Големина на текста:
29.Китай и Индия – сравнителна икономогеографска характеристика
на стопанството.
Брутният национален продукт на Китай възлиза на 745 млрд. (седмо място
в света), по 620 долара годишно на човек. Средногодишният ръст е
10%.Стопанството на страната има индустриално-аграрна структура.
Съотношението на промишлеността към селското стопанство е 73:27.
Енергетика. Структурата на енергоносителите в топлинния
баланс на страната търпи промени с увеличаване добива на петрол,
природен газ и с широкото използване на хидроенергията. На въглищата
се падат 3/4 от произведената енергия.За периода 1949-1995 г. добивът на
черни въглища нарасна многократно - от 32 млн.т до 1370 млн.т - първо
място в света (над 20% от световния добив). Въглищата са висококалорич-
ни и се коксуват - положително условие за развитието на металургията и
химията. Годишно се изнасят над 20 млн.т. въглища.Въглищните басейни
и находища са разпръснати из цялата страна. За разлика от държави със
силно развит въгледобив (Германия, Русия, Полша, САЩ) в Китай
концентрацията на находища и запаси не е силно изразена. Най-големите
басейни (Кайлуански, Датунски, Фущунски, Фусински) добиват по 25-30
млн.т въглища годишно. В Хуайнанския и Хъганския басейн добивът е 15-
17 млн.т.Основни въгледобивни райони са Северен Китай (над 1/3 от
продукцията) и Източен Китай (около 1/3). Нарастна ролята на
Централно-Южен Китай (над 1/6), докато значението на най- важния в
миналото Североизточен район постепенно намалява.Нуждата от
високоефективни енергийни ресурси предизвика увеличения добив на
нефт - от 0,1 млн.т през 1949 г. на 159 млн.т през 1996 г. - седмо място в
света. Нефт се добива в над 120 находища. Определящо е значението на
Североизточен, Северен и Източен Китай. Тук се добива над 80% от нефта
на страната, в т.ч. около 50% в най-голямото находище - Дацинското.
Между 18-те петролни басейна най-важните са Бохойският (най-старият),
Теримският, Джунгарският. Изнася се годишно 20 млн.т петрол.Китай
притежава силно развита нефторафинерийна промишленост за 143 млн.т
(четвърто място в света след САЩ, Русия и Япония). Общата дължина на
нефтопроводната мрежа надхвърля 10 хил.км. Най-голямо е
натоварването по тръбопроводите Дацин-Далян, Дацин- Цинхуандао-
Пекин с разклонение за Северна Корея, Шънли-Циндао-Цинхуандао.
Нефтопроводите в Северозападен Китай имат местно значение.Добивът
на природен газ е 20 млрд.куб.м. Половината се добива в провинция
Съчуан, а попътен газ се отделя при добива на нефт.В страната се
произвежда голямо количество биогаз (биометан) за битови нужди. Той се
получава от различни селскостопански и горски отпадъци. Около 2 млрд.
куб. м биогаз се произвежда от близо 7 млн. генератора. Те решават
енергийните проблеми на селските райони.През 1996 г. са произведени
983 млрд. кВтч електроенергия (1949 г. - 4,3 млрд. кВтч.). По този
показател Китай отстъпва само на САЩ и Япония. На ТЕЦ на въглища се
пада 75%. Около 70 ТЕЦ са с мощност над 250 МВт всяка. Най-голяма е
ТЕЦ "Цзянжу" (1625 МВт). В ? Jlxaca (Тибет) е построена първата в
страната геотермална електроцентрала. Броят на големите и средноголеми
ВЕЦ е над 150. Те са съсредоточени в Североизточен Китай, по течението
на Янцзъ и Хуанхъ, в Югозападния район (богат на хидроенергийни
ресурси и беден на въглища и нефт). По крайбрежието действат 10
приливно-отливни централи, в т.ч. втората по мощност в света - в
провинция Чжъцзян (3,9 хил. кВтч). Най-голяма ВЕЦ е Гъчжоубската
(2715кВтч).Има и две АЕЦ - в Циншан (провинция Чжъцзян) и в Даяван
(провинция Гуандун).Водещ електропроизводителен район е Източен
Китай (около 1/4 от производството на електроенергия), но расте и
значението на Централно-Южния (до 1/5) и Северния (1/6).
Черна металургия. Китай е една от малкото страни в
света, разполагащи с добра суровинна база за развитието на мощна
металургия. Въпреки това добивът на суровини все още не обезпечава
пълноценно нуждите на отрасъла. Причините са разнопосочни: 1. слабо
развитие на процесите на обогатяване на желязната руда и на коксуващите
се въглища, малката концентрация на добива по басейни; 2. затрудненията
в превоза на масови потоци суровини и гориво към многобройните
разсъсредоточени по територията на страната металургични комбинати; 3.
малките ресурси на метален лом предполагат увеличаване добива на
желязна руда; 4. недостигът на гориво, електроенергия и т.н.Добивът на
желязна руда е над 150 млн.т. (4-та в света), но качеството й е силно
влошено. Основната част от продукцията се произвежда в 10 големи и
около 20 средни металургични комбинати. Китай е на второ място в света
по добив на манган.Определящо-значение имат няколко групи
предприятия: - с пълен цикъл и собствена суровинна база (Бенси, Пекин),
с пълен цикъл, но недостатъчно осигурени със суровини (Аншан, Баотоу,
Ухан и др.), с пълен цикъл, използващи изцяло вносни суровини (Баошан,
Тайюан, Чунцин, Шанхай и др.).Редица предприятия имат непълен цикъл:
Шицзянчжуан (коксохимия, чугун, стомана), Ченду (стомана, прокат) и
др.През 1996 г. производството на стомана е 100 млн.т., второ място след
Япония (през 1998 г. вече Китай е на първо място), на чугун - 105 млн.т,
на прокат - 70 млн.т. Последният етап - получаването на прокат - е най-
слабото звено на отрасъла. Произвеждат се 1400 вида стомана и 400 вида
прокат.Формирани са 4 отраслови района: Североизточен, развиващ се на
базата на благоприятното съчетание на въглища, железни руди и
многобройна работна сила, Шанхайски, Ухански и Северен. Цветна
металургия. Придобива все по-голямо значение с развитието на
машиностроенето, електрониката, приборостроенето и др. отрасли, които
употребяват нейната продукция. Производството на цветни метали расте с
бързи темпове - от 16-то място през 1949 г. Китай се нареди в челната
тройка на света през 1996 г.Китай е на първо място в света по
производство на калай - 60 хил.т. В Гецзю (провинция Юнанан) се
намират най-големите в света комбинати за леене на калай. Страната е
първа по производство и на цинк - 1055 хил. т, втора по олово (след
САЩ). Най-големите оловно- цинкови заводи са в Централно-Южен
Китай. Производството е 421 хил. т. Четвърта е по добив на мед 643 хил.
т. Най-големите медодобивни комбинати са в Шанхай, Шънян и Кунмин.
Също на четвърто място е и по производство на боксти и алуминий - 1600
хил. т. Най-големите заводи за алуминий са във Фушян, Датун и Гуйян, а
най-големите глиноземни находища са в провинциите Шандун, Шанси и
Гуйчжоу.Китай заема също пето място в света по добив на злато - 136
тона (след ЮАР, САЩ, Австралия и Канада) и е осма по сребро - 840
тона, и по никел. Първа е по добив на антимон - 60 хил. т. Добиват се още
платина, ванадий, тантал, берилий, нобий...По степен на завършеност на
металургичния цикъл се очертават следните райони на цветната
металургия: Югозападен и Централно-Южен Китай (добивът,
обогатяването и производството на метал са равностойни), Северозападен
и Северен Китай (преобладават добивът и обогатяването на рудата),
Източен и Североизточен Китай (открояват се завършващите стадии).
Машиностроенето се отличава с ниска степен на отраслова и
териториална концентрация.Тежкото машиностроене е един от най-
развитите отрасли. Произвежданите металургични и енергетични машини
и оборудване не задоволяват нуждите на стопанството. С големи
трудности страната осигурява комплекти оборудване за рудодобив, за
циментовата промишленост, за пътно-строителната дейност. Голям ареал
на тежкото машиностроене се оформи в Източен Китай (Шанхай,
Нанкин). Втори по значение е Североизточен Китай (Харбин, Шънян). По
производство на стругове (212 хил.бр.) страната заема челно място в
света.Поради огромната площ и нарасналата нужда от ефективна
транспортна мрежа и инфраструктура транспортното машиностроене има
голямо значенйе. Произвеждат се локомотиви, вагони, кораби,
автомобили. Главен жп машиностроителен район е Североизточният -
Шънян, Далян, Аншан, Цицикар, Чанчун. Той произвежда половината от
вагоните и 20% от локомотивите. В Северния район (Датун, Пекин,
Тянцзин) се произвеждат до 60% от локомотивите, в Източния (Циндао)
-1/3 от пътническите вагони, а в Централно- Южния (Ухан, Чжоучжоу,
Чанша, Чженчжоу, Нанян) - до 1/4 от вагоните.Сравнително добро
развитие получи и корабостроенето, трето място в света след Япония и
Южна Корея. В Шанхай се произвежда 40% от продукцията на отрасъла.
В Далян се строят океански и морски кораби, в Гуанчжоу - рудо- и
въглевози, а в Нанкин-Ухан, Чунцин и др. -- речни кораби.Автомобилната
промишленост е сравнително нов отрасъл. Производството на автомобили
възлиза на 1 677 700 бр. -10 място в света. Свероизточен Китай дава 1/3 от
продукцията. Най-голям автомобилостроителен център е Чанчун
(Китайски Детройт). Автомобили се произвеждат в Шиян, Пекин, Ухан,
Нанкин, Шанхай. Преобладава производството на тежки автомобили - 1
187 500 бр., както и на автобуси марка "Дзефан"
("Освобождение").Производството на авиационна техника е застъпено
широко в Сианската авиокосмична компания. В много страни се изнасят
пътнически самолети. Страната е на първо място в света по производство
на велосипеди (40 млн.бр. годишно). Центрове са Тянцзин и
Шанхай.Големи успехи бяха постигнати в областта на битовата
електротехника - перални (9 млн.), вентилатори (33 млн. - първо място в
света), хладилници (5 млн.), шевни машини. Китай е водеща страна в
производството на ютии и котлони. Произвеждат се още радиоапарати (30
млн.), телевизори (28 млн.). Бързо се увеличи производството на
електронно оборудване, часовници, видеотехника и др. Главни райони са
Североизточен и Източен Китай - Шанхай, Тянцзин, Пекин, Нанкин,
Гуанчжоу, Шънян.Приморската зона произвежда 60% от
машиностроителната продукция на страната. Водещ район в нея е Източен
Китай (40%). Най-големите градове както и преди са концен трирали
машиностроителното производство. Само в Шанхай, Пекин и Тянцзин се
произвеждат 25% от машиностроителната продукция на държавата.
Химическа промишленост. Придобива все по-голямо значение.
Произвеждат се изкуствени торове за селското стопанство и за други
изделия на базата на добитата готварска сол (18 млн.т), на фосфоритите
(15 млн.т) и др. Произвеждат се 15 млн.т минерални торове (първо място в
света). Годишно се изнасят 4 млн.т. По производство на сярна киселина
(7,6 млн.т) Китай е на трето място в света. Голямо е производството на
сода каустик, на калцинирана сода, на калциев карбид, етилен, полимерни
материали, синтетични смоли, изкуствени влакна, пластмаси, естествен и
изкуствен каучук (4-то място в света), на синтетични текстилни бои (трето
място). Произвеждат се гуми за велосипеди, гумени обувки,
лекарства.Постепенно намалява относителният дял на приморските
райони (от 80% през 1953 г. до 10% през 1990 г.), а расте делът на
вътрешните централни райони. Водещ е Североизточен Китай (40%),
където са изградени големи химически комбинати в Шанхай, Нанкин,
Сучжоу, Шънли. Други райони на химическата промишленост са
Северният (20%) и Централно-Южният (около 20%). Комплексни
химически ядра са Шанхай, Пекин, Тянцзин, Циндао, Далян, Шънян. Те
произвеждат около 1/3 от продукцията на отрасъла. Някои от центровете
са специализирани в производството само на определени продукти -
нефтопродукти (Ланчжоу, Ляоян), газо- химически продукти (Чунцин),
въглехимически (Аншан, Бенси, Ухан), шистохимически (Фушун,
Маомин) и т.н.Лека промишленост. За огромния пазар .от
голямо значение е текстилната промишленост. Докато в другите страни се
използват предимно синтетични влакна, в Китай преобладават
натуралните. По производство на тъкани от всички видове Китай е на
първо място в света. На глава от населението обаче тя отстъпва назад: два
пъти по-малко, отколкото в Русия и 4 пъти от САЩ. При това значителна
част от производството се изнася. 93% от тъканите са от памук (18.5
млрд.кв.м). Над 10% от платовете се тъкат в Шанхай (Китайски
Манчестър). Други важни центрове са Ухан, Чанша, Сянтан, Тянцзин,
Циндао, Шинцзячжуан, Хандан, Синсян, Лоян.Още от дълбока древност
се изработвали изящни копринени платове. Китай е имал монопол в
копринарството чак до началото на настоящия век, когато е задминат от
Япония, за да застане отново на първо място с производство от 84 хил.т
пашкули, следван от Индия и Северна Корея. Производството на
копринени тъкани от естествена свила е 1,5 млрд.кв.м. Главни центрове са
Шанхай, Ханчжоу, Сучжоу. От пашкули се изработват особен тип
копринени тъкани - чесучу.Много векове в Китай се е пазела тайната на
производството на порцелана. Китайският порцелан има великолепни

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Китай и Индия – сравнителна икономогеографска характеристика на стопанството

Брутният национален продукт на Китай възлиза на 745 млрд. (седмо място в света), по 620 долара годишно на човек....
Изпратен от:
Пресиян
на 2012-12-08
Добавен в:
Теми
по Международна икономика
Статистика:
33 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Прилики и разлики между Китай и индия
добавена от narro.marto.yt 17.11.2016
1
15
Подобни материали
 

Глобалната криза и отражението й върху икономиката на Китай

10 фев 2011
·
146
·
18
·
6,701

Бурният разцвет на китайската икономика излезе на преден план след огромната финансова криза, която стана причина за най-тежката икономическа криза в света от великата депресия през 30-те година на 20 век...
 
Онлайн тестове по Международна икономика
Интернационализация
изпитен тест по Международна икономика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти от икономическите специалности за проверка на знанията. Всички въпроси са от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
38
1
1
6 мин
09.08.2019
Тест по международна икономика
изходен тест по Международна икономика за Студенти от 2 курс
Тест по международна икономика за НБУ, за студенти от 2-ри курс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
217
1
05.04.2013
» виж всички онлайн тестове по международна икономика

Китай и Индия – сравнителна икономогеографска характеристика на стопанството

Материал № 925177, от 08 дек 2012
Свален: 33 пъти
Прегледан: 80 пъти
Предмет: Международна икономика
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 5,607
Брой символи: 33,981

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Китай и Индия – сравнителна икономогеографска х ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала