква полезна работа. След първия закон в Англия през
1624г. се приема законът „Статут на монополите”, който се счита за първия съвременен патентен закон. Той повтаря до голяма
степен първия закон. Особеното на този закон – изисква се лицето, което изисква привилегия от краля да посочи точно принципите
на действие на неговото техническо решение, както и да предостави подробни чертежи. Говори се за изключително право на
собственост на привилегията за период от 14г. 1790г. е приет френският патентен закон, в който освен всичко до сега, се въвежда
понятието собственост.1791г. американският закон, който освен горните критерии изисква формиране на комисия, която да провери
дали дадено техническо решение отговаря на законовите критерии. Процедурата пред комисията се нарича „експертиза”. 1850г.
„Закон за закрила на марките” – първият закон в България. Всяка държава приема свои критерии, свои процедури, различен
обхват.Първи основен стълб за закрилата на собствеността е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост
1883 /първият международен проект/.Основни изисквания: 1. Въвежда се понятието индустриална собственост. В индустриалната
собственост влизат: 2. Патенти за изобретения и полезни модели:-промишлени образци, които се заместват по – късно от термина
промишлени дизайни;-търговски марки, марки за услуги, фирмени наименования;-географски означения, оказания за произход,
наименование за произход;-закрила срещу нелоялна конкуренция:1изискване всички държави членки на конвенцията да въведат
специално законодателство за закрила на индустриалната собственост.2Създава се орган за администриране на закрилата.Приемат
се 3 основни принципа на закрила, които следват да залегнат във всички законодателства:1Принцип на националния режим –
съгласно него всяка държава членка на конвенцията е длъжна да предостави закрила на индустриалната собственост на гражданите
на други страни членки, такава каквато предоставя на собствените си граждани. Изключва възможността за реципрочност на
закрила.2Принцип на териториалност на закрилата – всеки документ издаден от една страна членка на конвенцията, за закрила на
обект на индустриална собственост, важи само на територията, на която е издаден.3Принцип на конвенционния приоритет – на база
на редовно зададена заявка, в страна членка на конвенцията, заявителят има право да подаде заявка, за същото изобретение, в други
страни, в определен срок, така че всички подаде заявки в други страни членки, да се считат за подадени в деня на първата заявка.
Този срок за изобретение е 12 месеца, за търговски марки и промишлени дизайни е 6 месеца.41886 бернска конвенция – за закрила
на литературно – художествените творби /литературата, науката, изкуството/
2Научно откритие. То представлява установяване (констатиране) на неизвестни до този момент обективно съществуващи в
материалния свят закономерности, явления или свойства. Обект е само на неимуществени права. При научните открития отсъства
процеса на „създаване”, на „изобретяване на нещо ново, а е налице процес на „установяване”, на „откриване” на явления, свойства
или закони, които обективно са съществували в материалния свят, но до момента на „откриването” им са били непознати за
човека.При процеса „изобретяване” се създава нещо ново, което преди това никога не съществувало.При научните откритие е
налице причинно следствена връзка между съответните закономерности, явления, свойства. При липса на причина говорим за
научен факт , а не за научно откритие. Научен факт е например при епидемия е необходимо да се ваксинират 30% за да се
предотврати епидемията. Научен факт е и златното сечение за научни открития не се считат откритията в областта на географията,
археологията, астрономията, икономиката и обществените науки. Тези закономерности трябва да бъдат доказани, т.е подлежат на
проверка. Научните открития не се защитават като собственост на своя откривател, той не получава изключителни права върху
своето откритие. Откривателят има право даде име на откритието, но не може да забрани на никое друго лице да го
използва.Женевски договор 1978 за регистрация на научните открития , но още не е влязъл в сила. Знанието за научното откритие е
общодостъпно, свободно за използване.Не се признават за HO постижения в областта на:обществените науки, географията,
астрономията, археологията,геологията, палеонтологията и др.Издаван документ - диплом или свидетелство. Право на откривателя
- да назове откритието със своето име.
3Изобретение –интелектуални продукти, които представляват технически решения на определени задачи, конкретен проблем.
Считат се за решения, защото посочват средствата и начините за решаване на определен проблем или постигане на определен
/.полезен ефект. Считат се за технически решения, защото тези способи и начини са технически, в сферата на техниката. В
зависимост от обекта, за който се отнасят могат да бъдат 3 вида:1 изобретения за устройство или изделие;2Изобретение за
вещество;3изобретение за метод.Изобретенията като продукти на човешкия творчески труд могат да бъдат защитени, като обекти на
индустриална собственост, ако отговарят на изискванията предвидени в съответното законодателство. В България е приет „закон за
патентите и регистрация на полезните модели”, за да регистрираме изделия по този закон трябва да отговарят на 3 критерия:1Да е
ново. Едно изобретение се счита за ново, ако не е станало част от състоянието на техниката преди датата на подаване на заявка,
съответно приоритетната дата/първата дата на заявка, където и да е по света, тя може да е максимум 12 месеца по рано/.
Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общо достъпно, чрез писмен или устно писание, където и да е по света,
чрез разгласяване по какъвто и да е друг начин или използване преди датата на подаване на заявката/преди приоритетната дата/.
Новостта се нарушава, когато са разкрити съществените признаци на изобретението, то така че специалист в съответната област да
го осъществи.2да има изобретателска стъпка. Това е критерий, който установява дали изобретението предизвиква учудване на
специалист в съответната област. Съгласно този критерий, изобретението трябва да е стъпка напред като творчески замисъл в
сравнение с вече съществуващите технически решения.3Промишлена приложимост – изобретението трябва да може да бъде
възпроизводимо и многократно използвано, в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство.Изобретенията,
които отговарят на трите критерия се наричат патентно способни изобретения - т.е такива, които могат да получат закрила. Трябва
да отговарят и на трите критерия едновременно. За да получи закрила едно изобретение е необходимо да се премине през
процедура, която се нарича експертиза. Познати са 3 системи на експертиза:1Регистрационна система на експертиза. При тази
система изобретенията се регистрират на база само на редовност на попълнените документи от страна на заявителя. Проверката на
документите се нарича формална експертиза. 2Система на проверочна експертиза. При тази система се извършват 2 етапа на
проверка:1Формална експертиза - проверка на документите, дали те са редовни.2Материална експертиза – експертиза по
същество, при която се проверява дали изобретението отговаря на трите критерия за патентно-способност.Тези 2 етапа се
осъществяват от съответния административен орган.Система на отложена експертиза – тук задължително формална експертиза.
Етапът на материална експертиза е отложен във времето и се осъществява само и единствено, ако заявителят изрично подаде молба.
Ако заявителят не поиска материална експертиза процедурата се прекратява. Етапът на експертиза се стартира чрез подаване на
заявка в патентното ведомство. Право да подаде заявка има : 1 - действителният изобретател; 2 - всяко лице , на което изобретателят
е отстъпил правото на заявяване; 3 – работодател в случаите, когато едно изобретение е служебно. Едно изобретение се счита за
служебно, когато е създадено в рамките на трудово правоотношение, освен това в неговото създаване трябва да са използвани
финансови и материални ресурси за неговото създаван. Изобретателят на служебно изобретение е длъжен да уведоми работодателя
за неговото създаване.Собственика се нарича патентопритежател и изключителните права, които придобива са: 1право на
използване на изобретението/включва възможност за производство на изделия, в които е вкл изобретението, пускането им на пазара,
предлагането им за продажба, внос и износ на тези изделия или съхранение с тези цели;2право на разпореждане включва
възможност за разрешаване на използване на изобретения от страна на трети лица /лицензиране/.3Право на забрана за използване
на защитеното изобретение от трети лица без съгласието на патентно притежателя. Патентът е документ с ограничен времеви и
териториален обхват. Патентът действа на територията на страната която го е издала и продължителността на действие на
документа е 20 год, считано от датата на подаване на заявката. Действа със задна дата.
4 Икономическа реализация на изобретението в чужбина
В определени случаи притежателите на патентовани в страната изобретения може да потърсят възможности и начини за
реализацията на правно-икономическото патентоване в чужбина. То може да има една или комбинация от следните икономически
цели:
­Закрила на предстоящ износ на продукция, завладяване и задържане на пазарни позиции – когато определен
икономически субект възнамерява да реализира външно-търговска стратегия за износ на собствена продукция, производство на
патентован продукт, икономически обоснова е преди реализацията на тази стратегия да защити своята ИС. Ако бизнес субекта не
направи необходимото по закрила на своите изобретения или други обекти по ИнДС, той поема стопанския риск изнасяният от него
продукт да бъде обект на икономически шпионаж (разглобяване, пиратстване). Така бизнес субектът не работи в посока на своя
икономически и правен интерес, а сам опорочава новостта на произведението, заложени в продукцията му или в технологията на
тяхното производство. Ефективната икономическа стратегия е заявяване за патентоване на продукцията да бъдат предварително
заявени
­Закрила на бъдещи инвестиции – в редица случаи стратегия за износ на продукция прераства във времето в стратегия
за организация на производство на чужда територия. В тази ситуация патентопритежателят е добре да направи пълен правно-
икономически анализ и пазарно-продуктивен профил на територията на страната, където възнамерява да създава система за
инвестиране. Хронологично преди организирането на местно производство патентопритежателя би трябвало да осъществи
стратегията на закрила на своите изобретения и други особености на ИС. В процеса на реализацията на тази стратегия по закрила
патентопритежателят анализира всички възможни подходи и начини на осъществяване.
­Блокиране на конкурентни производители – тази икономическа цел е логическо продължение на второто направление
на изключителното право, предоставлящо с патент на изобретение, а именно забрана на всяко трето лице да използва патентно
изобретение. Правно-регламентирана забрана за използването на патентните изображения води до следните икономически
резултати за патентопритежателя: монополно положение на притежателя, който реализира своята патентна защитаваща
продукцията по монополни цени (монополната цена се образува от разходи за производство и маркетинг (себестойността), печалба,
характерна за отрасъла и допълнителна печалба (свръхпечалба, допълнителна ценностна премия). Тази разлика е характерна само
за така наречените „престижни стоки”, което представлява икономическа мотивация за внедряване, произвеждане и реализиране на
нови технически и други решения. Именно тази разлика е монополната печалба, която се реализира от патентопритежателя
поради две съществени причини: по-високо научно-техническо/технологично равнище на продукцията и социално-социологически
фактори (социален статус, позиция в определена социално-културен слой и други).
Реализацията на трите икономически следствия продължава до момента, в който продължава патентната закрила на обекта.
Реализацията на юридическия феномен има за цел възстановяване на направените разходи за изследване внедряване и
позициониране на пазара и създаването на фонд за нова потребителска дейност. След изтичането на периода за патентна закрила,
заложено в продукцията (метод на продукцията) става общодостъпно. В тази икономическа ситуация местните бизнес-субекти
нямат възможност да осъществят стопанското използване на патентния избор и на практика се говори за блокиране на тяхната
производителна стопанска дейност. Пред местните бизнес-субекти има две алтернативни дейности: внос на необходимите
продукти и патентован лиценз за изобретение.
­Продажба на лиценз – по изложената по-висока икономическа логика местните бизнес-субекти биха могли да получат
разрешение за използването на патента в изобретение, което се нарича лиценз. Договорът за предоставяне на лиценз балансира
икономическите интереси и на двете страни и води до произволно използване на патентованите изобретения не само от
патентопритежателя, но и от други субекти. Това е от патентопритежателите, но и от другите субекти. Това е възможно само при
подходящо лицензионна условие в договора. С това се достига по-голяма степен на задоволяване на обществената дейност от
патентната продукция. С продажбата на лиценз материално-притежателите реализират допълнителни приходи от притежаваните от
него научно-изследователски труд, като реализира стратегия за лицензионно проникване на външни пазари. Тази стратегия е
приложима на георгирафски отдалечените пазари, пазари с протекционистични бариери (политиката на страната е по-благоприятна
за местните производители) или пазари с друг вид пазарни бариери.
­Закрила на изобретения, за които предстои да бъдат показани на изложба в съответната страна – реализацията на такава
икономическа цел трябва да бъде хронологически предшествана от правно-икономически анализ на следните показатели:
1)Участие на страната на територията на страната, в която предстои изложба в международно и/или регионално
споразумение в областта на ИнДС. Отговорът на този въпрос ще даде информация за наличие на конвенционен и изложбен
приоритет, както и използването на съответните система за защити (международни, национални и регионални)
2)Патентната система в страната, в която ще се участва на изложение. Тя бива няколко вида:
1. Експертизна (проучвателна – 18 месеца, такава е българската)
2. Регистрационна (не се прави експертиза, а само върху документацията се издава патент, неблагонадеждна е)
3. Смесена (отложена експертиза)
3)Показател на тоз икономически пазар за реализиране на патента: икономическа стабилност и перспективност на пазара
Всяка от посочените икономически цели може да представи стратегическа-целева постановка за патентоване в чужбина. Всяка
от посочените икономически цели може да бъде реализирана в комбинация с друга. Даже стратегията на патентоване се
осъществява с повече от едсна цел. Стратегията за патентоване в чужбина се осъществява чрез следните три подхода:
1.Патентоване по национален ред – подаване на заявка за патент в съответното национално патентно ведомство на
страната, чиято ще е реализираната една или повече икономически цели. Патентоването по национален ред изисква познаването на
процедурите за патентоване, материално-правните норми и следствията за получаването на патент в съответното патентно
ведомство. Като цяло дълга, тромава и тежка процедура.
2.Регионален път – в областта на изобретението ефективна правна система за патентоване предлага ЕПК (1874г.), има
повече от 25страни-членки. Системата на ЕПК позволява чрез подаването на една регионална заявка за европейски патент,
налучаването му на територии на посочените от заявлениетаявката за европейски частичнп се подават в едно от четирите патенни
ведомства и позволява реализирането на административни и финансови икономии.
3.Патентоването по международни ред в областта на изобретателната международна конвенция, която пзволява
получаването на така наречените РСТ (Peacon Cooperation Treaty) патент, което се осъществява по 1970 договор за международно
патентно коопериране. България е членка от 1984г., а годишно по този договор над 100 000 заявки. Международния път за
патентите в чужбина е икономически неефкетивни по-аналогичен път. Реализират се финансови икономедии.
Изборът на конкретен подход патента в чужбинаа се предопределя от множество фактори:
a)Членство на нашата страна и ширината на чиято територият искаме да патентоваме в областта на ЦС.
b)Осъществяване пълен пазарно-продуктов анализ с оглед на реализацията на бъдещите икономически цели.
c)Осъществяване правно-нормативен анализ за територията, на която се осъществява съответния анализ.
Примери:
1440г. – Гутенберг (печатна преса)
1560г. – Гезне (моливът)
1840г. – Морз (телеграфът)
1863г. – Нобел (динамита)
1876г. – Александър Бел (телефонът)
1886г. – Маркони (радиото)
1903г. - Райх братя (самолет)
1929г. – Зворски (телевизионна техника)
1938г. – Биро (химикал)
1965г. – Ръсел (компактдиск, CD)
1980г. - първо клониране
1990г. – Килби (микрочип)
На съвременния етап изобретенията изискват разходи от порядъка на милиони долари. Съвременната изобретателния рядко
се измислят от 1 човек, а лицензираната търговия надхьрлв 1 млрд.лв. Познаването на системите за патентоване в чужбин се важну
инструменти за реализацията на формата.
5Полезен модел – тези технически решения, апарати, устройства или техни части, които имат технически характер и
определена форма.За полезни модели не се считат:1 резултатите от художествено творчество;2 компютърните програми като
такива;3 методите за делова дейност, за игра или за интелектуална дейност;4 представянето на информация.За да получи закрила
един полезен модел той трябва да отговаря на 3 критерия:1 един полезен модел се счита за нов, когато преди датата на подаване на
заявката не е станал част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката вкл всичко, което е станало общодостъпно преди
датата на подаване нa заявката, чрез писмено или устно описание или използване на територията на република
България.2промишлена приложимост –тези полезни модели, които могат да бъдат многократно използвани или възпроизвеждани, в
който и да е отрасъл на промишлеността .3 изобретателска стъпка – счита се, че един полезен модел притежава изобретателска
стъпка, когато лице с обичайни знания и умения не може лесно да го осъществи, на база на състоянието на техниката. За да бъдат
защитени полезните модели е необходимо да се премине:1 процедура на експертиза, която процедура се стартира с подаване на
заявка. Заявката вкл: 1-заявления със закрила на полезния модел, което съдържа библиографски данни за заявителя, наименование
на полезния модел; 2 описание на полез.м. – трябва да съдържа състояние на техниката такова, каквото е известно на заявителя и
трябва да вкл поне 1 пример за изпълнение на полезния модел; 3 претенции - трябва да дефинират обхвата на закрила, т.е трябва да
съдържа всички елементи и начините на взаимодействия, които заявителят желае за защити; 4 чертежи ; 5 реферат; 6 документ за
платени такси.2 След като бъдат подаден документите се престъпва към процедура на формална експертиза, която цели да установи
дали документите са попълнени правилно, дали има описания и патентни претенции, които отговарят на описанието. Ако
документите са попълнени коректно се пристъпва към: регистрация на полезния модел и публикация на защитения документ в
официалния патентен бюлетин. Тук системата на експертиза е регистрационна. Защитният документ се нарича свидетелство. То
гарантира изключителното право на собственика върху полезния модел, това право е съвкупност от 3 правомощия: 1 право на
използване – вкл използване на обекта по предназначение; производство на материални обекти, в които е вкл полезен модел;
предлагането на тези обекти на пазара; внос износ или съхранение с тези цели.2 право на разпореждане - вкл възможност за
предоставяне на лицензи или предоставяне на обекта на използване на трети лица срещу възнаграждение; възможност за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по интелектуална собственост

Концепция за индустриалната собственост - интелектуална собственост като понятие се отнася до продуктите на човешкия творчески труд. Развитието на системата за закрила на интелектуалните продукти започва още през...
Изпратен от:
Zare
на 2012-12-27
Добавен в:
Теми
по Интелектуална собственост
Статистика:
72 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Патентоване на нови видове растения и породи животни


Патентът е защитен документ за собственост върху изобретение, издаван от националното патентно ведомство на дадена държава...
 

Теми по интелектуална собственост

Материал № 934446, от 27 дек 2012
Свален: 72 пъти
Прегледан: 130 пъти
Предмет: Интелектуална собственост
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 8,170
Брой символи: 47,701

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по интелектуална собственост"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала