УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Курсова работа
по:
Дигитална конверсия
на тема:
Електронни библиотеки
Специалност:
Печатни комуникации
курс:
III-задочно
Изготвил: Проверил:
Проф. д-р К. Денчева
София2011
1
Съдържание
Развитие на
Е.Б…………………………………………….3
Определения и основни термини на Е.Б……………...…5
Основни потенциални достойнства на Е.Б……………7
Използвана
литература………………………………….11
2
Развитие на електронните библиотеки
Принципът, лежащ в основата на електронните библиотеки е положен в дълбока
древност. Някои го наричат александрийски - по името па известната Александрийска
библиотека. Същността на принципа се състои в следното: информацията за даден
информационен обект се намира на точно определено фиксирано място. Всички
желаещи имат достъп до нея и могат да я копират за своите нужди. Този принцип
противостои на Гутенберговия, съгласно който информацията се фиксира по формата
на определено количество идентични материални обекти (документи) -това са
тиражираните екземпляри, които се съхраняват на различни места и всички желаещи
имат достъп до отделни екземпляри, които могат да бъдат закупени при необходимост.
Действителният преход от Гутенберговата (книгопечатна) епоха в новата
информационна парадигма (александрийския вид) става възможен единствено с
развитието на съвременните информационни, технологии.
Понятието електронна библиотека не е ново. Прогресът в тази област е
постигнат благодарение на усилията на голям брой специалисти в течение на доста
продължителен период от време. Всички те са оказали съществено влияние върху
поколенията след тях.
Сред първите работи, в които се предсказва появата на електронните
библиотеки, и в които са описани техните общи принципи, се посочват статията на В.
Буш „Как можем да мислим”(1945г.) и книгата на Дж. Ликлайдер „Библиотеките в
бъдещето”(1965г.).
Използването на изчислителната техника за съхраняване и обработка на
библиотечната информация датира от 60-те години на миналия век. Един от първите
успешни примери е създаването в Конгресната библиотека на формата МАRС за
изграждането и използването на машиночитаемите каталози.
Зараждането на електронните библиотеки се отнася към края на 80-те години на
миналия век, когато сe създават първите електронни библиотеки с научни периодични
издания проектите: „Мerсurу”, CORE, “Tulip”,1991-1995 г., JSTORE от 1995 г., „High
Wire Press” от 1995 г. и др..
Много от печатните издания с широк профил започват да създават свои
електронни версии чрез цифровизация на печатите си издания. Големите библиотеки и
музеи започват да цифровизират съхраняваните в тях преди всичко редки, старинни и
намиращи се в условията на физическо разрушаване материали, с цел да ги запазят за
по продължително време п да ги направят общодостъпни. Такива проекти, получили
названието конверсионни, се осъществяват чрез сканира не на ръкописните и печатните
документи, с последващо съхраняване на получените изображения като графични
файлове с висока разделителна характеристика. След това върху на основата на тези
файлове се изготвят ирепозитарни колекции, създават се облекчени графични и/или
текстови варианти за представяне на информацията, които да могат да се предават по
мрежата. Примери на проекти от такъв вид са програмите „American Memory” и
„National Digital Library”. Целта на тези програми е привеждане в електронна форма на
материалите, свързани с историята и културата на САЩ. В средата на 90-те години на
20 век подобни проекти са осъществявани и в Русия — цифровизация на колекциите в
Ермитажа, редки ръкописи в руската държавна библиотека (РГБ) и в Държавната
библиотека за чуждестранна литература (ВГБИЛ) м др.
Значителен принос в развитието на електронните библиотеки внасят любителите
ентусиасти, създали голям брой ресурси, някои от които имат широка популярност.
3
