Двадесети февруари е. Дебел пласт лед покрива Дунава. Чавките грачат.
Като по мост минават по реката коли и пътници. По турския бряг се мержелеят
дървени колибки, приличащи на гробове. Малки огънчета блещукат и отвличат
погледа на пътника.
Тоя нощен скитник е Македонски. Той се е преоблякъл като селянин. Но
носи револвер под кожуха си. Часът е девет или десет.
Македонски стои неподвижен на брега. Изведнъж тази неподвижна фигура
започва да крачи към Дунава.
Внимателно стъпва на леда. Опира се на тояга, заострена в долния край.
Върви направо, без път. Безшумно стъпва, само тоягата издава остър звук при
забиването в леда. На средата сяда да си почине. Облян е в пот.
Вятърът духа силно. Македонски тръгва пак. На пътя му се изпречва най-
голямото препятствие – незамръзнала ивица вода. Краят и не се вижда.
Македонски се спира. Мисли. После тръгва назад, бързо и решително. Вижда се,
че се е сетил нещо. Скоро стига една колиба. Пуска тоягата и дръпва една дъска.
В същия миг вратата се отваря.
Излиза рунтав и гологлав човек. Хваща грубо ръката на Македонски и го
пита защо отпаря дъската. Нарича го разбойник. Пратеникът го отпраща
спокойно, но влахът вика караулите. Тогава хъшът се опитва да му даде пари за
дъската. И понеже влахът не приема, Македонски действа решително. Сграбчва с
голяма сила дъската, пада върху влаха. Тогава той дърпа дъската и я стоварва
върху главата на влаха. Той повече не мръдва.
Македонски бързо се връща при ивицата вода и слага дъската. Кръсти се,
преди да премине по импровизирания мост. После стъпва внимателно и
преминава успешно.
Той приближава турския бряг. Вълнува се. Бърза.
Стига брега. Вмъква се в долче, издълбано от пороите. Изважда револвера
си и тръгва отново.
Срещу него се вижда неясна фигура, може би турски войник. Идва насам.
Македонски се снишава и се крие близо до брега. Пази тишина, дори не диша.
Държи револвер. Стъпките отслабват, защото вероятно войникът се връщаше.
Македонски дълго стои в легнало положение. Премръзва. Сетне се изправя, и
тръгва. Стъпва на поляната и хуква през рътлината.
След няколко минути се намира в една долина. Спира и пак тръгва. Качва
се на един връх, откъдето вижда светлините на Русчук.
Когато Македонски приближава града, последните светлини вече угасват.
Чуди се как да влезе в бабината Тонкина къща, защото може да се срещне с
нощните пазачи. После тръгва към Дунава. От там на къщата на бабата няма зид.
Македонски минава през двора и почуква на вратичката.
Отвътре се чуват стъпки. Женски глас пита кой е, а Македонски отговаря,
че е нейн син. Показва се баба Тонка. Хъшът пита дали е там Дяконът, а бабата
го пита откъде идва. Той отговавя, че идва от Браила. Тогава те влизат в къщата.
Бабата го вкарва в една стая. После се изгубва. След минута води Македонски в
една подземна стая, чиято врата е изкусно прикрита. Там седи Левски, наметнат
с кожух, и пише.
Първият въпрос на Левски към Македонски е дали някой го е усетил.
Хъшът отговаря с не, и му връчва писмо. Апостолът започва внимателно да чете.
А баба Тонка слага да се грее гозбата, предназначена за пратеника на
браилските хъшове.
56
2
