Джансел Абтула
преподава по История
в град
Големина на текста:
ЛЕКЦИЯ ШЕСТА
НЕОЛИТ. БЕЗКЕРАМИЧЕН НЕОЛИТ. ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ИЗПЕЧЕНАТА
КЕРАМИКАТА. ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА НЕОЛИТА. НЕОЛИТНАТА
РЕВОЛЮЦИЯ. (2 Ч.)
През неолита – новокаменната епоха човечеството направило голяма
крачка в развитието си. През втората половина на ХХ век в Азия и в Югоизточна
Европа бяха открити много неолитни поселения. Техните обитатели все още не са
познавали керамиката. Те обаче вече практикували примитивно земеделие и
скотовъдство.
От тази ранна неолитна епоха, която се нарича и “безкерамичен или
докерамичен неолит” има културни напластявания в Шанидар (Иран), Джармо
(Северен Ирак, Кюрдистан), Чайнютапеси (Югоизточна Турция), Йерихон
(Палестина) и на други места в Предна Азия. Предкерамичен (доокерамичен)
неолит (протонеолит) е открит също и в няколко селища в днешна Северна
континентална Гърция в областта Тесалия. Тези културни останки от
предкерамичния европейски неолит са влезли в литературата, както обикновено с
имената на съвременните селища, близо до които се намират – Аргиса, Суфли
магула и Гедики в околностите на Лариса, Сескло е в района на Волос (древният
Йолк), Ахилеон е в околностите на Фарсала. Подобни находки има и от
териториите на Югославия и Румъния, но те са спорни.
Откриватели на малоазийския протонеолит са Джон Гарсанг и
Катлин Кениън (John Garstang и Kathhleen Kenyon), които са изследвали Йерихон
(Jerico), Клод Шафер (Claude Schafer) разкопал Ras Shamra, финикийския Угарит
близо до Латакия в днешна Сирия; Robert J. Braidwood разкопал Джармо (Jarmo),
Тепе Азиап (Tepe Asiab) и Тепе Сараб (Tepe Sarab). Много големи заслуги за
проучване на протонеолита и прехода към керамичния неолит има Джеймс
Мелаалт (James Mellaart), който е разкопал Хачилар (Hacilar) и прочитиата селищна
могила Чатал Хююк.
Откирването на сигурен безкереамичен неолит датира от 50-те
години на ХХ век. Между 1956 и 1960 г. една американска експедиция, ръководена
от Рудолф Солецки си поставила ца цел да изследва пещерите в Северен Ирак.
Целта й била преди всичко да проучи палеолитни слоева в този район на света. В
пещерата Шанидар на няколко метра дълбочина експедицията открила
неандерталски погребения. По горните слоеве, над погребенията на неандерталци
се отнасяли към късния палеолит. Това били останки от ловци и събиратели,
живяли в среда, различна от сегашните природни условия в Иран. В пещерата все
още нямало никакви белези за настъпили промени в живота на палеолитния човек.
В долината, недалеч от входа на пещерата Шанидар археолозите открили селище,
датирано приблизително преди около 9 200 години. Тук те се натъкнали на нови
типове оръдия. Сензацията обаче дошла от изследването на костите. След като
палеолитният човек в този район ловувал преди всичко диви кози, археолозите
били изненадани, че в Зави-Чеми-Шанидар – така бил наречен новият обект, за да
се отличи от пещерата – повечето от костите принадлежали на овце. Костите на
дивите кози съставлявали само една шестнадесета от общото количество. Три пети
1
от овцете били на възраст под година. Значи в случая се натъкваме на първите
сериозни консуматори на агнишко месо. Няма никакво съмнение, ч в Зави-Чеми-
Шанидар са били открити кости на домашни животни. Агнетата били колени не
само за консумация на месото им. Освободените от кърмене овце вече ставали
подойници и давали мляко на човека най-малко в ІХ-тото хилядолетие преди Хр.
Внимателното изследване на намерените оръдия довело до извода, че
наред с примитивните каменни ръчни мелнички, тук в Зави-Чеми-Шанидар имало
полирани, отлично оформени каменни брадви оръдия, които ловците на
познавали. Костени дръжки с малки апликирани кремъчета служели за жътва. Това
са първите сърпове. Археолозите се натъкнали на облицовани с камъни ями, които
били използвани за примитевни жилища. Наблизо, върху голямо пространство се
открили складирани камъни и ями с отпадъци от живота на тези първи земедилци.
Камъните се използвали, за да се правят ямни огнища за приготвяне на печената
храна. Тези ями-огнища се обмазвали с глина. До тях и вътре се разпалвал огън,
после се слагало приготвеното предварително сурово месо и ямата се покривала с
нагорещени камъни. После ямата напълно се затваряла и се чакало печеното да се
задуши. В България в някои райони все още съществува подобен начин на
приготвянето на печено агнешко или ярешко. На територията на Иран са известни
и други подобни на Зави-Чеми.Шанидар археологически обекти. Ще спомена само
Карим-Шахир в долината Чемчемал пак в Северен Ирак.
Изследователите придават голямо значение на откритието на
доказателства за одомашняването на овцата. По-голямо, отколкото това на кучето.
Защото ако кучето може да служи преди всичко за пазач и за лов на ловците още от
палеолита, то домашното отглеждане на овцата може вече да се свърже и с
развитието на земеделието. Щом се събират запаси от храна за овцете, защо да не
се отгледат и растения с цел да се добива храна за самия човек.
Първите «домашни» растения били все още дивите форми на ячемика
и пшеницата, които и до днес виреят в планинските долини на Предна Азия. Див
ечемик е открит в Мала Азия, Закавказието, Северен Иран, Сирия и Палестина.
Дива пшеница е известна в Палестина, Сирия и Западен Иран. Тя има малки,
твърди зърна. Тази пшеница е доста плодородна. Археологът и палеоботаникът
Харлан направил опит, който дал поразителни резултати. Той с голи ръце за един
час успял да събере от 144 до 2250 гр. Дива пшеница, а с помоща на кремъчен сърп
резултатът бил с 2 450 г. повече. Зърната лесно се отделят от класовете, но по-
трудно се освобождават от обвиката (ципата). И тогава те са били продукт за
прехрана, който издържа много месеци.
През тази преходна фаза от мезолита към докерамичния неолит
обитателите на пещерите и на откритите поселения са отправяли към
пространствата обраснали с диви зърнени храни – ечемик и пшеница и се връщали
с пълни кошници и чували от кожи. Сигурно за най-плододайните площи понякога
са се развихряли борби. Поселенията били разполажени в близост до
водоизточници или реки ипроявявали тенденцията да бъдат близо до
диворастящите зърнени храни. И в края на краищате те установили, че сами могат
да приближат плодородното поле като засеят и отгледат растението колкото се
може по близо до поселението си. Предполага се, че е имало стотици напразни
опити, но на тях съответствали и стотици сполучливи. Хората постепено се
2
научили да почистват земните участъци от камъни и да разбират значението на
влагата за плодородието. Ставало все по лесно да се поддържа съществуването и
земеделското производсво все повече се усъвршенствало.
Но това още в началото на земеделската фаза създало и усложнение.
Посевите станали ценност не само за тези, които започнали да ги отглеждат. Те
привличали дивите животни и обитателите от съседните поселения. Затова се
наложило те да бъдат охранявани. Така се поставило началото на съсловието на
стражарите, което по-късно ще създаде военната прослойка на по-развитите
общество. Когато част от обитателите на едно селище ставали пазачи, те не можели
вече да ходят на лов. Те обаче също като другите имали нужда от прехрана и
охранителната дейност трябвало да бъде «субсидирана» от производителната. Но
прехраната на охранителите създавала и други проблеми. Тогава нямало
хладилници и ловците не можели да им оставят месо от убити животни в изобилие.
Наложило се някои млади животни да бъдат улавяни и започнало тяхното домашно
отглеждане. Така пазачите, които сигурно са изпълнявали вече и ролята на пастири,
пазачи на опитомените животни започнали да чувстват все по малко недостиг и от
месна храна.
Приема се, че опитомяването на животните е настъпило още преди 10
и 9 хиляди години пр. Хр. В северен Ирак се специализирали да отглеждат овце, в
Анатолия и Сирия – кози, в Палестина и Иран – газели и антилопи. Газелите и
антилопите обаче били много по-чувствителни към промяната на външните
условия, отколкото козите и овцете. Изглежда че поради трудното отглеждане в по-
късните доисторически периоди те не придобили стопанското значение, на което се
радват овцете и козите.
Развитието на земеделието и скотовъдството дало тласък на по-
нататъшното усъвршенстване на уседналия поселищен живот. Времените ловни
лагери вече оставали в тъмното палеолитно минало.
Големите промени, станали при прехода към неолита още през
втората половина започнаха да се третират като един вид «неолитна революция».
Това словосъчетание обаче не звучеше хармонично в ушите на тогавашните маркс-
ленинци. Бъргаските археолози обаче Атанас Пейков и сегашният директор на
Археологическия институт ст. Н. С. І степен д.и.н. Васил Николов в отпечатаните
си статии с списание «Археология» си позволиха да го употребят в кавички. Все
пак чест прави на тези български учени, че още през 70-те години на ХХ век,
въпреки зоркия контрол, се осмелиха да изразят личното си отношение към един от
най-важните проблеми в нашата праистория. Сега вече ние можем спокойно да
употребяваме термина «неолитна революция» без да го слагаме в каички.
Неолитната ревалюця произтича от големите, революционни
промени, настъпили в икономика с укрепването и развитието на земеделието и
скотовъдството. Постепено те стават основни начини за произвадство на храна,
това е друг modus vivendi” за праисторическия човек. За него ловът и риболовът
минават на втори план. Естествено този процес най-напред настъпва в
Малоазийските области, в Палестина и Египет. Това е т. н. “плодороден
полумесец”, който се възприема като древна люлка на човечеството. Към тези
области обаче твърде скоро се приобщава и Балканският полуостров и
Междуречието между реките Волга и Урал на територията на Русия.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 авг 2022 в 19:24 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - Археология, випуск 2022
 
Домашни по темата на материала
За утре по история за 9 КЛАС ВАЖНО!!!
добавена от kudret.davudov 22.11.2016
0
20
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
919
·
8
·
1,403
·
2,210

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
286
·
15
·
3,439
·
488

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
181
·
9
·
2,814
·
441

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
311
·
26
·
6,100
·
408

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
203
·
60
·
27,404
·
485
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации
любознателен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е върху два раздела от учебника по История и цивилизации за 8 клас. Обхваща "Начало на Новото време /15-17 век/" и "Векът на Просвещението /18 век/". Съдържа 16 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
16
1
5 мин
13.10.2021
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Лесен)
19
153
1
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Праистория

Материал № 93219, от 15 фев 2008
Свален: 490 пъти
Прегледан: 693 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Лекция
Брой страници: 70
Брой думи: 29,279
Брой символи: 173,958

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Праистория"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евалина Емилова
преподава по Английски език
в град Червен бряг
с опит от  1 години

Джансел Абтула
преподава по История
в град
2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения