Мария Кръстева
преподава по История
в град Варна
Големина на текста:
Робите
Роб е безправен човек, който се купува и продава като стока.
Кои са били гладиаторите?
Осъдени престъпници, военнопленници, роби. Имало, разбира се, и
професионалисти. В "Сатирикон" Петроний казва, че тълпата
предпочитала последните. Имало и "auctorati"- задлъжнели римски
граждани, които се "самопродавали" в гладиаторските школи заради
пари.
Осъдените на смърт престъпници трябвало да излизат на арената
без оръжия, а тези, които не били извършили углавно престъпление, се
обучавали в частни гладиаторски школи. Ако оцелеели от 3 до 5
години, получавали свободата си, но това рядко се случвало, макар и
да се биели само 2-3 пъти в годината.
Произход
Гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии,
възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл.
Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с
истинска смърт на победения. Първите римски гладиаторски борби
били проведени през 246 г. пр. н. е. от Марк и Децим Брут в памет на
баща им, като дълг, или погребален дар за мъртвите. Такива игри се
провеждали ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия.
По-късно религиозният смисъл постепенно избледнявал и игрите се
превърнали в един от символите на римската култура за около 7 века.
Докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби
се биели на “Пазарът за добитък”, то през 183 г. пр. н. е. игрите
включвали 60 дуела. През 65 пр.н. е. Юлий Цезар изправил един
срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално
за целта. Една от най-известните арени за гладиаторски битки е
Колизеумът. Най-масовите зрелища били учредени от император
Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през
които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000
животни. В Рим са създавани цели школи за обучение на гладиатори.
Гладиаторът можел да се бие на арената след тримесечно обучение и
само след одобрението на учителя. Самите битки били финансирани
от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност.
Гладиаторските битки безспорно били най-популярната форма на
забавление. Бойците въплъщавали качества като храброст,
преследване на слава и презрение към смъртта. В Древния Рим някои
гладиатори били идеализирани като герои. Въпреки че социалният им
статус бил почти като на роби, много римски граждани и дори някои
императори, също излизали на арената - заради любов към
войнствения спорт и желанието да бъдат обожавани и да се прекланят
пред тях. Данни за жени-гладиатори откриваме при римските писатели
Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри,
организирани от Нерон през 63 г., в които участвали жени с различен
социален статус. Появата на жени-гладиатори се свързва с Домициан,
който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета.
През 200 г. император Север обявил подобни забавления за незаконни.
Както и при мъжете, и при жените е имало бедни и богати, роби и
свободни, военнопленници и доброволци.
Гладиатор,победил в 40 схватки, бил освобождаван, и от роб, той
ставал пълноправен гражданин.
Скъпо се заплащали борбите между двойки близнаци или дори
тризнаци. Римляните били първите, които възприели и после масово
разпространили в цялата империя тези кървави зрелища.
Гладиаторските игри всъщност били спортни състезания,
които имали свои правила и се ръководели от съдия. Рядко
завършвали със смърт, първо защото това било икономически
неизгодно за собствениците на гладиаторите, и второ, защото
римската публика искала да гледа добре обучени бойци, а
обучението и подготовката на гладиатора не била
лека.Обучението се извършвало в школи, собственост на така
наречения “ланиста” и под ръководството на учител - “доктор”.
Преди да бъдат приети, бъдещите гладиатори – обикновено
роби, но също и свободни хора, полагали пред ланиста клетва,
която представлявала един вид договор, че предоставят живота
си в неговите ръце и ще му се подчиняват безпрекословно.
Императорът и сенаторите не щадели средства за
организирването на огромни по мащаби кървави забавления. Те
били безлатни и всички прослойки от градското население се
стичали в амфитеатрите или в други пригодени за такива
мероприятия постройки. По този начин организаторите печелили
популярност и трупали актив за кариерата си.
Гладиаторите се набирали по четири начина. Най-
многобройни били военнопленниците, след това робите и
накрая-осъдените престъпници. Имало и една особена категория
лица - свободни професионалисти, които срещу добро заплащане
рискували живота си. Гневът на императора, също можел да
изпрати на арената случайни и неподозиращи хора. Така
например, за император Клавдий се казва, че: “изпращал
на арената занаятчии и слуги заради дребни и случайни
причини: било защото не вървял някой механизъм или
подемната машина на сцената, или пък нещо друго..”
Попадналите в школите били обучавани да боравят с различно
оръжие и особено с къс меч, наричан гладиус. Не без значение
била и народността на постъпилите там, защото понякога
оръжието било по-специфично. Този, който носел тризъбец и
мрежа се наричал рециарий, лаквеарият боравел с ласо и тояга,
димахерият имал два къси меча, а бестиарият бил специално
обучаван за борба с диви животни. Имало и по-тежко въоръжени
гладиатори. Известна била категорията тракиец - дълъг и леко
извит нож, малък кръгъл щит, наколенник за атакуващия крак и
шлем. Обучаваните били подготвяни
да се бият атрактивно и дори да умират красиво.
Живеело се в казарми. Условията не били толкова
лоши. Гладиаторът можел да излиза, да има имущество,
макар и скромно, да се среща с жени. Разбира се, всяко
жилище можело да се окаже временно, тъй като подобно на
днешните футболисти, не били рядкост случаите, когато
гладиатори били продавани от една школа в друга
Някои римски писатели описват състоянието на гладиаторите в
нощта преди боевете. Техните собственици им предоставяли
богата храна, много вино и красиви жени за развлечение. Някои с
охота правели всичко като за последно, други повръщали от
притеснение и треперели през цялата нощ, а трети избирали
самотата и въздържанието.
Обикновено гладиаторските игри се провеждали до
обяд. Организираните игри траели до около обяд.
Следобед започвали истински кървавите зрелища. Защото
на сцената се изпълнявали и смъртните присъди или се
състезавали гладиатори, които така или иначе не ставали за
нищо, така че собствениците им можели лесно да ги
прежалят. Обикновено осъденият играел на живо някаква
митологична сценка, в която и раните, и смъртта били
истински.
Провеждали се и битки между животни или битки на
хора с животни. Животните се обучавали от гледачи, така,
че да не бъдат смущавани от многобройната и шумна
публика, както и да се нахвърлят на хора. Живеели в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 ное 2019 в 17:50 студент на 36 години от София - УНИБИТ, факулетет - комуникации и информиране, специалност - Комуникации и информиране, випуск 2021
02 окт 2012 в 12:38 ученик
02 окт 2012 в 12:34 ученик
02 яну 2012 в 18:48 в момента не учи на 55 години от Исперих
05 май 2011 в 21:53 потребител
 
Домашни по темата на материала
престъпление ли е да се сменя името на човек
добавена от mimi123georgieva 22.04.2015
1
8
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
270
·
15
·
3,439
·
387

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
333

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
188
·
60
·
27,404
·
435
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
546
·
8
·
3,650
·
501
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
558
·
26
·
6,983
·
639
·
1

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
22
12
1
11 мин
28.06.2019
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
3
1
15 мин
04.10.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Робите

Материал № 92610, от 14 фев 2008
Свален: 80 пъти
Прегледан: 34 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 1,581
Брой символи: 12,836

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Робите "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мария Кръстева
преподава по История
в град Варна
с опит от  2 години
290 37

Йорданка Стоянова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  19 години
1 274 93

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения